Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 2 )

Трансплантацията беше за мен план А, бях подготвена за това и го желаех като възможно най-доброто.

- Какъв режим трябва да спазвате след операцията?

- Няма някакви ограничения - живея нормално, щастлива съм, че си върнах пълноценния живот.

Пия лекарства, които са обичайните след всяка трансплантация - те потискат естествената реакция на организма да се бори с всяко чуждо за него тяло и на тази основа да се опитва да отхвърли органа.

Важно е човек да е отговорен и към всички тези много хора, участвали в лечението му, и да следва съветите на лекарите и на рехабилитаторите. По тяхна препоръка се разхождам всеки ден поне по 1 час, правя необходимите упражнения и продължавам да се уча да дишам нормално. След като 6 години не си могъл да дишаш и си се задъхвал непрекъснато, загубваш ритъма, организмът "забравя" тази част от естествената си "настройка". Когато изведнъж имаш нормален орган, се оказва, че си загубил усета за темпото и трябва да си го върнеш - това става с упражнения.

В началото след трансплантацията, докато бях в интензивната клиника, си броях вдишванията и издишванията, за да постигна някакъв ритъм

- Имате ли ясен спомен за първото усещане да поемеш въздух с трансплантирания дроб?

- Знам много точно какво изпитах, когато се събудих след операцията. C поемането на въздуха имах чувството, че политам. Не може да се опише с думи, но се чувстваш като че ли летиш наистина. И ти е невероятно леко!

- Къде ще се проследява състоянието ви?

- Всеки месец ще ходя на контролни прегледи в клиниката във Виена. У нас няма референтен център за наблюдение на пациентите с трансплантиран бял дроб. От България сме трима души и всеки трябва да пътува за консултации до Австрия. В активната листа на Евротрансплант от 5 месеца има още един българин, а се очаква всеки момент да бъде включен още един. Те са най-близко до операция - при наличие на съвместим донор ще бъдат трансплантирани. Проблемът е, че имаме достъп само до специализираната клиника във Виена, а там се трансплантират пациенти от цяла Европа.

- Какво би разширило възможностите?

- Това могат да го кажат експертите, но докато бях във Виена, коментирахме с лекари и координатори, че нашите пациенти се "подават" в много тежко състояние и може да бъдат отхвърлени поради това, че вече е късно. Едно от условията, които специалистите очакват да бъде изпълнено, е да има преживяемост поне още 2 г. от влизането в листата. Това означава от момента на предварителния преглед да има гарантирана преживяемост от най-малко 2 г.

Със сигурност една промяна в законодателството, която да даде право на всеки лично да изразява съгласието си за донорство, и това да се отразява в документите за самоличност, ще увеличи донорите. Вече много хора и особено младите се интересуват как могат да заявят волята си, че са съгласни, ако се случи нещо с тях, да дадат шанс на няколко души да продължат да живеят.

И като си помислиш, наистина защо са ни органите, когато отидем в рая?!

- Наложи ли се да доплащате лично за трансплантацията в чужбина?

- Трансплантация на бял дроб не се прави в България и затова изцяло се финансира извършването й в чужбина. Но тримесечния престой във Виена си го платих аз - общо около 6300 евро.

- Преди големи изпитания човек си обещава някакви неща, вие мислехте ли си какво искате да направите след трансплантацията?

- В генерален план ще се върна към предишните си занимания. Председател съм на Българското общество на пациентите с пулмонална хипертония и съм ангажирана с организацията на дейността му, освен това създадохме и поддържаме и сайт с цялата необходима информация за трансплантациите. Усещам, че вече мога да правя отново неща, за които преди операцията мислех като за невъзможни фантазии.

А извън това си бях обещала, че след трансплантацията ще напиша сценарий за документален филм за един манастир в Северна Гърция и вече по малко работя върху него.

Проф. Юлия Джоргова:

Музиковедка на 83 г. взе още 5 международни награди след щадяща клапна операция

Без отваряне на гръдния кош сме поставили клапа на аортата на 108 възрастни пациенти

Любомира НИКОЛАЕВА

24 часа стр. 19 

"Чувствам се чудесно, изобщо не може да се прави сравнение със състоянието ми преди операцията - разказва от болничната стая в кардиологичната болница "Св. Екатерина" специалистът по нуклеарна медицина проф. Венцислав Анков. - Имах силен задух, едва дишах, нищо не можех да направя сам и се очакваше да си отида до няколко месеца. При стеснение на аортата прогнозата винаги е лоша - от началото на оплакванията до края на човека има около Зг. А аз бях в доста напреднал стадий. Оказа се, че имам критични стеснения на няколко места. Проф. Джоргова ме убеди, че въпреки това може да ми се помогне. Първо ми постави няколко стента и месец по-късно каза: "Хайде, може вече да сменим и клапата. " И ето ме сега, на четвъртия ден след процедурата, ходя, върша всичко сам и се чувствам по-добре, отколкото очаквах в най-смелите си мечти. И другите двама мъже, с които ни поставиха клапи в един ден, са възстановени и пред изписване. От самата операция нищо не усетих, после имаше един по-неприятен момент в реанимация. Още на първия ден започна раздвижване и вече съм пред изписване. Пишете, че тези неинвазивни методи са бъдещето на медицината и трябва да се дава възможност да се разширяват. За всеки човек те са по-щадящи, а за пациентите с увреждания - и единствен шанс. А проф. Джоргова и екипът и са лекари от световна класа и..." В новата си роля на пациент, но с познания за възможностите на медицината и лекаритепрофесорът изрежда силни оценки и благодарности, които са най-голямото признание, за което всеки лекар мечтае. Той е 80-годишен и е 108-ият пациент, на когото екипът на проф. Юлия Джоргова поставя аортна клапа с щадящ метод без отваряне на гръдния кош.

- Проф. Джоргова, току-що разговарях с проф. Анков, който на четвъртия ден, след като сте му поставили по щадящ начин аортна клапа, се съгласи да разкаже преживяванията си. Беше в отлична форма, каза, че чувства драстично подобрение и се връща към обичайните си занимания. Възможно ли е?

- Напълно. И не само за него. Почти всички пациенти изписваме на 5-ия ден и много бързо те наистина се връщат към техния нормален живот. Наша пациентка музиковед, на която на 83 г. поставихме аортна клапа през бедрената артерия, след това спечели във времето още 5 международни награди. Няма никакви ограничения за живота на човек след манипулацията. Дори и лекарствата за разреждане на кръвта, които при изкуствените протези се пият до живот, при новия метод се вземат само за няколко месеца.

- Колко безкръвни са наистина т. нар. безкръвни операции за смяна на аортна клапа?

- Миниинвазивните операции добиха популярност с това название, но то е все пак условно. Влага се смисълът, че разрезите са минимални или изобщо не участва скалпел. Това е вече световната тенденция, щадящ подход, който и нашият екип следва от 2009 г. при ендоваскуларната смяна на аортна клапа. При най-нетравматичната манипулация достъпът се осъществява през някой от големите кръвоносни съдове

Но дори и когато операцията е по хирургичен път, се прави малък разрез - 3-5 сантиметра, в междуребрието и се влиза в сърцето през върха му. Световна тенденция е лечението да става все по-малко инвазивно. Така е по-щадящо за пациента, той се възстановява по-бързо, усложненията са по-малко. Подобно нещо се случи и при коронарните стентове - те постепенно изместват необходимостта от коронарна хирургия. По-голямата част от патологията, която навремето беше приоритет на кардиохирургията, сега се работи от инвазивната кардиология с подобри или сравними резултати. Надявам се в бъдеще по-голямата част от операциите за смяна на аортната клапа да са обект на инвазивни техники.

- Кои пациенти се нуждаят най-често от процедурата?

- От смяна на клапата на аортата (най-голямата артерия) се нуждаят предимно хора в третата възраст, а обикновено те имат съпътстващи заболявания. При противопоказания за отворена сърдечна операция и ако феморалната (бедрена) артерия не е увредена, нашият екип прави манипулацията през бедрото. Оттам чрез едно убождане се вкарва специален водач със сгънатата до минималния си обем клапа. С кръвния поток той стига до сърцето и клапата се фиксира и разгъва на мястото на слабо функциониращата естествена аортна клапа.

- Какво става с неработещата собствена клапа?

- По време на разгъването клапната протеза, образно казано, избутва увредената клапа към стените на аортата и тя продължава да "върши" работа, защото служи за допълнителна опора на новата клапа. Подобно "сътрудничество" оказва и по принцип нежеланото калциране на артерията в зоната на увредената клапа този много твърд слой улеснява фиксирането на протезата.

- Кога се налага смяна на клапата на аортата?

- Аортната клапа е разположена между лявата камера на сърцето и аортата. Тя има за задача да пропуска еднопосочно кръв от сърцето към аортата, като се отваря, когато сърцето изтласква кръвта, и се затваря, когато се пълни с кръв. Най-често причината за смяната й са последиците от стеноза (стесняване) на аортата от калциране. В началото сърцето компенсира с усилена работа и въпреки затруднението изтласква кръвта през този по-тесен отвор. Това става с цената на разрастване на неговата лява камера. В един момент се стига до невъзможност да понася това свръхнатоварване и хипертрофиралата (неестествено разрасната) част се "отпуска". Тогава клапата вече не затваря плътно отвора и част от кръвта започва да се връща

Състоянието е опасно - ако не се коригира, има лоша прогноза.

- Какво представляват клапите?

- От самото начало използваме два модела клапи със сходни параметри. Като тип са биологични, а като функционалност се усъвършенстваха изключително много през годините - тези, които поставяме днес, са вече 4-о поколение. И екипът натрупа голям опит—пациентите ни са вече 108, като основната част от операциите са през последните 2 г. Това даде възможност да станем първият акредитиран център за обучение на колеги в метода на трансартериалното протезиране на аортна клапа