Четиристотин и единадесето заседание, София, петък, 26 септември 2008 г., открито в 9,03 ч (стр. 1 )

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

_____________________________________________________

ЧЕТИРИСТОТИН И ЕДИНАДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 26 септември 2008 г.

Открито в 9,03 ч.

Председателствал: заместник-председателят Любен Корнезов

Секретари: Иван Илчев и Георги Димитров

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум. Откривам днешното пленарно заседание.

Както ви е известно, уважаеми народни представители, предстоят ни няколко гласувания.

Моля, гласувайте Законопроект №  за публичния резервен пенсионен фонд с вносители Лидия Шулева и група народни представители.

Гласували 183 народни представители: за 52, против 43, въздържали се 88.

Законопроектът не се приема.

Господин Милтенов, заповядайте за процедура.

ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за прегласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Поставям втори път на гласуване законопроекта, който докладвах, с вносители Лидия Шулева и група народни представители на първо четене.

Гласували 184 народни представители: за 48, против 58, въздържали се 78.

Законопроектът не е приет.

Поставям на гласуване Законопроект №  за Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система с вносител – Министерският съвет.

Гласували 170 народни представители: за 124, против 23, въздържали се 23.

Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на държавния бюджет с вносител – Министерският съвет.

Моля, гласувайте.

Гласували 151 народни представители: за 117, против 19, въздържали се 15.

Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към следващото гласуване – първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България с вносител – Министерският съвет.

Моля, гласувайте.

Гласували 163 народни представители: за 152, против 3, въздържали се 8.

Законопроектът е приет на първо четене.

С това изчерпахме гласуванията.

Както ви е известно, уважаеми народни представители, вчера до 14,00 ч. и малко повече продължиха разискванията по двата законопроекта за Семеен кодекс.

Ще продължим с точка седма от седмичната ни програма:

ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА СЕМЕЕН КОДЕКС, вносител – Министерският съвет, и ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА СЕМЕЙНИЯ КОДЕКС, вносител – Светослав Спасов.

За да ориентирам народните представители, ще съобщя времето: Коалиция за България е изчерпала своето време; Национално движение Симеон Втори има 36 секунди; Движението за права и свободи има 18,55 минути; Българска нова демокрация има 21 минути; Обединените демократични сили имат 8,25 минути; Демократи за силна България имат 5,8 минути; Българският народен съюз има 18,00 минути; „Атака” – 2 минути, и независимите – 15 минути. (Народният представител Любен Дилов иска думата от място.)

Господин Дилов, Вие се изказахте вчера. Процедура ли имате?

Не виждам господин Тошев – вчера той направи заявка за изказване.

Заповядайте.

ЛЮБЕН ДИЛОВ (ОДС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, обръщам се с молба към пленарната зала – по чл. 70, ал. 1 да удължим с възможната още една седмица срока между първо и второ четене на Закона за културно-историческото наследство. Свидетели сте, че в пресата, въобще сред обществото, сред професионалните среди има изключително бурен дебат. Всеки ден идват много, много нови предложения. Макар че я няма председателката на комисията в момента, смятам, че тази седмица ни трябва, за да можем да систематизираме предложенията, които пристигат.

Процедурата ми е за удължаване с една седмица по чл. 70, ал.1. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направено е процедурно предложение, но вероятно не може да се гласува, защото гласуваме удължаването максимум до 21 дена. Повече от това не е възможно. Когато дойде госпожа Чилова, ще направим справката. (Реплики от народните представители Огнян Герджиков и Станислав Станилов.)

Гласувано е максималното, по правилник не е възможно повече от това.

СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ (КА, от място): Пише: удължаване с три седмици.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Не е така. Максималното удължаване може да бъде до 3 седмици. Повече от това правилникът не позволява. Никой не принуждава комисията, като изтекат 21 дена, веднага да почнат да го разглеждат.

Има ли народни представители, желаещи да вземат отношение по Семейния кодекс?

Заповядайте, госпожо Илияз.

ФАТМЕ ИЛИЯЗ (ДПС): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, днес продължаваме обсъжданията по един от най-важните законопроекти за страната, а именно проекта за нов Семеен кодекс, който проект очевидно, че предизвиква широк обществено-политически дебат поради важността на обществените отношения, които урежда. Аз ще се спра на онази част от проекта на Семеен кодекс, която урежда осиновяванията и процедурите, свързани с това. Защото смятам, че един от най-безболезнените начини за решаване на проблемите с децата, лишени от родителски грижи, е именно чрез оптимизиране на процедурите по осиновяване, така щото тези деца да израснат в семейна среда, независимо дали това са чужди или родни осиновители, защото и най-добрата институционална грижа не може да замени семейната.

Като начало считам, че в новия Семеен кодекс трябва да залегнат санкции за родители, които са изоставили децата, като им бъдат ограничени максимално възможностите да се вмесват в живота на изоставените от тях рождени деца. Не би следвало новият Семеен кодекс да продължава да толерира родителската небрежност и безотговорност. Предвидените процедури в проекта за вписване на децата, лишени от родителски грижи, в регистрите за пълно осиновяване не защитават добре интересите им и могат да доведат до причиняването на съществени вреди за развитието им с оглед на ненужното удължаване на престоя им в институциите. В новия Семеен кодекс е предвидено в чл. 100 от проекта субективни критерии за определяне на осиновители, като е пренебрегната поредността на кандидат-осиновителите. Това би допринесло за корупционни практики в самите осиновителски процедури.

Считам, че детето трябва да престоява в институциите не повече от шест месеца. Ако след шестмесечен престой то не бъде потърсено от биологичните си родители, по най-бърз начин трябва да бъде вписано в регистър за осиновяване – първоначално в национален регистър за осиновяване, и ако детето не бъде осиновено в рамките на шест месеца в националния регистър за осиновяване, автоматически да премине в международен регистър за осиновяване, като вписването в регистъра да става на базата на сведения и документи, подготвени от отделите „Закрила на детето”, без тази мярка да бъде потвърждавана от съда.

Освен това, отделите „Закрила на детето” в общините и дирекциите „Социално подпомагане” в областните центрове се нуждаят от компетентна помощ на юристи, които да изяснят статута на децата, и да подготвят документите им за вписване в регистър. Тези юристи могат да бъдат привлечени от неправителствения сектор или от организациите, акредитирани за международни осиновявания. Всеки социален дом е подкрепян от спонсори, които в повечето случаи са неправителствени организации. Техните членове също биха могли да се нагърбят за изясняване на статута на децата и подготовка на досиетата им за вписване в регистър.

Общоизвестен е фактът, че съветите по осиновяване в областните центрове се събират, само когато им остане свободно време. Въпреки че в новия Семеен кодекс е предвидено заседанията на Съвета по осиновяване и Международния съвет по осиновяване да заседават три пъти на всеки месец, членовете на съвета нямат интерес от увеличаване на броя на осиновяванията и трябва да се намери възможност тези хора да бъдат стимулирани – да им се плаща за бройка осинови деца, макар и символична сума. Ако няма макар и минимален личен интерес, смятам, че процедурите няма да бъдат активизирани и ускорени.

Недопустимо е деца здрави и прави да прекарват живота си по социални домове заради немарливост. Затова в новия Семеен кодекс трябва да залегнат санкции за забатачени досиета и чиновническа немарливост в социалната сфера. Смятам, че периодът за преминаване от един регистър в друг трябва да се съкрати максимално. Нечовешко е деца от ромски произход да престояват в регистрите за национално осиновяване, след като априори се знае, че българинът не е склонен да осиновява такива деца. Те бързо трябва да бъдат вписвани в регистъра за международни осиновявания, като това не ги лишава от шанса да бъдат осиновени в България, ако се намери кандидат-осиновител. Редно е задължително да се въведе максимален срок за чакане на посочване на дете. Кандидат-осиновителите масово се оплакват, че чакат по 2-3 години без да получат никакво предложение, дори и отговор.

Положителен е фактът в новия Семеен кодекс, че се предвижда по-засилен контрол от Агенцията за социално подпомагане, тогава когато новата среда, в която е попаднало детето, е неподходяща за защита на здравето, живота и правата на детето. Очевидно е, че е необходима сериозна работа на народното представителство върху Семейния кодекс между първо и второ четене с оглед максимално да се улеснят процедурите по осиновяване, за да се реши един от най-наболелите социални проблеми в обществото, а именно проблемът с децата, лишени от родителски грижи. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, госпожо Илияз.

Реплики има ли? Няма.

Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроекта?

Господин Милтенов, заповядайте.

ВАЛЕНТИН МИЛТЕНОВ (БНД): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, позволете ми и аз да взема отношение по така предложения законопроект на Семеен кодекс. Всички ние си даваме сметка, че това е един сериозен труд, който е положен за изработването му, и са безспорни някои от положителните насоки в него като брачния договор, предварителното заявяване, премахването му, въведените нови режими на имуществени отношения. Но в крайна сметка има и някои моменти, на които трябва да се обърне внимание.

На един от тези моменти аз също искам да обърна особено внимание – осиновяването, и по-конкретно международните осиновявания. За много от вас, които нямат пряка представа за това, това е много сложен процес от представяне на много документи. И всичко това, което се прави, се казва, че е в интерес на детето, но трябва да ви кажа, че е добре да бъде съобразено и с интереса на осиновяващите. В повечето случаи те се намират в един кошмарен процес. Изискват им се много документи, след което се получава така, че изтичат съответните срокове и на осиновяващите им се иска отново да бъдат представени съответните документи.

Няма гаранции в така учреденото производство, че влизайки в процедура по осиновяване, наистина ще бъдат спазени сроковете и всички изискуеми по закона документи ще бъдат представени, че няма да им се искат пак нови и нови документи.

На следващо място има един субективен елемент – да се прецени дали тези кандидат-осиновители са най-подходящите. В много от случаите колегите, които се занимават с тази материя, гледат само документи и нямат представа за кандидат-осиновителите. Това е много важен процес, на който аз обръщам внимание.

Друг момент, на който искам да спра вашето внимание, е следосиновителният период. В законопроекта не се очертават гаранции за това какво се случва. Записан е текст, в който се казва, че до две години може да се поиска информация какво е развитието на детето. Ами след две години? В следосиновителния период трябва да има ясни гаранции да се представят следосиновителните доклади от съответните агенции, ангажирани в съответните страни. В много от случаите това не се прави или се пропуска. По какъв начин ние да следим как е защитен интересът на детето? Затова обръщам внимание, че в тази посока трябва да се помисли много внимателно и всички ние, които имаме отношение, да направим съответните предложения в тази посока.

По отношение на становището на Парламентарната група на Българска нова демокрация – ние все още не сме взели такова становище, защото между самите нас има различни и противоречиви становища. Надявам се на първото заседание групата от Българска нова демокрация да има съответното становище – да подкрепи или отхвърли законопроекта. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Милтенов.

Има ли реплики? – Не виждам.

Заповядайте, господин Тошев.

ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ (ОДС): Благодаря, господин председателю.

Почитаеми народни представители, ние като християндемократи не можем да подкрепим този законопроект, тъй като той променя обществените взаимоотношения в нашето общество, залегнали още от хилядолетия, с узаконяването на фактическото съпружеско съжителство. Бракът фактически е началото на човешката цивилизация и началото на морално-етичните принципи в обществото. Както знаете, това е най-малката единица в нашето общество. Всъщност когато се сключва брак, към този процес трябва да се подходи отговорно. Църквата смята брака за едно от своите тайнства. Венчаването е тайнство. Това е нещо, на което се гради цялото общество.

В законопроекта, който предлага Министерският съвет (всъщност някой застава зад гърба на Министерския съвет и предлага тези неща), се въвежда фактическо съпружеско съжителство, за което няма никакви изисквания. За брака има изисквания. Брак не може да се сключи, например, между близки роднини. Това е посочено в чл. 7 – съпрузите не могат да бъдат роднини по права линия, не могат да бъдат братя и сестри и други роднини по съребрена линия до четвърта степен включително. В предложеното от Министерския съвет фактическо съпружеско съжителство няма такива условия, тоест това може да се регистрира без ограниченията, предвидени за брака. Ако това стане, в крайна сметка то би било огромно предизвикателство, разрушаващо основите на нашето общество.

На второ място, в чл. 7 също има допълнителни изисквания – например не може да сключи брак лице, което е свързано с друг брак. При фактическото съпружеско съжителство не се говори за ограничения за лице, свързано с брак. Напротив, казва се, че не може да се регистрира фактическо съпружеско съжителство, докато не се заличи съществуваща регистрация. Става въпрос за регистрация по Раздел Х от Закона за гражданската регистрация, което е съвсем различно. Тоест излиза, че ако някой желае, имайки законен брак, може да има и едно законно съжителство, което означава, че се поощрява двуженството, тъй като тук става въпрос само за една такава възможност. Това не е редно и смятам, че не можем да подкрепяме такива предложения.

Друг въпрос, който бих искал да засегна в моето изказване, е полският опит при извършването на разводи. Разводът е сътресение за семейството, особено когато има деца. Те преживяват много болезнено развода. Децата не могат да избират между майката и бащата. Когато майката и бащата на детето са в лоши отношения, това е трагедия за детето. Много голяма част от самоубийствата на деца стават при разводи, при които родителите са в тежка конфронтация. В Полша са създали семеен съд, който предшества съдебната процедура по развод. Той от една страна се опитва да помири родителите, но във всеки случай иска да постигне запазване на добри отношения между тях, така че това да бъде в интерес на децата.

По този въпрос е дискутирано и в Народното събрание в предишни мандати, но не виждам такъв семеен съд да е намерил място в законопроекта, който да предшества правната процедура в гражданските съдилища.

С тези няколко забележки бих искал да ви призова да не приемаме този законопроект, той да бъде върнат обратно в Министерския съвет и да бъде преработен. Благодаря,

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Тошев.

Има ли реплики? Не виждам.

Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по двата законопроекта?

Заповядайте, господин Сотиров. Вашата парламентарна група разполага с 4 минути и 5 секунди.

ИВАН СОТИРОВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Тъй като много се говори по тази тема, аз ще акцентирам само върху няколко неща. Все пак става въпрос за първо четене. Искам да коментирам основния въпрос, който провокира дебата – за легализирането със закон на извънбрачното съжителство като фактическо съжителство.

Ще кажа няколко аргумента против това и защо няма да подкрепя закона на първо четене - заради тази основна промяна.

Първо, това няма да реши въпроса, който се поставя като основен аргумент за вкарването на такава промяна – че голяма част, близо 50% според статистиката от хората в България живеят чрез фактическо съжителство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Няма такава статистика.

ИВАН СОТИРОВ: Такива аргументи бяха приведени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Чух ги, но аз Ви казвам, че няма.

ИВАН СОТИРОВ: И аз мисля, че няма, но това бяха данни, предоставени в Комисията по правата на човека и вероизповеданията от представители на Министерството на правосъдието.

В никакъв случай не мога да приема аргументите, които бяха приведени в тази посока, но не искам да влизам в детайли, ще ги коментираме. Не мога да възприема аргументите, които уважаваният от мен г. н Огнян Герджиков приведе, че гражданският брак е отживелица и че след 60 години нещата ще стоят по друг начин. Мисля, че не трябва да повтаряме грешки в мисленето от близкото минало, защото бракът е по-стара институция дори от някои вероизповедания, дори от цели цивилизации. Това, което времето и историята са доказали, че е нещо устойчиво, което е превъзмогнало много доктрини, много философии, не може да бъде задраскано с лека ръка.

След 60 години може да се случат много неща, може да е отживелица точно това мислене, което сега тук се развива и което е следствие от едно мислене, което ни се налагаше – че държавата е на отмиране, че правото е на отмиране, че бракът е на отмиране и че всички деца и всички жени, всичко трябва да бъде общо на партията и на държавата. Аз мисля, че разбиването и то със закон, с философията в промяната на този закон на семейството като основна единица, като конституционно скрепена единица, която гарантира стабилността на обществото и приемствеността в определени морални ценности, традициите, за които много обичаме да говорим, и това ние със закон да го разбием, за да легализираме нещо, с което обществото не може да се справи по друг начин, ако тръгнем в тази посока, всичко, което виждаме, че не е хубаво, но не можем да се справим, да го легализираме, влизаме в противоречие с основната философия на правенето на закони. Законите трябва да създават правила, те имат и смисъла да култивират определени отношения и да пазят една стабилност в нравите, в принципите, в морала, в държавата. А ние фактически обръщаме нещата точно обратно – със законите да легализираме неща, които противоречат на добрите нрави, на обичаите, на общоприетите ценности в едно общество и на традициите. Което е изключително опасно като философия. Ако някой иска да си направи крачка към легализирането на хомосексуалните бракове, на бракове от нестандартен вид, нека да стане и да го каже. Както се каза и вчера, няма нищо срамно някой да предложи този въпрос, но не това да се прави по този начин и с този подход – да се ерозира институцията на гражданския брак, за да може след това някой да извърви и втора, и трета крачка в някаква посока с аргументите, че може би след 60 години щели да се развият по един или друг начин нещата.

Затова, колеги, аз апелирам към всички вас категорично да не бъде подкрепяно това предложение в закона, особено в тази му част. Аз няма да гласувам за целия закон на първо четене, въпреки че има смислени неща, защото принципно не мога да приема такъв текст. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Реплики има ли? Няма.

Заповядайте за изказване, господин Михайлов.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ (ДСБ): Господин председател, уважаеми народни представители! Когато този закон се обсъжда, ще трябва да бъдат ясни според мен няколко неща и те се отнасят не толкова до юридическата конкретика, която урежда казуси. Казусите, впрочем, могат да бъдат извънредно много и този закон, пък и едва ли някой закон би могъл да ги обхване. Мисля си все пак, че ние ще трябва да си дадем сметка за това какво препоръчва този закон да мислим за брачната институция въобще и каква е отговорността на народните представители при гласуването на този законопроект.

Без всякакво съмнение законът е процесуален, той е стъпка към други стъпки, той е един либерален по своята философия закон. Това е закон, който дезинтегрира брачната институция, нека не се лъжем. Преди десетина минути Елиана Масева от ДСБ ми каза нещо, което ми се струва много интересно, то е някакво афористично обобщение на този законодателен опит. Представяте ли си – каза тя – държава с фактическо съжителство? Това ми се видя интересно.

Вижте, ще трябва да се стабилизира един възглед за това, когато обсъждаме закона и когато решаваме неговата съдба, какво все пак представлява брачната институция, която сме на път да облекчим с фигурата на фактическото съжителство. Брачната институция не е природа, която да не може да бъде мислена в конвенциите на обществото, да бъде обсъждана нейната юридическа фигура. Сигурно имаме възможност да правим това, имаме свободата да мислим, както се изразяват някои колеги, прогресивно. Но ще трябва да си дадем сметка, че животът на обществата зависи от семействата! И че едно дете е възможно в семейство, а не в конвенционални, предприети за удобство, съжителства между двама души, чийто пол може да бъде различен, може да бъде един и същи, защо не и тройки, щом може двойки, и защо не по йерархията на Дарвиновата стълбица – да импровизираме, както вчера много остроумно и, струва ми се, уместно отбеляза един депутат от БСП?

Този закон е либерален, но рискува извънредно много. Той мами с лесен вход в института на фактическото съжителство и с лесен изход от него. Това е все пак един много облекчен брачен вариант, който пледира за това, че урежда съдбата на децата, родени в едно фактическо съжителство. Но нека си дадем сметка за следното. Ако бракът бъде дезинтегриран на законодателно равнище и бъде подкопан като обществена институция, спрямо която има остатъчния от църковния брак, от благословения брак на предците ни граждански брак, ако това е чиста конвенция, в която ще се влиза за удобство и за удоволствие, тогава ние сме стъпили на пясъчната почва на едно общество, което не може да отбранява фундаменталните интереси на поколението. Ще трябва да си дадем сметка за това. Ако някой се изкушава да се радва на това, че след около 50 години – чух от проф. Герджиков такава футурология, моите уважения към неговия авторитет на юрист и парламентарист – това, струва ми се все пак, че може да стане само по недоразумение. Ако след 50-60 години няма да има брак, ще има това, което описа колегата Иван Сотиров – някакви експроприирани биологично протичащи процеси без стабилността на този уникален уют, който семействата създават, за да могат човеци да бъдат отглеждани и развивани, ние сме на прага на една изключително зла прогноза. Това трябва да се има предвид. (Ръкопляскания в опозицията.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Михайлов.

Не виждам реплики.

Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по законопроектите? Няма.

Обявявам дискусията за приключила. И без да давам оценка, мисля, че е общо становището, че дискусията беше много полезна, рядко добра дискусия. Друг е въпросът, че има много спорни текстове, които ни се предлагат.

Гласуването ще бъде в четвъртък в 9,00 ч. Моля всички да са тук, а дотогава да мислят как да гласуват.

Уважаеми народни представители, преминаваме към:

ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЛОВА И ОПАЗВАНЕ НА ДИВЕЧА – продължение.

Предстои докладването на § 12, който се намира на стр. 23.

Заповядайте, господин Калинов.

: За колегите от Държавната агенция по горите – господин Радославов и госпожа Трифонова, има решение на пленарната да участват при разглеждането на законопроекта.

По § 12 има направено предложение от народния представител Васил Паница, което е подкрепено от комисията.

Има направено предложение от народните представители Евдокия Манева и Иван Костов, което е подкрепено от комисията.

Комисията предлага следната редакция на § 12:

„§ 12. В чл. 26 се създава ал. 4:

„(4) Право на подбор на ловуване без полагане на изпит по ал. 1, имат лицата, придобили право на лов и завършили висше образование с образователно квалификационна степен „Бакалавър” по специалността „Горско стопанство” или „Магистър” по специалността „Ловно и рибно стопанство” в Лесотехническия университет.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Защо юристите да нямат предимство, господин Калинов?

: „Без полагане на изпит по ал. 1 като имат право...” еди-кой си и е посочено. Има се предвид, че тези хора имат необходимата квалификация и познания и могат да осъществяват тази дейност. Говорим специално за подборен лов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Вие какво сте завършили, господин Калинов?

: Аз съм завършил специалност „Инженер по механизация на горското стопанство и дърводобива”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В Лесотехническия университет?

: Да, но не мога да извършвам този лов.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

: По § 14 има предложение от народния представител Венцислав Върбанов – запазва се сега действащият чл. 29 от Закона за лова и опазване на дивеча, което не е подкрепено от комисията.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Върбанов иска да отпадне § 14.

: Да, господин Върбанов предлага § 14 да отпадне.

Има направено предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, което е същото.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, с което чл. 29 се отменя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

: По § 15 има направено предложение от народния представител Васил Калинов, което е подкрепено от комисията.

Има направено предложение от народния представител Венцислав Върбанов - § 15 относно чл. 30 – заличава се и се оставя сега действащият чл. 30 от Закона за лова и опазването на дивеча, което не е подкрепено от комисията.

Има предложение от народния представител Мария Вълканова, което е подкрепено от комисията.

Има направено предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов, което е същото, както предложението на господин Върбанов – чл. 30 отпада.

Комисията не подкрепя предложението.

Има направено предложение от народния представител Васил Паница.

Комисията подкрепя предложението по т. 1 и 3 и не подкрепя по т. 2, която гласи: „В чл. 30, ал. 4 думите „22 000 хектара” се заменят с „25 000 хектара”.

Има направено предложение от народния представител Христо Бисеров, което е подкрепено по принцип.

Комисията предлага следната редакция на § 15:

„§ 15. Чл. 30 се изменя така:

„Чл. Лицата, придобили право на лов, учредяват ловни сдружения за осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча в ловностопанските райони, определени със заповед по чл. 7, ал. 6. Лицата, придобили право на лов, мога да членуват в повече от едно ловно сдружение при спазване на уставите им.

(2) Ловните сдружения по ал. 1 са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

(3) Управителният съвет на Националното ловно сдружение по критерии, определени с Правилника за прилагане на закона, определя районите на дейност на ловните сдружения по ал. 1 и въз основа на изискуема норма за ловна площ от 70 хектара за един ловец, определя максималния брой на ловците във всяко сдружение. В тази норма не се включват броя на ловците, навършили 65-годишна възраст. Общото събрание няма право да приема ловци в сдружение, в което е попълнен максималният брой с изключение на случаите по § 66.

(4)  Районът на дейност на ловното сдружение включва съседни ловностопански райони, определени със заповед по чл. 7, ал. 6 с обща площ не по-малка от 22 000 хектара и обхваща територията на една или повече общини.

(5) С цел изпълнението на дейностите по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча ловните сдружения по ал. 1 изграждат ловни дружини. Върху един ловностопански район по чл. 7, ал. 6, т. 1, се сформира само една ловна дружина. За сформиране на ловна дружина са необходими най-малко 20 ловци. Сдружението регистрира ловните дружини в държавното горско стопанство, съответно в държавното ловно стопанство.

(6) Ловното сдружение ръководи, организира и контролира дейността по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча в определения му район на дейност, представлява и защитава интересите на своите членове.

(7) Председателят на ловното сдружение сключва трудов договор със специалист по ловно стопанство. Специалистът по ловно стопанство организира ловностопанската дейност на ловното сдружение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители.

Господин Паница, заповядайте.

ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Благодаря, господин председател.

При разглеждането на тази точка сме направили един пропуск, който искам да изгладим. В чл. 30, ал. 3, в края, изречението е: „Общото събрание няма право да приема ловци в сдружение, в което е попълнен максималният брой, с изключение на случаите по § 66.”

Никъде в страната Общо събрание на сдружение не приема ловци. Общо събрание се свиква с обява в „Държавен вестник”. Сега вече по новия закон с обява във вестник, един месец, описва се дневният ред. Такова нещо няма.

Предлагам слeдния текст: „Не се приемат ловци в сдружение, в което е попълнен максималният брой, с изключение на случаите по § 66.” Всичко се изглажда, тъй като обикновено управителните съвети или ръководствата, щатният състав приемат нови ловци. Този текст трябва да се изглади, тъй като няма никакъв смисъл.

„Не се приемат ловци в сдружение, в което е попълнен максималният брой, с изключение на случаите по § 66.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Ще ми дадете ли текста, за да можем да го гласуваме точно?

, заповядайте.

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Искам да обърна внимание на народните представители върху това, което се посочва, – в последното изречение на ал. 3. Преди малко д-р Паница повдигна въпроса, че Общо събрание няма право да приема ловци в сдружението. Да, да речем, че въпросът се изясни.

Големият въпрос е следният, колеги, защо има изключение за случаите по § 66? Каква е разликата? Не може да има – изключение двоен стандарт.

Параграф 66 гласи: „Лицата, които до влизането в сила на този закон, са издържали изпит за придобиване право на лов, но не членуват в ловна дружина, могат да бъдат приети за членове в ловна дружина.”

Каква е разликата? В случая на ал. 3, ако той е издържал изпита и вече има право да бъде ловец, или пък преди да бъде приет този законопроект, той има право да ловува. Каква е разликата? Защо трябва да има двоен стандарт? Това е за първи път в българското законодателство да има такъв двоен стандарт. Тъй като е завършил необходимият курс, не е възможно това, не е правилно. Не е възможно тези, които сега завършват и са правоспособни ловци, да имат по-нисък статут, отколкото този, който е завършил или има право на ловуване, преди да е влязъл в сила този законопроект. В случая по този закон ловците ще бъдат много по-дълго време в курсовете за обучение и т. н.

От една страна, вносителите казваха, че трябва да има някакъв ред и т. н., трябва да има някакъв контрол, че досега имало проблем, и изведнъж с новите условия, които ще станат ловци, но те няма да могат да бъдат членове на ловната дружина, но се дава предимство на § 66.

Затова правя процедурно предложение изречение второ да отпадне: „Във частта за случаите по § 66.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: „С изключение на случаите” – да отпадне, така ли? Добре.

Заповядайте, господин Тасим. За реплика, нали?

ЮНАЛ ТАСИМ (ДПС): Да. Използвам тази процедура, за да обясня за какво иде реч.

Уважаеми колеги, ние с този закон казваме следното, че за да стане човек в България ловец, първо трябва да има необходимост от този ловец в някоя част на България.

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС, от място): Реплика, не изказване, господин Тасим.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Така каза, че е реплика.

ЮНАЛ ТАСИМ: Там казваме, че трябва да има определени хектари. За хората, които са над 65 години, това правило не важи. Казваме още нещо – за ловците в завареното положение, настоящата ситуация остава и правилата в закона... Правилата, които разглеждаме, са за нови ловци. В момента се провеждат курсове. Какво правим? Тези хора, които в момента се обучават и ще имат правото на лов, приравняваме към ловците към настоящия момент. Това е разликата. Няма какво да ги правим тези хора, които в момента са отделили време и средства, за да станат ловци. Какво ще ги правим? Мисля, че казусът е елементарен, ясен... Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли друга реплика? Няма.

Господин Осман, имате право на дуплика.

РЕМЗИ ОСМАН (ДПС): Господин Юнал Тасим, казусът не е елементарен и ясен, защото в единия случай § 66 говори, че те по право могат да бъдат членове на ловно сдружение. Ние не говорим, че... Прочетете какво пише в последното изречение: „Общото събрание няма право да приема ловци в сдруженията.”. Ние не говорим за Общото събрание и правомощия. Говоря за предимствата на § 66 и Вашето изказване, репликата Ви, няма нищо общо с моето изказване, защото в § 66 се казва, че те по право могат да бъдат членове на ловното сдружение, а в същия момент Вие сами си вкарвате автогол, като казвате, че този закон е много добър, нови условия за обучение на ловци. Той може да стане ловец, но не може да стане член на ловното сдружение. Този, който преди една седмица е взел ловната книжка, той може да стане член на ловното сдружение по Вашата логика. Прочетете § 66.

Колеги, обръщам се, че в интерес на истината, ако това ще е прецедент, господин председател, оттук нататък в цялото българско законодателство ще се създават подобни прецеденти. Някаква книжка, някаква диплома... Или има еднакви права със своя колега, няма значение дали е инженер, лекар, учител и т. н., този, който е завършил математика преди да бъде приет Законът за висшето образование и след като е приет, ако е със степен бакалавър, имат еднакви права, господин Юнал Тасим. Вие не можете с този закон да въвеждате това нещо.

Колеги, обръщам се още веднъж към вас – специално упоменаването на § 66 да отпадне, защото за първи път ще се създава неравнопоставеност към български граждани, които имат по принцип еднакви права.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Преди малко докладваха за така наречения „подборен обстрел” – същата работа. Привилегия за лесотехниците, които са завършили. Привилегия, но противоречи на чл. 6 от Конституцията. Как така?

Има ли други народни представители, желаещи да вземат отношение по този текст?

Заповядайте, господин Ноев.

БОРИСЛАВ НОЕВ (КА): Благодаря, господин председател. Аз ще се спра на това, че тук редакционно трябва да се направи една поправка, защото ние практически в комисията сме взели решение. Това е за чл. 30, ал. 1: „Лицата, придобили право на лов, могат да членуват в повече от едно ловно сдружение”. Същевременно след това при допълнението се казва за нормата от 70 хектара, че в тази норма не се включва броят на ловците, навършили 65-годишна възраст. Ние в комисията приехме, че не се включват и тези, които членуват във второ и трето дружество или сдружение, защото най-новите ще изяждат местата на другите ловци. Ние това нещо сме го решили в комисията, но трябва просто редакционно да се поправи тук. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Трябва да се оправи, ама какво предлагате? Ако предлагате нещо конкретно, кажете го, за да можем да го гласуваме.

БОРИСЛАВ НОЕВ: Предложението ми е към чл. 30, ал. 3 след „В тази норма не се включват броят на ловците, навършили 65 години”, да се добави „както и членуващи в повече от едно сдружение.”.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: В тази норма „не се включват броят на ловците, навършили 65-годишна възраст” – какво да го правим? Внимавайте да не направим някаква грешка. Не е въпросът за реплика и дуплика...

: Няма да направим грешка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Заповядайте, господин Паница.

ВАСИЛ ПАНИЦА (ДСБ): Колегата има право, ние обсъждахме този въпрос, когато става дума за членуване във второ сдружение или в трето сдружение, не се отчита тази ловна площ, не става дума за ловна площ изобщо. Това ще бъдат ограничен кръг от хора, едва ли ще има една десета или една двадесета от всички ловци в страната.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Колко прави една десета?

ВАСИЛ ПАНИЦА: Една десета е 10 хиляди.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Повече, повече са.

ВАСИЛ ПАНИЦА: Да ви кажа каква е презумпцията на този текст. Това е един европейски текст. Членуване в повече от едно сдружение съществува в Германия, във Франция, в Испания, в почти всички страни на Европейската общност. При нас каква е презумпцията? Защо го въведохме?

Има практика ловци, които членуват в едно сдружение в полето, да ходят да ловуват едър дивеч в планината. И обратно – тези, които членуват в планински дружества, искат да ловуват дребен дивеч. Всяко ловуване по този начин е свързано с даване на пари в момента на черно. Председателите на дружини искат определени такси, които въобще не са регламентирани в закон. Тези пари, които прибират, са например 20 лв. за лов при едно гостуване, или 30 лв. Такава практика съществува и вечерта отиват в кръчмата. Те не се използват за ловно-стопански мероприятия.

Затова именно въвеждаме: членуване в повече от едно сдружение, където този член може да плаща съответния си членски внос и да отива по партидата на тази дружинка в съответното сдружение и да се използва реално за ловно-стопански мероприятия. Този членски внос отиде ли по партидата в съответната дружина, в сдружението, той може да се използва само за ловно-стопански мероприятия, а не за банкети вечерта. Това е презумпцията на второто и третото сдружение. Едва ли ще има много хора, но тези, които искат да ловуват на повече от едно място, да влагат, да дават своя дан реално, като се ползват техните средства и пари в ловно-стопански мероприятия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре, но според Вас текстът така ли да остане?

ВАСИЛ ПАНИЦА: Ние обсъждахме този въпрос и мисля, че по-нататък имаше такъв текст. Нека да проверят, аз не зная наизуст всички текстове до края. Мисля, че съществуваше такъв текст и го обсъждахме – когато членуват във второ и трето сдружение да не се вземат предвид тези ограничения на 70 хектара.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Огледайте текстовете, за да не допуснем грешка.

: Ние ще направим справка и при следващото докладване ще посочим, господин председател.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Добре.

Има ли други желаещи да вземат отношение по § 15? Няма.

: По § 16 има предложение от народния представител Васил Калинов, което комисията подкрепя.

Има предложение от народния представител Венцислав Върбанов, което комисията не подкрепя, а то е чл. 31 да отпадне.

Има предложение от народния представител Васил Паница, което се подкрепя от комисията.

Има предложение от народните представители Светослав Спасов и Лъчезар Иванов чл. 31 да отпадне, което комисията не подкрепя.

Има предложение от народния представител Христо Бисеров, като комисията подкрепя предложението по точка „а” и не подкрепя в останалата част.

То гласи следното:

„б) в чл. 31 ал. 4 се променя така:

 „(4) Ловните сдружения задължително се регистрират в Държавната агенция по горите.”;

в) в чл. 31, ал. 6 отпада изразът „в Националното ловно сдружение”;

г) в чл. 31, ал. 7 отпада изразът „в Националното ловно сдружение”.”

Комисията предлага следната редакция на § 16:

„§ 16. Член 31 се изменя така:

„Чл. 31. (1) Ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 са членове на Националното ловно сдружение със седалище град София.

 (2) Националното ловно сдружение по ал. 1 е юридическо лице, регистрирано по условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел.

 (3) Националното ловно сдружение координира и контролира дейността на своите членове по стопанисването и опазването на дивеча в предоставените им ловно-стопански райони.

 (4) Председателят на Националното ловно сдружение регистрира в Държавната агенция по горите ловните сдружения по чл. 30, ал. 1.

 (5) Условията и редът за извършване на регистрацията и за воденето на регистъра се определят със заповед на председателя на Държавната агенция по горите, която се обнародва в “Държавен вестник”.

 (6) За регистрирането по ал. 4 ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 представят в Националното ловно сдружение:

1. съдебно решение за регистрацията по Закона за юридическите лица с нестопанска цел;

2. удостоверение за актуално състояние на съдебната регистрация;

3. данни за регистрация в регистър БУЛСТАТ;

4. отчет за приходите и разходите за последната календарна година и копие от годишната данъчна декларация;

5. декларация, че няма парични задължения към държавата, установени с влязъл в сила акт на компетентен държавен орган;

6. декларация, че не е в ликвидация, не е обявен в несъстоятелност и не е в производство по несъстоятелност;

7. актуални списъци на сформираните ловни дружини, съдържащи името на дружината, площта на ловната територия, имената и ЕГН на ловците в тях;

8. копие от утвърденото щатно разписание на служителите;

9. програма за стопанисване и развитие на дивечовите запаси.

 (7) Ловните сдружения ежегодно представят в Националното ловно сдружение документите по ал. 6, т. 4-9.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, имате думата. Няма желаещи.

: Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17.

Има предложение от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов § 18 да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага следната редакция на § 18:

„§ 18. Член 34 се изменя така:

„Чл. 34. (1) Дивечът в страната се стопанисва от:

1. държавните ловни стопанства;

2. държавните горски стопанства;

3. лицата по чл. 11;

4. ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 и чл. 31, ал. 1;

5. други юридически лица, отговарящи на изискванията по чл. 9 и 36.

 (2) Държавното горско стопанство стопанисва дивеча в дивечовъдните участъци, за които:

1. стопанисването и ползването на дивеча не е предоставено чрез провеждането на конкурс по реда на този закон;

2. договорът за стопанисване и ползване на дивеча е прекратен – до сключването на нов договор.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

: По § 19 има предложение от народния представител Васил Паница, което се подкрепя от комисията.

Има предложение от народния представител Пенко Атанасов, което беше оттеглено.

Има предложение от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов § 19 да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията предлага следната редакция на § 19:

„§ 19. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

 „(1) Стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъдните участъци по чл. 10 могат да бъдат предоставени чрез конкурс на лицата по чл. 34, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5, които отговарят на изисквания, определени с Правилника за прилагане на закона.”

2. Създава се нова ал. 2:

 „(2) Конкурсът по ал. 1 може да включва и отдаване под наем на базата за ловен туризъм, която е частна държавна собственост и е необходима за стопанисването и ползването на дивеча.”

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:

 „(3) Държавните горски стопанства предоставят стопанисването на дивеча чрез пряко договаряне на ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 в ловно-стопанските райони, извън тези по ал. 1 и чл. 35. Сроковете за стопанисване на дивеча на лицата по чл. 34, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 са еднакви.”

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Имате думата, уважаеми народни представители. Няма желаещи.

: По § 20, който включва членовете от 36а до 36н, има направени предложения.

Има предложение от народния представител Васил Паница, което се подкрепя от комисията.

Има предложение от народния представител Васил Калинов, което се подкрепя от комисията.

Има предложение от народния представител Георги Юруков, което се подкрепя от комисията.

Има предложение от народния представител Пенко Атанасов, което се подкрепя от комисията.

Има предложение от народния представител Георги Юруков, което комисията подкрепя.

Има предложение от народния представител Васил Калинов, което също се подкрепя.

Предложение от народния представител Георги Юруков, което беше оттеглено.

Има предложение от народния представител Васил Калинов, което се подкрепя.

Има предложение от народния представител Васил Паница, което се подкрепя.

Има предложение от народните представители Стела Банкова и Минчо Христов § 20 да отпадне.

Комисията предлага следната редакция на § 20:

„§ 20. Създават се чл. 36а-36м:

„Чл. 36а. (1) Кандидатът за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да не е обявен в несъстоятелност и да не е в производство по несъстоятелност;

2. да не се намира в ликвидация;

3. да няма просрочени задължения към държавата или общините, установени с влязъл в сила акт;

4. да не е лишен от право да упражнява търговска дейност;

5. да не е осъден за банкрут;

6. да не е осъждан с влязла в сила присъда за престъпление против собствеността или престъпление против стопанството, освен ако е реабилитиран;

7. да има сключени трудови договори с:

а) специалист по ловно стопанство с висше образование с не по-малко от три години стаж в областта на ловното стопанство, назначен за стопанисване на дивеча;

б) най-малко един специалист по ловно стопанство, който има свидетелство за подборен отстрел, за всеки 2500 ха ловна площ.

(2) Договорите по ал. 1, т. 7 могат да бъдат сключени и под отлагателно условие и влизат в сила след спечелването на конкурси.

(3) Изискванията по ал. 1, т. 4, 5 и 6 се отнасят и за управителите и изпълнителните членове на управителните органи на кандидата.

(4) Обстоятелствата по ал. 1, точки 1, 2, 3, 5 и 6 се удостоверяват с документ от съответния компетентен орган, а по ал. 1, т. 4 – с декларация.

Чл. 36б. (1) Председателят на Държавната агенция по горите открива конкурса със заповед, която съдържа:

1. правно и фактическо основание за откриване на процедурата;

2. наименование на дивечовъдния участък;

3. срок за предоставяне стопанисването на дивеча;

4. цена на документацията за участие в конкурса;

5. допълнителни изисквания към кандидатите за участие в процедурата с оглед особеностите на обекта на конкурса;

6. началния размер на годишната вноска за стопанисване на дивеча в участъка;

7. началната годишна наемна цена на базата за ловен туризъм – държавна собственост;

8. критерии за оценка на предложенията за определяне начина на оценяване на отделните критерии и определяне на относителната им тежест в комплексната оценка на предложението;

9. срок за представяне на писмени предложения, който не може да бъде по-кратък от десет календарни дни;

10. място, ден и час за провеждане на конкурса;

11. размер на гаранцията за участие;

12. вид и размер на гаранцията за изпълнение на договора.

(2) В заповедта по ал. 1 се определя и втора дата за подаване на предложения, когато в първоначалния определения срок не постъпи нито едно предложение. Втората дата за приемане на предложения не може да бъде по-късно от двадесет календарни дни от изтичане на утвърдения със заповедта срок за подаване на предложенията.

(3) Началният размер на годишната вноска за стопанисване на дивеча са определя на база типовите местообитания в дивечовъдния участък, съгласно методика, издадена от председателя на Държавната агенция по горите.

(4) Началната годишна наемна цена за ползване на материално-техническата база, която е частна държавна собственост и е необходима за стопанисването и ползването на дивеча, се определя по реда на правилника за прилагане на Закона за държавната собственост.

(5) Размерът на гаранцията за участие е в размер, равен на една годишна вноска за стопанисване на дивеча, определена по реда на ал. 3.

(6) Заповедта за откриване на процедурата се публикува в един централен ежедневник най-малко 30 календарни дни преди датата на провеждане на конкурса.

Чл. 36в. (1) Държавната агенция по горите изготвя документация за участие в конкурса, която трябва да съдържа всички необходими данни, указания и изисквания за подготовка на предложението.