Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 8 )

Интервю с Петър Москов, министър на здравеопазването

Нова телевизия, “Здравей, България”

Водеща: Министърът на здравеопазването Петър Москов е наш гост. Добре дошли! Веднага започваме по темите, които, например, повдигнаха разследванията на Генка Шикрова. И понеже има много, много теми и извън нейните трябва да бързаме. Източване на здравна каса. Предпочитане на определени диагнози, за да може здравната каса да даде скъпата пътека, и не само. Предлагам да чуем откъс от разследването на Генка Шикерова, какво казват всъщност ваши колеги, и то не кои да е. Слушайте и гледайте!

Проф. Людмил Бояджиев, Национална кардиологична болница: Дава му се едно информирано съгласие, в което му се пише инвазивно изследване и процедура, ама процедурата е съкращение PCI.

Проф. Генчо Начев, директор на болница „Св. Екатерина”: Защото казваме, с едно катетърче оттук, безболезнено, влиза вътре, слагаме едно тунелче и утре си отивате вкъщи. И сте пълноценен, нищо не ви боли. И другото е, където ви разпорят като индийнски вожд, горе-долу дето го яла мечка, гръдната ви кост я разделят на две, тя след това може да мърда, с едни телове и ще ви боли и най-малко ще стоите 10 дни в болница. Кое ще изберете? Значи много зависи как се обяснява.

Проф. Людмил Бояджиев: Това, за което всички говорим, за информираното съгласие, категорично европейските документи не препоръчват да се вземе, докато болният е на масата. Т. е. той е покрит дотук с чаршав, правят му изследването и му викат: ти какво предпочиташ сега – операция или да ти поставим една пружинка?

Репортер: Прави впечатление, че нараства използването на стендове. Каква е причината и как се контролира този процес на нарастване?

Д-р Страшимир Генев, директор на дирекция в НЗОК: Включително сме се натъквали на пациенти, които казват: аз идвам в тази болница и ме викат през два месеца. Имали сме и такива случаи.

Репортер: Защо ги викат?

Д-р Страшимир Генев: Всичко опира пак до това, което коментираме – да се набавят съответните приходи за лечебното заведение. Очевидно е, че не всички пациенти, които постъпват в тези лечебни заведения, имат индикация изобщо за болнична помощ. Но болницата по някакъв начин си ги хоспитализира, взема пари за това.

Проф. Генчо Начев: При всички случа има финансов интерес.

Репортер: Защо?

Проф. Генчо Начев: Защото всеки стенд струва пари, който касата плаща. И болницата има интерес от това да привлича повече пациенти. Това е грешният начин на финансиране.

Д-р Заприн Въжев, УМБАЛ „Св. Георги”, Пловдив: Аз имам пациентка, която съм оперирал. За една година имаше 9 инвазивни изследвания, за една година, имаше 8 стенда и накрая инвазивният кардиолог ѝ казва: ние бяхме дотук, идете сега да ви оперират. И аз я оперирах и стендовете просто висяха свободно в (...) на съда.

Д-р Стоян Лазаров, Национална кардиологична болница: Трябва да сме честни към пациента. А не е честна институцията, която плаща пари. Защото най-лесно е според мене това, което прави тя. Тя само разпределя пари като банка. Никакво качество за контрол на това, за което плаща. Вижда се, че в последните години неимоверно много нарасна броят и на лабораториите, и на хирургиите в София. Защо?

Водеща: Защо?

Петър Москов: Може ли да започнем от конкретния казус и след това малко по-общо за източването на касата, за начина на контрол и за всичко останало. Нека да кажем, че като цяло аз споделям и самият аз съм артикулирал такива тези. Но тук нека да кажем и в конкретния случай за какво става въпрос. Това, което е част от разследването на вашата телевизия, или репортажа на вашата телевизия, то е свързано с мнението на кардиохирурзите. Всички тези хора, които видяхте, бяха кардиохирурзи. Ако направите един друг репортаж с инвазивни кардиолози, вероятно ще чуете друга страна на тази истина. Всеки казва, че неговата методика би трябвало да бъде по-застъпена, защото в единия случай е по-радикална и решаваща, в другия случай е по-щадяща за пациента. Но за да излезем от субективния разказ кой специалист какво счита, че трябва да бъде...

Водеща: Общото е, че нещо в системата е заложено грешно.

Петър Москов: Чуйте ме! Това, което сме направили, касата има механизъм за заплащане от тази година, от новото решение на касата от април месец, има ясно разписан протокол за това, когато вие сте планов пациент, т. е. нямате остър коронарен инцидент, който изисква моментална реакция по най-бързия възможен начин. Когато вие сте планов пациент, процесът на вашето лечение, дали е нужно консервативно лечение, дали е нужно това, което тези наричат пружинки, т. е. стенд, или е нужна операция, или пък каква е последователността за тези неща се решава от т. нар. хард тим. Т. е. вие като планов пациент постъпвате в лечебно заведение, което разполага с тези специалисти – кардиолог, инвазионист и кардиохирург – или има сключен договор с тях. И те изработват вашия план на лечение и това, за което говорят колегите не се случва. Защото когато тези специалисти се обединят около това, че на този пациент трябва да му бъде направена коронарография или пък състоянието му е толкова тежко, че решението е оперативно, или пък има нужда от медикаментозно проследяване, то това е общ протокол от всички тези специалисти. Това е решението и това дава обективност в този конкретен случай, за да затворим тази тема. А иначе за източването на касата, това е факт. Само че знаете ли, мене малко особено неприятно впечатлени ми направи един от събеседниците там, всъщност един от хората, с които говори вашата колежка е на високо отговорна позиция в НЗОК. Там разказът не може да бъде като за наблюдател. Ние сме чували, че има или пък пациентите влизали еди-къде си. НЗОК има 2700 служители. С 2700 служители вероятно може да се извърши държавен преврат, ако са въоръжени, т. е. доста хора са. И не е работа на касата да констатира и да участва като наблюдател...

Водеща: А как точно, служителят на касата, един от тези 2700, лекар ли е, та да отиде да се намеси в решение на лекар кардиолог например, или не знам, хирург?

Петър Москов: О, да, защото касата има протоколи, касата има контроли, касата има начини и механизми да проследи съществуващият алгоритъм на лечение. И може и трябва да го прави. Да кажа, като говорим за контрол. Това изисква... Може би ще отворя малко по-голяма тема, не знам дали имате 2 мин. да ме изслушате.

Водеща: Ами не, ако е една, ще се съглася, защото имаме много да ви питаме.

Петър Москов: Ще се опитам. Контролът не изглежда като един страшен човек, който отива и казва: ей сега ще ви контролирам. Ще ви дам... т. е. това е дълбока експертиза и желание и разбиране, че всъщност ти охраняваш публични пари. А не че си там, за да дадеш на едни лечебни заведения едни пари и да правиш всичко възможно да го правиш, защото част от служителите в касата до този момент се държаха така. Ще ви дам конкретен пример за това как изглежда контролът и взаимодействието между институциите за контрол. Примерът е от онзи ден. Наистина една минута, той е показателен, за да разберете, че това не е просто приказка, сега ще отидем, ще пратим едни екип и те ще плашат някакви хора. Българската НЗОК плаща от 2013 г. едно лекарство. Ние го купуваме в опаковки от 90 хапчета от това лекарство. Същото лекарство, ако трябва да си го купуваме в Гърция, само че 3 опаковки по 30 хапчета, за да стане пак 90 в Гърция ще го купим за 25 хил. лв. по-евтино, за един курс на лечение от 3 месеца. в България го купуваме с 25 хил. лв. по-скъпо. Имало е решение на касата...

Водеща: И колко...

Петър Москов: 75 хил. лв.

Водещ: А в Гърция за 50?

Петър Москов: Така. Имало е решение на касата 2013 г., което е изисквало предварително производство за това нещо. Т. е. в момента, в който касата вземе решение, веднага касата започва да плаща 75 хил. лв. за него. Очевидно е било безкрайно важно това лекарство ей сега в този момент да се случи, не е лекарство, което спасява човешки живот сега, веднага от остро състояние. Това, първо, се идентифицира. После, това, което предстои още в рамките на следващата седмица е при взаимодействие между съвета по цени, касата и министерството, съответната фирма ще бъде викната на преговори. И ако тя не се съгласи на допълнителни отстъпки до нивата, на които бихме могли и гърците пазаруват това лекарство, това лекарство да бъде извадено от Позитивната листа, фирмата ще спре да продава въобще каквото и да било от това лекарство на територията на България и съответно ние по линията на лечение на български граждани в чужбина ще го закупим с 25 хил. лв. по-евтино от Гърция. Това се нарича контрол, ефективен контрол. Но той е случай по случай, казус по казус.

Водеща: Като е случай по случай, аз сега една малка скоба. Сега ми хрумва. Миналата година излезе информация, че НЗОК е заплатила 3.5 млн. допълнително на една частна болница за спешна помощ и само един на "Пирогов".

Петър Москов: Не.

Водеща: Тогава здравната каса отказа да ги изплаща тези пари, но се появиха сериозните съмнения има ли договорки между, включително и здравната каса, лекари и шефове на болници, така че спешни пациенти да се заканват в конкретна болница, за да може след това здравната каса да дойде с многото пари.

Водещ: Линейки, наклонена черта – маршрутни таксита.

Петър Москов: Да. Апропо, това беше също...

Водеща: Маршрутните таксита не носят толкова пари, колкото може да донесе един пациент.

Водещ: От здравната каса могат да се вземат много пари съвсем очевидно.

Петър Москов: Ами знаете ли, може би... Вижте, като говорим... Ще се върна на въпроса ви, но като говорим какво била реформата в здравеопазването и въобще реформата на публичните сектори. Това има два параметъра. Единият е ефективно използване на публичните пари, т. е. с парите, които имаме да постигнем максимален ефект. В сферата на здравеопазването това значи по-добри резултати за здравето на хората. И втората е системата да бъде структурирана спрямо нуждите на потребителя, а не спрямо собствените си драйвъри, примерно от това, което казвате, някакви хора да се навържат на някаква верига. Това правим.