(2) Кандидатите получават документацията по ал. 1 срещу заплащане на цена, определена от председателя на Държавната агенция по горите. Цената на документацията не може да надвишава стойността на действително извършените разходи за нейното изготвяне.
(3) Документацията за участие в конкурса съдържа:
1. копие от заповедта за откриване на процедурата;
2. копие от заповедта за обособяването на дивечовъдния участък;
3. копие от заповедта за утвърждаване границите на ловностопанския район;
4. карта с очертаните граници на дивечовъдния участък;
5. извлечение от ловоустройствения проект на дивечовъдния участък, а когато няма действащ ловоустройствен проект – изискване за стопанисване на дивеча;
6. данни за таксацията и план за ползване на дивеча;
7. проект на договор.
Чл. 36г. (1) При изготвяне на предложението всеки кандидат трябва да се придържа точно към условията за провеждане на процедурата.
(2) До изтичането на срока за подаване на предложенията, всеки кандидат в конкурса може да промени, допълни или да оттегли предложението си.
(3) Всеки кандидат в конкурса има право да представи само едно предложение.
(4) Всяко предложение задължително съдържа:
1. удостоверение за регистрация съгласно Закона за търговския регистър, което съдържа единен идентификационен код на кандидата или следните документи, ако кандидатът не е регистриран съгласно Закона за търговския регистър:
а) актуално състояние на съдебната регистрация на кандидата;
б) копие от документ за данъчна регистрация;
в) копие от документ за регистрация в регистър БУЛСТАТ ;
2. предлагана годишна вноска за стопанисване на дивеча в дивечовъдния участък;
3. предлагана годишна наемна цена на базата за ловен туризъм;
4. удостоверения от съответните компетентни органи, че не са налице обстоятелствата по чл. 36а, ал. 1, т. 1, 2, 3, 5 и 6;
5. декларация, че не са налице обстоятелствата по чл. 36а, ал. 1, т. 4;
6. копие от договорите на наетите специалисти по чл. 36а, ал. 1, т. 7;
7. бизнеспрограма за стопанисване и ползване на дивеча от дивечовъдния участък и за изпълнение на ловоустройствения проект;
8. копие от документ за представена гаранция за участие в процедурата.”
(5) Предложението се представя в запечатан непрозрачен плик лично от кандидата или от негов упълномощен представител от Държавната агенция по горите.
(6) Документацията за провеждане на конкурса може да съдържа изискване някои от документите по ал. 4 да бъдат в отделен запечатан плик, поставен в основния плик.
(7) При приемане на предложението върху плика се отбелязват поредният номер, датата и часът на получаването му и посочените данни се записват във входящ регистър, за което на приносителя се издава документ.
(8) Предложение, представено след изтичане на крайния срок, не се приема. Не се приема и предложение в плик, незапечатен или с нарушена цялост. Такова предложение незабавно се връща на кандидата и това се отбелязва в регистъра.
Чл. 36д. (1) Конкурсът се провежда от комисия, назначена със заповед на председателя на Държавната агенция по горите след изтичането на срока за представяне на предложенията.
(2) Комисията по ал. 1 се състои най-малко от петима членове, от които задължително един юрист и икономист.
(3) Съставът на комисията се обявява в деня, определен за разглеждане и оценяване на предложенията.
(4) Член на комисията не може да бъде лице, което:
1. е „свързано лице” по смисъла на Търговския закон с кандидат в конкурса или с членове от неговите управителни или контролни органи;
2. е участвало в подготовката на конкурса.
(5) Членовете на комисията са длъжни да пазят в тайна обстоятелствата, които са узнали във връзка със своята работа в комисията.
(6) Членовете на комисията представят декларация за обстоятелствата по ал. 4 и 5.
Чл. 36е. (1) Комисията започва работа след получаване на списъка с кандидатите и представените предложения.
(2) При отварянето на предложенията от комисията могат да присъстват и представители на кандидатите, участващи в процедурата.
(3) Комисията отваря пликовете по реда на тяхното постъпване и проверява съответствието на предложенията с предварително обявените условия.
(4) Комисията има право по всяко време да проверява заявените данни и факти от кандидатите, както и да изисква в определен от нея срок допълнителни доказателства за обстоятелствата, изложени в предложението.
Чл. 36ж. (1) Комисията не допуска до участие в конкурса кандидат, който:
1. не е представил някой от необходимите документи по чл. 36г, ал. 4;
2. не отговаря на изискванията на чл. 36а, ал. 1;
3. не е представил изисканите от комисията допълнителни доказателства в срока по чл. 36е, ал. 4.
(2) Кандидатите са длъжни в процеса на провеждането на конкурса да уведомяват за всички промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 2 в 7-дневен срок от настъпването им.
Чл. 36з. (1) След разглеждане на предложенията комисията оценява и класира кандидатите според предварително обявените критерии.
(2) Основните критерии за оценяване на бизнеспрограмата на кандидатите са:
1. инвестициите по години, свързани с подобряване на типовите местообитания, фуражната база, биотехническите съоръжения и с увеличаване на дивечовите запаси в рамките на допустимите;
2. броят на планираните за откриване работни места, свързани със стопанисването на дивеча в дивечовъдния участък.
Чл. 36и. (1) Комисията изготвя протокол, който се подписва от всички членове на комисията и се предава на председателя на Държавната агенция по горите заедно с цялата документация, събрана в хода на провеждането на конкурса.
(2) При писмено поискване от страна на кандидат в процедурата му се осигурява достъп до протокола на комисията.
Чл. 36к. (1) Председателят на Държавната агенция по горите със заповед обявява резултатите от класирането не по-късно от 7 работни дни след приключването на работата на комисията.
(2) Заповедта по ал. 1 е индивидуален административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс.
(3) Председателят на Държавната агенция по горите писмено уведомява кандидатите за резултатите от оценяването на предложенията.
Чл. 36л. (1) В едномесечен срок от обявяването на заповедта по чл. 36к, ал. 1 директорът на съответното държавно предприятие сключва договор за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък с лицето, спечелило конкурса, след като представи гаранция за изпълнение на договора. Гаранцията за изпълнение на договора е в размер на три годишни вноски за стопанисване на дивеча, определени по реда на чл. 36б, ал. 3.
(2) Договорите за стопанисване и ползване на дивеча се сключват за срок до 15 години.
(3) Най-малко три месеца преди изтичане срока на договора съответната регионална дирекция по горите извършва проверка по изпълнението му. За резултатите от извършената проверка директорът на регионалната дирекция по горите представя писмен доклад до председателя на Държавната агенция по горите.
(4) Когато в хода на проверката по ал. 3 се установи, че лицето, стопанисващо дивеча, е изпълнило всички задължения по него и е достигнало допустимите дивечови запаси, договорът може да бъде продължен без провеждане на конкурс за срок не по-дълъг от определения в ал. 2.
(5) В случаите на продължаване срока на договора при условията на ал. 4 новият договор подлежи на актуализация, в това число и по отношение на размера на годишната вноска за стопанисване на дивеча.
(6) След изтичане срока на договора гаранцията за изпълнението му се освобождава.
Чл. 36м. (1) Директорът на съответното държавно предприятие прекратява с едностранно едномесечно писмено предизвестие договорите за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък при:
1. виновно неизпълнение на задълженията по договора;
2. неправилно ползване на дивеча, довело до нарушаване на половата и възрастовата структура на дивечовите популации;
3. недобросъвестно стопанисване на предоставената база за ловен туризъм и биотехническите съоръжения или при използването им не по предназначение;
4. издадени и влезли в сила две или повече наказателни постановления срещу лицето, стопанисващия дивечовъдния участък или негови служители за нарушения по закона, Закона за горите и подзаконовите актове по тяхното прилагане.
(2) В случаите на прекратяване на договора по ал. 1 гаранцията за изпълнение на договора не се възстановява и остава в полза на Държавната агенция по горите.
Чл. 36н. (1) Държавната агенция по горите, нейните структури и държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства осъществяват текущ контрол по изпълнение на договорите за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци.
(2) Най-малко веднъж годишно държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства извършват проверка по изпълнение на договорите. За резултатите от проверките се изготвят доклади, които се изпращат в съответната регионална дирекция по горите и в Държавната агенция по горите.
(3) Най-малко веднъж на три години съответната регионална дирекция по горите извършва проверка по изпълнение на договорите за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдните участъци и представя в Държавната агенция по горите доклад за резултатите от нея.
(4) След изтичане на половината от срока на договора, Държавната агенция по горите извършва проверка по изпълнението му, за резултатите от която се изготвя писмен доклад.
(5) Председателят на Държавната агенция по горите може да назначава проверки по изпълнението на договорите по всяко време.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители, по тези текстове. Няма желаещи.
Остават 4 минути до 10,30 ч., да приключим дотук. Следващите текстове също са важни и обемисти. Ще продължим със законопроекта през следващата седмица.
В 11,00 ч. трябва да започне парламентарният контрол.
Почивка до 11,00 ч. (Звъни.)
(След почивката.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Уважаеми народни представители, да започнем с:
ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.
Новопостъпили питания за периода от 01.01.01 г. до 25 септември 2008 г.:
1. Постъпило е питане от народните представители Борислав Китов и Нигяр Джафер към Евгений Желев - министър на здравеопазването, относно политиката на Министерството на здравеопазването в областта на борбата с онкологичните заболявания в изпълнение на Декларацията на Народното събрание за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 г.
2. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно общата политика на българското правителство за изпълнение на приетата от Европейската комисия Национална стратегическа референтна рамка на страната за периода до 2013 г. и Оперативна програма „Транспорт”, и изпълнението на мерките, свързани с доклада на Европейската комисия за България от 23 юли 2008 г. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 г.
3. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Джевдет Чакъров – министър на околната среда и водите, относно политиката на българското правителство и на Министерството на околната среда и водите във връзка с научната разработка на Пенсилванския държавен университет в САЩ и Българската академия на науките на тема „Засушаването в България в периода г. - съвременен аналог за климатични, природни, икономически и социални проблеми”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 г.
4. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Пламен Орешарски – министър на финансите, относно начина за усвояване на допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на финансите за 2008 г. в размер на 120 млн. лв., одобрен с Постановление № 000 от 01.01.01 г. на Министерския съвет. Следва да се отговори писмено до 7 октомври 2008 г.
5. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно начина на усвояване на предоставените целеви средства по бюджета на министерството за 2008 г. в размер на 26 млн. 355 хил. 534 лв., одобрени с Постановление № 000 от 22 юли 2008 г. на Министерския съвет. Следва да се отговори писмено на 7 октомври 2008 г.
6. Постъпило е питане от народния представител Яни Янев към Валери Цветанов – министър на земеделието и храните, относно политиката и практиката на министерството по наемането на външните консултантски одитни фирми по дейността на Държавен фонд “Земеделие”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 г.
7. Постъпило е питане от народния представител Лидия Шулева към Меглена Плугчиева – заместник министър-председател, относно оценките на съответствие на системите за управление и контрол по оперативните програми. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 .
8. Постъпило е питане от народните представители Иван Костов и Константин Димитров към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно българската политика по отношение на Руската Федерация. Следва да се отговори в пленарното заседание на 3 октомври 2008 г.
9. Постъпило е питане от народните представители Ваня Цветкова и Николай Свинаров към Сергей Станишев – министър-председател на Република България, относно методическото ръководство на Национална агенция „Пътна инфраструктура”. Следва да се отговори в пленарното заседание на 10 октомври 2008 г.
Писмени отговори:
- от заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин на питане от народния представител Евдокия Манева;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от същия народен представител;
- от министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров на въпрос, зададен от същия народен представител;
- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител ;
- от министъра на транспорта Петър Мутафчиев на въпрос, зададен от народния представител Лидия Шулева.
За съжаление народните представители ги няма.
- от министъра на здравеопазването Евгений Желев на въпрос, зададен от народния представител Лъчезар Тошев;
- от министъра на здравеопазването Евгений Желев на въпрос, зададен от народния представител Ваньо Шарков;
- от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос, зададен от народния представител Мария Капон;
- от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на питане, зададено от народния представител Евгени Чачев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС,от място): Имам въпрос към министъра на вътрешните работи за пожарите в Рила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Тошев, тук няма други отговори. След като приключим парламентарния контрол, ще проверя случая.
Заповядайте за процедура, господин Христов. Надявам се, че действително е процедура.
МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Господин председател, искам да поставя един изключително важен въпрос. Моят Законопроект за гарантиране на влоговете все още не е придвижен в съответната комисия. Знаете, че повдигам този въпрос от близо три години.
По сега действащия закон валутните депозити на гражданите ще бъдат изплащани, цитирам: „в левове и то по курса в първоначалния ден на плащането”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Каква е процедурата?
МИНЧО ХРИСТОВ: Това означава, че ако Валутният борд бъде провален, гражданите ще получат обезценени български левове. Казано направо, хората ще загубят голяма част от спестяванията, а шепа кредитни милионери ще станат по-богати.
Няма да коментирам, господин председател, критичната финансова ситуация в настоящия момент, когато фалират световни финансови институции.
Ще кажа само два факта. Брутният външен дълг на България днес е над 43 млрд. долара. За три години той се е увеличил от 15 милиарда на 43 милиарда. Търговският дефицит за първите шест месеца е 10 млрд. лв. Всеки икономист знае какво означават тези цифри.
За това, господин председател, българският парламент носи огромна отговорност за спестяванията на хората. Настоявам предложението ми за гарантиране на влоговете незабавно да бъде придвижено в съответните комисии - Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическата политика.
Знаете също, че в сряда в тази зала аз предложих този законопроект като извънредна точка в дневния ред. Потресен съм, че само 22 народни представители подкрепиха тази идея, главно независими народни представители.
Обръщам се и към политическите партии да помислят по този изключително важен въпрос, за да може следващата седмица да бъде решен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Христов, много добре разбирате, че това не е никаква процедура, а злоупотребявате с възможността да говорите пред телевизионните камери две минути. Имате право, другата седмица направете предложението и парламентът ще реши дали да разгледа, или не Вашия законопроект.
Въпрос, зададен от народния представител Иван Сотиров, към министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов.
Господин Сотиров, заповядайте да зададете Вашия въпрос към министъра.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми господа министри, уважаеми господин Гагаузов! На 28.04.1998 г. от кмета на Столичен район „Витоша” е съставен акт за публична общинска собственост за парк „Княжевска борова гора” - 761 хил. 600 кв. м. На 31.07.2003 г. и на 1.08.2003 г. този имот е актуван като държавна гора с два акта за частна държавна собственост. Това е извършено без да бъде отменен актът за общинска собственост и без имотът да е включен в горския фонд. Включването на имота в горския фонд е извършено след 20 дни – на 20 август 2003 г., като едно от основанията е наличието на акт за държавна собственост. А отмяната на акта за общинска собственост е извършена със заповед на областния управител на София чак на 12.10.2007 г.
С включването на имота в горския фонд и промяната на публичния характер на собствеността е станало възможно последващото разпореждане с тези имоти и възстановяването върху тях на собственост или обезщетяване на бивши собственици и техни наследници, въпреки че няма възстановително решение, издадено в срока, предвиден в Закона за възстановяване на земите и горите от горския фонд.
Същевременно фирма „Интертрейд” ЕООД е придобила 68 дка от гората и е направила искане за изключването им от горския фонд. Държавното лесничейство в София, Националното управление по горите, Агенцията по туризма, Българският олимпийски комитет и председателят на ДАМС утвърждават и приветстват инициативата на фирмата да изгради зона за спорт, отдих и атракции във въпросния имот.
Областният управител на София с писмо от 5.06.2007 г. е допуснал изработване на подробен устройствен план за същите имоти в землището на Княжево с параметри на застрояване – 30% плътност и коефициент на интензивност – 0,6, които многократно надвишават действащите – 1% плътност и коефициент на интензивност – 0,06. Като правно основание за това решение е посочена разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗУТ, съгласно която областният управител възлага или разрешава изработването на устройствени планове, само когато обхващат територията на повече от една община, а в случая става въпрос само за една община – Столична.
Господин министър, от изложеното е очевидно, че става въпрос за корупционна схема и моят въпрос към Вас е: ще предприемете ли действия за възстановяване на публичния характер на имота и прекратяване на опитите на посочените тук държавни ведомства да унищожат парк „Княжевска гора” в полза на съмнителни инвеститори?
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на господин Асен Гагаузов.
: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Преди да отговоря по същество на въпроса, искам да кажа, господин Сотиров, че въпросът не е адресиран към институцията, която се занимава с тази проблематика, но аз ще отговоря на въпроса Ви.
С акт за частна държавна собственост № 000 от 01.01.2001 г. на областния управител на област София на основание на чл. 68, ал. 7 от Закона за държавната собственост и във връзка с чл. 146 и чл. 147, т. 6 и т. 9 от правилника за неговото прилагане, и чл. 7, ал. 4 от Закона за горите, като частна държавна собственост са актувани гори и земи в землището на Бояна, община „Витоша”, включващи съответните имоти, да не ги цитирам, Вие ги знаете. И с още един акт за частна държавна собственост № 000 от 1.08.2003 г. на областния управител на област София на посочените по-горе основания като частна държавна собственост са актувани гори и земи в землището на Княжево, община „Витоша”, включващи останалата част от терените.
Да, наистина става дума за Княжевската гора – около 760 дка, която по преценка на областния управител е била неправилно актувана като публична общинска собственост, тъй като тя е държавна собственост, затова и областният управител съставя актове за държавна собственост.
Така както са формулирани въпросите – защо се извършва някакво разпореждане в тази гора, трябва да Ви кажа, че вследствие на тези актове, които са пуснати от страна на областния управител, Софийска община завежда дело в съда. Намираме се в процедура на водене на административно дело и никакво разпореждане в Княжевската гора не може да се извършва, тъй като съдът не се е произнесъл и не е ясно кой фактически е собственикът – дали това е Софийска община, или пък държавата. Но на базата на тези актове в момента, съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗУТ, изработването на устройствени планове, които обхващат територии, попадащи в повече от една община, или такива, които предвиждат изграждането на обекти с регионално значение, се възлагат или разрешават от областния управител.
Едно пояснение, не става дума за изработване на ПУП върху държавна или общинска земя, а става дума за реституирана част от тази гора, която собствениците са продали на това дружество и бидейки вече частна собственост, това дружество иска промяна на предназначението, за да извърши съответно строителство, за което и Вие говорите. На тази база инвеститорите явно са получили подкрепа от една част от обществеността и, разбира се, неодобрение от друга част от обществеността. Доколкото знам, в момента има два инициативни комитета – едните са за, а другите са против. Интересното е, че тези, които са продали гората, са против промяната на нейното предназначение, а тези, които не са, са обратно.
Така че, докато не бъде решен въпросът в съда, не може да има никакво по-нататъшно разпореждане, господин Сотиров, нито пък ние можем да се месим в това като Министерство на регионалното развитие и благоустройството дали гората е общинска, или държавна. Това ще реши съдът, след което ние ще упражним правото си на контрол, ако се извършват сделки или разпореждане с гората, които не отговарят на закона. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Иван Сотиров за реплика.
ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин министър, изглежда в България не е ясно кой отговаря за областните управители, но аз по Конституция имам право в крайна сметка да задавам въпроси на министър, а не на областен управител. Аз отправих до Вас и до министъра на държавната администрация и административната реформа въпрос, защото не е ясно кой точно отговаря за областните управители, но аз се радвам, че все пак Вие отговаряте, защото Вие сте компетентен в тази област.
Става въпрос за следното. Имотът се актува за частна държавна, аз не влизам в другите неща, които съм изложил. Ясно е защо се актува за частна държавна, това е в Княжево, на уникално място. Можете да погледнете точно, защото сте специалист и сте бил кмет, и сте министър н регионалното развитие и благоустройството, и да видите как са оформени имоти между алеи. Такова нещо аз не съм виждал в практиката си – имоти в паркови алеи. Ето, това е планът, ще Ви го покажа. (Показва плана на министъра.)
Възстановени са част от имотите, не всички имоти. Това е класическа схема – реституират се няколко имота, за да влезе частник, за да могат да продадат и държавни имоти. Затова е направен целият имот частна държавна собственост, за да може да е покрай реституираните частни, като реституцията тук е спорна, но аз не искам да повтарям неща, които съм задал в основния въпрос.
Естествено е, че при този обществен натиск общината няма да разреши тази промяна на нормите, защото общинският съвет няма да го допусне. Какво ще бъде решението на делото по спор за собственост между общината и държавата мен не ме интересува дали ще бъде въпрос, който ще се реши по друг ред, дали ще бъде общински или държавен имотът, но този имот трябва да бъде с публичен характер, за да бъде съхранен от разпоредителни сделки. И аз съм Ви сезирал с оглед на това да се види как няколко институции, радвам се, че тук е и госпожа Плугчиева, как Министерството на горите, как областната управа, как включително и някои други структури играят в една много добра симбиоза за това как един парк с алеи и с всичко да бъде вкаран като гора, да бъде неправомерно реституирана част от него и след това да се придобие от офшорна фирма, която иска да го застроява. За това става въпрос.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика.
: Благодаря, уважаеми господин председател.
Господин Сотиров, разсъжденията Ви са в посока, в която много пъти се е случвало нещо подобно. Аз исках да Ви кажа, че в момента, влизайки в съдебен процес, по процедурата за уточняване на собствеността не е възможно да се наруши каквото и да било докато не се уточни чия собственост е гората. След като съдът се произнесе и ако той реши, че собствеността е общинска, тогава знаете, че по ЗУТ ще се разпорежда общинският съвет на София. Дали те ще я опазят по-добре, отколкото ако е държавна, аз лично се съмнявам от многобройните примери, които имаме. Но съдът ще реши. Ако тя е общинска, ще си отговаря общинският съвет. Ако е държавна, аз ви казах, тогава ние ще поемем ангажимент тази гора да се ползва по предназначение, тъй като тя ще бъде и в момента е предоставена на Националната агенция по горите и тя я стопанисва. Няма разрешение от областния управител за каквото и да било строителство на този етап и най-вероятно няма да има. Така че в близката една година или дори повече няма да има никакво разпореждане, докато съдът не се произнесе. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодарим на министъра на регионалното развитие и благоустройството господин Асен Гагаузов за днешното му участие в парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народния представител Мария Капон към заместник министър-председателя госпожа Миглена Плугчиева.
Имате думата, госпожо Капон, да развиете Вашия въпрос.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаема госпожо вицепремиер, уважаеми господа министри, уважаеми колеги! Моят въпрос към Вас е относно Вашият ангажимент към недопускането на кризата със столичния боклук.
Уважаема госпожо Плугчиева, в края на миналия месец Вие се ангажирахте доста усилено в един на пръв поглед нетипичен за Вашия пост въпрос, а именно ситуацията със столичния боклук, поради изчерпването на капацитета на досега използваните депа. Намесата Ви в този по същество общински казус на практика легитимира проблема по-скоро като национален. С едно такова твърдение обаче аз, като народен представител, бих могла да се съглася единствено и дотолкова, доколкото националният характер на проблема е свързан с липсата на изградени технологични решения за сметопреработката. В този ред на мисли ангажиментът Ви би следвало да се тълкува и като отговор да се ангажират европейските партньори на България с този въпрос. Те впрочем вече са ангажирани, както знаем с досега случващите се неща.
Ето защо Ви питам какво наложи точно Вие да се ангажирате с търсенето на решение на казуса със софийския боклук. За мен лично някак си е нетипично.
И второ – какви политики следва да изработи България, за да се избегнат санкциите, с които ни заплашва Европейската комисия заради зараждащата се криза със столичния боклук? Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя на Република България госпожа Миглена Плугчиева.
Защо сте се заели с боклука – пита госпожа Капон. Ами като този, дето трябва да се е заел, не си върши работата, какво да правите?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаема госпожо Капон, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко на Вашия въпрос, госпожо Капон.
Първо, защо лично аз съм се заела с този въпрос? Казвам веднага, че при регулярните ми посещения в Брюксел и постоянни срещи в Европейската комисия така, както с други спешни и неотложни проекти на България бях занимавана, както в случая с водния цикъл на София, както с пречиствателната станция на Пазарджик, както с проекта за сероочистката, които излизат донякъде или в определена степен извън рамките на моите преки компетенции, така бях занимавана и с проблема за третиране на отпадъците на София, като беше подчертано от страна на Европейската комисия, че това вече е проблем не само на община София, а вече е проблем на България. И ако не се вземат радикални мерки заедно от страна на правителството и на общината, опасността от въвеждане на режим на инфрийчмънт е много голяма. И, както знаете, този срок беше 30 септември. А междувременно на база на разговорите, които съм провела, успяхме да прехвърлим този срок за въвеждане на такъв режим от 01.01.01 г.
Тъй като задавате след това и въпроси какви са следващите стъпки, които трябва да бъдат предприети, те са съвсем ясни.
На първо място, трябва да бъде решен въпросът с тези отпадъци, които в момента са временно складирани на площадките на „Кремиковци” и Искър в обем от 600 000 кубически метра. Знаете, че именно с доброто желание правителството да протегне ръка и да помогне на Столичната община, макар че по Закона за управление на отпадъците въпросът с политиката на отпадъци е изцяло в компетенциите на общините у нас, но, както казах, предвид сериозността на проблема и отговорностите, които България има и опасността за санкции към България, затова се предприеха и стъпките, за да се търси решение за трайно депониране на тези 600 000 кубически метра отпадъци. Това е първата стъпка, която трябва да се реши.
Втората е свързана с генералното решение за изграждане на интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община. Това, което ми е докладвано, е, че проектът е на етап одобрение на доклада по ОВОЗ и предстои обществено обсъждане, което означава, че максимално трябва да се ускори тази процедура и това, което е предвидено по проект – изграждането на интегрираната система, може да стане до 2011 г. Това означава, че в момента след трайното депониране на 600-те хиляди кубически метра трябва да се търси решение за този преходен период до изграждането на инсталациите. И това, което е предприето досега, са стъпки от страна на Столична община в диалог с Министерството на околната среда и водите за ползване на депото в Суходол.
С това приключвам и мога само да кажа, че проблемът е ясен и ако не се работи заедно, а само в противоборство и с политизиране на проблема, жертва на всичко това ще бъдат софиянци. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мария Капон – право на реплика.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, госпожо вицепремиер.
Аз мисля, че в тази зала всички са наясно колко е тежък проблемът и как дълги години не е приключен.
За мен е важен въпросът: какво става с престъпното балиране? Говорейки за периода до 2011 г., балирането продължава и в момента. Видно е, че основната коалиция, която се случва в момента, са икономическите интереси.
Дълго време съм била свидетел как боклукът с балите минаваше до Пловдив по една магистрала. Независимо от всичко, минаваше по нормален път. Нека сега си дадем сметка какво ще се случва по пътищата до Силистра, защото 12 бали са на един камион отзад - за всеки 12 бали реално по 1200 км, 600 в едната посока и 600 в другата.
Така че, ако не се приключи веднага балирането, няма да има реално решение, което да може през следващите две години да бъде взето за софиянци. Това е моето лично мнение.
Това, което аз очаквам обаче, е наистина да нямаме санкции за България, въпреки че срокът 30 ноември е нереалистичен срок – това е моят допълнителен въпрос. Това не е срок, в който може да се случи нещо - за два месеца.
Свидетели сме в цялата страна, че обсъждането на една ОВОС трае година-две. Дори да има някакъв натиск, аз не смятам, че трябва да има административен натиск за толкова важна процедура, като ОВОС. Няма как този срок да бъде изпълнен. Времето тече и трябва да се вземат мерки. За съжаление, аз смятам, че мафията в боклука е най-силна в целия свят. Тук сме свидетели на тази мафия, която засега е обзела само София. Видно е, че и в други краища на страната има проблем. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате право на дуплика – заповядайте, госпожо Плугчиева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МEГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Уважаема госпожо Капон, искам само да Ви информирам, че след срещите, които сме провели, оттук нататък са ясно разписани ангажиментите на Министерството на околната среда и водите и на общината - остават изцяло в задълженията им и те трябва да бъдат изпълнени.
По отношение на технологичния въпрос – не съм аз човекът, който отсега нататък ще се занимава. Факт е, че закъснението е огромно. Важното е сега Министерството на околната среда и водите заедно с общината да си изпълнят ангажиментите. Добре е Вашият контрол да продължи и над тях конкретно. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на заместник министър-председателя госпожа Меглена Плугчиева за днешното й участие в парламентарния контрол.
Въпрос, зададен от народните представители Мартин Димитров и Мария Капон към министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
Госпожо Капон, заповядайте да развиете въпроса.
МАРИЯ КАПОН (независим): Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Димитров! Нашият въпрос е относно приватизацията на цигарените фабрики през Фондовата борса. Искам само да отбележа, че, за съжаление, Министерството на икономиката и енергетиката не беше на срещата, която се проведе в Комисията по икономическата политика относно изслушването за начина, по който протече приватизацията на цигарените фабрики в Пловдив и Стара Загора. Ние изслушахме Комисията за финансов надзор. Всички сме наясно, че избраният метод за приватизация на двете фабрики през Фондовата борса показа съществени слабости и тези слабости - аз съм убедена, че Вие сте запознат – бяха поставени в самия доклад.
Беше използван нов метод за приватизация – нестандартен метод за българската борса, в противоречие с досегашните практики за приватизиране на държавни активи. Този метод сам по себе си е много известен в света и работи много добре, когато има много продавачи и много купувачи на една фондова борса. В случая обаче с Българската фондова борса се създават ясни съмнения в целесъобразността на самия метод. Тук искам да подчертая, защото от всички документи е видно, че законосъобразност съществува.
Затова нашият въпрос е: какви мерки смятате да предприемете за успешната приватизация на фабриките в София и Благоевград? Само от приватизацията в Пловдив и Стара Загора, по предварителни данни, при една от цените, която е била давана в рамките на търга, ако мога така да го нарека, на борсата, е видно, че държавата е загубила поне 5 млн. лв.
Това е нашият въпрос, господин Димитров. След това ще имаме допълнителни коментари. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Госпожо Капон, господин Димитров! Действително въпросът е изключително актуален, тъй като предстои приватизацията на още три фабрики от холдинга на „Булгартабак”. В това отношение има пряко значение. Вие разбирате, че Българската фондова борса си има структура, има си органи за управление, има вицепремиер, който отговаря за тях. От тази гледна точка дори в чисто формален план аз нямам нито служебните, нито моралните правомощия да отговарям за това как е функционирала борсата по време на сделката.
Що се касае до това, че е ново и неочаквано, в общи линии не сте прави, тъй като през 2006 г. на две сесии „Юрий Гагарин БТ” е продадена през борсата без проблеми. На 21.11.2006 г. „Пазарджик – БТ” е продадена пак през борсата. На 8 август 2007 г. „Гоце Делчев – Табак” е продадена през борсата.
От тази гледна точка аз си мисля, че борсата е от най-прозрачните и най-неатакуеми инструменти за приватизация. Там по-скоро имаше въпроси относно новия продукт, който се ползва – системата ХЕТРА, която се менажира от „Дойче Борзе”. Там по принцип и сървърите дори не са в България, а са във Франкфурт. От тази гледна точка не би трябвало да има съмнения.
Вземаме мерки да не се получава такъв род търговия с ограничен интервал. Би трябвало сесията за купувачи да е отворена, така че да се постигне максимално възможната цена. Повтарям, аз не мисля, че проблемите са в метода. По-скоро проблемите са в начина, по който е реализирана тази сделка, макар че продавачът „Булгартабак” е имал в общи линии по-ниски очаквания от това, което е получено и те не са недоволни от цената, която е реализирана на борсата.
Всички разбираме, че се пуска на борсата, за да се постигне реална пазарна цена.
В тази връзка по този начин ще бъде продадена и фабриката в Плевен. Министерството на икономиката и енергетиката взема мерки - най-малкото ще има промени в посредника, така че да не се получават такива проблеми.
Съгласно Стратегията за приватизация, която е приета от Народното събрание и която е законна, другите две фабрики могат да бъдат продадени само на стратегическия инвеститор. Аз мисля, че тук добрият начин е да се мине през борсата с предварително условие, че могат да участват само стратегически инвеститори. Ако няма такива кандидати, тогава вече парламентът би трябвало да вземе мерки и да промени стратегията, но в рамките на действащата стратегия според мен това е най-прозрачното възможно решение. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Димитров, заповядайте – право на реплика.
МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, господин министър, дами и господа! В никакъв случай Вие не бяхте искрен от трибуната на Народното събрание, защото когато депутати от опозицията поискахме изслушване на Комисията по финансов надзор по този казус в парламента, от Комисията по финансов надзор в резултат на обсъдените аргументи ясно беше казано, че използваният метод на приватизация е неправилен за такъв род сделки, при които има един продавач, който се знае кой е. Стигна се до ощетяване на държавата, което беше казано от Комисията по финансов надзор, която е независим орган, ясно и директно. При това положение да ни казвате, че всъщност проблеми нямало, господин министър, не е честно от Ваша страна. Не е коректно от Ваша страна пред Народното събрание, пред Канал 1 – слушат Ви много хора.
Другият важен въпрос, по който Вие не бяхте искрен пред тази зала и пред Вашите колеги, е, че като принципал сте участвали в избора на консултант и този консултант именно е избрал този метод на приватизация. Защо? Така нареченият метод ХЕТРА безспорно е добър, само че не когато има един продавач, а когато има много продавачи, господин министър. Това, ако никой не Ви го е казвал, аз да Ви го кажа. Като има един продавач, немската система не е добра, защото всички знаят кой е и вече не се постига най-високата цена.
Големият въпрос е следният. Не че Фондовата борса бил лош инструмент, напротив Фондовата борса е най-добрият инструмент, но за приватизация трябва да се използва досегашният добре изпитан метод за постигане на най-висока цена и отворен интервал – всички наддават пряко, открито и който даде най-много, печели. Ето това го нямаше при тази приватизация и затова се направи следната голяма беля: постави се под съмнение Фондовата борса като най-добър инструмент. И за това и Вие също носите отговорност, а това е голяма беля наистина.
За приватизацията оттук нататък. Разбира се, че през Фондовата борса, обаче отворен интервал – всеки може да участва за постигане на най-висока цена. Да има открито състезание. Това трябва да се направи, господин министър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката господин Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Димитров, малко съм озадачен от Вашата реакция. Казах го, пак повтарям: Вие ме карате да дебатирам метода, по който се работи на борсата. Този метод не е избран за тази сделка. Българската фондова борса е преминала към работа с тази система. (Реплика от народния представител Мария Капон.) Това не е искане на посредника за тази сделка, това е решение на ръководството на Българската фондова борса.
Съжалявам много, поканете вицепремиера, който отговаря за борсата, и дебатирайте тези въпроси с него. Но да търсите дебата за борсата, която е инструмент, който е извън контрола на Министерството на икономиката и енергетиката, просто не е сериозно. Затова Ви казвам: водете дебата в рамките на тези, които са оправомощени да вземат тези решения. И от тази гледна точка аз се радвам, че Вие не поставяте под съмнение борсата. Това безспорно ще бъде дебатирано при следващите продажби, но разбирате, че ако пускате нещо примерно на борсата във Франкфурт, не можете Вие да определите на борсата какъв продукт ще ползва при препродажбата. Това не е сериозно, тъй като към този момент само ХЕТРА е действащият инструмент на Българската фондова борса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, на балкона на Народното събрание са група граждани от Габрово. Те са по покана на народния представител Станимир Илчев. Да поздравим габровци и да видят на живо как се прави парламентарен контрол при полупразна зала. (Ръкопляскания.)
Следва питане от народния представител Лъчезар Тошев към министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
Господин Тошев, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря.
Този въпрос съм поставял многократно в няколко парламентарни мандата и това е може би четвъртият парламент, в който поставям въпроса за съдбата на задграничните дружества. В предходния мандат отбелязахме известен успех по този въпрос, като в резултат на решението на Народното събрание от 01.01.01 г. по разискванията по питане, което внесох заедно с моя колега Йордан Нихризов, беше създадена Междуведомствена комисия, която да изясни каква е съдбата на задграничните дружества. Освен това госпожа Шулева – министър на икономиката, внесе в Народното събрание регистър на 310 задгранични дружества.
На 11 април 2005 г., в края на мандата на Тридесет и деветото Народно събрание, Междуведомствената комисия внесе своя доклад и в първата точка на констатациите се казва: „Не се установиха данни за точно водени регистри на задграничните търговски дружества с българско участие за периода г. Има заведен регистър на тези дружества от 1995 г., който е непълен и не дава цялата необходима информация за съответното търговско дружество. Не всички реквизити на регистъра са попълнени. От получената в резултат на това проучване информация от ръководителите на търговските служби частично се изяснява моментното състояние на някои задгранични дружества, но официална информация все още не е отразена в регистъра на задграничните дружества (ликвидирани, приватизирани, в процедура на ликвидация и несъстоятелност, и недействащи), който се съхранява и е воден от Министерството на икономиката, за което се изисква много време и допълнителна информация”.
Минаха три години и повече от момента, когато беше внесен в Народното събрание този доклад. Междувременно аз отново станах народен представител в края на м. юли и затова първото питане, което внасям в това Народно събрание, внесено на 27 август т. г., е това.
Моите питания към Вас, господин министър, са следните: предприети ли са действия и какви от Министерството на икономиката и енергетиката за пълно изясняване състоянието на задграничните дружества и инвестираните държавни средства в чужбина? Кои от тях съществуват до момента, какъв е резултатът от тяхната дейност, кои са преустановили съществуването си, поради какви причини и с какви финансови резултати, кои са лицата, които са представлявали тези дружества, извършвани ли са ревизии на тези дружества, ако да, кога, и какви са резултатите от тях? Очаквам Вашия отговор.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Много въпроси, господин Тошев.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС, встрани от микрофоните): Един е въпросът, господин председател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.
МИНИСТЪР ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми народни представители, уважаеми габровци! Господин Тошев, Вие в общи линии казахте това, което аз мислех да Ви кажа. Вие сте питали през 2001 г. министъра от вашето правителство господин Петър Жотев и сте получили подробен отговор. Питали сте през 2002 г. министър Николай Василев и сте получили подробен отговор. Питали сте през 2004 г. Лидия Шулева и сте получили подробен отговор, който аз Ви нося отново.
Знаете, че с решение на Министерския съвет е създадена Междуведомствена комисия. Тази комисия, както и Вие казахте, е внесла доклад в Народното събрание през м. април 2005 г. Това е междуведомственото изследване на този въпрос, той не е обект на координация или на отговорности на едно министерство. Вие знаете, че предприятията, които са били задгранични, на практика засягат целия спектър от министерства в България, и сега отново да се връщате към този въпрос... Нещо повече, споменахте за регистъра. Регистърът е ликвидиран, тъй като е разсекретен и е внесен в Народното събрание и след това е пратен в “Държавен архив”. Така че такъв регистър вече няма. Аз мога да Ви отговоря какво е състоянието на задграничните дружества към Министерството на икономиката и енергетиката, за които отговарям.
Към настоящия момент съдебно са регистрирани 49 дружества, от които действащи са само 3 дружества, останалите са в различен етап на прекратяване и ликвидация. Това са „Булгаргеомин” ЕАД – град София. Дружеството е имало участие в 7 задгранични дружества. Към настоящия момент единствено действащо е това в Монголия. Предприятието работи на загуба поради особените климатични условия, които позволяват работа до три месеца в годината, и намалението на запасите от злато в находищата. Контролът върху дейността на дружеството се осъществява чрез участието на представителя на „Булгаргеомин” в органите за управление. Там водим разговори, има кандидат-купувачи да изкупят българския дял от това дружество.
„Булгаргеомин” ЕАД е имало 12 задгранични поделения, от които действащо е само едно – в Зимбабве, поради необходимост от защита на интересите на „Булгаргеомин” и запазване на имуществото в африканската страна, което е обект на съдебен спор.
Второ, „Булгартабак холдинг” където държавното участие е около 80%. То има дванадесет задгранични дружества, създадени в периода г. Към момента повечето са ликвидирани или не функционират.
„Булгарплодекспорт” – дружеството има четири задгранични поделения. Всички те не осъществяват дейност и са в процедура на ликвидация, която не е приключила.
„Интеркомерс” ЕАД – София, има участие в „Булсинг” в Сингапур, което е в процедура по ликвидация.
„Балканкар холдинг”- обявен е в несъстоятелност през 2002 г. в резултат на предприетите действия от синдиците по осребряване на активите, включени в масата на несъстоятелността. Основната част от притежаваните акции в задграничните дружества на холдинга са продадени. Към момента са останали непродадени акции в седем дружества, от които едно е в процес на продажба, едно е в процедура на фалит и пет не работят.
Последното е „Булгаргаз холдинг” – София. Дружеството участва с 16,67 дяла в „Набуко газ пай план интернешънъл” ООД – това е фирмата, която трябва да изгражда „Набуко”. Фирмата е със седалище във Виена – Австрия. Капиталът е в размер на 762 хил. евро. Статусът на дружеството е действащ, а източникът на средства – българско участие със средства на „Булгаргаз холдинг”.
Мога отново да Ви връча екземпляр от доклада, внесен в парламента, но не може Министерството на икономиката и енергетиката да поеме контролно-регулираща функция, каквато Вие очаквате от него, без да има такива особени правомощия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Лъчезар Тошев.
Господин Тошев, можете да зададете до два уточняващи въпроса към министър Димитров.
ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Не съм удовлетворен от този отговор. Аз имам моите отговори, които съм получавал в предишни мандати. Имам и доклада на Междуведомствената комисия, така че нямам нужда да го получавам отделно.
Искам да знам дали министърът прави разлика между задгранични дружества и външнотърговски дружества, тай като външнотърговските дружества са официални клонове на фирма, която е в България, а задграничните дружества са били регистрирани като юридически лица в съответната държава. Това е разграничение, което трябва да бъде направено между двата вида лица. Ако държавата и министърът на икономиката не се грижат за тези дружества, тогава кой би следвало да се интересува от съдбата на задграничните дружества, тъй като те са създадени с държавни средства, със средства на българската държава?! Тя не може да ги изостави, защото от това могат да произтекат редица неблагоприятни последици (а сигурно са произтекли, предполагам), с които се ощетява държавата. Затова поставям този въпрос. Той е един от нерешените въпроси на нашия преход.
|
Из за большого объема этот материал размещен на нескольких страницах:
1 2 3 4 |
