Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 4 )

Според наредба на МЗ, за да работи един лекар като джипи, трябва да има специалност по обща медицина или по: вътрешни болести, педиатрия или спешна медицина. В противен случай практиката му се заличава и пациентите му трябва да се запишат при ново джипи. Вторият вариант е лекарят без специалност да работи при свой колега със специалност.

Ако над 300 са лекарите, които вече не могат да практикуват, това значи, че средно при 1000 записани пациенти, над 300 000 здравноосигурени ще трябва да си изберат ново джипи.

11 000 подписа за спасяване на болница

Антоанета Марчева

Труд стр. 6 

11 000 подписа срещу затварянето на хирургична болница "Папуров" в Търговище са събрани до момента от 52 общини от цяла България. Това обявиха от инициативния комитет на пациентите за спасяване на частното заведение. На 6 август здравният министър Петър Москов обяви, че отнема лиценза на болницата в Търговище и разпореди незабавното й затваряне. От инициативния комитет съобщиха, че в резултат на този "недопустимо груб и безпрецедентен акт" са настъпили усложнения в състоянието на трима пациенти, които са подали жалби в съда. В единия случай мъж от Разградско с т. нар. диабетно стъпало бил приет по спешност заради настъпила инфекция във Военноморската болница във Варна.

Без нужда пием антибиотици

Най-често при деца и заради натиск от родители

Диана Тенчева

Труд стр. 62 

По употреба на антибиотици България се нарежда в средата на европейската класация. Приемаме ги малко по-често, отколкото в Германия и Австрия например. Но много повече използваме мощния клас медикаменти не по предназначение. Това води до ръст на резистентността към тях и по този показател сме в челните позиции на стария континент. Пред нас са Испания, Гърция и Италия, тъй като в южните страни резистентността е по-висока, а в северните е по-ниска.

Това обясни пред "Труд" доц. Цветан Велинов, началник на Централната лаборатория по микробиология в столичната университетска Александровска болница. Преди това от 1998-а г. до 2015-а известният специалист завежда Националната референтна лаборатория за контрол и мониториране на антибиотичната резистентност.

Дали антибиотикът ще се изписва само на нуждаещите се пациенти, зависи от правилната преценка на лекаря за терапията и до голяма степен доколко болният се вслушва в казаното от доктора. "Уви, много често ние, специалистите, сме поставени пред силното настояване на родителите да изпишем антибиотик на децата им, защото "те знаели от практиката си, че без антибиотик синът или дъщеря им не се оправят", разказа доцентът. Затова понякога не се изчаквало 3-4 дни, за да се установи дали става дума за обикновена настинка, с която организмът може да се справи сам, или е бактериална инфекция, а веднага се вземало антибиотик. "Тъй като инфекциозното състояние преминава с висока температура, а когато пък се засягат белите дробове има изтощителна кашлица и се отделя секрет, това още повече притеснява родителите на болните деца. По тази причина именно те са един от най-големите консуматори на антибиотици", каза още доц. Велинов.

Много важно е да се извършва микробиологичен анализ на проби, взети от пациента, защото може да се окаже, че на втория или третия ден антибиотикът трябва да се смени с по-нискоспектърен, като по този начин не се прилага силен натиск върху нормалната флора в организма. Много по-малък е и рискът да се развие резистентност. Уви, България има сериозен проблем с резистентността към този вид медикаменти и в болниците, тъй като там те се употребяват много повече, отколкото в западноевропейските страни, показват проучванията.

Колко дълго трябва да се приема антибиотикът? "Продължителността на лечението зависи от причинителите на инфекцията", отговори доц. Велинов. Ако се наблюдава бактериална инфекция (от т. нар. грам отрицателни бактерии) в белите дробове, терапията продължава 3 седмици. Докато при причинена от стрептококи пневмония лечението е 3 дни след спадането на телесната температура.

Често пациентите питат доцента, докато приемат антибиотик, налага ли се чрез други мерки да подпомогнат организма си за по-добрия ефект от медикамента - било чрез допълнителни лекарства или чрез начина на хранене. "Сам по себе си антибиотикът е напълно достатъчен, "когато е правилно назначен и в правилната терапевтична концентрация", каза доц. Велинов. Но антибиотиците от хинолоновата група например не трябва да се пият заедно с храни и медикаменти, съдържащи желязо и калций. Просто казано, да не се вземат с мляко и млечни продукти 2 часа преди или след приема на таблетката, тъй като ще се образуват нерезорбируеми комплекси в червата и антибионтикът няма да подейства. "А след края на курса на лечението е необходимо да се възстанови нормалната флора в стомашно-чревния тракт. Тук на помощ идват пробиотичните препарати, които се приемат като хранителни добавки", посочи доц. Велинов. Той подчерта, че независимо дали човек е болен или здрав, той постоянно трябва да набавя достатъчно течности на организма си. Нужното дневно количество е 30 мл/кг телесно тегло. "По принцип ние, българите, пием по-малко вода, затова едва ли стигаме нормата. А когато имаме настинка, с повишаването на температурата естествено разходът на електролити и вода в организма е нарушен. Затова се налага да се приемат повече течности - независимо дали са вода, чай или фрешове", посочи доц. Велинов.

СПЕЦИАЛИСТЪТ ОБЯСНЯВА

Антибиотиците са лекарствени вещества, които повлияват растежа, развитието или директно убиват бактериалните причините на инфекциите в организма. Но те не действат върху вирусите, така че трябва да се приемат само когато има сигурни и клинични данни за бактериална инфекция. Ако има съмнения, че заболяването е вирусно, най-добрият вариант е да се изчака и да не се прилага антибиотик.

Настъпление на микробната резистентност

Труд стр. 63 

В началото на XX век, когато е нямало антибиотици, общата смъртност на населението годишно е била 1800 души на всеки сто хиляди души. От тях около 700-800 души на всеки сто хил. са издъхвали от инфекциите. През 80-те години на миналия век смъртността от тях пада под 100 души на всеки сто хиляди от населението.

За жалост в последните години тя започва да се повишава, и то именно заради бактериалната резистентност. Проблемът с нея е освен че удължава заболяването, но и че води до фатален край. Много красноречив в това отношение е докладът на СЗО за антимикробната резистентност, който излезе миналата година.

Според него в САЩ преките разходи за болните, които са заразени с резистентни бактерии, възлизат между 21 млрд. и 34 млрд. долара. Т. е. за следващите 10 години БВП на САЩ ще намалее с 1,6%, посочва прогнозата на СЗО. "Представете си за какви огромни загуби става дума, точно затова в развитите държави проблемът с микробната резистентност е въпрос на националната сигурност", категорични са микробиолозите.

След лечение в 4 елитни болници "Сити Клиник" спаси жена с 5% шанс за живот

Плати предварително 8000 лв. и ще те оперираме, казват в известна кардиология

Николай Москов

24 часа стр. 20 

42-годишната Петя Методиева премина през деветте кръга на родната медицина и за учудване е не само още жива, ами вече и здрава. След 3-4 дни ще бъде изписана от петата болница, загърбила кошмарите на българското здравеопазване.

Макар и с хепиенд, историята е повече от тъжна - жената ходи по доктори не в провинцията, а в едни от най-елитните болници в София. Преди два месеца и половина Петя Методиева получава системни болки в гърба и търси спешна лекарска помощ в спешен национален център. "Поставиха ми бърза и лека диагноза - плексит. Предписаха ми обезболяващи хапчета, но и с тях болките не минаваха. Потърсих помощ в друга елитна болница. Като разбра какви лекарства съм вземала, лекарят там ги задраска - полза от тях нямало. Направиха ми рентгенова снимка, а после се съвещаваха 40 минути с пулмолог. Заключиха, че имам пневмония, и ми изписаха антибиотици. След седмица контролният преглед не констатира заболяване на белите дробове, т. е. пневмония вече нямаше. А болките в гърба не стихваха", разказва майката на три деца.

Петя тръгва към трета известна болнца. Чак там лекарите я изследват на скенер и установяват истинската причина - дисекация на аортата. "Казаха ми, че имам 5% шанс да оживея, но е въпрос на часове. Спешно ме закараха с линейка в специализирана кардиологична болница.

Уж беше спешно, а през целия ден лекар не дойде

На другия ден доктор ми каза, че наложителната операция струва 18 000 лева. Поискаха ми аз да платя 8000 лв., а другите щели да се покрият по здравната пътека. Заплаках, нямах толкова пари. Обадих се на брат си. Той дойде с личната си кола и ме докара в "Сити Клиник". След час и половина лекарите ме вкараха в залата и ми спасиха живота, без да ме реже хирург. Беше 9,30 вечерта, а в 23,30 ч бях със здрава аорта, далеч от опасността..."

Тази история показва повсеместното отношение на здравната ни система към болния българин да се поставят на преден план парите, които болният трябва да плати, и дори те да му се искат, преди да е лекуван, е цинизъм. Такава болница на Запад незабавно остава без лиценз, а реномето й тотално се срива. Петя Методиева е спасена, защото, слава, Богу, не навсякъде лекарите мислят така.

В едната болница напред поставят парите, в "Сити Клиник" - спасяването на живота

Шефът на екипа доц. Иво Петров казва на близките й: "Мен плащанията не ме интересуват. Вкарваме снаха ви в ангиото и се надявам да я спасим. Ако успеете да платите, успеете. Ако не, ще натоварите болницата. Казаха, че ще направят възможното да компенсират дефицита от около 5000-6000 лв., за да излезем поне на нула. За печалба в случая не става въпрос, а за спасяването на човешки живот."