Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 1 )

Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”

29.08.2015

Национални вестници

Упражнения за по-евтини лекарства

Дебатът за и против намаляването на ДДС върху медикаментите се разгоря отново след препоръка на Световната банка

Десислава Николова

Капитал стр. 19 

Всяка година управляващите, лекарите, пациентите и фармацевтичните компании търсят рецепти за намаляване на цените на лекарствата. Всички възможни познати мерки по отношение на цените бяха приложени с течение на годините - беше въведена най-ниската цена на ниво производител в ЕС, бяха орязани надценките на търговците на едро и на аптеките, отстъпките за плащаните от здравната каса лекарства станаха задължителни, бяха въведени почти всички познати механизми за фармакоикономическа оценка на медикаментите, все още съществуват строги протоколи за изписване на скъпоструващо лечение.

Проблемът в България не е в цената, която е еднаква и най-ниска в сравнение с останалите европейски страни, а в това, че тя е страната с най-голям процент доплащане в брой за медикаменти. Продажбите на лекарства в България се оценяват на около 3 млрд. лв. Здравната каса обаче покрива едва 880 млн. лв. от тях - напълно или частично. За останалите болните плащат от джоба си. Според анализа на Световната банка, подготвен за правителството, частните разходи за здравеопазване в България представляват 49% от общите разходи за здравеопазване, или 3.9% от БВП. От тези плащания 75% са за лекарства и според банката те пряко влияят за това домакинствата да изпадат под прага на бедността, ако член на семейството се разболее. Световният праг според ООН за плащания от джоба е 20% от разходите за здраве.

ДДС решението

Едно от решенията, препоръчвани от банката, освен мерки за по-добро управление на средствата за лекарства е идеята за нулева или диференцирана ставка на ДДС за медикаментите. Мотивът, с който банката подкрепя тезата си, е, че правителството трябва да се погрижи държавата да поеме по-голям дял от плащанията за здраве, за да не обеднява населението. Освен това данък добавена стойност, плащан върху стоки и услуги, финансирани от бюджета или публични фондове, какъвто е здравната каса, също се плаща от бюджета и намалението няма да доведе до спад на приходите от косвения данък.

Това е нещо, за което пациентските организации и съсловната организация на фармацевтите - Българският фармацевтичен съюз (БФС), настояват от дълги години и вероятно при разглеждането на бюджета на здравната каса тази есен ще има натиск от тяхна страна за одобряване на тази препоръка на банката. "БФС настоява за диференцирана ставка на ДДС още от 2008 г., като най-сериозните възможности за промяна бяха през 2011 г., когато заедно с пациентските организации поставихме отново въпроса за диференцирана или нулева ставка на ДДС", отбелязва проф. Илко Гетов, председател на БФС.

"Категорично сме заявявали нееднократно, че ДДС на лекарствата в България е непосилно висок за най-бедния европейски гражданин", допълва Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация. Анализаторите на фармацевтичния пазар отбелязват, че ДДС поне върху лекарствата, които плаща НЗОК, трябва да бъде премахнат. "Това би било практика за избягване на двойното облагане - ДДС върху лекарствата, който заплаща НЗОК, е ДДС, наложен върху здравните вноски. Това са целеви вноски и налагането на данък означава да имаш данък върху пенсиите", коментира д-р Кунчо Трифонов, регионален мениджър на световната анализаторска компания IMS Health. Според него се получава така, че частният сектор плаща вноски, държавата ги облага с ДДС, а след това с точно този данък плаща дела на осигурените от нея лица. Държавата превежда 980 млн. лв. субсидия от бюджета за здравни вноски на 4.5 млн. души, докато частният сектор, в който се осигуряват 1.6 млн. души, внася в здравната каса около 2 млрд. лв.

Във фармацевтичния сектор смятат, че лекарствата, платени от здравната каса, категорично трябва да бъдат освободени от ДДС или поне ставката да бъде намалена. Напълно платените лекарства формират 75% от разходите на касата за медикаменти. "Диференцираната ставка има много голяма логика, особено в държава, която търси най-ниските цени за лекарствата. Непоследователно е да имаме най-ниската цена на ниво производител и най-висок ДДС върху медикаментите, което на практика обезсмисля ниските цени", смята Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.

"По наши изчисления до този юли НЗОК е платила за медикаменти 460 млн. лв., като почти 100 млн. от тях са ДДС. Смятаме, че за да се удържат разходите, ставката трябва да бъде нулева", казва проф. Гетов. Проблемът при тази практика би бил нуждата да се поддържат два склада - за медикаменти със или без ДДС. Затова е най-разумно да бъде позволено на касата да си възстановява платения данък. Станимир Хасърджиев изчислява, че от нулева ставка за медикаментите на НЗОК в бюджета се освобождават 176 млн. лв., с които могат да се купуват лекарства. "С тези пари може да се подобри здравето на нацията и дупката от тях да се попълва от работещи хора, които не се инвалидизират, защото нямат парите за лекарства", смята Станимир Хасърджиев.

Грубо пресметнато, всяка година крайните потребители плащат около 600 млн. лв. ДДС за лекарства. Един от най-големите потребители е здравната каса, която внася около 176 млн. лв. от здравните вноски за ДДС на медикаментите, които плаща, и не си го приспада. Причината е, че тя е разплащателна институция и превежда средствата на аптеките, през които пациентите си купуват покритите от нея продукти. В останалите случаи пациентите директно купуват лекарството с начислен ДДС. В повечето европейски страни болните не усещат цената, тъй като не плащат в аптеката нищо, ако са здравно осигурени, или дължат минимални такси за обработка на рецепта или символично доплащане. В България лекарствата са скъпи, защото в основната им част болните ги покриват сами. За сравнение между пазара в Германия и България - при почти еднакви цени на лекарствата (по-високи в Германия, разбира се) плащанията за лекарства на здравните каси там са 43 млрд. евро, а в България 440 млн. Тоест германската държава през данъците и здравните вноски субсидира с 533 евро всеки германец за закупуването на лекарства. В България за същата цел отиват 36 евро (при това с допускането, че в България живеят по-малко от регистрираните от НСИ хора).

Управляващите обаче вече дадоха сигнал, че няма да приемат изолирано тази конкретна препоръка. "С едно изолирано действие като намаляване на ДДС върху лекарствата няма да се стигне до добра лекарствена политика. Главният проблем на пациентите е, че голяма част от медикаментите ги заплащат от джоба си. Това наистина прави достъпа затруднен. На ход е Министерството на здравеопазването, защото лекарствената политиката се прави от министъра", коментира д-р Даниела Дариткова, председател на парламентарната здравна комисия, пред БНР. Според нея данъкът трябва да се разгледа в пълен комплекс от мерки за осигуряване на терапия. Според съсловните организации останалите механизми за въздействие върху цената са изчерпани. Цените на лекарствата се сравняват помежду си в рамките на Европейския съюз и на ниво производител те са наистина най-ниски. Оттам нататък България е една от петте страни-членки, в която няма диференцирана ставка за лекарства. Останалите са сред най-богатите страни членки като Германия и Дания.

Тежки и по-тежки решения

Да се освободи НЗОК от задълженията по ДДС означава на практика държавата да прехвърли пари от единия джоб в другия. Дали това ще доведе до по-ефективно ползване на ресурса е спорно. Според Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика, да се даде преференция на система, която очевидно не работи добре, като монополната здравна каса е още един начин да се замаже проблемът, че тя не управлява добре парите си.

Сравнението с по-ниският ДДС в други държави също така е донякъде подвеждащо. В сравнение с другите държави в ЕС например България взима много малко данък общ доход - само 10%. Друго основно притеснение е, че при въвеждането на диференцирани ставки се отварят широко вратите за възможни злоупотреби и наблюдаването на системата става по-сложно. Решение за това би могло да бъде въвеждането на нулев ДДС за лекарствата в касата.

Макроикономистите припомнят, че всяка година излизат предложения за освобождаване от ДДС на различни групи стоки. "Много показателен е случаят с туризма, при който има такава отстъпка. Донякъде можем да си обясним презастрояването на Черноморието с диференцираната ставка за този сектор. Освен това ДДС е основен приходоизточник в бюджета и ако се направи отстъпка за един сектор, нормално е производителите на хляб и издателите на книги да настояват и те. Много сектори ще имат аргументи, че са важни, и в крайна сметка трябва да освободим половината икономика", смята Ганев. Друг от аргументите на икономистите е, че цената не е задължително да падне, ако ДДС намалее.

Пациентските организации обаче казват, че ситуацията във фармацията не може да се сравнява с туризма. "В туризма има свободен пазар и ценообразуване, всеки сам може да си определи колко струва нощувката в хотела му и затова диференцираната ставка не доведе до намаляване на цените за потребителите. Лекарствата са регулирана стока, при която има пределна цена, която се регистрира от Съвета по цените. Намаляването на ДДС моментално ще се отрази пряко върху регулираната цена, защото тя ще намалее автоматично с 20%", смята Станимир Хасърджиев.

"По-добрият вариант е да се запази единната ставка за всички и ако приемем, че държавата трябва да изземва по-малко от хората, да се намали ДДС", казва Ганев. "Към момента начинът, по който функционира ДДС, е достатъчно ефективен, по-скоро трябва да се мисли дали ставката не е висока." Този вариант обаче би значел намаляване на тежестта за бедните, но и доста по-сериозно за богатите (които потребяват повече), и ако целта е само социалният ефект от по-евтините лекарства, не е най-удачният инструмент.