Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 9 )

Водеща: Връщам се към темата за транспортирането на болните, имате ли отговор на въпроса защо се случва това, при положение, че има някаква система за вътрешен контрол? Нали има някаква система за вътрешен контрол...? При положение, че линейките има джипиес и могат да бъдат проследени. Сега разбирам, че министерството тепърва ще правят проверки на тези системи... Как се допуска това? Добре, съгласна съм, някой е решил да действа по другия начин, да не кара към най-близката болница, да е сключил някаква сделка..., а тези, които са над него?

доц. Иво Петров: Трябва да запитате именно институциите, които са го позволили. Аз няколко пъти съм го задавал този въпрос към министерството и се надявам наистина да се получи някаква статистика, която да е реална и да се види къде е проблемът. Но, един от проблемите е този, който ви казах – колегите от „Бърза помощ” трябва да получават достойно заплащане, за да бъдат един вид неподатливи на каквито и да е схеми.

Водеща: И не само заради това, а и защото трудът им е тежък и наистина много недооценен. Професор Начев, имате реплика.

проф. Генчо Начев: Искам да ви кажа, аз от началото още казах, това не е проблем на съсловието. Този проблем, първо той изисква използване на средства, които съсловието няма, за да се докажат тези неща. Защото всичко това, което го говорим – да, ние сме го чували, то е публична тайна, но то трябва да се докаже. Затова ви казвам, има институции, които трябва да се ангажират с този проблем.

Водеща: Самите лекари от Спешната помощ през седмицата помните при едни протести пред техния център признаха, че има устни заповеди да не се карат болни към определени болници. Примерът беше точно със „Сити Клиник”. Доктор Кацаров, много ли във вашия център оплаквания от този тип имате?

д-р Стойчо Кацаров: Много.

Водеща: Как реагирате вие, най-вероятно с някакви сигнали по-нагоре по стълбата, ефект има ли обаче?

д-р Стойчо Кацаров: Последният месец, месец и половина може би се удвоиха оплакванията и сигналите от хората, по най-различни причини, не само от Спешна помощ. Имат различни решения, някои се отнасят към административни органи, които да извършат проверки, други заминават в съда, трети заминават в прокуратурата. Има различни начини, по които се реагира на различните сигнали. Аз искам да върна малко, по отношение на репортажа на Генка Шекерова. Много професионално е направен, наистина е влязла в детайлите и е пипнала проблемът, но ще бъде много голяма грешка, ако го интерпретираме неправилно, както често се случва, ако обвиним, използваме пропагандното клише „лекарите източват болниците”. Това не е отговор на въпроса защо се случва, нито е отговор на въпроса, че тук или там има някакви калпазани. Истинският отговор на въпроса е, че системата е лошо организирана. Защото не лекарите пишат правилата, правилата се пишат от МС, министъра на здравеопазването, от Народното събрание, те първи трябва да дискутират тази тема. Ако лекарите пишеха правилата тогава е логично да отправяме към тях упрека, но те са изпълнители на тези правила, а не на писане. Тоест, първите, които трябва да бъдат сезирани са тези, които ги пишат – променете правилата, тези правила не работят, те дават дефектни резултати. В единия случай сме му платили да дойде в болницата, в другия сме му платили да не дойде в болницата, третият случай сме му направили нещо, което не е трябвало...

Водеща: Все това са важни неща, които трябва да се променят, сега веднага, вчера...

д-р Стойчо Кацаров: Ама не са две, например едно от нещата, които трябва да се промени е здравната каса най-сетне да потърси актюерска помощ и да направи едни дългосрочни разчети за това какъв трябва да е размерът на здравната вноска, каква трябва да е цената на всяка една от тези дейности, защото те са определени емпирично, на случаен принцип.

Водеща: Съгласни ли сте, професор Начев, доцент Петров?

д-р Стойчо Кацаров: Това е монополът на здравната каса, медицинското образование и кариерното развитие... Ние имаме две степени – със специалност и без специалност. Англосаксонската система има пет-шест степени на кариерно развитие, продължителна квалификация... Имаме тежка регионална диспропорция на предлагането на здравните услуги...

Водеща: Имаме здравна карта, нова...

д-р Стойчо Кацаров: ...имаме тежка дезинтеграция... Здравната карта е нещо, с което овластява министъра да налага лимити и да управлява лечебни заведения, това няма нищо общо с географското разпределение на лечебните заведения. Грешите всички, които мислите, че това нещо ще разпредели равномерно медицинската помощ. Имаме тежка дезинтеграция на нашето здравеопазване в самата извънболнична помощ, между извънболничната и болничната помощ и даже наблюдавам дезинтеграция вътре в самите болници, в по-големите болници. Това е нещо страшно...

Водеща: В какво се изразява това?

д-р Стойчо Кацаров: Всяка коза на свой крак, всеки си прави нещо за себе си, всеки се превръща... отделни клиники и отделни отделения се превръщат в самостоятелни икономически стопански единици...

проф. Генчо Начев: На стопанска сметка.

д-р Стойчо Кацаров: ...на стопанска сметка. Разбирате ли за какво нещо става дума. Посрещат ви... а, този проблем не е мой, довиждане... или правим нещо – довиждане... Няма никой не обобщава, няма това сътрудничество и последователност, който даже самият закон го е записал, освен, че медицинската наука го изисква... Още искате ли да ви говоря за проблемите?

Водещ: Да, търсим още конкретни предложения за справяне с тези проблеми. Професор Начев?

проф. Генчо Начев: Така, общо, като се говори, обикновено никога не може да се каже конкретно какво трябва да се направи. Да, доктор Кацаров е прав, че трябва да се почне от горе, но аз пак ви казах, аз държа на това, че съсловието може да регулира качеството на процеса и това трябва съсловието да седне и да го направи... Българският лекарски съюз ли ще е, камара ли ще се прави... Съюзът на научните дружества в България, той вече се преименува на Съюз на медицинските специалисти, няма значение, но така или иначе отлагането във времето ще води винаги до несигурност в качеството на предлаганата услуга. Защото, ето например, ние никога няма... няма специалност, въпреки национални регистри, които има в някои специалности – инвазивна кардиология, кардиохирургия и т. н., която на края на годината да излезе с един каталог, в който да има класирани – най-добре еди коя си болница, или еди коя си инвазивна лаборатория, второ, трето, четвърто...

Водеща: Както има рейтинг на университетите...

проф. Генчо Начев: ...както го има в Америка, както има в Европа..., не само на университети, а на всички болници има... примерно трансплантация тази година на първо място еди кой си в Америка или в Германия, където и да било. И това може да се види, някой пациент се интересува, той може да влезе да погледна каква е била класацията в последната година... Това би мотивирало спазването на правилата за добра медицинска практика.

Водеща: Понеже така или иначе говорим за качеството, още една малка част от разследването на Генка Шекерова, защото то продължава след Новините в 19 часа днес, сега ще видим това продължение и продължаваме с коментара в студиото.

Разследване: Според данните на Здравната каса през последните четири години разходите за медицински изделия са нараснали с близо 12 и половина милиона лева В няколко сигнала до Министерството на здравеопазването в различни правителства лекари от пловдивската болница „Свети Георги”, желаещи анонимност, пишат: „Доставят се около 700 стенда на месец, при условие, че реално се използват около 100 броя месечно.” До този момент няма реакция на сигнала от министерството. От болницата обясниха, че за доставката на медицински изделия има строг регламент, който се спазва.

д-р Запрян Въжев, УМБАЛ „Свети Георги” - Пловдив: Аз имам пациентка, която съм оперирал за една година имаше девет инвазивни изследвания, за една година имаше осем стенша и накрая инвазивния кардиолог и казва: - Ние бяхме до тук, идете сега да ви оперират... И аз я оперирах и стендовете, просто висяха свободно в лумена на съда...

д-р Стоян Лазаров, Национална кардиологична болница: Трябва да сме честни към пациента, а не е честна институцията, която плаща пари, защото най-лесно е според мен, това, което прави тя – тя само разпределя парите по банка, никакво качество за контрол на това, за което плаща. Вижда се, че в последните години неимоверно много нараснаха броя и на лабораториите, и на хирургиите в София. Защо?

Водещ: Това беше само откъс от втори епизод от разследването на Генка Шекерова, може да видите цялото парче днес след Новините.

Водеща: Всъщност, независимо дали говорим за транспортиране на болни от Спешна помощ, за предпочитани болни с травми на долни крайници, казаха едни факти заради дцените на клиничните пътеки, или за дейности, които няма нужда да бъдат извършвани, за неинформиране на пациентите, на практика – финални думи от вас – контрол ли е думата, в каквато и посока да тръгнем?

доц. Иво Петров: Точно така, правилото е контрол на качеството, контрол не само на качеството, контрол на индикациите, това е на входа, бих казал контрол на входа, и контрол на резултата от лечението. Не е едно и също в различни болници, при различен профил на пациентите броя на усложненията. Тоест, когато едно звено се занимава с по-сложни пациенти е нормално да има n-на броя усложнения и обратно, когато се извършват не необходими процедури на здрави хора, когато същият брой усложнения се случва, както пациентът, който в началото показахте с ръката. Всички тези неща трябва да бъдат стандартизирани според правилата, които са приети за добра медицинска практика. И както и професор Начев каза – гилдията трябва да се самоконтролира, за да бъдем ние уважавани, това е най-важната стъпка. Големият проблем наистина е монопола на касата, докато има монопол на касата ще има самосъздаващи се механизми за корупция.

Водеща: И вероятно по-малък контрол... Съгласен ли сте, професор Начев?

проф. Генчо Начев: Разбира се, с това винаги започвам, че е необходим контрол. Необходимо е разбира се и всички институции да си поемат задълженията, които имат по закон и да направят необходимото, за да може тези злокачествени новообразувания да ги сведем до минимум. Аз не вярвам, че те ще бъдат изкоренени напълно, защото човекът е такова същество... те ги има и навън, но се санкционират жестоко, докато при нас не се санкционират. Така че, контролът е ключова дума, но пак казвам, и ангажиментът на институциите.

Водещ: Доктор Кацаров, освен контрол, другата ключова дума за вас?

д-р Стойчо Кацаров: Контролът без пациента не може да бъде осъществен, контролът от държавните институции е абсолютно неефективен. Води се грешна политика на засилваща се държавна намеса в здравеопазването и това са плодовете на тази политика. Аз съм имал възможност от години да казвам и ще го повторя още веднъж, че посоката трябва да бъде точно обратната, системата трябва да се либерализира, да се извърши демонополизация на Здравната каса и да се стимулира конкуренцията между лекарите и лечебните заведения. Това ще повиши качеството на медицинската помощ.

Водеща: Благодаря ви.

проф. Генчо Начев: Лоялната конкуренция, искам да кажа.

Водеща: Лоялната конкуренция. Благодаря и на трима ви. Дано следващият път се съберем тук, за да си говорим за нещо друго.

д-р Стойчо Кацаров: Никакъв шанс.

доц. Иво Петров: Да бъдем здрави.

Водеща: Да бъдем здрави.

Водещ: Благодаря ви господа, за този разговор.

Национални радиа

Бебета, родени преждевременно или преминали интензивно лечение, трябва да бъдат прегледани за нарушение на работата на мозъка, бъбреците и слуха

БНР

Бебета, родени преждевременно или преминали интензивно лечение, трябва да бъдат прегледани за нарушение на работата на мозъка, бъбреците и слуха. Това са съветите на лекарите.

За девета поредна година неонатолозите в Токуда изследват мозъка, бъбреците и слуха на деца до еднагодишна възраст, които са преминали интензивно лечение. Ехографията като метод е напълно безвредна и в тази възраст дава надеждна информация за състоянието на детето, каза д-р Радка Масларска, началник на отделението.

Д-р Радка Масларска: Това дава възможност да се предприемат по-ранни мерки, например за двигателна рехабилитация при децата, които са родени с по-ниско тегло, при децата, които има някакви нарушения в слуха, те да бъдат насочени към специалисти за проследяване, превенция на много сериозни заболявания, които могат да имат недоносените деца от страна на отделителната система.

При недоносените бебета и децата, които са родени на термин, но преминали интензивна терапия след раждането си, се изисква дългосрочно и високоспециализирано проследяване, казва още д-р Масларска.

Д-р Радка Масларска: Родителите много четат. Искат, както и ние лекарите, когато едно дете има нужда от интензивна терапия, тя да бъде максимално щадяща за него.

Родителите могат да се запишат на телефон за София 02 403 4000 или 02 403 4928.

Няма да има промени в цените на лекарства след Брекзит, заяви Деян Денев

БНР

Няма да има промени в цените на лекарства, внос от Великобритания през следващите години и българските пациенти ще запазят достъпа си до иновативни терапии, съобщиха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.

Фармацевтичната индустрия се подготвя за сценария на излизане на Великобритания от ЕС и има разработени програми и процедури, ако това се случи, каза Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България.

Деян Денев: В рамките на следващите години промени по отношение на достъпа до лекарства за българските пациенти не може да се очакват.

Промени на цени на лекарства или на ваксини у нас, внос от Великобритания не би следвало да има, смята още Деян Денев.

Деян Денев: Твърде много са процесите, които влияят върху цените на лекарствата и излизането на Великобритания от ЕС. Това влияние ще бъде много минимално.

По отношение на референтните цени на лекарствата у нас Денев обясни, че в България те се определят на базата на най-ниските цени в 10 европейски страни и Великобритания, разбираемо, не е сред тях.