Експресна стенограма (стр. 5 )

На първо място беше поставен проблемът за състоянието на апаратите за хемодиализата. Предполагам, че сте добре осведомен, че за последен път със средства на Министерството на здравеопазването апарати за хемодиализа са закупени през 2002 г., които представляват едва 25% от общите апарати в страната. Минават 6 години и повече, при което останалите апарати са значително амортизирани и, разбира се, с недостатъчен коефициент на полезно действие за този момент. За съжаление, в някои диализни отделения... (Председателят дава сигнал за изтекло време.)

Уважаеми господин министър, моят конкретен въпрос към Вас е свързан със следното: каква ще бъде политиката на Министерството на здравеопазването през следващия период от време по отношение доставката на нови апарати за хемодиализа, за да се подмени значителна част от сега действащите? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Кумчев.

Министър Гайдарски, имате думата да отговорите на отправения към Вас въпрос. Заповядайте.

МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Уважаема госпожо председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми доц. Кумчев! В България функционират 62 диализни клиники и отделения, които са в структурата на лечебните заведения за болнична помощ. В тях в края на 2005 г. са лекувани 2592 болни с хронична бъбречна недостатъчност. Нарастването на болните на диализно лечение в сравнение с предната година е с 5,8, Вие казахте 3 и нещо, но са 5,8 – така го изчислихме. Този процент е аналогичен с темпа на нарастване на подобни болни в света – средно 6% годишно. Темпът на нарастване на броя на проведени хемодиализни процедури е координиран с темпа на нарастване на броя на хемодиализираните болни. През 2004 г. в страната са произведени хемодиализни процедури, през 2005 г. – 386 хил.

Към момента общият брой функциониращи апарати за хемодиализа в България е 547 броя. В изпълнение на поетите ангажименти по Националната програма по нефрология и диализно лечение – програмата, която беше предвидена за г., в края на 2002 г. са закупени 160 хемодиализни апарата, с което е подменена близо една трета от наличната апаратура. Апарати за хемодиализа обаче не са доставени оттогава – от около 4 години. Повече от половината машини са надхвърлили 30 хил. работни часа и не отговарят на стандарта, изискват значителни разходи за поддръжка. Те би трябвало да се подменят на 3000 работни часа, тоест, при проведени 6000 диализи на един апарат, което при трисменната работа, която се извършва с тези апарати, означава, че през пет години трябва да бъдат подменяни.

Изводът е, че трябва да закупим нови – около 300 бр. диализни апарата. Министерството на здравеопазването многократно е обсъждало финансирането и проблемите на диализата в Република България.

При формирането на Бюджет 2007 г. в рамките на бюджетната рамка е заложено завишаване на общите средства за диализа чрез повишаване на финансирането на една диализна процедура – знаете, че в момента струва някъде около 146 лв. Ние предвиждаме да бъдат дадени около 200 лв. Мога да ви дам една сравнителна таблица за най-нископлатените услуги в Европа – те са около 110-115 евро, тоест 220-230 лв, в България е 146 лв. Имайте предвид, че всички апарати и целият консумативен материал, който е необходим за работата на диализните апарати, са внос и се плащат по същите цени, по които се плащат във Франция, Чехия, Словения.

Считаме за необходимо да ви уведомим, че нашите намерения биха могли да се реализират в случай, че делът на брутния вътрешен продукт, който ние настоявахме да бъде 5%, ще остане най-вероятно 4,4, както беше и миналата година, и че ако не се намерят други средства, действително няма да можем да усвоим тази програма, както предвиждаме за г.

Реновирането на едно средно диализно отделение в страната по наши изчисления струва около 500 хил. лв. Осигуряването на такава сума едва ли ще бъде възможно без привличане на допълнителни финансови източници. Преструктурирането и активизирането на болничната помощ е един от приоритетите в изготвената Национална здравна стратегия. Ние предвиждаме обаче да стимулираме публично-частните партньорства, в това число и концесиите, с оглед на привличане на капитали за закупуване на нова диализна техника, реновиране и ремонтиране на сградния фонд чрез отдаване на концесия на диализната дейност. Министерството на здравеопазването поощрява активността в самите лечебни заведения и активно съдейства при разработването на проекти, с които те да кандидатстват за финансиране по линия на структурните фондове по оперативната програма „Регионално развитие  г.” на Европейския съюз. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин министър.

Заповядайте, господин Кумчев, за реплика.

ТОДОР КУМЧЕВ (КБ): Благодаря Ви, госпожо председател.

Колеги, господин министър! Искрено благодаря за този отговор, защото дадохте възможност в момента чрез публично-частното партньорство и концесионирането, нещата в центровете по хемодиализа постепенно и бавно, но сигурно да бъдат стабилизирани.

Искам да обърна внимание на народните представители, че е необходима основна корекция на Закона за лечебните заведения в този смисъл да се даде възможност на Министерството на здравеопазването, на болниците като търговски дружества да реализират това, за което вече става дума.

Господин министър, мисля, че може да се спестят известни средства на Министерството на здравеопазването от транспорта на хемодиализните болници – транспорт, който в момента е натоварен в центровете по спешна медицина. Убеден съм, че след като Народното събрание приеме поправка за финансова децентрализация на общините, общините ще бъдат в състояние за в бъдеще да поемат транспорта на своите пациенти, имащи нужда от хемодиализа. Не искам да обременявам експозето си и да кажа, че има общини в България в момента, където една кола на центровете по спешна медицина буквално е заета по 12 часа, за да осигури транспорта, необходим за хемодиализно болните.

Интересът на медицинските специалисти, интересът на всички диализирани болни в момента е изключително висок. Надявам се, че с това, за което стана дума днес и за в бъдеще, нещата ще бъдат стабилизирани. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря, господин Кумчев.

Заповядайте за дуплика, господин министър.

МИНИСТЪР РАДОСЛАВ ГАЙДАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми доц. Кумчев, уважаеми колеги народни представители! Положението с хемодиализната дейност в България действително е много сериозно и много тежко. Ние се опитахме да направим един разчет, в който с наши сили и средства – на Министерството на здравеопазването, да направим така, че да подобрим изцяло сградния фонд и закупуването на нова апаратура. Обаче това се оказва действително доста скъпо деяние. Например един апарат, не знам дали знаете, струва от 15 до 20 хил. евро. Освен това с апарата трябва да се закупуват и специални легла. Ако трябва да извършим и ремонт на сградния фонд, това означава една значително голяма сума и тя не е в състояние да бъде заделена от Министерството на здравеопазването. Това може да стане само с отделна програма, с пари, които биха могли да дойдат от друго място, не искам да казвам точно откъде, да не се разсърдят някои от колегите.

А, точно влиза финансовият министър, така че в случая нищо не съм казал – казах, че трябва да се намерят пари. Действително трябва да се намерят пари, защото нашите болни с тези апарати имат доста по-ниска преживяемост, отколко останалите болни, диализирани с апарати от по-нови поколения. Знаете, че в момента – не искам да казвам точно кои апарати, за да не направя реклама на отделни дистрибуторски фирми, при новите апарати, с които се извършват хемодиализите в напредналите страни, болните понасят изключително леко тези процедури. Не е необходимо да се организира транспорт за извозването на тези болни. Бях в такъв център в една от страните на Европейския съюз, където видях, че хората си идват сами с колите, сами си карат колите след завършване на хемодиализата, което в нашите условия е невъзможно, поради това, че действително не можем да извършим такава качествена хемодиализа, каквато се прави с тези нови апарати.

Затова предвиждаме в момента, ако е възможно, разбира се, това трябва да бъде решение на Министерския съвет, може би ще трябва да се подменят и някои параграфчета от закона, с които да се даде възможност на хемодиализните центрове да бъдат дадени на концесия или на публично-частно партньорство, така че да има възможност – а има такива желаещи институции от Западна Европа, които са готови да подменят изцяло апаратурата, обзавеждането и реновиране на здравното заведение, където се извършват тези хемодиализни процедури.

Разбира се, изключено е при 146 лв. някой от тях да се съгласи да извърши това. Но ние сме разговаряли с доста от фирмите. Съгласни са при лв., това ще бъдат 100-105 евро, да поемат изцяло обзавеждането на хемодиализните центрове и ремонтирането на тези центрове. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Гайдарски, за участието Ви в днешния парламентарен контрол.

Народният представител Йордан Величков е отправил въпрос към министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров относно неправомерно откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване на воден обект „Голяма река” в землището на гр. Берковица.

Имате думата, господин Величков.

ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми господин министър, уважаеми колеги! Господин министър, на 4 юли т. г. Дунавски регион с център Плевен, Басейнова дирекция открива процедура по издаване на разрешително за използване водите на р. Голяма река чрез строителството на ВЕЦ в землището на община Берковица. Процедурата е открита без необходимото проучване на терена, водния капацитет, екологическите последици и намеренията на Общинския съвет за бъдещото развитие на Берковски регион. Дори не е взето предвид мнението както на обществеността, така и на органите на местната власт, Общинския съвет и кмета на града, които се противопоставят категорично на този неразумен и застрашаващ екологията и стопанското развитие на целия регион. Въпросът ми е ще бъде ли допуснато и защо е допуснато това очевидно необмислено и неправомерно разрешение на процедура по издаване на разрешително за строителството на въпросния ВЕЦ.

Господин министър, оценявам нуждите от еленергия. Известно е, че предстои затваряне на най-големите производители на енергия – блокове ІІІ и ІV на „Козлодуй”. Тези фактори обаче в никакъв случай не са основание за съсипване на един екологично чист район и в никакъв случай не са основание да се ликвидират възможностите за развитие на поминък чрез туризъм на населението от този изостанал в икономическо и социално отношение регион. А идеите за развитието на туризма в този регион са в напреднал стадий и предстои реализация.

Бих добавил и още едно обстоятелство. Един ВЕЦ ще осигури поминък на няколко души, докато туризмът ще осигури поминък на хиляди. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Величков.

Министър Чакъров, заповядайте за отговор на въпроса на господин Величков.

МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! В отговор на поставения от Вас въпрос, съдържащ твърдение за неправомерно откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване, бих искал да Ви уведомя за следното. На 25 май 2006 г. в Басейнова дирекция за управление на водите „Дунавски район” с център Плевен, е постъпило заявление от АЕКС – ООД, от гр. Бяла Слатина с искане за откриване на процедура за издаване на разрешително за водоползване и ползване на воден обект р. Голяма река с цел производство на електрическа енергия, посредством малка водна електроцентрала. Към заявлението са приложени необходимите за процедурата документи. В присъствие на представител на заявителя на 6 юни 2006 г. е извършена проверка на място от експерти на Басейновата дирекция. Впоследствие са внесени корекции в заявлението, като засегнатият участък от реката е намален с повече от 1000 метра. Съгласно разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от Закона за водите в постановения едномесечен срок е направена преценка на искането и на основание чл. 62, ал. 4 от същия закон от 4 юли 2006 г. заявлението е изпратено на общинска администрация, гр. Берковица за публично обявяване. Посочено е мястото за представяне на искания и възражения от страна на заинтересованите лица.

Обявяването на заявеното водоползване е направено на 14 юли 2006 г. като писмено искане и разрешение от заинтересовани лица, са приемани от кмета на община Берковица в деловодството на общинската администрация на гр. Берковица в срок от един месец – между 17 юли и 17 август 2006 г.

С Решение № 840 на Общинския съвет в Берковица е изразено действително отрицателно становище по инвестиционното намерение. Също така в срок са постъпили подписки от обществеността, съдържащи възражения срещу изграждането на посочената малка водна електроцентрала.

Предвид изложените факти и обстоятелства, смятам, че до настоящия момент административното производство по заявлението на АЕКС – ЕООД, гр. Бяла Слатина е водено в съответствие с изискванията на Закона за водите. Твърденията за неправомерно откриване на процедура за издаване на разрешително за ползване на воден обект с цел производство на електроенергия чрез МВЕЦ са в законовата рамка.

Следва да се има предвид, че тази процедура не е приключила. Това е важното. Компетентният орган не е изискал да бъдат представени още предпроектно проучване, декларация за целта на водоползването, хидроложки доклад за водоизточника, обосноваване на исканото водно количество, схема и пространствени граници на водния обект, обосноваване на основните технически параметри на проектните съоръжения и други. Окончателният административен акт, с който следва да се произнесе компетентният орган, е разрешително за водоползване по чл. 67 от Закона за водите или решение за отказ за издаване на разрешителното, съгласно чл. 68 от същия закон.

В заключение искам да подчертаят, че МОСВ и Басейнова дирекция за управление на водите „Дунавски район” ще продължат да изпълняват стриктно задълженията си, съобразявайки се единствено с изискванията на закона и в съответствие с правомощията и компетенциите. В това отношение бих искал да кажа, че от моя страна, особено след като този въпрос е на вниманието ни, всичко ще бъде проследено и проконтролирано. Благодаря ви за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър.

Господин Величков, имате право на реплика. Заповядайте.

ЙОРДАН ВЕЛИЧКОВ (независим): Благодаря, господин министър, за отговора. Аз смятам, че може би за в бъдеще трябва преди да се започне необходимата процедура по даден въпрос, да има малко повече информация и малко повече данни. Във връзка с това искам да ви представя един протокол, може да го имате, на експерти, които най-щателно – вижда се от имената на фирмите, които участват – са проучили щателно далеч преди да се даде това съгласие, за да се има предвид от Вас. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Величков.

Господин министър, искате ли да се възползвате от правото си на дуплика? Заповядайте.

МИНИСТЪР ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ: Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Величков! Както посочих и в отговора си, изискана е доста допълнителна информация, която трябва да бъде представена от евентуалния инвеститор, защото няма окончателно решение.

Това, което бих искал да кажа, е, че действително има сериозен повишен интерес по отношение на инвестиции в сферата на добив на еленергия от възобновяеми енергийни източници. Това е една прекрасна възможност за нашата страна и там, където това е възможно да бъде реализирано, при спазване на цялото ни законодателство, и при един щадящ подход по отношение на нашата прекрасна природа, добре е това да се реализира. Но там, където не се спазват всички законови процедури, изисквани от закона, и там, където има каквито и да е рискове по отношение на околната среда и най-вече за хората, в никакъв случай това няма да се позволи да се реализира.

Така че ние имаме прекрасни възможности. В момента добивът на еленергия от възобновяеми енергийни източници е около 5,5 – 6%. Ние имаме възможности във визирани от мен места, където може това да стане най-вече чрез опазване на нашата природа при щадящ подход и при спазване на законовите процедури, ние можем да добиваме еленергия от 10 до 12%. Но още веднъж подчертавам, че там, където има съответни нарушения, ние ще бъдем абсолютно безкомпромисни. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин министър, за Вашето участие в днешния парламентарен контрол.

Преминаваме към питането, което народният представител Минчо Христов е отправил към министъра на финансите господин Пламен Орешарски относно политиката на Министерството на финансите за ограничаване растежа на брутния външен дълг.

Имате думата, господин Христов. Заповядайте.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми господин министър! Ще Ви питам направо: възможно ли е в близките месеци да преживеем финансова криза, подобна на онази, която преживяхме г.? Възможни ли са верижни фалити на банки? Възможно ли е кредитните милионери да станат още по-богати, а българските граждани да загубят голяма част от своите спестявания?

Причините да поставя тези въпроси са следните факти:

Брутният външен дълг на България към м. август т. г. е около 21 млрд. долара. Повтарям, 21 млрд. долара. Вероятно сте съгласен, че всякакви опити да се твърди, че в по-голямата си част това е частен дълг и същият няма отношение към финансовата стабилност на държавата са абсолютно неоснователни.

Второ, търговският дефицит за първото полугодие на тази година е над 5 млрд. лв. България е внесла стоки за 5 млрд. лв. повече, отколкото е изнесла.

Трето, дефицитът по текущата сметка за първите осем месеца на годината е над 4 млрд. лв. Този дефицит се е увеличил с над 70 процента спрямо същия период на миналата година.

Само преди седмица Вие бяхте на среща в Сингапур, където представителите на Международния валутен фонд акцентираха, цитирам, „на средносрочните рискове за макроикономическата стабилност на България, произтичащи от високия дефицит по текущата сметка и нарасналото равнище на външния дълг”. Предупреждения в тази насока идват отвсякъде – от анализаторите на „Икономист”, от Европейската централна банка, от Международния валутен фонд.

И така, какви действия предприема Министерството на финансите относно експлозивното нарастване на външния дълг?

Ще Ви припомня, че само за пет години този дълг се е увеличил двойно. Как разглеждате, не като министър, а като икономист този факт? Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Христов.

Имате думата за отговор, министър Орешарски. Заповядайте.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Христов! Ще започна отговора в пряка връзка с Вашия първи въпрос. Няма никакви сериозни основания да очакваме апокалипсиса, който описахте, тоест макроикономическото състояние на страната не предполага по никакъв начин верижни фалити на банки или други стопански неравновесия, за които говорите. Тъй като Вие смесихте аргументите и ги подкрепихте основно с някои от не най-добрите икономически показатели, ще Ви кажа данните в комплект за първото шестмесечие на тази година.

За първите шест месеца на годината икономическият растеж е рекорден от досегашната ни вероятно двайсетинагодишна история – 6,1, като само за второто тримесечие е 6,6, също своеобразен рекорд за отделно тримесечие.

Размерът на чуждите инвестиции за първите шест месеца на годината е около 1 млрд. и 600 млн. евро – още един рекорд за последните двайсетина години. Умишлено използвам „двайсетина”, а не „шестнадесет”.

Инфлацията, която в началото на годината прие малко по-високи стойности заради административните цени, в резултат на целенасочената икономическа политика, която се води, и при благоприятното развитие на стопанската конюнктура слезе на стойности 2,2 за първите осем месеца на годината. Това също е сравнително добро постижение на фона на обстоятелството, че нашата икономика, за разлика от икономиките на страните от стара Европа, е бързо растяща, а това винаги води до инфлационен натиск вътре в икономиката.

Да, при тези параметри дефицитът по текущата сметка също е по-висок от прогнозирания, но това е очаквано при равнището на петрола и при по-високия от прогнозирания ръст на преките чуждестранни инвестиции. Висок е и размерът на брутния външен дълг. Цифрата, която споменахте в долари, е вярна. В евро е 16 милиарда, от които се наблюдават две тенденции – намаляване на правителствения и гарантирания от правителството дълг, който устойчиво слезе след последните предсрочни изкупувания на външен дълг под 30 на сто от брутния вътрешен. За сравнение, 1997 г. това съотношение беше над 130 – само правителствения дълг.

За сметка на това в последните години се наблюдава тенденция на разрастване на частния външен дълг, което може да се разглежда в две направления. От една страна, като рязко подобряване на конкурентоспособността и на кредитабилността на българските компании, които, за разлика от 90-те години, днес се ползват с доверието на финансовите институции и могат да привличат пряко ресурс и отвън, не само от българските банки. По този начин те избират по-добрите според нас условия за кредити. При всички случаи по-евтини, отколкото на местния пазар. Това, от една страна.

От друга страна, голяма част от българските компании имат заздравяващи се и укрепващи връзки със свои външни партньори, което също води до ръст на задлъжнялостта. Безспорно е, че този ръст внася известни рискове в средносрочен план. Размерът обаче на дълга все още не е в размери, които биха могли да будят сериозно безпокойство.

Третият аспект на отговора – какво прави Министерството на финансите в тези условия? Няколко мерки, без да са специфично насочени към темата, която споменавате.

На първо място, за да освободим простор за разрастване на частния дълг, ние последователно намаляваме правителствения дълг. Само в края на миналата и началото на настоящата година предсрочно погасихме дългове към фонда, Световната банка, както и по двустранни споразумения в размер около 1 млрд. лв. От друга страна, в резултат на по-високия дефицит по текущата сметка и по-високия външен частен дълг ние последователно провеждаме политика на реализиране на излишъци и поддържане на фискални резерви, които гарантират фискалната устойчивост в средносрочен план.

На база на всичко, което казах, още веднъж ще обобщя, че рисковете, за които Вие говорите, не почиват на фундаменталните фактори на нашата икономика. Благодаря за вниманието.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Орешарски.

Господин Христов, имате право на два уточняващи въпроса към министъра на финансите. Заповядайте.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Вие, господин министър, твърдите, че няма никакви сериозни основания за апокалипсиса, за който говоря и че моите тревоги са неоснователни.

Не случайно Ви помолих да коментирате моята теза като икономист, а не като министър. Вие направихте второто.

Вие знаете добре какво ще стане, когато така наречените частни инвеститори, които държат голяма част от брутния външен дълг, се изтеглят. Знаете какво става в такава държава.

Ще подкрепя моята теза с няколко мнения в тази насока: Ханс Фликеншилд, шеф на мисията на Международния валутен фонд за България: "Притеснени сме за състоянието на текущата сметка, която тласка страната към все по-голяма задлъжнялост към чужбина". И още: "България много бързо може да се окаже във финансова и политическа криза".

Анализаторите на "Економист", в края на м. юни т. г., в присъствието на премиера Станишев заявиха: "Твърдият курс на лева спрямо еврото е в опасност. Основната опасност за валутния борд е нарастващия дефицит по текущата сметка".

Официален доклад на Европейската централна банка от м. юли т. г. говори за опасност от финансова криза в България, за обезценяване на местната валута – забележете – за вълна от банкови банкрути. Това го каза Европейската централна банка.

В двуседмичния “Преглед на Международния валутен фонд” беше публикувано следното: "Темпът на банково кредитиране в България продължава да е опасен и трябва да се вземат допълнителни мерки, за да не се стигне до банкова криза в страната".

Какви мерки ще предприемете Вие, господин министър, за предотвратяване на тази банкова криза, за която говорят Международния валутен фонд, Европейската централна банка, анализаторите на "Економист" и т. н.? Ще приемете ли, например, предложението ми за връщане на наказателна отговорност за раздаването на необезпечени кредити? Какво ще направите конкретно за предотвратяването на ограбването на спестяванията на българските граждани? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви.

Моля Ви, съобразявайте се с отреденото Ви време, господин Христов.

Имате думата за отговор, министър Орешарски. Заповядайте.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател. Ще направя само две уточнения.

Уважаеми господин Христов, Вие извадихте по едно изречение от изявленията на цитираните институции и пропуснахте високите оценки, които същите институции дават на икономическата политика, която се води от правителството.

Позволете ми, тъй като се позовахте и на срещите в Сингапур, да Ви уверя в това, защото тези реплики бяха казани лично на мен, докато Вие ги четете от вестниците все пак. След като на срещите, които имах в Сингапур направихме преглед на основните параметри на българската икономика – да, цитираните от Вас дефицит по текущата сметка и външен дълг, бяха отбелязани като рискови, но също така беше подчертано, че балансираната фискална политика и равнището на фискалния резерв гарантират средносрочната фискална устойчивост, така че не е уместно може би в момента Вие да навявате опасения в нашата общественост с несъществуващи заплахи. Вие го правите очевидно целенасочено.

Много от мерките, които действаха в миналото по отношение на ограничаване на кредитирането, биха стопирали предприемчивостта и растежа, затова не бих подкрепил груби административни мерки при банкирането и при свободата банката на свой риск да кредитира жизнеспособни бизнеспроекти. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, министър Орешарски.

Можете да изразите своето отношение към отговора на министъра на финансите, господин Христов.

МИНЧО ХРИСТОВ (независим): Моето отношение, господин Орешарски е, че Ви съчувствам. Знам, че Вие като икономист искате да кажете едно, а като министър сте длъжен да кажете друго. Това е моето отношение по въпроса.

Вие сте добър икономист. В Закона за гарантиране на влоговете в банките, чл. 23 гласи, че валутните спестявания ще бъдат изплащани в левове по курса от деня на първото плащане. Това означава, господин Орешарски, че при верижни фалити на банки и обезценка на лева, за което предупреждава Европейската централна банка и Международния валутен фонд, хората няма да получат валутните си спестявания, ще получат обезценени левове. Не са ли това условия за предумишлен грабеж на спестяванията на хората, се питам аз?

На какво се дължи, според Вас, това усърдие на управляващата коалиция да не се приема предложението ми валутните влогове, които са близо 10 млрд. лв. да се изплащат от Фонда за гарантиране на влоговете в съответната валута?

Справедливо ли е, господин Орешарски, да имаш влог във валута, а да ти го изплатят в обезценени левове?

Има и още нещо – в Закона за БНБ пише, че БНБ не може да финансира търговски банки. В това е смисълът на валутния борд. Целта е да не се повтаря историята от г. Малко по-надолу в чл. 33 обаче пише, че БНБ може да рефинансира тези банки в случай на риск за банковата система, ако банките представят като залог злато, валута и други подобни бързоликвидни активи.

В Наредба № 6 на БНБ е записано, че активи подобни на златото – забележете – са българските държавни ценни книжа. Подобни ли са на златото тези ценни книжа, господин министър? Не се ли обезценяват тези ценни книжа наравно с националната валута при една криза?

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Времето приключи, господин Христов. Благодаря.

Питане към министъра на финансите е отправил народният представител Мартин Димитров относно критериите за финансиране на проекти със средствата от Европейския съюз и акредитация на съответните институции.

Имате думата, господин Димитров. Заповядайте.

МАРТИН ДИМИТРОВ (ОДС): Благодаря, госпожо председател!

Уважаеми колеги, уважаеми господа министри, министър Орешарски! Този въпрос, това питане беше отправено към министър-председателя, но за съжаление господин Пирински го отклони към Вас. Предвид комплексността на отговора се надявах министър-председателят да отговори на този въпрос, но за съжаление това няма да се получи, господин Орешарски. Надявам се Вие въпреки тесните компетенции, които имате по тази тема, да можете да отговорите на този въпрос. Става въпрос за следното.

Аз и моите колеги от Съюза на демократичните сили сме много обезпокоени относно усвояването на европейските фондове през 2007 г. Как стоят нещата в момента? Картината е изключително тежка, колеги. Нека да си дадем сметка за това.

Документът, който представихме в тази връзка пред Европейския съюз - Националната стратегическа референтна рамка, беше върнат като недостатъчно добре изработен и защото в нея няма ясни критерии, няма яснота, ако по дадена част от тази рамка, по дадена оперативна програма кандидатстват примерно 100 проекта, по какви критерии Вие ще одобрите 10 от тях? Как ще гарантирате, министър Орешарски, че няма да одобрите проекти, за които има политически натиск, а ще подкрепите тези, които имат най-висока обществена полезност?

Това е изключително важен въпрос – как ще гарантираме, че през 2007 г. няма да се финансират само проекти, които политически са подкрепени по някакъв начин от представител на тройната коалиция? Такива критерии не ми е известно да има и те трябва да бъдат спешно изработени, за да има яснота и прозрачност.

Ако Ви питат, господин Орешарски, от тези 100 проекта защо точно 15 са финансирани, Вие да кажете: това са критериите - първи, втори, трети - и по тях само тези проекти трябва да получат финансиране от европейските фондове.

Вторият въпрос, който буди сериозно безпокойство е акредитацията на институциите, които трябва да работят с европейските пари. Тя много закъснява. Тя много закъснява и, ако я караме така, през 2007 г. България може да се окаже един от най-лошите примери по усвояване на европейски фондове.

Вече би трябвало да е започнало кандидатстването по проекти, господин Орешарски, защото сме края на м. септември 2006 г. Нещата ужасно много закъсняват и именно затова исках министър-председателят като човек, който едновременно отговаря за всичко това, комплексно отговаря, той да вземе отношение, но незнайно за мен защо председателят на Народното събрание, повтарям, господин Пирински отклони това питане към Вас вместо министър-председателят да поеме отговорност за всичко това, което се случва.

Освен, че трябва да има критерии, трябва да има и гаранции, че те ще бъдат спазени. Трябва да е ясно къде точно отиват европейските пари през 2007 г. Аз Ви казвам, че те ще бъдат малко, защото ще има ниска степен на усвояемост, но въпреки това тези все пак средства трябва да е ясно, че отиват в проекти с висока обществена полезност. Кой ще гарантира това? Кой ще бъде контролният механизъм, който да провери дали най-печелившите проекти са били финансирани?

Господин министър, надявам се на професионални отговори по тази тема. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КАМЕЛИЯ КАСАБОВА: Благодаря Ви, господин Димитров.

Министър Орешарски, имате думата за отговор на питането.

МИНИСТЪР ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ: Благодаря, госпожо председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Димитров! Ще започна от Вашето опасение, че от 100 подготвени проекта ще бъдат одобрени само 15. Аз искрено се притеснявам от обратната ситуация – че ще има ресурси за 100 проекта, и само 15 бенефициенти ще подадат проекти. Така че, мисля, че част от Вашите притеснения не са основателни особено в началния период. Това показва практиката на първите десет страни. Впрочем, практиката на първите десет страни показва още една тенденция – че нито една страна не е влязла в Евросъюза с акредитирани институции. Това е само за илюстрация.

Сега на Вашите конкретни въпроси. Първо, по отношение на критериите за избор, съгласно пътната карта, на последния етап от подготовката на България за участие в структурните инструменти на Европейския съюз, приета през м. февруари т. г., до края на м. ноември управляващите органи на оперативните програми следва да разпишат критерии за подбор на проекти. Тези разработени критерии ще бъдат одобрени от комитетите за наблюдение на съответните оперативни програми. За Ваше сведение, комитетите за наблюдение са органи, в които участват както правителствени представители, така и представители на NGO-тата или на неправителствения сектор. И ние възлагаме на двата комитета – Комитета за наблюдение на националната стратегическа референтна рамка, от една страна, като по-стратегически документ, и комитетите за наблюдение на оперативните програми като по-оперативни комитети, които наблюдават по-оперативни дейности - изключително големи надежди по отношение на прозрачността и контрола върху прозрачността. Прозрачността, разбира се, е наша задача, но контролът е и на гражданското общество. Ще направим всичко възможно, гарантирам Ви го, на сайтовете на отделните институции да има пълната информация както за възможностите, така и впоследствие за одобрените проекти. Вие ще можете да имате пълната информация, както всеки български гражданин.

Други гаранции, които на този етап сме разработили, това е изградената Дирекция “Одит на средства от Европейския съюз”, която на този етап се институционализира. Предстои да се разшири съставът й с опитни одитори, в чиято дейност една от основните функции ще бъде одит на съответствието на системите. След тях този одит ще бъде проверен и от Европейската комисия и това гарантира в определена степен, че критериите на този одит няма да бъдат, позволете ми израза, местни, но ще бъдат истински.

И по отношение на третия Ви въпрос, условен, разбира се, по това разграничение: какво е направено до този момент за акредитация? Да, акредитацията е изключително важна. Така наречената, добила гражданственост, разширена децентрализация е елемент от цялостния процес на прехвърляне на отговорностите от Брюксел към столиците на отделните страни членки, в случая към София. До този момент в рамките на изключително съкратен срок – от края на миналата година до тази, ние сме предприели редица мерки в няколко направления.

На първо място, в институционален план вече е изградена цялата институционална рамка. Създадено е Централно координационно звено в Министерството на финансите. Изградени са управленските органи на оперативните програми. За комитетите за наблюдение вече споменах – те са напълно изградени. В Министерството на финансите са създадени също сертифициращият орган, органът по вътрешния контрол и специализираната Дирекция “Одит на средствата от Европейския съюз”. В напреднал стадий е подготовката на Националната стратегическа референтна рамка.