Експресна стенограма (стр. 1 )

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

_____________________________________________________

СТО И СЕДЕМДЕСЕТО ЗАСЕДАНИЕ

София, петък, 29 септември 2006 г.

Открито в 9,00 ч.

Председателствали: заместник-председателите Любен Корнезов и Камелия Касабова

Секретари: Митхат Метин и Ясен Попвасилев

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Има необходимия кворум, откривам днешното заседание.

Както знаете, уважаеми народни представители, днешното заседание е посветено на:

ПАРЛАМЕНТАРЕН КОНТРОЛ.

Преди да започнем контрола, няколко съобщения.

На основание чл. 73, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е постъпил Указ № 396 на президента на републиката по чл. 101 от Конституцията, с което приетият на 14 септември 2006 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хора с увреждания се връща за ново обсъждане.

Възложено е на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.

На основание чл. 72 от нашия правилник народният представител Камен Костадинов от Парламентарната група на ДПС се оттегля като съвносител на внесения от Йордан Мирчев и група народни представители Законопроект № за преобразуване на държавни предприятия „Строителство и възстановяване”, „Транспортно строителство и възстановяване” и „Съобщително строителство и възстановяване” в еднолични акционерни дружества.

Новопостъпили питания в периода от 15 до 28 септември 2006 г.

1. Постъпило е питане от народния представител Соломон Паси към Георги Петканов – министър на правосъдието, относно подадени до компетентните органи молби за българско гражданство. Следва да се отговори писмено до 4 октомври 2006 г.

2. Постъпило е питане от народния представител Мартин Димитров към Емилия Масларова – министър на труда и социалната политика, относно проблеми с доставката на закуска за учениците. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 октомври 2006 г.

3. Постъпило е питане от народния представител Евгени Чачев към Асен Гагаузов – министър на регионалното развитие и благоустройството, относно състоянието на сградния фонд гр. София и страната и Плана за действие на българското правителство и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за преодоляване деградацията му. Следва да се отговори в пленарното заседание на 6 октомври 2006 г.

4. Постъпило е питане от народния представител Евдокия Манева към Нихат Кабил – министър на земеделието и горите, относно гарантиране правата на собствениците на земи във връзка с приложението на § 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Следва да се отговори в пленарното заседание на 13 октомври 2006 г.

Има и няколко писмени отговора.

Писмен отговор от заместник министър-председателя и министър на образованието и науката Даниел Вълчев на въпрос на народния представител Станислав Станилов.

Писмен отговор от министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов на въпрос на народния представител Евгени Чачев.

Писмен отговор от министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова на въпрос от народния представител Елиана Масева.

Писмен отговор от министъра на правосъдието Георги Петканов на въпрос на народния представител Ваньо Шарков.

Писмен отговор от министъра на вътрешните работи Румен Петков на въпрос от народния представител Станислав Станилов.

Писмен отговор от министъра на земеделието и горите Нихат Кабил на въпрос от народния представител Евдокия Манева.

Още едно съобщение, свързано с парламентарния контрол.

Писменият отговор от министъра на финансите Пламен Орешарски на въпрос от народния представител Ваньо Шарков относно реализиран митнически внос на огнестрелно оръжие и боеприпаси за изпитание на полигона „Змеево”, Стара Загора, поради съдържанието на класифицирана информация се намира в регистратурата на националната класифицирана информация на Народното събрание, вх. регистрационен № 1/25 септември 2006 г.

Сега преминаваме към същинската част на парламентарния контрол.

Уважаеми народни представители, министър Калфин, както и министър Даниел Вълчев всеки момент ще бъдат в парламента. Затова, докато те дойдат, поради обективни причини са закъснели, предлагам до 9,20 ч. почивка, след което ще започне парламентарният контрол. (Звъни.)

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ (звъни): Имаме необходимия кворум, продължаваме заседанието.

Уважаеми народни представители, както ви е известно, по нашия правилник парламентарният контрол започва от 11,00 ч., но Народното събрание може да реши да го проведе през друго време. Още в сряда беше съобщено, включително и вчера, че парламентарният контрол по изключение днес ще започне от 9,00 ч., което беше съобщено както на Министерството на външните работи, така и на другите министерства, чиито министри ще трябва да отговарят на днешния парламентарен контрол. Явно някъде връзката се е прекъснала и затова се наложи да дадем тази почивка.

И така, парламентарен контрол, петък, 29 септември 2006 г. На питания и въпроси ще отговаря Ивайло Калфин – заместник министър-председател и министър на външните работи.

Първо господин Калфин ще отговаря на питане от народния представител Ясен Пенчев относно честотата на радио - и телевизионния ефир на българското Черноморие.

Господин Пенчев, заповядайте да развиете Вашето питане.

ЯСЕН ПЕНЧЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин заместник министър-председател! Проблемът, който поставям, не е нов и е възникнал далеч преди началото на демократичния преход. Става дума за честотата на ефирното пространство на Република България и инвазията на чужди радио - и телевизионни сигнали. Ако преди 1990 г. хората свързваха тяхното появяване и наличие с идеологическото противоборство между съществуващите тогава държавно-обществени системи, то сега, когато нашата държава вече едва ли не е пълноправен член на Европейския съюз, все повече става необяснимо защо това явление съществува и се засилва. Много хора повдигат този въпрос по време на срещите ми в причерноморските общини на Добричка област. Свидетел съм, че ситуацията е подобна по цялата крайбрежна ивица на страната. Сигурен съм, че той вълнува всички български граждани от Малко Търново до Дуранкулак особено през летния туристически сезон, когато курортните комплекси са пълни с български и чуждестранни туристи. Именно през този период на годината вълните на българските радиопрограми масово се превземат от десетки турски такива, а в Добруджанския край – и от румънски.

Не по-различно е състоянието на телевизионния ни ефир. По Черноморието ни по ефир може да се гледа само bTV, и то с лошо качество, а сигналът на Канал 1 е почти неуловим. Същевременно без проблеми с добро качество се улавят десетки турски телевизионни програми, даже от жителите и гостите на с. Дуранкулак.

Във връзка с това, уважаеми господин заместник министър-председател, моля да ми отговорите: има ли нарушения на международни норми, договори и конвенции от страна на граничещи с България държави при “нашествието” на техни радио - и телевизионни програми в българския ефир? Ако има нарушения, в какво се изразяват те? Какви мерки взема и предстои да вземе българското правителство и отговорните държавни институции за защита и възстановяване суверенитета на българското ефирно пространство?

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.

Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, позволете ми да започна с извиненията си, че загубих 15 минути парламентарно време. Действително информацията стигна късно до мен – тази сутрин разбрах, че в 9,00 ч. трябва да съм тук и веднага тръгнах. Съжалявам, че така се случи. Ще се постарая да не се повтаря това нещо.

Уважаеми господин Пенчев, във връзка с Вашето питане бих искал да ви дам следния отговор.

Съгласно Закона за далекосъобщенията компетенциите в областта на честотата на радио - и телевизионния ефир са разпределени между Държавната агенция за информационни технологии и съобщения и Комисията за регулиране на съобщенията. Двете институции имат различни функции, няма да влизам конкретно в тях. Това са двете институции, които би трябвало да се занимават с радиочестотния спектър.

Проблемът със смущенията на български телевизионни програми и радиопрограми по Черноморието стои нерешен от дълго време. Усилията за неговото решаване са полагани още от Комитета по пощи и далекосъобщения. Още през 1995 г. се осъществяват двустранни българо-турски срещи. По време на тези срещи като причина за радиосмущенията от страна на турските телевизионни предаватели турската страна изтъква трудности, свързани с планирането на станциите за телевизионно разпръскване. Тя декларира също, че ще подхожда добронамерено към възраженията на българската страна и ще се опитва да намери справедливо решение на въпроса.

През 1997 г. в Истанбул е проведена среща на министрите на съобщенията на балканските страни. В нея българската делегация прави предложение за създаване на експертна група, която да направи преглед на изпълнението на международните договори в областта на радиосъобщенията и да предложи начини за усъвършенстване на процедурите за съгласуване на честотните разпределения. Това предложение не е прието от турска страна и от останалите участници в срещата.

Поредната инициатива от българска страна за намиране на решение на въпроса с трансграничните радиосмущения е по време на Двадесетата среща на Съвместния българо-турски комитет по транспорт и съобщения, която се е състояла в Анкара на 21 и 22 април 2004 г. На тази среща е взето решение да се сформира съвместна българо-турска работна група по радиосъобщения, като първото й заседание е проведено през м. ноември 2004 г. в България. В резултат на работата на работната група България и Турция се споразумяват за следното:

Първо, да изследват докладваните случаи на радиосмущения и да вземат съответните мерки за тяхното отстраняване.

Второ, да разработят обща методика за хармонизиране на методите и процедурите за измерване на трансграничните съобщения.

На 13 януари 2005 г. българската страна изпраща в Министерството на транспорта и регулаторния орган за далекосъобщения на Република Турция своя вариант на методика за оценка на електромагнитната обстановка и трансгранични радиосмущения. До този момент – това е повече от година и половина, не е получен отговор от турска страна, независимо от многократните запитвания от българска страна.

Осъществени са срещи с турски специалисти по радиосъобщения във връзка с планиране на наземното цифрово радиоразпръскване в подготовката за регионалната радиоконференция от м. април 2006 г. На тези срещи България отново постави въпроса за методиката на оценка на електромагнитната обстановка и трансграничните радиосмущения. Проникването в нормите на сигнали от чужди радио - и телевизионни станции не може да бъде ограничено. На територията на България се приемат радио - и телевизионни програми на съседни държави, както и на територията на съседните държави се приемат български радио - и телевизионни сигнали. През лятото в Черно море се създават условия за усилване или по-леко преминаване на радиочестотните сигнали, които минават през него.

Това са външните причини. Общо взето те са свързани с това, че българската страна прави многократни предложения и полага усилия. От нашите партньори, основно от турска страна, не се появява разбиране. По въпроса с изработването на тази методика – първо, за измерване на смущенията, нещата се забавят.

Вторият проблем е свързан не със силния сигнал на чужди радио - и телевизионни станции в България, а с със слабия сигнал на българските предаватели – това, което и Вие споменахте във въпроса.

По анализи, извършени от Комисията за регулиране на съобщенията, е установено, че не всички населени места по българското Черноморие са покрити с радио - и телевизионни сигнали с необходимата мощност. След обществено обсъждане на проблема и в рамките на законовите си правомощия Комисията за регулиране на съобщенията излезе с конкретни препоръки за повишаване на мощностите, оптимизиране на антенните системи и промяна на нормите за напрегнатост на полето на предавателите на далекосъобщителните оператори.

В Законопроекта за електронните съобщения, който е внесен от Министерския съвет, са предвидени условия за ускорено въвеждане на цифрово радио - и телевизионно разпръскване, което отговаря на европейските тенденции и изисквания. Имайки предвид, че процесът на цифровизация се развива в еднаква степен и в съседните държави може да се очаква, че при по-добро планиране на наземното цифрово разпръскване ще има по-добри възможности за избягване на трансграничните радиосмущения.

Към настоящия момент в Комисията за регулиране на съобщенията е постъпило запитване от Българско национално радио относно мощностите, които може да използва, за да подобри покритието на програмите си. Комисията е предоставила на БНР информация за максимално допустимите мощности, съгласно Регионално споразумение – Женева, 1984 г., за 35 радиопредавателни станции, от които 7 – в района на Черноморието. При поискване от Българско национално радио съществува възможност за предоставяне на нови точки за излъчване и нови честоти за радиопредавателни станции.

В заключение следва да отбележа, че въпросът за трансграничните смущения е комплексен и българската страна ще продължава да полага усилия за неговото решаване по пътя на двустранното сътрудничество със съседни държави. При решаването на въпроса ще бъде потърсено и съдействието на Международния съюз по далекосъобщения. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народният представител Ясен Пенчев. Той има възможност да зададе до два уточняващи въпроса.

ЯСЕН ПЕНЧЕВ (КБ): Уважаеми господин заместник министър-председател, разбирам от Вашия отговор, че въпросът е изключително сложен, но в етапа на развитие на информационните технологии аз мисля, че трябва да преминем от сферата на търсене на методики с нашите съседи към възлагане на компетентни специалисти да разработят система за контрол над честотния спектър в радиочестотния диапазон от 87 до 107 мегахерца и от 2,3 до 2,4 гигахерца – от 10, 12 и 7 гигахерца и т. н. Специалистите казват, че това е абсолютно възможно и не е никакъв технически проблем.

Моите допълнителни въпроси са свързани с това: има ли подадена жалба от българското правителство до съответната европейска комисия, контролираща трансграничните честотни диапазони и има ли отговор от нея до момента? Говоря за целия този период, който наблюдаваме. По какъв начин се събират таксите за лицензи за използване на българския радио - и телевизионен ефир.

Това са двата ми уточняващи въпроса. Ако имате възможност, моля да отговорите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на заместник министър-председателя и министър на външните работи господин Ивайло Калфин да отговори на двата уточняващи въпроса.

Заповядайте, господин министър.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин Пенчев, по първият въпрос, който поставяте, искам да кажа, че страната и досега е търсила решение на този въпрос в двустранен план с турската страна. Аз вече споменах, че от 1995 г. насам продължават усилията. В последните две години те са по-значими.

Няма как да не договорим методика за измерване, тъй като за да уточним какъв е проблема, би трябвало най-напред да го измерим с турската страна. Големият проблем, пак ще кажа, е свързан със засилването на възможностите на български предаватели, радио - и телевизионни предаватели, увеличаване на мощността на техните предаватели и на самите предаватели и антените, които те използват.

Пак ще кажа, че възможност за това нещо има и аз мисля, че когато се гледа и Закона за далекосъобщенията в парламента, и когато се гледа бюджетът на националното радио и телевизия, това нещо би трябвало да се има предвид, така че да се създаде възможност за усилване на българските предаватели и покриване на цялата страна.

В международен аспект тепърва започваме да търсим възможности за съдействие по отношение на този силен радиочестотен сигнал, който идва в България.

По вторият Ви въпрос – по отношение на таксите, ние не можем като държава да събираме такси от чужди предаватели. Пак казвам, няма как географската граница на страната да бъде ограничение и на радиочестотните сигнали. По-скоро това става действително с желание и разговори с нашите партньори те да намалят сигналите си и с изграждането на съответната система от българска страна, така че тези радиочестоти да бъдат запълнени с български, а не с чужди предаватели. Ако това е смисълът на въпроса искам да кажа, че няма как да събираме такси, примерно, от турски предаватели за това, че техния сигнал достига до нашия ефир. По-скоро би трябвало да се направи така, че нашият ефир да бъде запълнен с достатъчно мощни български предаватели, така че да имат покритие в съответните райони на страната. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин министър.

Давам думата на народния представител Ясен Пенчев, за да развие своето отношение към отговора на министъра.

ЯСЕН ПЕНЧЕВ (КБ): Благодаря, господин председател.

Уважаеми господин заместник министър-председател, аз съм удовлетворен от отговора. Надявам се моето питане, което беше свързано с повдигане на проблема, който години наред стои по българското Черноморие пред хората, които живеят там, да доведе до по-голяма активност от страна на българското правителство, на Агенцията за информационни технологии и съобщения, която е под егидата на Вашето министерство и да потърсим защита на българския интерес.

Благодаря още веднъж за отговорите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Пенчев.

Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Стела Банкова относно отмяната на така нареченото първо стъпало на цената на електроенергията. Този въпрос е зададен към заместник министър-председателя и министър на външните работи Ивайло Калфин.

Госпожо Банкова, заповядайте, за да развиете своя въпрос.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин Калфин, уважаеми колеги! Като вицепремиер, господин Калфин, Вие отговаряте за Комисията за енергийно и водно регулиране. Моля да отговорите кое наложи отпадането на 75-те киловатчаса евтина електроенергия? Това е така наречената "социална цена", от която се възползваха най-бедните български граждани, които потребяваха и най-малко електроенергия. Засега те плащаха по 9,8 ст. за всеки киловатчас от евтиното стъпало в рамките на 75-те киловатчаса, а за останалите – по 17,4 ст. Отсега нататък най-бедните българи всъщност ще плащат по 14,6 ст. за киловатчас.

Господин Калфин, искам да Ви припомня, че в България електроенергията е по-скъпа отколкото в съседна Гърция, а Гърция, както добре знаете Вие, купува ток от България! С това решение на Комисията за енергийно и водно регулиране се ощетяват социално слабите български потребители, най-бедните, господин вицепремиер.

В същото време се наливат огромни средства в енергоразпределителните дружества. Аз говоря за същите дружества, които бяха приватизирани по балансовата им стойност, тоест буквално за жълти стотинки по времето на управлението на Национално движение Симеон Втори. За сведение ще ви кажа, че най-бедните ще плащат до 48% по-скъп ток, отколкото са плащали досега.

Уважаеми съграждани, уважаеми българи! Най-бедните български слоеве ще плащат с 48% по-скъп ток, отколкото досега. За сведение ще ви кажа, че считам, че по същество това е антисоциално решение. Как ще обясните антисоциалната политика, която вашето управление води спрямо българските граждани? Скандалното е, че онези, които харчат най-много ток, тоест богатите, не само няма да бъдат засегнати, а ще плащат много по-малки суми.

Господин Калфин, считате ли, че подобно решение на комисията е уместно, имайки предвид, че то засяга и ощетява стотици хиляди много, много бедни български граждани? Господин вицепремиер, възнамерява ли вашето правителство да предприеме стъпки за отмяна на подобен антисоциален акт? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Калфин.

Господин министър, разполагате с 3 минути за отговор на въпроса.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Благодаря Ви, уважаеми господин председателю!

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Банкова! Ако следите промените в енергетиката, сигурно знаете за приетата през 2002 г. Енергийна стратегия на България, която беше приета във връзка с отпускането на програмни заеми за инвестиции в енергетиката от Световната банка. В тази стратегия се поема ангажимент от страна на държавата ни за балансиране на цените на електроенергията, които към тази дата – към 2002 г., са били силно дебалансирани. Става въпрос за различните потребители.

Като временна мярка с тази стратегия е въведено така нареченото първо стъпало - до 75 киловатчаса безплатна електроенергия, за да не се получи шоково повишаване на цените на по-малките потребители. Именно тази мярка, пак казвам, е приета като временна – още оттогава е било обявено, че е временна – така че да се поеме този първоначален шок от изравняването и повишаването на цените на индивидуалните потребители на електроенергия. При това защитно стъпало минимално необходимото потребление на електрическа енергия се заплаща по действащите към 2002 г. цени преди, приемането на тази стратегия.

В съответствие със заложените цели и етапи на ценовата реформа в енергетиката Държавната комисия разработи и прие тригодишен график за постепенно повишаване на средната продажна цена за битови потребители чрез повишаване на цените на енергия само на второто стъпало на потребление. Пак казвам, това беше направено, за да не се получи шоково увеличаване на цените на електроенергията за битови потребители. С приемането на този преходен период обаче се получи така нареченото кръстосано субсидиране, което, госпожо Банкова, означава, че хората, които плащат електроенергия, покриват цената на тези първи 75 киловатчаса. Което значи, че всички хора в България, които си плащат сметките за електроенергия, субсидират това намаление, което имаше досега. Те са много повече и аз мисля, че ако говорим за социална справедливост, тя съвсем не е в това нещо.

С изменението на тарифите, което се прави в момента, този преходен период, който е вече 4 години, приключва и се въвежда единна цена за електроенергия, която е по-ниска от тази, която беше досега за второто стъпало. Досега беше 174 лв. за мегаватчас, сега е 146 лв. Как Вие сте сметнали, че 48% ще поскъпне електроенергията за потребители, не знам, или това е някаква сметка, направена с някой индивидуален случай. Примерно, някой, ако има минимална консумация – един хладилник и една крушка, и това е консумацията на електроенергия. Пак казвам, при досегашната система всички, които плащаха сметките си за електроенергия, субсидираха тази първоначална тарифа от 75 киловатчаса за семейство. Така че с изравняването на тази тарифа, първо, не се прави нещо ново, а нещо, което е известно от 2002 г., че ще се случи. Второ, премахва се именно субсидирането на тези, които плащат по-висока енергия на тази така наречена социална първа стъпка. И, трето, намаляват се общо цените за електроенергия за тези, които в момента действаха, над 75 киловата. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Госпожо Банкова, ако желаете, имате право на реплика.

СТЕЛА БАНКОВА (независим): Благодаря Ви, господин председател.

Уважаеми господин Калфин! Аз не мога да бъда удовлетворена от отговора, защото се оказва, факт е: бедните ще плащат повече, а богатите ще плащат по-малко.

Всъщност вашето правителство дойде с ясно изразени социални послания, а това, което правите в случая, е в разрез с цялостната ви предизборна политика. Искам да спомена само няколко факта. В Закона за енергетиката тройната коалиция отхвърли предложението ми относно принудителното събиране на сметките за тока и парното, без те да бъдат доказвани в съда. Слава Богу, успяхме да прокараме с подкрепата на някои колеги от левицата забраната за такса „Електромер”. Оказа се, че електроразпределителните дружества са имали намерение да въведат такса „Електромер” още от следващия месец.

Господин Калфин, не мислите ли, че е крайно време българската държава да престане да мисли само за интересите на шепа монополисти, които присвояват неправомерно огромни суми и ги изпращат зад граница? Имам предвид електроразпределителните дружества, които бяха приватизирани на безценица. Как ще обясните факта, че тези дружества в момента официално имат около 16% норма на възвръщаемост, докато Националната електрическа компания има само 1,4%? Както сме тръгнали, ние сме на път да осигурим на електроразпределителните дружества възвръщаемост от 20-30% годишно. Това е безпрецедентен случай в Европа.

Тези фирми в момента са влошили дотам качеството на услугата, че гърмят телевизори, хладилници и други електроуреди. В десетки села от Варненско, Пловдивско и района около Брезово са нанесени огромни поражения. Сто тридесет и девет села от Варненско съдят „Електроразпределение” – Варна, дъщерна фирма на германската компания Е. ОН, за тези поражения. Според експертни данни, електронапрежението там е 160-180 волта, тоест отклонението е 36%. За мен това е престъпление.

Господин Калфин, какви мерки възнамерявате да предприемете като ресорен вицепремиер, за да наложите контрол върху Комисията за енергийно и водно регулиране и да бъдат контролирани всъщност енергоразпределителните дружества, които явно имат за цел за кратък период многократно да възвърнат своите инвестиции, след което да напуснат страната. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Господин Калфин, заповядайте, имате право на дуплика, макар че госпожа Банкова под формата на реплика зададе допълнителен въпрос.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Точно така, господин председател, и мисля, че това е процедура за друг вид парламентарен контрол, още повече, че въпросът нямаше нищо общо с първия, който ми беше зададен.

Уважаема госпожо Банкова, още веднъж ще Ви кажа, че с тази промяна, която се извършва в момента в цените на електроенергията, се прави така, че хората, които плащат електроенергия, не субсидират това първо стъпало. А хората, които са с ниски доходи, за които Вие се грижите и за които, уверявам Ви, правителството се грижи много повече, продължават да получават социално подпомагане за отопление на една стая до 450 киловата. Така че социалното подпомагане действително ще работи за хората, които са с ниски доходи, а тези, които си плащат сметките, просто ще престанат да субсидират тази система.

На въпроса, който поставихте като реплика, аз не мисля в момента да отговарям, защото съм отговарял на същия този въпрос. Договорът е сключен от предишното правителство. Аз може и да намирам, както е и факт, много проблеми в тези договори, свързани с приватизацията на електроразпределителните дружества, включително тази норма на печалба, за която Вие споменахте, но те вече са факт и надали правителството нещо може да направи. Контролът, който се осъществява от Държавната комисия върху тези дружества, е изключително силен. Пак казвам, той е в рамките на законите и на Договора за приватизация, който е сключен от тях. Така че уверявам Ви, че по никакъв начин не се стимулира злоупотребата с цените от страна на електроразпределителните дружества, които бяха приватизирани, пак напомням, от предишното правителство. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: От името на парламентарна група давам думата на господин Иван Костов.

ИВАН КОСТОВ (ДСБ): Благодаря, господин председателю.

Радвам се, че министърът на външните работи е тук.

Изявление от името на Парламентарната група на Демократи за силна България.

Депутатът Димитър Стоянов – евронаблюдател от "Атака", си позволи позорящо доброто име на България поведение, като отправи обидни квалификации към унгарската представителка в Европейския парламент Ливия Джерока. Парламентарната група на Демократи за силна България осъжда като абсолютно недопустимо поведението на Стоянов като саботаж на членството на България в Европейския съюз.

Призоваваме Волен Сидеров да се разграничи категорично от своя депутат и да поиска от него да напусне Народното събрание.

Призовавам останалите парламентарни групи в Четиридесетото Народно събрание да се присъединят към нашия апел. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Благодаря, господин Костов.

Преминаваме към въпрос, зададен от народния представител Мирослав Мурджов към заместник-министър председателя и министър на външните работи господин Калфин.

Господин Мурджов, разполагате с две минути, за да развиете Вашия въпрос.

МИРОСЛАВ МУРДЖОВ (БНС): Уважаеми господин председател, уважаеми господин вицепремиер! Моят въпрос е зададен относно дейността на Министерството на външните работи и специално Консулската служба, разглеждайки един случай в Кралство Швеция. Става въпрос за госпожа Димитрова, която е българска гражданка и която след запознанство с шведския гражданин Михаел Першон се премести да живее при него в Швеция. Въз основа на това съвместно съжителство имат общо дете – Габриела, което едновременно е и български, и шведски гражданин. След оказано от негова страна насилие, чрез съдействието на шведските социални служби, както и на Организацията за защита на жените от домашно насилие, госпожа Димитрова и детето й живеят отделно от бащата.

Настоящият въпрос е свързан с невъзможността на госпожа Димитрова, както и на дъщеря й, да посещават България. Случаят е от 2004 г. и според досегашното развитие и двамата родители имат попечителски права над детето, въпреки че според шведското законодателство при несключен граждански брак единствено родителски права има майката. Текат съдебни процеси по въпроса.

В тази връзка моите въпроси към Вас са свързани по следния начин: какви са предприетите мерки от страна на българското посолство и Консулската служба в Кралство Швеция по отношение на водените дела за получаване на пълни родителски права от страна на майката? Защо българското посолство до момента не е съдействало за издаване на временен паспорт, тъй наречения пасаван, на Габриела Димитрова Першон, за да може заедно с майка си да посетят Република България? Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на министър Ивайло Калфин.

ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАЙЛО КАЛФИН: Уважаеми господин председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!

Господин председателю, ако ми позволите, само с едно изречение ще подкрепя изцяло становището, изразено от господин Иван Костов за недопустимостта на това поведение, което е имал представителят на "Атака" вчера в Европейския парламент. По този начин надали ще можем да се впишем като уважавана страна, членка в Европейския съюз.

А сега към отговора на въпроса.

Уважаеми господин Мурджов, както описахте, става въпрос за дете, родено от съвместно съжителство без брак между българска гражданка и шведски гражданин. Детето е родено в Швеция и в момента живее в Швеция с майка си. По този въпрос в Дирекция "Консулски отношения" в Министерството на външните работи е заведена преписка № от 2005 г., в която са отразени всички детайли по действията на посолството на Република България в Стокхолм за оказване на оптимална възможна защита на въпросната българска гражданка със съдействието на Министерството на външните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на вътрешните работи на Република България. Посолството в Стокхолм оказва пълно съдействие на госпожа Димитрова, която има разрешение за постоянно пребиваване в Швеция.

Детето е с двойно (българско и шведско) гражданство. В момента майката е завела иск за лишаване на бащата от родителски права, каквито той има. В момента текат съдебни процедури и няма решение по този случай.

Според получено в Министерството на външните работи становище на Министерството на правосъдието на Република България при решаването на случая следва да се има предвид разпоредбата на чл. 85 от Кодекса за международно частно право, съгласно която отношението между родителите и децата се урежда по правото на държавата, в която е тяхното обичайно пребиваване. Видно от гореизложеното, госпожа Димитрова и господин Першон упражняват съвместно родителските си права по отношение на дъщеря им в Швеция. Те пребивават на територията на Швеция, която е държавата на тяхното обичайно местопребиваване.

В случая е от съществено значение обстоятелството, че по инициатива на госпожа Димитрова е образувано производство за лишаване на бащата от родителски права. При евентуално напускане на Швеция от страна на майката заедно с детето преди решаване на въпроса с родителските права по иска, заведен от майката, тя ще наруши правото на бащата да упражнява родителските си права, тъй като в момента те се упражняват съвместно от двамата родители. Това от своя страна крие рискове както за изхода на образуваното пред посочената съдебна инстанция производство, така и при евентуално напускане на страната. Без съгласието на бащата има голяма вероятност детето да бъде спряно от напускане на Швеция, а госпожа Димитрова да загуби делото, което е започнала.

Поради обстоятелството, че бащата на детето е изразил несъгласие за подписване на документ за издаване както на шведски, така и на български паспорт на детето, то не може да пътува за България, придружено от майка му.

Към настоящия момент госпожа Димитрова не е подавала по установения род молба-заявление за издаване на временен паспорт за завръщане в Република България на детето. Тя не е предприела такива действия.

Същевременно със съдействието на посолството ни в Стокхолм на госпожа Димитрова са осигурени безплатно постоянно жилище, курсове по шведски език, правоспособен преводач и разрешение за постоянно пребиваване в Швеция. Провеждани са нееднократно срещи на представители на посолството с госпожа Димитрова и с нейния адвокат, по време на които са й дадени юридически съвети и консултации. Оказано й е своевременно съдействие по осъществяването на първична регистрация на детето в България.

В заключение ще обобщя, че при заведения иск за лишаване на бащата от родителски права, в интерес на госпожа Димитрова е делото да приключи преди тя да се опита да изведе детето без съгласието на бащата. Тя самата не е направила подобни постъпления. Правим всичко възможно да помогнем на нашата съгражданка да защити правата си в Швеция, правата на детето си и да могат да се върнат в България. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Давам думата на народния представител Мирослав Мурджов – право на реплика в рамките на две минути.

МИРОСЛАВ МУЖРДЖОВ: Уважаеми господин председател! Уважаеми господин Калфин, това, което ни цитирате в момента, са известните факти. За съжаление мисля, че ведомството, което Вие ръководите, и специално Консулската служба, не са наясно как текат процесите в Кралство Швеция. Защото ако работата е добре свършена, както казвате Вие, от Консулската служба или от посолството трябваше да Ви дадат актуална информация, а тя е следната: