Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 8 )

Водещ: Има много въпроси към вас.

Веселин Марешки: Ама защо има? Защото аз съм имал смелостта да изляза чисто пред българския народ и да застана и да кажа – да, аз съм кандидат. Къде се крият другите, от какво ги е страх другите, че не излязат толкова добрите хора – на АБВ, на БСП и на ГЕРБ, защо не излязат да се представят пред българския народ, да им задават въпроси на тях? Значи, те искат сега в момента някъде в задкулисието да седнат да се разберат за подкрепи, да назначат някой, да го представят, после да му намерят един скъпо платен пиар, те да го опаковат в някоя хартийка и да му го пуснат на българския народ и ние трябва да разчитаме, че българският народ е по-глупав от австрийския, където австрийският прати тези партии на четвърто и пето място, а съвсем други кандидати отидоха на балотаж и един от тях спечели. Точно това ще се случи на тези избори.

Водещ: Последен въпрос, господин Марешки. Ако скалата на популизма, тъй като в Европа има огромна вълна от популизъм, е между 2 и 6, вие къде се слагате?

Веселин Марешки: Аз съм реалист, 6 си слагам по реализъм, нула по популизъм и... Ако може само да добавя, защото черният PR наистина е срещу мен... един пример само ще дам, че наскоро излезе едно изследване, където скромно казаха – Веселин Марешки има пет процента неразпознаваемост. Това нали означава 95 процента разпознаваемост. И аз съм в първата петица на България по тези показатели.

Водещ: Благодаря ви за това гостуване. Веселин Марешки с поредна интересна идея, дами и господа – доброволно влизане на политиците, които са излъгали, в затвора. Може да дойде и референдум по този въпрос.

Разговор с доц. Иво Петров, проф. Генчо Начев и Стойчо Кацаров

Нова телевизия, Събуди се

Водеща: Продължаваме с няколко лични истории, истории от българското здравеопазване. Знаете, че всеки проблем там рикошира върху всеки от нас, защото всички ние, освен граждани на републиката, сме и пациенти. Няколко истории от разследването на Генка Шекерова...

Водещ: ...които алармират, че грижата за здравето на хората може би изостава в приоритетите на пазарния принцип на здравеопазването.

Водеща: Нека да ги видим.

Истории от разследването:

Повече от месец Марияна Ганева чака отговор от институциите към Министерството на здравеопазването защо майка й не е откарана в най-близката болница, чакайки резултатите от аутопсията, за да разбере причините за смъртта. Последното, което е чула, е, че скоро няма да стане.

Марияна Ганева: Те не ни откараха във възможно най-близката болница, където ние живеем...

По неясни причини, линейката с майката на Марияна, която е в столичния квартал „Хаджи Димитър”, не отива в „ИСУЛ”, подминава „Окръжна болница”, „Софиямед”, не поема към желания от пациента „Пирогов”, а се отзовава в Ортопедична болница „Витоша”. В началото на операцията настъпват усложнения, жената е преместена в друга болница, но лекарите не могат да я спасят и тя умира.

Преди няколко седмици от фитнес, намиращ се близо до Околовръстното шосе в столицата, звънят на „Бърза помощ”, защото млад мъж се е почувствал зле.

Млад мъж: Значи, директна оферта за директна болница, самият разговор ме провокира и аз директно попитах – „Не може ли до друго място – „Пирогов”?” – Не може, „Софиямед” е в района.

След като отказва офертата, пациентът който има всички показания за инфаркт, при който първият час е животоспасяващ хваща такси.

Милко Михалев вече е само статистика – инвалид без ръка.

Милко Михалев: Всичко започна оттам, че кардиограмата наред, не ми я дава... ще дойдеш във Варна, за да ти дам цветна снимка на сърцето... какво става, какво има.

Следва коронарография, клинична пътека за 800 лева.

Милко Михалев: Аз се чувствам получовек, не го пожелавам на никой.

Делото по случая на Михалев приключи – нарушения има, но виновни – не. Той няма пари, за да заведе ново. Бумът в разкриването на клиники по инвазивна кардиология започва преди шест години, цените на пътеките са атрактивни, единственото условие за успех - оборот.

Водеща: В студиото вече са доцент Иво Петров, който е кардиолог, „Сити Клиник”, добро утро; професор Генчо Начев, познавате го добре, той ръководи болницата „Света Екатерина”; доктор Стойчо Кацаров, който е от Центъра за защита правата в здравеопазването, бивш заместник-министър, иначе магистър по право, познавате и тази материя. Видяхме историите, които Генка разказа, свързани с транспортиране към определени болници, с предпочитани пациенти, тези, чийто заболявания и травми са по-високо остойностени по клиничните пътеки. Видяхме примери на злоупотреба с доверието на пациентите, хора с по 8 с по 12 стенда, може би без нужда някои от тях. Какво се случва, фундаментална ли е грешката в системата, че като търговски дружества болниците трябва да печелят, или проблемът просто е в спазването на правилата? Професор Начев, да започнем от вас.

проф. Генчо Начев: На първо място системата на финансиране на здравеопазването е сгрешена, защото плащането по пътеки, съответно търговските дружества трябва да се издържат, трябва да не са на загуба. Не говоря за печалба, защото по Закона за лечебните заведения не би трябвало да формират печалба, но можем да говорим за положителен финансов резултат. Оттук всичко останало се изкривява. И аз мисля, че те са две различни теми, едното е това, че се подсигурява някакъв финансов интерес, за да се насочат пациенти в определено заведение, и другото е, когато се извършват дейности, които не са показани, за да се вземат пари от касата. Те са съвсем различни тези неща, въпреки че финансово са обвързани.

Водеща: Но и двете рефлектират върху нас пациентите.

проф. Генчо Начев: Да, докато това, да се финансира пътя на пациента до определени заведения може да се докаже и да се санкционира с помощта на съответни органи – прокуратура, следствие и т. н., с помощта на Министерство на здравеопазването, то другото, извършването на отчитането на дейности, които не са показани, за да се вземат пари от касата, трябва да е проблем на съсловието Само съсловието може да регулира този процес, защото само съсловието разбира за какво става дума. Каса, медицински одит, те могат да видят къде има запетайка, къде няма, къде някой атрибути, които трябва да има – кардиограма и прочие, не са спазени, но те не могат да вникнат в същността на нещата. И докато съсловието не вземе в ръцете си именно контрола на качеството и контрола на показанията на входа, дали е имало показания за определена процедура, нищо няма да се оправи.

Водеща: Дайте да започнем от там, защото видяхме и такъв пример – коронагорафия 800 лева клинична пътека, човекът е без ръка; хора с по 8-10-12 стенда – имали ли сте такива случаи, професор Начев, може ли да бъде медицински обоснован такъв случай?

проф. Генчо Начев: Нека да подредим нещата, да ги сложим на плоскостта, на която трябва да бъдат. 800 лева първо не е вече, 750 лева е пътеката, не се подвеждайте по това, че цените на инвазивната кардиология са високи. Напротив, аз мисля, че цените, ако не са по-ниски, то са съвсем нормални, но с това снижаване на цените се наложи на много места да се престерилизират катетри, за да може да се спестят пари и т. н. Да не се хващаме за това, че на човека са му отрязали ръката. Да, трябва да се провери да се види има ли лекарска грешка...

Водеща: Има, има доказана.

проф. Генчо Начев: О, кей, има, но това не се случва всеки ден, напротив, това е може би единственият случай в България досега. Да, щеше да е прекрасно, ако го нямаше, никой дори който и да е лекар да е участвал в тази процедура, не би желал да се стигне до там. Но пак ви казвам, това е пак проблем на съсловието, защото вътре в съсловието трябва да има именно такива грешки, когато се постигат, да се разпространят навсякъде, да има срещи, които да обсъждат такива проблеми, да се говори за правила, които са приети в Европа, които са приведени и са приети от нас и т. н., тоест да се работи в тази насока. Но пак ви казвам, това може само съсловието да го направи, това е грешка на съсловието, че досега не го е постигнало.

Водещ: Говорейки и за разследването на Генка, свързано с едни слухове, които признавам наистина да се надявам да не са верни през годините за начина, по който се превозват спешни пациенти, невинаги при най-близката болница, ще ползвам докторската терминология в тази компания, но каква всъщност е диагнозата на този проблем в системата на спешната помощ, доцент Петров, лечимо ли е заболяването?

доц. Иво Петров: Вие съвсем правилно казахте – най-близката болница. Това го пише в клиничните ръководства, които Европейското дружество на кардиолозите е дало за изпълнение и които нашето дружество е въвело в практиката. И ако се спазва този принцип не би трябвало да има никакъв спор къде трябва да бъде закаран пациента. Това наистина трябва да бъде правило номер едно – пациентът да бъде закаран до най-близкото болнично заведение с конкретните възможности. Неслучайно по програмата “Stent for Life” това е правило номер едно и всяко едно здравно заведение, за да сключи, всяка една лаборатория, за да сключи договор със здравната каса условие номер едно е да поддържа 24-часова спешност. В нашата болница за съжаление изключително рядко се карат такива пациенти, тоест спешни, а много често идват пациенти за второ мнение, които живеят наоколо и по време на спешния инцидент са били закарани някъде другаде. Тоест, очебийно е, че не е спазено правилото за докарване на пациента в най-близката болница.

Водеща: Чисто практически въпрос – защо се случва това? Плаща се на лекари от Спешна помощ, или как върви тази сделка... извинявам се за грозната дума...

доц. Иво Петров: Не мога да бъда сигурен в това... така се говори, но всъщност произходът на проблема първо е в това, че заплатите на колегите от Спешна помощ са изключително ниски, това трябва да бъде коригирано, те трябва да получават достойно заплащане за техния труд, защото става въпрос за живота и здравето на всички нас, на цялото общество, и второ, не трябва да има, наистина, както е по конституция не трябва да има разлика в това частни – държавни болници, тъй като по конституция всички те са равни, още повече, че финансирането е едно и също за всички болници. Така че, реално погледнато ние изразходваме обществен ресурс, който трябва да бъде изразходван абсолютно еднакво от всички болници и поради тази причина и държавните институции, включително министерство, „Бърза помощ”, не би трябвало да правят разлика между болниците, тъй като това е в ущърб на пациентите. И самият факт, че има проблем, са последните статистики от Евростат, които посочват, че България е на едно от първите места в Европа за „непосрещнати медицински нужди”, което е абсурдно. Всички ние сме съгласни, че в България има много болници, и това е факт, прекалено много, и в същото време сме на едно от първите места по „непосрещнати медицински нужди”, което е очебийно, че средствата не се изразходват достатъчно рационално, за да бъдат посрещнати тези нужди.