Експресна стенограма (стр. 6 )

Нещо повече, аз считам, че тази комисия трябва да прояви интерес как е използвано Министерството на вътрешните работи в годините. Аз твърдя, че има периоди от време, в което политизацията е достигнала извратени размери, периоди от време, в които съзнателно и системно са подслушвани политици от опозицията, периоди от време, в които министерството и една от неговите служби са хвърлили огромен ресурс, за да подслушват и разработват политици от опозицията за сметка на реализирането на този ресурс в ефективността на борбата с организираната престъпност.

Ще кажа нещо по-лошо и то трябва да се знае от българските граждани – има периоди на поведение на Министерството на вътрешните работи, които са откровено насочени срещу нашите стратегически партньори, брутални действия, за които би завидяла Държавна сигурност. И това също трябва да се знае от тази зала. В тези периоди, в които този ресурс е хвърлен, за да се работи по политическата опозиция, за да се работи по нашите стратегически партньори, е хвърлен огромен капитал, който не е насочен към борбата с организираната престъпност, а към самоцелното и самостойно оставане във властта!

Каква е целта на реформите, които се предлагат? В техния център са гражданите и държавата. И основната задача е водеща да е политиката, невъзможността отделни личности да излизат извън рамките на политиката и на нормативната уредба.

Не случайно казах за съпротивителната сила, която по различни причини 18 години е вземала връх над политическата воля за реализирането на сериозни, на фундаментални промени, свързани с организацията и нормативната уредба на работата на правоохранителната система на Република България.

Промените, които се предлагат, са съдържателни, качествени и функционални. Вече стана дума за една част от тези промени, свързани с концентрирането на отговорностите и контрола върху заявяването и ползването на специални разузнавателни средства, включително трябва да има ясен контрол – а това прозвуча в няколко от парламентарните изказвания – не само по заявяването и ползването, но и по последващото използване в работата на специалните служби и на структурите на правоохранителните органи, или най-общо казано – на службите заявители.

По тази радикална реформа днес прозвучаха от опозицията два взаимноизключващи се въпроса: единият - защо чак днес, другият – не е моментът днес.

Защо чак днес? Първо, трябва да е съвършено ясно, че обвързаността на висш служител от Главната дирекция за борба с организираната престъпност с корупционната обвързаност не е обикновен инцидент. Този инцидент не просто буди тревога, този инцидент е фрапантен. Става въпрос не само че е извършено тежко нарушение на закона, последвано от предприемането на решителни мерки за неговото разследване. Този конкретен случай извежда на преден план проблеми, акумулирани в системата близо 20 години, проблеми, върху които не е посегнато в резултат именно на тази втора страна на защитната сила на системата, на готовността тази система да се противопостави с целия ресурс, с който разполага, срещу дълбочинните промени вътре в нея.

Реорганизацията и трансформацията на службата за борба с организираната престъпност. Първо, един от изводите, който се налага, направен в анализа на предходния период, е свързан с рязкото намаляване на ефективността на оперативната работа за сметка на увеличенията на използването на специални разузнавателни средства. Разликата в последните години не е драматична, има определен период, в който има спад. Една от основните цели на реформата, която се предлага, е да се акцентира върху организационната и оперативна работа, върху възможностите за ползване на секретните сътрудници, върху организацията и реализацията на конкретни полицейски операции. За нас е много важно всичко това да бъде проведено в условията на един широк обществен и политически дебат, дебат, обвързан с неправителствените организации, с които министерството за съжаление през годините не е работило достатъчно ефективно и динамично. Параметрите на тези реформи трябва да гарантират изграждането на една ефективна криминално-разузнавателна служба за борба с организираната престъпност. Дебатът за структурата на тази дирекция е в голямата си основа резултат на проблемите, пред които сме изправени днес. България трябва да направи решителна крачка в оформянето на общ регистър на заплахите, пред които е изправен отделният гражданин, населеното място, държавата като цяло, включително отчитайки спецификата на региона, в който е разположена страната.

Говори се за наркопроизводството и наркоразпространението. Бих искал все пак да спомена, че в последните три години, бих казал четири години, България постигна два много сериозни успеха. Първият е свързан с производството и печатането на неистински парични знаци. България беше свалена от картите на европейските и на световните служби като основен производител на неистински парични знаци. И вторият е свързан с ефективността в борбата срещу наркопроизводството и наркоразпространението. В продължение на повече от десетилетия България е сочена като страна все повече производител на наркотици. За пръв път през тази година в доклада на Държавния департамент на Съединените щати България е определена като страна все по-малко производител на наркотици, разбира се, оставаща на транзитния път.

И ако днес ние говорим за тези успехи, трябва да отдадем дължимото на огромната част честни и почтени служители на Министерството на вътрешните работи.

Структурните промени, броят на служителите, изпълняващи задачи по противодействие на престъпните посегателства срещу финансовите средства на Европейския съюз. В тази система следва да бъдат ангажирани 700 служители на Икономическа полиция. Това е, първо, знак към българските граждани, знак към българските потребители, знак към българската държава, но и знак към нашите европейски партньори за волята, с която ние сме изпълнени при защитата на финансовите интереси на Европейската общност. Двеста и четиридесет служители от Национална служба “Полиция” следва да преминат на работа в криминалната разузнавателна служба за борба с организираната престъпност по линия на наркопроизводтвото и наркотрафика. Това са сериозни, още веднъж подчертавам, дълбочинни промени, промени, които са отлагани с години и резултатът днес е налице.

В края на изказването си бих искал да се обърна към служителите на Министерството на вътрешните работи. (Реплика на народния представител Атанас Атанасов.) На Вас ще Ви кажат “сбогом”, господин Атанасов, както вече веднъж Ви казаха.

В огромната си част това са честни и почтени хора. Да служиш в Министерството на вътрешните работи е тежък избор. Днес това не е престижно. Вероятно влияе и това, че не е добре платено. Тези хора са направили своя избор съзнателно. Те са решили да служат на държава и общество. Те са решили да отдадат силите, с които разполагат, своя интелектуален потенциал в грижа за другите, в грижа за обществото.

Един от резултатите, които преследва тази реформа, е свързан с модернизацията, отлагана повече от 15 години, и със социалния статус на служителите. Защото тази професия не е привлекателна, тя е свързана с много рискове. Във всички случаи тя не е и добре платена. Ние трябва да създадем условия тези хора, които са на държавата, да видят срещу себе си държавата с цялата й отговорност, ресурс и възможност. И това е първото българско правителство, което направи изключително сериозни инвестиции в модернизацията на министерството. Който и каквото ще да каже, много ясно е разписано в бюджета.

Искам да благодаря на тези служители, които независимо от всичко, които въпреки трудностите направиха много и за пълноправното членство на България в Европейския съюз, правят много и ежедневно за сигурността и спокойствието на българските граждани и държава. Спекулацията и клеветата няма да свършат, вероятно ще е трудно да се обяснят нещата такива каквито са.

Без съмнение има три основни грешки в моята работа. Едната очевидно е кадровата политика. Тя няма нужда от обяснение, тя може да има много мотиви, може да има много съображения, но очевидно е тежка грешка.

Второ, невъзможността да обясним на гражданите на чуваем и на разбираем език това, което правоохранителните органи на България постигат. Днес звучат нагли твърдения за показни убийства. Да се върнем назад във времето, това са престъпления, които не могат да бъдат скрити, и да направим сравнение година по година. Днес говорим за изтичане на информация от Министерството на вътрешните работи. Да се върнем назад във времето и да направим сравнение година по година. Да направим анализ защо унищожителният доклад на прокуратурата, който е проверявал периода г. – тогава няма никакви мерки от онова правителство. Тежки, груби нарушения, абсолютен хаос, включително разрешаване на ползване на специални разузнавателни средства без дата и без да е ясно кой е високопоставеният служител в министерството, който е разрешил ползването на тези средства.

Отпроверени специални средства 2000 са нередовни. Това е достатъчно ясен показател за манталитета на тази държава, която трябва да е зад гърба на всички ни. Тази държава, в която месечно ставаха убийство и половина. Всеки месец! Аз знам, че тези убийства дойдоха дюшеш на някои от участниците в днешния дебат. Разбира се, задавам си въпроса както защо, така и как се стигна до тях? И всеки един нормален и трезвомислещ гражданин ще има за себе си своя отговор.

Години, в които корупцията в съдебната система не се отчита в статистики. Години, в които към корупцията държавната политика няма отношение. Изборът е на всеки един от нас.

Ако ние искаме да върнем България в онова безвремие, да кажем, че арестуването на високопоставен служител в държавната администрация, която и да е тя, е скандал, това означава, че ние искаме да обърнем пирамидата. Скандално е, ако има сигнал ... (Реплики от народния представител Атанас Атанасов.)

Вие, господин Атанасов, шест месеца сте се опитвали да ме арестувате. Вие сте ми гаранцията за некорупционно поведение, защото и сте ме подслушвали, и сте ме следели, и не сте доказали нищо. Не е въпрос само на Вашата некадърност, въпросът е в това, че няма какво да докажете.

Но въпросът е в нещо друго – ако ние продължаваме да наричаме ареста на високопоставен служител скандал и да не разбираме, че е скандално, когато не се арестуват висши прокурори, когато не се арестуват високопоставени служители с корупционно поведение, значи ние говорим за деформирано мислене, което не е нужно да демонстрирате ежеминутно, хората ви познават достатъчно добре.

Тъй че днес дебатът действително е политически – искаме дебат за реформата, искаме дълбочинна промяна, дълбочинно реформиране на МВР, дълбочинно реформирана правоохранителна система на Република България или ще продължим да ръсим клюки, клевети и обиди? Това е въпрос на манталитет, това е въпрос на възпитание, но това е въпрос и на отношение към българската държава. Аз своя избор съм направил. Благодаря ви. (Ръкопляскания от КБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обръщам се за последен път към народните представители в залата и съответно парламентарните групи, които разполагат с време: има ли желаещи народни представители да вземат отношение по разискваната тема?

Заповядайте, господин Шопов, имате право.

ПАВЕЛ ШОПОВ (КА): Господин председателю, взимам думата, за да направя процедурно предложение – от името на Парламентарната група на „Атака” искам 15 минути почивка.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Почивка до 14,17 ч.

(След почивката.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: (Звъни.) Продължаваме пленарното заседание.

Още веднъж се обръщам към народните представители от съответните парламентарни групи, които разполагат с време – има ли желаещи народни представители да вземат отношение по разискванията?

Заповядайте, господин Сидеров. Имате думата.

ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Дами и господа народни представители, преди да дойда тук да се изкажа направих една малка анкета сред близки и познати, които са обикновени хора, както се изрази тук един политически лидер, при които той иска да отиде. Оказа се, че те не гледат днешните дебати. Не им е интересно, защото знаят, че те са предрешени. Знаят, че този вот ще бъде с оцеляване на правителството и че утре медиите ще напишат „седем часа безплодни дебати”, по-малко, и „правителството отново оцеля”. И тук ви казвам най-откровено, че аз бях против този вот. Аз не бях съгласен този вот да бъде вкаран сега и да бъде оставен в момента, в който не е ясно още как ще завърши проверката на Прокуратурата срещу господин вътрешния министър, която се осъществява от ДАНС – новата Агенция за национална сигурност.

В този план е изключително нелепо подкрепа от страна на тройна коалиция, лидери или висше ръководство на партията, която управлява БСП, спрямо вътрешния министър, преди да е завършила прокурорската проверка.

Дами и господа управляващи, вие предрешавате едно решение на Прокуратурата, която би трябвало да е независима институция – би трябвало, но българската прокуратура не е. Вие предрешавате, включително работата на служителите от ДАНС, които ще извършат тази проверка, защото те, когато видят едно политическо решение, че господин министърът е невинен, ще си насочат разследването така, че да го изкарат невинен. Ето това е обръщането и деформацията в България, която днес в днешните световни агенции доведе дотам, че вече възмущението от тукашната корупция доведе до много ясни предупреждения, че с България няма да може да се работи. Това са изводите, които правят нашите партньори в Брюксел.

Много често сме чували, спрямо „Атака”, единствената политическа сила, която критикува Европейския съюз, че ние сме били възпрепятствали нашето интегриране в Европейския съюз. Сега се оказа, че го възпрепятстват точно управляващите – коалицията, която управлява, партията, която се води начело на тази коалиция – БСП.

Нещата, които станаха в МВР и които възмутиха българското общество днес възмущават и световното общество, европейското общество. Оттам има ясни знаци, че с България оттук нататък ще се говори много трудно, почти невъзможно, ако не бъде сменено ръководството на МВР. Но господин министър-председателят, не го виждам в залата, пропусна случая да бъде европейски политик и държавник. Той пропусна този шанс и смятам, че това е най-фаталния пропуск в кариерата му, която не е много дълга, но той имаше шанс да се прояви като европейски държавник, отстранявайки от поста вътрешен министър – господин Румен Петков. Докато тече тази проверка, назначена от Прокуратурата, дали там има нарушения от негова страна, закононарушения, евентуално престъпления. Тази защита, която господин Станишев, която лидерите на тройната коалиция осъществиха спрямо вътрешния министър ще се върне към тях и ще им струва спад на доверието.

Тук искам да обърна внимание на нещо друго – на това, че занимавахме хората днес няколко часа подред с дебати, които те ще нарекат безплодни, те ще нарекат излишни, те ще нарекат с право абсолютно ненужни.

Аз бих участвал в такива дебати с много голямо желание, ако тук ставаше дума за реални промени в България. Тук обаче стана дума през всички тези часове за прехвърляне на топката от днешното правителство, което продължава да реализира корупция и връзки с подземния свят, към други правителства, които са го правили – и предишното, и по-предишното.

Аз питам: защо хората да вярват на една опозиция, голямата част, основната част, тук не включвам „Атака” в нея? Партия „Атака” не е участвала нито в ръководството на МВР, нито в управлението на България, нито има представители в магистратурата, нито има главен прокурор, нито има дори следовател или обикновен пътен полицай в институцията, наречена МВР. Така че Партия „Атака” е единствената присъстваща тук в този парламент партия, която може да говори с пълно морално право за това, че трябва да има промени не само в МВР, а и в цялата държава. Едва тогава би имало смисъл да правим вотове, да правим обсъждания, да отиваме на каквито и да е политически действия, иначе те девалвират.

Днешният вот е вот на девалвирано политическо действие. Затова вина имат тези, които го инициираха, те знаят кои са. Затова те трябва да си понесат вината като опозиционери и да се откажат от това да бъдат на първа линия, когато става дума за острекиране на правителството, защото много добре знаят, че те носят негативите на предишни правителства. С това не защитавам днешната власт и днешното правителство, защото прехвърлянето на топката към предишни правителства не те оневиняват теб днес, който си на власт през м. април 2008 г. Не можеш с оправданието „те и други са правили лоши работи”, да правиш и ти лоши работи.

На кого да вярват хората като гледат дебатите ни – на опозиционери, които носят на гърба си негативите от престъпно управление, приватизация, която е криминална, от насърчаване на наркотрафик и подземен свят и са ги предали като щафета тези негативи на следващото правителство, което беше преди това и това пък на сегашното, защото те едни и същи хора горе-долу управляват. Ние си спомняме скандалните снимки с министъра от предишното правителство – бяха с престъпници на яхта. Този министър сега е част от това управление и продължава да е такъв, продължава да се среща с подобни хора. Така че, ако визираме връзките на престъпността с МВР и с управляващи, политици и с висши кръгове от МВР, то трябва наистина да разровим много години назад от 1990 г. Да започнем от разбиването на тези структури, да започнем от това, че умишлено беше направено така, че на престъпността да й се даде свобода, да не бъде закачена дотогава, докогато тя ни се качи на главите. Днешното управление обаче не прави нищо, за да спре тази престъпност. То просто удобно пое щафетата, която му беше подадена от предишния кабинет и продължи да се състезава в пистата – покровителство на мафията и печалби от нейните мръсни, черни пари.

Всички знаем, че постъпленията за черните каси на партиите, които днес са на власт, идваха от тези пари. Всички знаем и кой ги осигуряваше – този, когото не могат сега да свалят от поста. Ами няма как да го свалят, защото ако си отвори устата, той ще каже много нелицеприятни неща и за господин президента, и за господин премиера, вероятно и за други хора, тогава ще стане много страшно, тогава ще се получи срив с девета степен по скалата на Рихтер. Точно това е причината господин министърът на вътрешните работи днес да остава на поста си, да продължава с доволна физиономия да обяснява, че всичко е наред и че ще бъде направена реформа и с това да се съгласяват управляващите партии.

Това, което днес се разигра, доказва правотата на моята теза, на нашата теза – на Партия „Атака”, която, пак ще повторя, е единствената досега ненатоварена с негативи на управление, тъй като всички останали политически сили, които участваха в подписката на този вот, всички до една, без изключение, са били участници в някакво управление.

Искам тук да се обърна към българските избиратели, които ще трябва да дадат доверието си още веднъж на редовните избори, които най-вероятно ще последват, тъй като днешните дебати между опозиция и управляващи бяха ялови, те бяха като любовна сцена между импотентен мъж и фригидна жена. Те не можаха да възбудят дори вниманието на журналистите. От тези дебати, от този вот хората ще бъдат още по-демотивирани да гласуват на вече очертаващите се редовни избори, тъй като основната част от пишещата се за опозиция българска опозиция просто не иска предсрочни избори. Това стана ясно и днес, и вчера, и оня ден, и по-оня ден, когато ги питах: защо не искате да бойкотираме този парламент, да покажем непримиримост към него и да излезем от него за неопределено време с една-единствена тема „Предсрочни избори, процедура по предсрочните избори и отиване на нови избори”, но не искат. Господата колеги опозиционери не искат. Няма какво да прикривам това от някаква зле разбрана колегиалност, защото това прикриване се отразява на доверието на хората, което те имат, ще бъдат подлъгани, че тук в тази зала има опозиционни партии, които искат наистина промяна в България.

Такава партия има една и тя се казва „Атака”. Други няма. Не виждам. Ако искат това, ако искат да се появят в ролята си на такива, тези партии трябва, на първо място, да се отърват от всички хора и кръгове, които са замесени в досегашното управление, били са замесвани, които са участвали в грабежа на България, във връзки с подземния свят, да ги отстранят от политически и други постове и тогава да излязат като пречистени партии. Защото всяка българска партия има правото да участва и да претендира за властта, но едва когато се отреже опашката, както казваше един покойник вече, а понякога не само опашката, а трябва да се реже много по-дълбоко.

Това, което остане, ще бъде вече годно да прави нова политика в България. Това, което остане, ще бъде в състояние да направи истинска реформа, радикална, такава, каквато трябва, не само на МВР. Там наистина трябва реформа, но няма да я направи сегашното ръководство. Не само на съдебната система – да, там трябва реформа, но няма да я направят сегашните магистрати в този вид, с тези структури. Трябва реформа в икономиката, в пенсионното дело, в здравеопазването и в образованието. За да я направим, ние трябва сега да започнем разговори по тази тема.

И аз призовавам не към барикади, както тук един опозиционен лидер призова, който не е бил никога на барикади наистина, а призовавам към съгласие за това как да формираме национално съгласие и обединение от хора, не участвали в никаква структура досега, държавна, за да може тези хора да излъчат модела на управление и екипа, който ще осъществи това управление. Не го ли направим това, да, днешното правителство ще се срине, доверието към БСП може би ще отиде и под 10% на следващите избори, не го казвам със злорадство, казвам го като констатация, която е логична. Да, ще се появи един нов феномен или партия, която ще претендира за властта, но в името на какво? Какво ще направят тези, които идват? Тук някой го каза – ще искат да вземат това, което е сега властта, или ще искат нов модел с гаранции, контрол и върху служби, и върху полиция, и върху съдебна система, и нова икономическа политика.

Хайде да говорим за това, хайде да започнем да говорим на хората в България за това какво искаме да направим и как искаме да управляваме. Хайде да ги уверим, че ще приложим санкции към тези, които са прегазили лука досега, които са извършвали кражби, които са ощетили българския народ, които са подписали лоши сделки за България, които наистина са били във връзки с мафията и са й помагали да бъде мафия. Хайде да видим кой е отборът, който може да го каже, и да оставим хората да преценят на кого да дадат доверието си. Останалото е парламентарно безсмислие, за което няма полза да хабим нито времето на държавната телевизия, скъпото телевизионно време, нито скъпото парламентарно време.

Това е засега. Благодаря ви за вниманието. (Ръкопляскания от КА.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: За реплика думата има господин Паунов.

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ (КБ): Господин Сидеров, Вие критикувате Европейския съюз, като сте в коалиция с лидера на италианските фашисти – внучката на Бенито Мусолини, и лидера на френските фашисти Льо Пен.

Не бих искал да защитавам опозицията, те сигурно ще се защитят сами, но Вие казвате, че хората не вярват на опозицията, а трябва да вярват на Вас, Волен Сидеров, защото сте професионален лъжец.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Нека да употребяваме по-други термини.

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Вие като политически номад, прескачайки от партия в партия, като главен редактор на „Демокрация”, след това като кандидат на земеделците на Яне Янев за кмет и сега като лидер на „Атака”, имате морал да давате акъл на цялата зала и на правителството.

Вие бягате от правосъдие поради една проста причина – защото излъгахте, когато сте давали показания. Аз ще прочета Вашия протокол, който е тук.

„ овладя колата и успя да излезе напред, без да спира до София.”

ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА, от място): Каква връзка има това?

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: Има, има, защото учите хората на морал.

И след това казвате: „В този разговор месец май записах редица фактори и обстоятелства, които не отговарят на истината. При размисъл в спокойна атмосфера реших, че трябва да кажа истината и се отказвам от своите думи.” (Реплики от КА.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Спокойно! Спокойно!

АЛЕКСАНДЪР ПАУНОВ: От друга страна, сега защитавате пенсионерите като искате да бъде снета точковата система. А когато бяхте главен редактор на вестник „Демокрация”, пишехте „Алчни старци изпълзяха на припек”. Когато лъжете и когато казвате това, имайте поне малко морал.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли втора реплика? Няма.

За дуплика думата има господин Сидеров.

ВОЛЕН СИДЕРОВ (КА): Паунов си е приготвил едно малко изказванийце, което си го е написал предварително, с мисълта да ме обиди и засегне, но аз не мога да се обидя от човек, който е по-скоро плазмодий, отколкото човек. Връщам Ви обидата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Моля Ви, недейте така.

ВОЛЕН СИДЕРОВ: Вие трябваше да направите бележка на него, когато ме обиждаше.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Направих му.

ВОЛЕН СИДЕРОВ: Ще Ви кажа нещо, което е истината относно прескачането от партия в партия. Партия „Атака” е първата партия, в която членувам през живота си. Това може да се намери много лесно и да се удостовери. Това е партията, която създадох, учредих, която е първата, в която членувам през моя живот, за разлика от много от вас, които сте прескачали от много партии в други партии.

Относно правосъдието, с което искате да ме засегнете много страшно с това листче, което показахте, това правосъдие е плод на един министър, който не се поколеба да впрегне цялата държавна машина, за да мачка мен и моето семейство. Един министър, който не се спира пред нищо, дори пред трупове в аферата „Акран” в Плевен. Има трупове в тази афера и той е главно действащо лице там – аферата, чрез която бяха източени парите от много български банки.

Този министър организира постановката, наречена инцидент на магистрала „Тракия”, но той вече иска, ако може, да поправи това, защото то заработи в негова вреда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Обръщам се към народните представители! Разбира се, тук можем да развиваме тези, аргументи, но нека взаимно се уважаваме, а не обиждаме.

Господин министър, разбира се, имате право. Министрите могат да вземат думата когато пожелаят.

МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! (Парламентарната група на КА напуска залата.)

Не мислех да вземам думата, но бяха произнесени няколко лъжи, които, разбира се, през последните години в една или друга форма се тиражират от различни мераклии.

Първо, трябва да кажа съвършено категорично, че никога не съм се занимавал с финансирането на БСП. Тази лъжа се внушава достатъчно системно, достатъчно упорито и вероятно за нея има чуваемост.

Второ, по никой начин твърдението, че президентът и премиерът могат да имат някакви притеснения в отношенията си с мен, не са верни. Това са достатъчно солидни и почтени хора, всеки от тях доказал се в много трудни и за себе си, и за партията ни, и за страната ни години.

Трето, подсъдимите, тези, върху които ще повдигна обвинение, току-що станаха трима.

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ (независим): Според мен трябваше да им изпратиш охрана, защото сега ще обвинят, че пак нещо им се е случило!

МИНИСТЪР РУМЕН ПЕТКОВ: Има хора, на които им се е случило преди много години и продължава да им личи.

Тези, срещу които ще повдигна обвинение, току-що станаха трима. Наистина на клеветата трябва да се сложи край.

Много е показателно, че господин Сидеров системно бяга от съдебната зала. Или не се явява той, или не се явява адвокатът му. Това е отказ от правосъдие. Този отказ от правосъдие като пример го дава един народен представител. Българските граждани действително трябва много внимателно да правят своя избор, когато отиват на гласуване – да изберат лъжеца, този, който клевети, който лъже съдебните, правоохранителните органи, този, който бяга от правосъдие, или да гласуват за тези, които нямат притеснение от каквито и да са дебати.

Ще се възползвам от това, че взех думата отново, за да кажа две неща.

Първо, в рамките на лъжите, инсинуациите и клюките относно срещи и връзки на правителството с подземния свят – искам да ги отхвърля абсолютно категорично. Днес ако бъде изнесена пред мен подобна мотивация, ако бъдат изнесени подобни аргументи, няма да се колебая и ще направя среща, която отговаря на интереса на държавата. Аз съм човек с чувство за отговорност, знам че това, което казвам, не е добре, че не е добре за мен лично. Но всеки трябва да направи своя избор. Аз казах в предното си изказване, че своя избор съм го направил. От тази среща нямам никакви притеснения, нито от темите, които са коментирани, нито от това, което се е случило след нея. Напротив, дълбоко убеден съм, че тя беше полезна за страната ни.

И второ, пропуснах да кажа третата грешка, която съм допуснал. Тя е в понякога не съвсем прецизното ми отношение с представителите на средствата за масова информация. Разбира се, сигурно този процес е взаимен и сигурно всяка една от страните има своя „принос”. Благодаря ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има ли други желаещи народни представители да вземат отношение по точката, която разискваме – проект за решение за вот на недоверие? Ако няма, ще обявя дебатите за приключили. (Реплика от народния представител Георги Георгиев.)

Доктор Георгиев, няма как! Независимите народни представители изчерпаха времето си. Но Вие веднъж даже взехте думата, спомням си – още сутринта.

Заповядайте, господин Миков. (Парламентарната група на КА влиза в залата. Единични ръкопляскания от КА.)

МИХАИЛ МИКОВ (КБ): Благодаря Ви, уважаеми господин председател! Благодаря и на колегите от „Атака”, които влизат в залата.

Уважаеми дами и господа! Пети вот на недоверие срещу правителството с министър-председател Сергей Станишев! Дебатите са към края си, приключват. Как можем да го дефинираме? Странен, неискрен вот, странна, неискрена подкрепа в една петорна, или в началния етап четворна коалиция по този повод, а по-късно с присъединяването на „Атака” – петорна коалиция, срещу правителството на Българската социалистическа партия, Движението за права и свободи и НДСВ.

Всъщност и петият, и четвъртият партньор – Борисов, чийто представител докладва вота на недоверие, по обяд се разграничи от този вот, ще ви цитирам: „Парламентът губи енергия вместо да приема важни за обществото закони”. Вие уважаеми дами и господа, защото вотът е инициатива на парламентарната опозиция, сте изгубили времето на парламента днес, вместо да разгледате закона за етажната собственост, закона за публично-частното партньорство и промени в Закона за екологията. Ако вие бяхте поискали днес с това да се занимаваме, сигурно щяхме да се съобразим.

Всъщност може би да кажете на патрона Борисов, господин Иванов, че тези закони вече са приключили, но все още не са постъпили докладите от комисии, така че го запознавайте по-подробно с това, което се случва в Народното събрание.

ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ (независим): Какво е това, господин председател!? Няма право!

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН КОРНЕЗОВ: Има право на изказване!

МИХАИЛ МИКОВ: От тази коалиция по петия вот на недоверие се оттегли преди малко и Коалиция „Атака”. Всъщност в стенограмите най-добре може да се прочете какво заяви лидерът на парламентарната група.

Необходимо ли беше това? Оценките ги чухме от част от тези, които участваха във внасянето на вота. Защото, уважаеми дами и господа, не се случва за първи път такова шизофренно отношение – хем се подписваш пред вота, хем казваш, че е ненужен вот. Извинявайте, изяснете се в говоренето в петорната коалиция.

Уважаеми дами и господа! Ние, от Социалистическата партия и нашите партньори от коалицията сме наясно, че скандалите, разразили се в последните месеци, доведоха до сериозна криза на доверие в работата на Министерството на вътрешните работи – криза, която по един или друг начин беше допълнително разпалвана, често инсинуирана от тези, които искат дестабилизация на България, от тези, които прогнозираха отлагане на членството, от тези, които прогнозираха предпазна клауза в началото на 2007 г., и от тези, които в момента полагат всички усилия чрез европейските си партньори България да бъде в ситуация на предпазна клауза.

Уважаеми дами и господа! Проблемите с правосъдието и вътрешните работи на България не са от вчера и това не е опит за прехвърляне на отговорността от мандата на днешното управление. Но тези проблеми се решават решително именно в този мандат. Именно заради решаването на тези проблеми, включително с участието на много представители на опозицията, ние успяхме да постигнем пълноправното членство и неналагането на предпазна клауза именно по Правосъдие и вътрешни работи.

Ние очаквахме от вас да чуем как е функционирало Министерството на вътрешните работи, да речем в скорошния му период, поне при главния секретар Борисов. Много странно, той мълча през целия скандал и се интересуваше от етажната собственост, публично частното партньорство или някаква друга тема. Човекът, който най-много разбира какви папки е имало, какви са останали, какви са изнасяни, какви дискове, записи или информация за този или онзи са се търкаляли в предишния мандат, когато той с красивото прилагателно „професионален ръководител” е ръководел службите в Министерството на вътрешните работи.

Всъщност, уважаеми дами и господа, главен секретар - спомнете си имената им, и ще видите къде отидоха – се превърна в добър трамплин или за успешен бизнес, или за политическа кариера, или и за двете. Ето, това е още едно доказателство, че тази реформа, която ние трябва да задълбочим, да продължим, за която декларираме, че имаме воля, е била необходима. И този скандал може да се разглежда като един солиден катализатор на това, което коалицията има решимост да направи.

Защото от началото на мандата ние тръгнахме с девоенизация, която никой преди това – всеки говореше ш не искаше да я направи в МВР. От началото на мандата ние направихме постоянно действащ Висш съдебен съвет и Инспекторат.

От началото на мандата ние отворихме досиетата, уважаеми дами и господа – това, за което всички говориха, но не го сториха.

Наскоро по ваше искане - имахме дебати миналата седмица, направихме комисията „Куйович”, тук, в парламента, на най-публичното място, за да видим как, разхождащи се дълги години, наблюдавани лица спокойно са вършили престъпна дейност.

Уважаеми дами и господа, оттук насетне вярвам, пак с вас, имаме волята, подкрепата на колегите от тройната коалиция, на мнозинството да приемем структурни промени и премахване на дублиране на функции и дейности в МВР - изваждане на ДОТИ и ДОИ на еднакво отстояние на поръчителите на тази толкова деликатна и смущаваща, плашеща българския гражданин информация и блазнеща тези политици и бизнесмени, които са минали през така нареченото професионално ръководство, със засилен граждански контрол, включително от страна на Народното събрание; промени в реда за ползване на специални разузнавателни средства, в законовия ред, гарантиращ да не се злоупотребява с тях. Разбира се, никога не може законът да наложи едно правомерно поведение. Това е въпрос и на кадрови решения, и на засилен вътрешен контрол в тези системи, които се занимават с тази толкова деликатна за обществото дейност.

Един сериозен преглед на правилата за оперативно-разузнавателна дейност трябва да ни подскаже решения, които да гарантират на обществото, че тази дейност се върши само за разследване на престъпността в къс отрязък, относително, от време, а не писмените материали - обосновани или необосновани, десетилетия да продължават да се търкалят и в един или друг случай да се вадят по един или друг повод. Това иска обществото и от нас, и от вас.