Четиристотин и единадесето заседание, София, петък, 26 септември 2008 г., открито в 9,03 ч (стр. 4 )

Изборът на тези представители става след като по точно определена процедура, обявена публично през месец февруари 2008 г., читалищата и музеите от цялата страна номинираха лица и групи за живи човешки съкровища. Кандидатурите бяха представени в типова документация, показваща тяхната уникалност и подкрепящо писмо от отдел „Култура” на съответната община. Предложенията се събираха от регионалните експертно-консултантски информационни центрове и читалища и постъпваха в регионалните исторически музеи. В периода 14-20 март 2008 г. сформираните 29 регионални комисии разгледаха постъпили над 160  кандидатури, от които за следващия последен кръг бяха номинирани 25. Всички те бяха придружени с кратки до 7-минутни клипове, които бяха излъчени по Българската национална телевизия.

В началото на юни 25-те кандидатури бяха разгледани от Национална комисия в състава на която бяха: Надежда Захариева – заместник-министър на културата и заместник-председател на Националния съвет по нематериално културно наследство, проф. Мила Сантова – директор на Института по фолклор при БАН, Румяна Митрева – генерален секретар на Националната комисия на ЮНЕСКО, акад. Николай Кауфман, проф. Ана Илиева, проф. Иваничка Георгиева, доц. Валентина Райчева, д-р Николай Ненов, Елена Божкова, д-р Венцислав Велев и други. Предложенията на Националната комисия бяха утвърдени от Министерството на културата и обявени публично на 24 юни 2008 г. на знаковия за българския фолклор Еньовден.

Читалищата и музеите, номинираните първи пет в списъка живи човешки съкровища на България получиха парична премия от 2000 лв., за да изпълнят плана за действие за съхраняване и продължаване на обреда или обичая.

Кандидатурата на Дянко Дянков – майстор на старинни оръжия, е представена от Музея на художествените занаяти и приложните изкуства в Троян и Народно читалище „Просвета” – град Априлци, област Ловешка. Мотивите за неговото номиниране са представени подробно в типовия формуляр на кандидата. Изборът е направен от комисията напълно самостоятелно и независимо, след като внимателно са съпоставени отделните номинации. Аз само утвърждавам направеното предложение. С цялата документация, ако желаете, можете да се запознаете в Министерството на културата. Лично аз бях много доволен от това, че срещнах името на бай Дянко и в допълнителния въпрос ще отговоря може би за това кой е този човек.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, заповядайте да зададете до два уточняващи въпроса към проф. Данаилов.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Господин министър, аз се обръщам към Вас, защото в случая става дума за една човешка драма и защото бих искала да бъдем последователни в действията си, да няма разминаване между действията на троянския съд, прокуратура и полиция, и от друга страна действията на министерството.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Присъдата влязла ли е в сила?

СТЕЛА БАНКОВА: Да, господин председател.

Господин министър, аз пак искам да попитам не се ли бунтува Вашето чувство за справедливост в този случай? Питам съвсем добронамерено. Чуйте част от публикациите за бай Дянко: „Омаскариха с присъда затвор най-тачения оръжейник на стари пушкала от Априлското въстание”. Човекът потъва в земята от срам. Току-що е открил юбилейната си изложба в Плевен – Плевенския Исторически музей, и изведнъж – затвор.

През 1996 г. е извършен обиск в дома му. Иззетите тогава уникати от Априлското въстание изчезват. Иззетото старинно оръжие по време на среднощния обиск миналата година също изчезва. Питам Ви, дали изчезналите ценни уникати на оръжейника не са попълнили колекцията на някой богаташ? Аз считам, че прокуратурата трябва да изясни факта защо след двата обиска иззетите от полицията старинни оръжия изчезват. Дали тези ценни майсторски реставрирани оръжия не са причина бай Дянко да бъде обискиран и съден. Още през 2001 г. Дянко Дянков обяви, че дарява собствената си къща във възрожденски стил, за да я превърне в Музей на Възраждането и Освобождението в Априлци.

Аз мисля обаче, че за случилото се с бай Дянко сме виновни всички. Ще ви кажа и нещо друго – 80-годишната съпруга на бай Дянко умира часове след нощното нахлуване на полицаите в малката стаичка на двамата старци.

Господин министър, пак ще Ви попитам: къде е истината – в присъдата затвор, или в признанието на българската държава, че бай Дянко е живо човешко съкровище? Този въпрос поставих на среща с главния прокурор Борис Велчев. Поставих го на съветници на българския президент. Поставих го на кметове и полицейски началници.

Преди една година дойдохме с бай Дянко при Вас в Министерството на културата. Тогава Вие обещахте да помогнете. Сега с интерес ще чуя Вашия отговор. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, моля Ви в рамките на три минути за Вашия отговор.

: Въпросите бяха малко по-различни.

Преди две години ние се срещнахме с бай Дянко. Тогава получих описание на това, което се е случило. Това, което аз успях да направя, е да предам документацията на тогавашния министър на вътрешните работи господин Румен Петков. От това, което последва, не стана ясно как трябва да се процедира. Преди четири месеца имахме среща с Вас, госпожо Банкова. Тогава отново говорихме и аз бях готов да направим двамата с Вас среща с госпожа Тачева – министър на правосъдието и министъра на вътрешните работи господин Миков, за да може да излезе съвет.

Всъщност за какво става въпрос?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За тези пушки как ще го изпратите в затвора, господин министър?

: Той не е в затвора, но присъдата е налице. Става въпрос, че има неща, които спомена и госпожа Банкова, които някои от тези правораздаващи органи трябва да реши. Най-малко това е във възможностите на министъра на културата и Министерството на културата, освен да направят това, след като с право той е обявен за живо човешко съкровище, това е държавна награда, трябва да може да му се помогне.

Аз наистина имах среща с този човек – уникален е със своите качества и възможности. Но в преписките, които получих от госпожа Банкова, намерени три истински патрона, четири патрона – за това все пак на среща трябва застанат институции, които могат да задвижат въпроса. Ето, Вие сте говорили с главния прокурор и движение няма. Към мен никой не се е обърнал, за да дадем становище какъв е човекът, каква е неговата дарба и талант. Защото ние сме уникални в Европа и в ЮНЕСКО именно с живите си човешки съкровища. В този смисъл аз съм готов всякак да помагам, ако трябва поддържам в най-скоро време да направим тази среща и да поставим въпроса още веднъж. Убеден съм, че не бива да обиждаме човека, да е жив и здрав, в края на живота си, който наистина е голям патриот и прави уникални неща, което не навсякъде може да се срещнат.

На мен много ми се искаше да споделя и другите Ваши въпроси, които са много важни за това какво прави Министерството на културата в поддържането на духовността на България в лицето на нейните творци, но явно няма време. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, имате право да изразите Вашето отношение към отговорите на министъра.

И аз бих се намесил, за да помогнем на този достоен човек. Дайте ми само да се запозная с присъдата и да се ориентирам юридически.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Уважаеми колеги, аз съм обнадеждена от настроението сега, защото преди време поставих въпрос към вътрешния министър Румен Петков. Тогава получих отговор, че действията на полицията и всичко останало е съвсем закономерно. Докато сега благодаря на проф. Данаилов за добронамереността, за съпричастието, което проявява. Благодаря и на господин Корнезов и се надявам, че ще сторим едно добро дело, защото този човек го заслужава.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Това ли е престъпникът на България?

СТЕЛА БАНКОВА: Аз съм готова и тук, пред проф. Данаилов съм показвала десетките му грамоти и участия в изложби в Китай, в Индия, в Япония, майсторското свидетелство за оръжейник, благодарение на което той има право да реставрира оръжия.

Господин министър, споменах, че мечтата на 82-годишния Дянко Дянков е да направи в собствената си къща възрожденски музей – мечта, която той все още се стреми да осъществи с пенсията си от около стотина лева. Това е разкошен българин с шаячни дрехи. Професор Данаилов го е видял. Няма да коментирам как този достоен българин живее с малката си пенсия - така живеят стотици хиляди български пенсионери. Затова ние сме длъжни да решим този жесток проблем.

Преди повече от две години с Минчо Христов предложихме законопроект за отпадане на точковата система, за преизчисляване и значително повишение на пенсиите. Както направи Румъния например – там увеличиха пенсиите с 43%.

Да се върнем пак към Дянко Дянков. В края на моето питане ще изпълня заръката на бай Дянко да Ви предам молбата на община Априлци за финансова помощ от страна на Министерството на културата, за да се довърши реставрацията и ремонтът на църквата „Св. Параскева” в кв. „Ново село” - гр. Априлци.

Аз съм убедена, господин министър, че Вие ще помогнете.

Още веднъж изразявам своята благодарност за настроението, за атмосферата, която се създаде сега – след поредното поставяне на този проблем. Надявам се, че ще успеем, макар и в тази патриаршеска възраст, да направим така, че да се изчисти името на този човек, чиито ръце трябва да целуваме за това, което е направил, за да прослави България. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Въпрос, зададен от народния представител Светослав Спасов към министъра на културата проф. Стефан Данаилов.

Господин Спасов, моля да развиете Вашия въпрос.

СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Уважаеми господин председателю, уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Моят въпрос е относно достъпа за граждани до Двореца и парка на Стопанство „Евксиноград” – гр. Варна, с оглед статута им на архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на градинското и парковото изкуство.

Уважаеми господин министър, Дворецът „Евксиноград” – гр. Варна, е деклариран със списък от м. декември 1968 г. на НИПК като паметник на културата и със списък от 01.01.01 г. - като архитектурно-строителен паметник на културата. Територията на Стопанство „Евксиноград”- гр. Варна, е декларирана с писмо № 3042 от 3 февруари 1992 г. на НИПК като паметник на градинското и парковото изкуство.

В писмо № 3906 от 2 юли 1992 г. на НИПК, съдържащо режима за опазване на паметника на културата, дворецът е определен за такъв с категория – национално значение. Със същия статут е дворецът и прилежащия му парк „Балчик”, който с Постановление на Министерския съвет № 91 от 4 май 2004 г. е преобразуван в държавен културен институт – културен център Дворец „Балчик” на подчинение на министъра на културата.

Със Заповед № РД 09-293 от 01.01.01 г., издадена на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за паметниците на културата, министърът на културата е определил реда за достъп до Двореца „Балчик”. Въз основа на този акт на министъра ежегодно между 700 и 800 хиляди туристи посещават Двореца „Балчик”, за което заплащат входна такса в размер на 10,00 лв. Всички постъпления от таксата се използват за поддръжката и стопанисването на културния център.

За съжаление обаче, достъпът до Двореца и парка „Евксиноград” е силно ограничен, като на практика гражданите нямат достъп до него. Като мотив за това се използва фактът, че в хотелската част на стопанството почиват президентът, министър-председателят и председателят на Народното събрание, както и други лица с право на охрана от НСО.

Съгласно официална информация Стопанство „Евксиноград” е разположено на площ от 800 дка, като в рамките на 550 дка са паркът и Дворецът, които са със статут на паметник на културата от национално значение.

Във връзка с това Ви задавам няколко въпроса:

Съществува ли административен акт, по силата на който се урежда режимът за достъп до Двореца и парка на Стопанство „Евксиноград” и защо той не е сложен на видно място, ако съществува такъв? (Сигнал от председателя за изтичане на времето.)

Не следва ли да се раздели зоната на парка и Двореца от зоната на резиденцията и хотелската част, като с постановление на Министерския съвет на парка, двореца и винарската изба се даде статут на държавен културен институт, като те станат културен център Дворец „Евксиноград” и се предоставят на разпореждане на министъра на културата? Останалата резидентска и хотелска част може да запази сегашния си статут на представителна почивна база на подчинение на министъра на държавната администрация и административната реформа.

Бихте ли подкрепили тази идея за открит достъп на български и чуждестранни граждани до Двореца и парка на Стопанство „Евксиноград” с оглед статута им на паметник на културата от национално значение? Бихте ли се ангажирали лично с внасяне на подобно предложение в Министерския съвет? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Спасов, Вие зададохте десет въпроса.

Господин министър, можете да отговорите в рамките на три минути – в правилника така пише.

: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Спасов! Проблемите, които поставяте в актуалните си въпроси към мен и към министър Николай Василев относно резиденцията и Стопанство „Евксиноград”, са правомерни и общественозначими. Моето положително отношение към решаването им аз вече имах възможност да споделя с Вас на нашата среща преди месец и половина. Към казаното от Вас за Резиденция „Евксиноград” при поставянето на този въпрос бих искал да добавя следното.

Резиденция „Евксиноград” се намира на 8 км североизточно от гр. Варна. Разположена е върху крайморска ивица с дължина около 3 км и средна ширина 180-220 м. Тя започва да се изгражда като лятна резиденция на Княз Александър Батенберг преди повече от 120 години, когато Съветът на старейшините – Гръцката митрополия, решава да му подари съществуващия тогава на това място манастир, а той закупува граничните земи.

С Указ № 27 от м. август 1893 г. резиденцията е наименувана „Евксиноград”, от гръцкото название „понтос ексеймос” – гостоприемно море.

Проектът за изграждане на зелената система е изготвен от известния немски паркостроител Карл Едуард Петцолд. Неговата реализация и допълнително развитие специалистите разделят на няколко етапа – от 90-те години на ХІХ век до наши дни. Въз основа на историческите и композиционните анализи те оценяват много високо културно-историческата стойност на комплекса от природни дадености, растителни видове и сгради и значението за историята на градино-парковото изкуство у нас.

През 1992 г. Националният институт за паметниците на културата изготвя цялостно обследване на комплекса, което е поставено в основата на решението за обявяването за паметник на културата с предварителна категория – от национално значение, и на директивите за опазването на евксиноградския парк. В зависимост от стойността и стойностната характеристика на историческото ядро и на различните му зони се предлагат режими с различна степен на охрана и опазване. В тях е предвидено и проучване на възможността за осигуряване на достъп на посетители. Оттогава досега принципалът на комплекса не е реагирал на тези предложения – от 1992 г.

В Стопанство „Евксиноград” се съхраняват и предмети, принадлежащи на царското семейство, и придобити през следващите години, които са образци на европейското и световното изкуство – имат историческа и художествена стойност.

През 2007 г. специалисти от Регионалния исторически музей – Варна, са извършили проверка на колекцията от 599 предмета, преценили са, че те имат качества на движим паметник на културата и са препоръчали предоставянето им чрез създаване на музей. Предложението в този смисъл беше направено през м. юли т. г. пред Министерството на културата и от управителя на Стопанство „Евксиноград”. Министерството на културата, управителят на стопанството и НИПК са дали становище, че сградата на бившата царска конюшня може да бъде преустроена за нуждите на музей.

В заключение на изложеното и в отговор на Вашите конкретни въпроси Министерството на културата оценява значимостта на Резиденция и Стопанство „Евксиноград” и възможността те да бъдат отворени за посещение от български граждани и гости на страната.

Ние сме готови да формираме група заедно с други ведомства и министерства, които да определят територията, до която може да има достъп и всъщност да бъде интересна за гражданите.

Що се отнася до това този парк и част от сградите да получат статут на държавен културен институт, трябва много внимателна преценка, включително от финансова гледна точка, защото преди да дойдат приходите, ние трябва да извършим много дейности, за да бъдат по-привлекателни и туристите – впечатлени, а ценностите – опазени. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Светослав Спасов – право на реплика.

СВЕТОСЛАВ СПАСОВ (независим): Благодаря Ви, господин председателю.

Уважаеми господин професоре, аз съм наистина удовлетворен от Вашия отговор. Надявам се в рамките на мандата на това правителство въпросът да се реши в полза на българските и чуждестранни граждани, които имат интерес за посещение в Двореца и парка „Евксиноград”. Надявам се, че този статут на държавен културен институт за парка и двореца ще бъде иницииран от Ваша страна и се надявам тази група, за която Вие говорите, в скоро време да бъде съставена, имайки предвид огромния интерес към двореца и парка от страна на български и чуждестранни туристи.

Средства за поддръжка на този парк и в момента са необходими. Знаете, че през 20-30 години дърветата в този парк трябва да се подменят, той вече е на около сто и повече години. Доколкото разбирам, средства от държавния бюджет за тази подмяна няма. Виждаме, че в Балчик около 8 до 10 милиона годишно влизат от такси на посетители. Аз смятам, че в Двореца и парка „Евксиноград” могат да влизат повече, дори двойно – 15 до 20 милиона годишно от страна на туристите – средства, които ще постъпят от тях.

Надявам се да се вземе предвид и световната практика – дори в страни, които са действащи монархии, дворците на монарсите са достъпни за посещение от обикновените хора. Не би трябвало това, че почиват властимащи в Стопанство „Евксиноград”, да ограничава достъпа на хората и всеки да е зависим от управителя на това стопанство, който по свое усмотрение решава кого да пусне и кого – не.

Благодаря Ви много и наистина се надявам на Вас и на правителството - скоро да вземе решение в полза на гражданите. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика в рамките на две минути, но не бързайте да обещавате.

: Министърът на отбраната казва: „Ако е 20 милиона, да го вземем да го съхраняваме ние!”.

Не, такива печалби Балчик няма. Знаете, че там сумите се делят заедно с университета. Много, много по-долу сме.

Истина е, че този уникален парков комплекс, който е в Евксиноград, има своите проблеми. В разговори преди две години с градинарите и с управата се оказа, че за поддръжката на един декар от тези площи, които са с насажденията, са нужни 1000 лв. Това е преди две години. Правете сметка какви пари са нужни за издръжката на парка и, разбира се, за подобряване състоянието и на самия дворец. Не говоря за конюшнята.

Аз съм убеден, че има начини тези територии да не си пречат една на друга, тъй като те са в различни краища на самия комплекс и пак могат да бъдат използвани като резиденции. В същото време знаете, че хотелската част, така нареченият „Тунел”, има свободен достъп до граждани, но в същото време има уникална вила, която трябва също да влезе в гледането – това, което е създавано по времето на Тодор Живков. Това е вилата, в която той е почивал, вече забравих как се казваше. „Магнолия” май беше.

Във всички случаи мисля, че с господин Василев трябва да си сътрудничим и да се вземе едно правилно решение. Според мен въпросът не е какви пари ще изкара и дали ще се издържа. Въпросът е гражданите и туристите, гости на България, да имат възможност да видят и това уникално пространство в нашето Черноморие. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на културата проф. Стефан Данаилов за днешното му участие в парламентарния контрол.

Преминаваме към въпроси, зададени от народните представители към министъра на отбраната господин Николай Цонев.

Първо, въпрос, зададен от народния представител Йордан Величков.

Господин Величков, моля в рамките на две минути да развиете Вашия въпрос към министър Цонев.

ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! След встъпването си в длъжност Вие заявихте, че някои от чиновниците в Министерството на отбраната са замесени в корупционни схеми и умишлено са източвали министерството като са продавали и заменяли имоти на цени под данъчната им оценка.

Един от типичните примери на въпросните корупционни схеми е и продажбата на Дома на отбраната в Стара Загора. Намираща се в центъра на града, четириетажната сграда на дома е с разгъната площ от 1762 квадратни метра и е продадена на 26.02.2004 г. на софийската фирма „Трейд груп 2000” за сумата от 105 000 лв. Данъчната оценка на същия имот по това време е 326 918 лв., а пазарната цена по експертна оценка е 1 129 200 лв. От тази очевидно крайно неизгодна продажба министерството и държавата са ощетени с над един милион лева.

Аз зная, че този въпрос е поставят веднъж на Вашето внимание в залата. Поставям го за втори път, защото той наистина вълнува обществеността в Стара Загора. В град, в който един едностаен апартамент от 55-60 квадратни метра се продава за над 100 000 лв., тоест на стойността на този имот, не може да не се вълнува обществеността.

В тази връзка аз поставям въпроса още веднъж и моля, знаейки Вашето намерение и Вашите усилия да сложите някакъв ред, да ми отговорите: каква е оценката по тази сделка и ще бъде ли потърсена отговорност на тези, които наистина са извършили тази доста внушителна корупционна сделка? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на отбраната господин Николай Цонев.

Господин министър, както Ви е известно, разполагате с три минути за отговор на народния представител.

: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! В отговор на зададения от Вас въпрос относно продажбата на Дом на армията в град Стара Загора Ви информирам за следното. Продажбата на цитирания имот е извършена през 2004 г. от Търговското дружество „Воинтех” ЕООД, което е приемник на бившето СО. В този период дружеството е било обявено за приватизация и продажбите са се извършвали с разрешение на Агенцията за приватизацията.

В миналия мандат, на 4 юли 2004 г., тогавашният министър на отбраната господин Николай Свинаров, който е бил принципал на дружеството, е отговорил тук, в пленарната зала, на същия актуален въпрос, зададен от народните представители Йордан Соколов и Стефан Мазнев. Мога да Ви предоставя стенограмата, за да се запознаете. Разпоредената от мен проверка при встъпването ми в длъжност министър на отбраната, обхвана периода след датата на откриване на процедура по ликвидацията на дружеството, а именно месец ноември 2005 г. до 29 април 2008 г. В момента се извършват проверки от Агенцията за държавна финансова инспекция и от Софийска градска прокуратура. Когато те приключат, резултатите ще бъдат оповестени и в случай че има констатирани нарушения, ще бъдат повдигнати обвинения. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Йордан Величков – право на реплика.

ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин председател.

Благодаря, уважаеми господин министър. Аз бих заявил, да, това исках. Все пак да се види, че въпросът не е оставен, въпросът се движи, което е много важно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Как се движи? От 2004 г. накъде се движи?

ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ: Не, тук става дума за проверки, които се вършат за това нещо, което се каза.

Аз се надявам, че Вие, както многократно сте заявявали, няма да позволите за в бъдеще подобни случаи на доограбване на имотите на армията, защото наистина това са едни много съблазнителни, много апетитни имоти. И бих искал декларациите, които Вие направихте, да бъдат изпълнени във Вашата практика като министър. Имате моята и на някои независими колеги, специално от партия „Защита”, пълната подкрепа във Вашето намерение наистина да се сложи край на тази корупционна практика в отделни периоди от дейността на някои Ваши предшественици. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, имате право на дуплика. Отказвате се от това Ваше право.

Следва въпрос, зададен от народния представител Христо Кирчев от Варна, естествено на морска тематика.

ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин министър! Чрез медиите беше съобщено, че България ще закупи две остарели белгийски фрегати от типа „Дръзки”, както и един миночистач. Вече едната фрегата пристигна, освен предната „Дръзки”.

Тъй като въпросът е от около три месеца: кога ще бъдат доставени, как ще бъдат оборудвани, как ще се обучат екипажите и какви задачи ще изпълняват, след като Белгия преценява, че те ще бъдат снети от въоръжение? Ако бъдат закупени, докога се предвижда да са в експлоатация в Българския военноморски флот, тъй като с „Дръзки” имаше много голямо забавяне?

Строежът и закупуването на двете нови френски корвети не беше разяснено точно. Знае ли се сумата на контракта, параметрите на корветите, задачите, които ще изпълняват, откога ще влязат на въоръжение и какви ще бъдат договорите, ако има такива (понеже се говори, че ще се правят в България, във Варна)?

Съобщението в медиите след посещението на господин Сергей Станишев във Франция събуди противоречиви мнения в българското общество и сред военните специалисти. Заговори се, че корветите, които ще се купуват, са от по-стар тип, че сега имало нови, с нови технологии и т. н.

Въпросите ми към Вас са: има ли визия и план за превъоръжаване на Българския военноморски флот? Има ли план как това да стане във времето? Уточнен ли е типът на корабите, след като се отчита съвременната международна политическа и икономическа ситуация?

Казвам това, защото да се вземат пет кораба за открито море – това е сравнително тежка поддръжка, изискват се много средства. Затова въпросът ми е: след като имаме три стари фрегати, които ще вършат някакви патрулни действия в Средиземно море (затова се внасят новите), как ще бъдат разположени във времето тези две нови корвети, тъй като старите корвети от Белгия имат ресурс, който да бъде удължаван още 15 години, а след 15-те могат да бъдат поддържани още, но всяка стара техника има много големи разноски? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Кирчев.

Господин министър, моля да отговорите на народния представител Христо Кирчев.

: Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Кирчев, Вашите въпроси относно визията, плана и целесъобразността от превъоръжаване на Българските военноморски сили с нови кораби, с отчитане на съвременната международна обстановка, са взаимно свързани и отговорът им може да се сведе до развитието на две тези.

Първата се отнася до това какви военноморски сили следва да имаме и какви оперативни способности те трябва да притежават. Подробен отговор на този въпрос може да се намери в приетия с Постановление № 54 на Министерския съвет от 21 март т. г. Актуализиран план за организационно изграждане и модернизация на Въоръжените сили. В него подробно са разгледани въпросите за промяната, средата за сигурност, рисковете в локален, регионален и световен мащаб, националните приоритети, сили и амбиции, свързани с противодействие срещу тези рискове в рамките на съюзническите ни ангажименти с НАТО и Европейския съюз. Там са формулирани целите и задачите на Въоръжените сили, включително и тези на Военноморските сили, както и количеството бойни, поддържащи и спомагателни кораби в периода до 2015 г.

Този актуализиран план, който Министерството на отбраната изпълнява, беше приет преди назначаването ми за министър, но убеждението ми е, че това стана след широк политически дебат и постигнат консенсус между основните политически сили и различните институции в страната.

Втората теза, която е свързана с отговора на Вашия въпрос, се отнася до това какви конкретни кораби следва да имат нашите Военноморски сили, за да достигнат необходимите им оперативни способности. По този въпрос ще повторя някои мои изказвания, както и отговорите на премиера на редица журналистически въпроси и депутатски питания.

По проекта „Модернизация и придобиване на кораби втора ръка” – съгласно постигнатите национални договорености с НАТО до края на 2008 година Военноморските сили на България трябва да предоставят напълно оперативно съвместима фрегата за нуждите на колективната защита на Алианса, което е възможно чрез закупуване на приемлива цена от страните – членки на НАТО, на кораби втора ръка. Предложението е това да са кораби от Белгийските военноморски сили и по-точно две фрегати и един кораб от типа „Минен ловец”. Фрегатите са преминали пълния цикъл на ремонт и модернизация и са готови за незабавно предаване. Те се предават в пълен боекомплект, без ракети „Екзозет”, като торпедното оръжие е в отлично състояние и може да се експлоатира безпроблемно до 2014 г., а и впоследствие след съответно техническо обслужване. Към двете фрегати се предлага допълнително оборудване за корабите – трите менажора за обучение на личния състав, електронно оборудване за тестване на оръжейните корабни системи и пр.

Необходимо е да се отбележи, че извършените от белгийската страна ремонт и модернизация на фрегатите по отношение на платформата, корпусите, енергетичната система и сензорите осигурява надеждно ползване на тези кораби в рамките поне на 15 години – период, в който те ще могат да запазят оперативните си способности, които имат към момента.

„Минният ловец” разполага със система за подводно търсене, която е достатъчно ефективна и няма аналог в българските Военноморски сили, които на този етап разполагат само с миночистачни кораби. С придобиването на този кораб ще се генерират нови способности за нашите Военноморски сили и ще се повиши значително количеството на противоминните дейности при осигуряване на по-безопасна борба с мините.

Съгласно графика за получаване на корабите, включен в проекта за техническото споразумение към договора за продажба, първата фрегата вече е предоставена на българските Военноморски сили и е в процес на усвояване от екипажа, а втората и „Минният ловец” – планира се да се доставят от Белгийските военноморски сили в началото на 2009 г.

По проекта за модернизация, проектиране и строителство на кораб „многоцелева корвета”. С предвидената „многоцелева корвета” Военноморските сили на Република България ще могат да изпълнят мисиите и задачите си и след изтичане на срока на оперативната готовност на фрегатите втора ръка. Предвижда се новите корвети да бъдат модерни бойни кораби, построени на съвременни технологии, напълно съвместими с корабите на НАТО, с цел посрещане на предизвикателствата на средата на сигурност на ХХІ век.

До момента процедурата, която е проведена, е: водят се преговори за определяне на първо място на изпълнител на проекта. В момента се обсъждат само техническите показатели. Още не се обсъждат финансовите. Когато те завършат, обществото и Вие ще бъдете информирани.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Кирчев – право на реплика.

ХРИСТО КИРЧЕВ (ОДС): Уважаеми господин министър, разбирам, че отговорът е направен от Щаба на Военноморските сили във Варна. Разбира се, кой друг да го направи! Аз съм разговарял с тях. Лошото е, че в обществото се насаждат противоречиви твърдения. Във вестника излиза, че от Нова година България ще строи корвети. Смея да твърдя, че съм доста запознат с тези проблеми. Имам познания по тези въпроси.

Кажете на вашите адмирали – мои приятели, че трябва една корвета за тези атлантически „мейбъл сталинг форс” в Средиземно море. От другите две – едната трябва да се ремонтира. Ще дойдат и две корвети, които са близо 2000 т. Това са много сериозни кораби. Затова зададох въпроса. От НАТО казват: „Вие нямате крайбрежна охрана, а правите флот за открито море”.

Знам Вашата специалност и не искам да Ви засегна, но те трябва да помислят. Купуват се неща, за да ги имаме. Дайте да купим три фолксвагена „Голф 3”. Тежка поддръжка – хубаво, да си ги имаме. Целта е да се оптимизира този флот – кое да бъде за навън, кое да бъде за крайбрежната охрана. Защото в момента калкана го крадат на поразия, под носа ни, а ние нямаме един бързоходен катер, за да догоним крадците от Турция.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Но имаме корвета.

ХРИСТО КИРЧЕВ: Нямаме нищо! Аз знам всеки кораб какво прави и как действа. Нямат хеликоптери. Като нямаш хеликоптер, нищо не можеш да видиш. Затова зададох този въпрос. Аз сам мога да си отговоря много по-добре. Следя толкова много литература! Исках да накарам нашите военни да мислят не само от вида „Дайте да купим, за да го имаме”, а как да го използваме и за какво. Знам, че това е много тежък въпрос. Разберете, това са пари и много тежка поддръжка. Корабите са купени на безценица. Това е ясно – подарък. А поддръжката след това?! Всяка стара кола има тежка поддръжка. Ние ги купуваме без ясната престава закъде ще бъдат насочени и какво ще правят. От НАТО ни критикуват за това. Нашите офицери го знаят. А ни критикуват, защото нямаме точна политика.

А това, което са Ви написали, го дискутирахме в Народното събрание – какви са характеристиките и т. н. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, желаете ли думата за дуплика? Не желаете.

И така, уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на отбраната господин Николай Цонев за днешното му участие в парламентарния контрол.

Към министъра на финансите има пет въпроса, питания и така нататък. Остава време единствено за питането, зададено от народния представител Евгени Чачев.

Господин Чачев, заповядайте да развиете Вашето питане към министъра на финансите господин Пламен Орешарски.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми колеги, уважаеми господин министър! През системата на обществените поръчки в България се преразпределят твърде много пари. През 2007 г. те са на стойност над 5 млрд. и 880 млн. лв., а само за първото полугодие на тази година са сключени близо 7 хил. договора на стойност над 3 млрд. лв.

Данните за обществените поръчки от доклада на Агенция „Държавна финансова инспекция” за 2007 г. показват, че от 1529 проверени процедури на стойност около 1 млрд. лв. са открити нарушения в 776 на стойност 601 млн. лв. С други думи, всяка втора обществена поръчка се извършва със сериозни нарушения.

Имайки предвид че през 2007 г. са изпълнени 15 хил. обществени поръчки на обща стойност над 6 млрд. лв., може да се направи изводът, че при усвояването на 3 млрд. лв. от държавния бюджет по линия на обществените поръчки са извършени сериозни нарушения. Направената констатация поставя под съмнение ефективността на контрола на изразходване на публичните средства, който на практика е последващ, констатиращ, а не превантивен. Нарушенията в провеждането на обществените поръчки неизбежно се пренасят и в усвояването на еврофондовете – както предприсъединителните, така и структурниите и Кохезионния фонд, Фонда за регионално развитие на Европа, което крие сериозни рискове за тяхното блокиране от страна на Европейската комисия. Между другото, въпросът е зададен в миналия сезон, това вече се случи за голяма част от фондовете.

В тази връзка е и моето питане към Вас каква е политиката на българското правителство за повишаване ефективността на контрола по изразходването на публичните средства и провеждането на обществените поръчки във всички сфери на българската икономика? Какви изводи направихте в правителството, господин министър, по доклада на KPMG и двата доклада на Сметната палата за нарушенията във Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, довели до блокирането на парите за изграждането на българските пътища и магистрали от Програма ФАР и Програма ИСПА? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министъра на финансите господин Пламен Орешарски.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Чачев! Институцията, която Вие цитирахте, въз основа на чиито данни развихте въпроса, е в резултат на реформите, осъществени от правителството още в началото на своя мандат – в края на 2005 г. и през 2006 г., в резултат на които реформи беше децентрализиран вътрешният контрол и въведен принципът на управленската отговорност. Една модерна система за вътрешен контрол, каквато съществува в практиката на другите, особено по-старите страни – членки на Европейския съюз. Това – в отговор на Вашия извод, че е последващ контролът и всъщност той върви след събитията, доколкото аз Ви разбрах. Тоест искам да кажа, че още в първите стъпки правителството направи мащабна реформа във финансовия контрол, която като общ извод върви успешно, въпреки че в отделни звена, разбира се, се наблюдават пропуски. Но реформата наистина е доста сериозна и трудно можем да очакваме, че в кратък период от време ще даде търсените резултати, както в старите страни членки, в които тези контролни системи са изграждани десетилетия.

Конкретно на Вашия въпрос за обществените поръчки. С цел повишаване ефективността на контрола по разходване на публичните средства и при провеждане на обществените поръчки правителството подготви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, който е в процес на обсъждане в комисиите на Народното събрание. Най-съществените изменения в проекта до голяма степен обобщават идентифицираните до този момент слабости. Целите на подобренията в закона са насочени към разширяване функциите и повишаване на предварителния контрол върху обществените поръчки чрез разширяване функциите на наблюдателите от Агенцията за обществените поръчки; създаване на допълнителни гаранции за осигуряване на публичност и прозрачност на процедурите; за тяхното възлагане чрез промени в състава и правомощията на комисиите за избор на изпълнители на обществени поръчки; повишаване на административния капацитет на Агенцията за обществените поръчки и увеличаване и прецизиране на правомощията на нейните органи; привеждане в съответствие на Закона за обществените поръчки с последните изменения в регламентите, засягащи съответната материя.

Изготвен е и един проект за изменение на Закона за Държавната финансова инспекция, където на Държавната финансова инспекция се дават допълнителни правомощия по проверки в бенефициенти по структурните и предприсъединителните фондове, което считаме, че допълнително ще създаде предпоставки за по-сериозен контрол на място – слабото звено в цялата система – и ще намали в значителна степен допускането на нередности (не бих използвал по-сериозни изрази) в много от процедурите и при усвояване на предприсъединителните и структурните фондове.

По отношение на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” бих искал да Ви уведомя за Ваше сведение, че само ако вземем последните няколко години, след 2004 г., във фонда са извършени поне по една проверка съответно от Агенцията за финансов контрол, респективно Агенцията за държавна финансова инспекция, Сметната палата, Европейската Сметна палата, Одитното звено на Генерална дирекция „Регионална политика”, Одитното звено на Министерството на финансите и, разбира се, последните проверки, които Вие цитирахте на KPMG.

Всички проверки, без изключение, в това число и на KPMG, са приключвали с квалифицирано мнение. На одитен език това означава, че системите за управление и контрол на финансовите средства са получили задоволителна оценка. При всички тези проверки са набелязвани препоръки за подобряване на работата, като след всяка една от проверките ръководството на фонда е вземало съответни мерки. И не е случайно, че през 2006 г. една от дирекциите на фонда бе акредитирана за работа по ИСПА по разширената децентрализация, а през 2007 г. фондът беше определен като краен бенефициент по Оперативна програма „Транспорт” от Генерална дирекция „Регионална политика”.

Казвам всичко това, за да не се създаде впечатление, че едва ли не проверката на KPMG е първа и до този момент не е правено нищо във фонда.

Завършвам само с още един израз. След проверките в KPMG и идентифицираните допълнителни слабости, на които сигурно до този момент не е обръщано сериозно внимание на конфликти на интереси, бяха набелязани поредица от мерки от регулаторен и институционален характер, които доведоха фактически до трансформиране на цялата институция. В момента, след поправките и в закона, се институционализира по същество нова институционална структура на фонда. Законът създава предпоставки качеството на контрол, особено предварителния контрол, да бъде на доста по-високо равнище. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Евгени Чачев.

Господин Чачев, както Ви е известно, в рамките на две минути имате възможност да зададете до два допълнителни въпроса.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин министър, това, което изнесохте от тази трибуна, действително е така. Обаче още с формирането на правителството министър-председателят Сергей Станишев обеща промяна в Закона за обществените поръчки. Аз недоумявам как това не беше направено, а се прави в момента и то се прави с цел законът да почне да действа за следващото правителство. Неслучайно онзи ден отново на България се прикачва епитета, че България е провалът на Европа в борбата срещу корупцията.

Както казват от „Трансперанси Интернешънъл”, през последните три години корупцията в обществените поръчки и стратегическите концесионни сделки, както и злоупотребите с пари от еврофондовете пречат на напредъка на България и намаляват доверието в публичните институции. А политическата корупция вече не е проблем само на България, а на целия Европейския съюз, тъй като проблемът е свързан и с организираната престъпност, и прането на пари, и с участието на висшите ешелони на властта. Неслучайно и рейтинговата агенция „Мудис” от вчера свали рейтинга на България.

Моите доуточняващи въпроси към Вас, господин министре, са:

Не Ви ли смущава фактът, че един от най-щедрите спонсори на БСП, според доклада на Сметната палата за 2007 г. - това е Автомагистрали „Черно море”, на 27 ноември 2007 г. сключва договор с Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” за близо 16 млн. лв. без ДДС за пътно строителство? Седмица по-късно – за близо 2 млн. лв. по Програма ФАР по Проект за подпомагане развитието потенциала на регионалния туризъм във Велики Преслав, а така също и няколко милиона лева за рехабилитация на улици по Оперативна програма „Регионално развитие”. Да не говорим за няколкото милиона лева по така наречения бюджетен излишък за миналата 2007 г. Умишлено не Ви питам за братските фирми на бившия шеф на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура”, които според Сметната палата, са получили в нарушение по 18 договора близо 112 млн. лв. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин министър, заповядайте.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, господин председател.

Аз ще си позволя да направя няколко уточнения. Вие сте забравили, господин Чачев, че една от задачите, които трябваше да бъде решена през 2006 г. във връзка с присъединяването и съответно жълти и червени зони, които настоящото правителство завари по същество в началото на своя мандат, беше точно хармонизиране на Закона за обществените поръчки и през 2006 г. такава промяна беше направена, при това беше направена, съгласувана изцяло със съответната дирекция на Европейската комисия. Днес, казвам днес условно, ние внасяме настоящите поправки след като самите ние в правителството, разбира се отговорните институции по тези въпроси, сме идентифицирали възможности за допълнително подобряване в посока на прозрачност и по-ефективна работа на системите за контрол. От тази гледна точка не е коректно твърдението Ви, че премиерът е заявил нещо и не е изпълнено, тъй като през 2006 г. законът също беше доста променен в посока добрите европейски практики. Очевидно нито един закон не е съвършен, този – също. Нашите усилия да го подобрим продължават.

Що се касае до някои Ваши конкретни сделки, които цитирахте, по-скоро поръчки, трябва да отправите въпроса към съответните институции.

Моля Ви да не намесвате оценката на „Мудис”, тъй като може да се спори дали в условията на сегашната глобална криза – терминът „криза” вече смени турбуленции, които бяха използвани до този момент дори и от най-високопоставените външни наблюдатели. Та в условията на настоящата криза, променената перспектива на страната от позитивна към стабилна, дали това е основание за сериозна критика? Според мен, по-скоро оценката на „Мудис” за външните дисбаланси като негатив и устойчивите фискални позиции като позитив е по-скоро балансирана и реалистична, отколкото да отразяват факти, които Вие малко смесихте в аргументите си. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Чачев, заповядайте, в рамките на две минути можете да изразите Вашето отношение към отговорите на министър Орешарски.

ЕВГЕНИ ЧАЧЕВ (ДСБ): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин министър, позволете ми да не се съглася с последното, което казахте, защото вчера излязоха данните от Българската национална банка и Националния статистически институт. Към края на м. юли външният дълг на България се е увеличил с 39,1% и е достигнал 32 млрд. 700 млн. евро, което представлява 99,5% от брутния вътрешен продукт за цялата година. На търговските банки задълженията са нараснали с 35,46% и са вече близо 8 млрд. лв. Увеличението е драстично – с 1 млрд. 300 млн. лв. Дългосрочните задължения на държавата са близо 21 млрд. лв. и представляват 62,8% от брутния вътрешен продукт. Всичко това показва, че действително макроикономическите показатели, господин министре, се влошават и, дай Боже, да не съм лош пророк, обаче държавата е в много лошо състояние и безхаберието, в което се намираме спрямо усилията, които се полагат да можем да се възползваме от парите от Европейския съюз, според мен, не само че са недостатъчни, а, бих казал, никакви. Неслучайно и онзи ден на кръглата маса, на която присъства и председателят на парламента господин Пирински, беше казано от страна на ОЛАФ, че вицепремиерът госпожа Плугчиева е командир без армия и тя ще бъде победена, ако няма достатъчно инструментариум за решаване на проблемите, които седят пред България. От това обаче, което правителството прави, се вижда, че то няма нито капацитета, нито политическата воля да изведе България напред. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Уважаеми народни представители, позволете ми и от ваше име да благодаря на министъра на финансите господин Пламен Орешарски за днешното му участие в парламентарния контрол и, разбира се, за готовността му да отговори на всички зададени към него въпроси.

Сега часът е 14,00 и ще трябва да прекратим заседанието дотук.

Следващото пленарно заседание ще бъде в сряда, 1 октомври 2008 г., от 9,00 ч.

Закривам пленарното заседанието. (Звъни.)

(Закрито в 14,00 ч.)

Заместник-председател:

Любен Корнезов

Секретари:

Иван Илчев

Георги Димитров