СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА СТАНДАРТИ
В изследване на австралийския институт за обучение и училищно ръководство, направено през 2006 г. са проучени стандартите на англоезични страни, в които стандартите са част от цялостна система, чиито компоненти включват:
a) Стандарти, описващи ефективно училищно ръководене;
b) Инфраструктура за професионално обучение, която позволява училищните ръководители да развиват своите способности, вградени в стандартите;
c) Методи за оценяване и осигуряване на професионално сертифициране на училищни ръководители, които отговарят на стандартите;
d) Признаване от училищните органи на придобилите професионален сертификат.
Страните, които притежават такива системи и са включени в изследването са: Англия, Шотландия, Холандия, САЩ - щата Кънектикът и Западна Австралия,
СЪДЪРЖАНИЕ
ЧАСТ I
СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ
1. СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА СТАНДАРТИ ЗА
ДИРЕКТОРСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ
(ЗА ШОТЛАНДИЯ, ХОЛАНДИЯ, САЩ
– ЩАТА КЪНЕКТИКЪТ, ЗАПАДНА АВСТРАЛИЯ) .................................... 3
2. СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА
ПРОБЛЕМА ПО СТРАНИ .......................................................................... 32
ЧАСТ II
ДЕЙСТВАЩИ СТАНДАРТИ В НЯКОИ СТРАНИ
1. АНГЛИЯ.................................................................................................. 50
2. САЩ ......................................................................................................... 67
3. ШОТЛАНДИЯ...........................................................................................75
ЧАСТ III
РЕФЕРАТИВЕН ОБЗОР НА
ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА
ПО ПРОБЛЕМА ............................................................................................... 89
ЧАСТ I СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ
1. СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА СТАНДАРТИ ЗА ДИРЕКТОРСКА ПРАВОСПОСОБНОСТ /ЗА ШОТЛАНДИЯ, ХОЛАНДИЯ, САЩ – ЩАТА КЪНЕКТИКЪТ, ЗАПАДНА АВСТРАЛИЯ/
В изследване на австралийския институт за обучение и училищно управление, направено през 2006 г. [1] е проучен опитът на англоговорящи страни, в които стандартите са част от цялостна „система” , чиито компоненти включват:
Стандарти, описващи ефективно училищно управление;
Инфраструктура за професионално обучение, която позволява училищните ръководители да развиват своите способности, вградени в стандартите;
Методи за оценяване и осигуряване на професионално сертифициране на училищни ръководители, които отговарят на стандартите;
Признаване от училищните органи на придобилите професионален сертификат.
Страните, които притежават системи с такива компоненти и са включени в изследването са: Англия, Шотландия, Холандия, САЩ- щата Кънектикът и Западна Австралия.
Основните въпроси, които са проучени по отношение на стандартите в тези страни са:
- Кой ги разработва? Как са разработени? Какво включват?
В представения анализ са посочени две страни на стандартите за училищни ръководители:
· стандартите като обединяващ принцип и
· стандартите като мерило.
В процеса на изготвяне на стандарти е необходимо да се изяснят:
· целите, които ще бъдат водещи при обсъждането;
· принципите, които ще определят визията за качествено практикуване на дейността;
· ценностите, които да ги ръководят и
· водещата концепция за училищното ръководство като такова.
Стандарти: Определения и цели
Авторите на стандартите се съсредоточават в набор от елементи за добро училищно ръководство. Те успяват да идентифицират основното в практиката на ръководенето, ролите и възможностите, като избягват да дадат определение на това какво се има предвид под думата ръководство.
Във връзка с разработването на стандарти за училищни ръководители по-долу е направен кратък преглед на разбиранията за дефиниции, цели и принципи за професионалните стандарти.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА СТАНДАРТ: Краткият оксфордски речник дава две дефиниции за думата стандарт: 1. Отличително знаме 2. Образец или спецификация, чрез която изискваните качества на нещо могат да бъдат проверени, изисквана степен на качество, достигнане на нива средни на образците, служещи за проверка и имащи своето институционално признание и широко разпространение. В първото определение, стандартите биха могли да изразяват професионални принципи и ценности. Както знамето на древните бойни полета, така и стандартите могат да показват сплотяване и обединяване. Съгласно второто определение стандартите изискват степен за качество. |
Авторите на стандарти за училищно ръководство трябва да постигнат консенсус относно водещите принципи в практиката и професионалните отношения. В този смисъл процесът на писане на стандарти за училищното ръководство обединява хората около идеи и ценности и окуражава съгласуването на различаващи се подходи в практиката.
Стандартите формулират онези особености на ръководството, които са най-ценни за професията. Те се основават на професионални норми и ценности, за това какво обучение се цени в обществото.
Разработващите стандарти трябва да очертаят ясна визия за качествено обучение, а това изисква по-детайлно описание на това, което училищното ръководство и учителите трябва да знаят, в което трябва да вярват и което са в състояние да предоставят.
Постигането на консенсус по отношение на принципите е необходима част от разработването на стандартите. То трябва да бъде потвърдено от експерти с практика. Практикуващите експерти също трябва да постигнат съгласие, относно обхвата на тяхната работа.
За да бъдат полезни за целите, които са поставени, като например професионалното обучение и оценяване, стандартите трябва също да се възприемат като мерни единици. Оценяването е основата за обратна връзка/проверка на резултатите/, която е необходима за ефективно професионално обучение. За да се оцени работата на училищните ръководители и да се покаже полезността на обратната връзка, е необходимо първо да бъде възможно да се оценят данните за изпълнението на ръководната дейност. През 1993 г., авторите на публикацията „Стандарти за всичко”, Сайкс и Пластрик отбелязват, че:
Стандартът е инструмент за точно тълкуване на преценки и решения в контекста на споделени значения и ценностна система.
В същата публикация Сайкс и Пластрик посочват, че думата стандарт има различна употреба и нюанси.
Едната идея е, че стандартът е нормативно призната единица, както например времето по Гринуич.
Другото е понятието за стандарт като „пример за перфектност”. Търси се определено ниво на успех, благосъстояние, определено ниво на умение.
ЦЕЛИ НА СТАНДАРТИТЕ ЗА УЧИЛИЩНИ РЪКОВОДИТЕЛИ
Много е важно да се изясни какви цели се поставят пред стандартите.
Стандартите, предназначени за целите на професионалното обучение и сертифициране, изготвени от професионални органи, са различни от стандартите, изготвени от образователните институции за целите на управление на изпълнението. Въз основа на целите се очертават обхватът, съдържанието и структурата на стандартите.
В изследването се посочва, че в петте описани системи, целите, поставени пред стандартите за училищни ръководители са твърде сходни. Общите цели са:
· Изясняване на очакванията към училищното ръководство, засягащи всички участници в тази сфера – директори, учители, служители, родители, ученици и политици.
· Подобряване на резултатите от обучението на учениците.
· Повишаване на качеството на уменията на училищните ръководители.
· Осигуряване на рамка за професионално развитие.
· Осигуряване на рамка за сертифициране.
· Осигуряване на рамка за самоанализ и самооценка.
· Осигуряване на база за определяне на изискванията за длъжността “училищен ръководител”.
Някои изследователи считат, че по-голямата яснота по отношение на изискванията към училищните ръководители може да помогне за постигането и на други цели, като например увеличаването на броя на жените на позиция “училищен ръководител”.
Във всяка от петте системи стандартите се използват и за подпомагане на решаването на проблеми по заетостта като например “последователно планиране”, ”набиране и селекция“, ”базисна подготовка“, “лицензиране и регистрация” и “кариерно развитие” на кадрите. В рамките на тези по-широки цели или при използването на стандартите възникват специфични за отделните страни особености. Така например английските стандарти се използват като водещи за:
· длъжностната харектеристика при описване на свободните места за директори;
· самооценяване на кандидата, когато се кандидатства за нова позиция;
· оценяване на практиката с цел илюстриране на практическото прилагане на стандартите в различни случаи.
В повечето системи, изготвянето на стандартите за училищни ръководители са отговорност на държавните институции. Съдържанията на стандартите могат да се различават в значителна степен в зависимост от поставените цели.
РАЗРАБОТВАНЕ НА СТАНДАРТИ ЗА УЧИЛИЩНО РЪКОВОДСТВО
Когато стандартите се използват като мярка за изпълнение на определени цели, има три съществени стъпки при тяхното разработване, а именно:
1. Да се определи какво трябва да се оценява (т. е. какво трябва да се разбира под училищно ръководство? Кои са основните елементи на доброто ръководство?). Тези стандарти често се наричат стандарти на съдържанието.
2. Да се реши как ще се оценява (т. е. колко валидни данни за ръководната практика ще се съберат).
3. Да се идентифицира това, което е от значение да бъде стандарт или колко добре е достатъчно добре. Това води до стандартите за изпълнение, които определят нивото на изпъление, отговарящо на стандартите.
Пълната дефиниция на стандарти отчита необходимостта от трите компонента:
ü Съдържанието на стандартите (какво измерваме)
ü Правилата за събиране на данни (как ще ги оценяваме)
ü Изпълнението (колко доброто е достатъчно добро).
КОНЦЕПЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
Разработващите стандарти на съдържанието за училищни ръководители, се нуждаят от концепции за това, какво представлява ръководенето.
През 2001 г., професор Фулан от института за изследвания в областта на образованието към Университета в Торонто, често е бил използван от експертите, разработващи стандарти. Лакмусовият тест на всички ръководства е дали мобилизира способностите на хората да устремят енергията си в действия за подобрение на нещата.
Концепцията води до стандарт за училищното ръководство, който е измерим. За да го илюстрира, Фулан разделя концепцията в пет компонента:
Ясна морална цел Създаване на екип Разбиране и управление на промени Създаване и споделяне на знания Осигуряване на кохерентност и структуриранеТези пет компонента показват какво е нужно да знаят и за какво трябва да се подготвят в дейността си училищните ръководители.
Като мерна единица, стандартите не само показват какво е нужно да знаят действащите ръководители и как да използват тези ценности в практиката; те описват как да се постигнат тези знания, за да бъдат оценявани и доколко ще отговорят на изискванията в стандарта.
В последния смисъл стандартът е ниво на изпълнение на критерии, базирани на удовлетворяваща цел за развитие.
РАЗРАБОТВАНЕ НА „СТАНДАРТИ НА СЪДЪРЖАНИЕТО”
Стандартите, описващи естеството и обхвата на професионалната работа, обикновено се отнасят към т. нар. „стандарти на съдържанието”. Те определят обхвата на въпросите, които подлежат на преценка, основните области от практиката, които да залегнат в тях. Те уточняват своето значение от гледна точка на изискванията за знания и способности, които практикуващите трябва да притежават.
В доклад на проф. Лейтуд и др. (2005 г.) от института за изследвания в областта на образованието към Университета в Торонто се определят три основни категории за практика на училищното ръководство, които могат да формират част от съдържанието на стандартите за училищни ръководители. Всяка една може да се разглежда като област, в рамките на която училищният ръководител може да упражнява ръководни действия.
Определяне на насоките Развитие на личности Преустройство на организациятаКакто показват изследванията на Лейтуд, тези основни практики имат косвено отношение към постиженията на учениците.
Стандартите безспорно определят знания, умения и нагласи за ефективното ръководство. Пример в това отношение е стандартът на Англия, който определя шест ключови области на организация (вж стр. 50), оформящи съдържанието на стандартите.
И докато всяка една от посочените за пример области на организация осигуряват стабилна група от компоненти на съдържанието, пълният набор от стандарти на съдържанието трябва да покаже и да представи какво точно училищните ръководители трябва да знаят и да са способни да правят, за да осигурят качествени образователни възможности на своите ученици.
Напоследък наборите от стандарти за училищни ръководители включват стандарт, който се отнася до изграждане на професионална култура:
Изследванията показват, че знанията и уменията на учителите са най-важните образователни ресурси, с които училището разполага, за да отговори на мисията за предоставяне на възможност за качествено обучение. Добре квалифицираните училищни ръководители създават висока професионална култура в училището и развиват тези ресурси.
Последният етап от разработването на стандарт на съдържанието включва по-детайлно разяснение или уточняване на стандарта. То трябва да обхваща най-подробно изясняване на всичките аспекти на съдържанието; да посочи областите, в които училищните ръководители могат да действат и данните, които всеки може на намери в него.
ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДОБРЕ ИЗГОТВЕНИ СТАНДАРТИ
Внимание заслужават няколко основни характеристики на стандарта, като например: Изграждане на професионална култура и нейното развитие.
Първата е, че стандартът е насочен към значима и видима част от работата на училищните ръководители. Това например са целите, които те трябва да постигнат. Това не е компетенция на микро ниво или индивидуална особеност. Училищните ръководители с готовност определят такъв стандарт като автентичен (т. е. валиден) образец на работата, която те вършат. Стандартът е добре обоснован при изследване на характеристиките на ефективните училища.
Втората е, че стандартът е свободен по отношение на съдържанието, в смисъл, че той описва практика, която училищните ръководители би трябвало да следват, без значение къде се намира училището. По дефиниция професионален стандарт се прилага във всякакъв контекст, в който работят професионалисти. Изграждането на професионална култура във всяко училище е изцяло отговорност на неговия ръководител.
Третата особеност е, че стандартът не е предписание по отношение на изграждането на професионална култура. Той не стандартизира практика, нито поставя училищните ръководители в някаква рамка. Докато стандартът определя основния елемент на доброто ръководство, той не определя как то може да се изпълни. По този начин стандартът позволява разнообразие и иновация.
Четвъртата характеристика е, че стандартът в неговото развитие посочва нещо, което е измеримо и позволява наблюдение. Възможно е да има данни, които училищният ръководител събира с времето, за да покаже, че те са допринесли за подсилване на отделни компоненти на професионалната общност в училището и са спазили стандарта.
В резюме, добрите стандарти би трябвало:
- да бъдат основани на ясни водещи концепции за ръководство;
- да бъдат добре обосновани ;
-да определят уникалните характеристики за уменията и знанията на училищните ръководители;
- да очертават основните измерения на очакваното професионално развитие;
- да бъдат оценяеми.
МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО
Във всяка от страните, представена в този доклад има тенденция към използване на методи за оценяване на учители и училищни ръководители, на базата на изпълнението на стандарта вместо методи, основани на данните при завършването на курса на обучение. Терминът „изпълнение” се отнася към цялостната работа на учителя или на училищния ръководител, разгледана в определен аспект (като например „изграждането на професионална общност”).
Тази тенденция е тясно свързана с изследването на по-ефективни методи на обучение и изготвяне на програми. Те наблягат на необходимостта от създаване на широк спектър от възможности за придобиване на ръководен опит чрез поемане и документиране на малки проекти, като например ръководене и управление на променящи се инициативи в специфични области на училищната дейност. Такава практика осигурява път на учителите, водещ от класната стая към училищното ръководство.
Учителите и училищните ръководители са много добри в разработването на задания за оценяване, каквито представляват примерите затова какво училищните ръководители трябва да знаят и могат да правят.
Заданията в доброто портфолио осигуряват възможности за ефективни колегиални взаимоотношения в практиката и обучение на работното място. За да се увеличи надеждността в оценяването, методите за събиране на данни за изпълнението на училищните ръководители изискват поемане на няколко действителни преподавателски задания, предоставящи данни, релевантни на няколко стандарта. Входните данни в доброто портфолио са базирани на действителни резултати, които могат да бъдат събрани в рамките на нормален учебен курс.
Представен е списък на ръководни принципи за разработване на валидни задания за събиране на данни относно изпълнението на училищния ръководител:
Заданията трябва да са:
- реални и достатъчно сложни;
- разнообразни по форма;
- отворени, позволяващи на училищните ръководители да покажат своята дейност;
- справедливи - да дадат равен шанс на училищните ръководители да покажат качеството на своята работа;
- с широки възможности и да насърчават към анализ и разсъждение;
- базирани на изследвания и да обхващат изпълнението на всички задачи;
- стимулиращи към прилагането на примери за добри практики от страна на училищните ръководители;
- релевантни на стандартите.
Всеки стандарт трябва да бъде оценен чрез повече от едно задание.
В спецификацията за необходимите данни трябва да бъдат подробно описани данните, които училищните ръководители трябва да осигурят, както и начините, по които да ги представят. Целта е да се осигури прецизна информация за едно валидно, изпълнимо и справедливо оценяване. Това изисква внимателно структуриране на портфолио от задания с насочващи въпроси. Неясни или неточни условия често водят до несъответствие със стандартите, поради което крайната преценката става трудна или невъзможна.
ОЦЕНЯВАНЕ НА ДАННИТЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА СТАНДАРТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Последният етап в разработването на набор от стандарти е установяването на стандарти за изпълнение. Докато стандартите на съдържанието определят обхвата на работа на училищните ръководители, те не показват колко добро трябва да бъде изпълнението на училищните ръководители, относимо към стандартите. Казано по друг начин, съдържанието на стандартите само по себе си не показва какво е задоволителното ниво на изпълнение на оценяваните задания. Ключовият въпрос, на който трябва да бъде даден отговор при разработването на стандарти за изпълнение е „Колко доброто е достатъчно добро?” Установяването на стандарти и обучението на учители и училищни ръководители, които да ги прилагат в процеса на оценяване може да бъде толкова сложно, колкото и идентифицирането на стандартите на съдържание. Проучванията през последните години показват, че учителите и училищните ръководители могат да правят това достатъчно добре. Процесът включва разработване на скали и елементи за оценяване, измерване на различни задачи и източници на данни, представляващи база за сравнения на изпълнението и на подготовката на оценителите. Опитът показва, че учителите и училищните ръководители могат да достигнат високи нива на надежност, оценявайки данните, свързани със стандартите.
ЦЕЛИ НА СТАНДАРТИТЕ В ПО-ШИРОКА ПЕРСПЕКТИВА
Фокусът на това изследване е върху стандартите, развити от професионалните органи за целите на професионалното обучение и осигуряване на професионално сертифициране. Има стандарти с по-широк кръг от цели за преподаване и училищно ръководство. Такива могат да бъдат:
- Стандарти, използвани от работодателите при периодични прегледи за вземане на решения относно изпълнението на договорните задължения на училищните ръководители.
- Стандарти, използвани от работодателите при вземане на определени решения, като например при оценка на качествата за заемане на позицията училищен ръководител.
- Стандарти, използвани от органите при регистриране на учителите и на директорите за вземане на решения по даване или отказ на регистрация.
- Стандарти, разработени от образователните власти и професионалните асоциации на учителите и училищните ръководители, използвани за самоанализ и отразяване на практиката.
Стандартите могат да се използват за вземане на различни решения, а естеството и съдържанието им може да варира според техните цели и аудитория. За разлика от професионалните стандарти, които обикновено са базирани на професионални интереси, изследване и опит, към ресурсите на стандартите с по-широк кръг от цели могат да се включат и различни нормативни документи. Най-често се разработват стандарти от работодателите за определени цели, като например управление на изпълнението и годишни проверки на училищните ръководители. Те могат да бъдат използвани при вземането на решения за годишни бонуси или увеличение на заплати. При всички тези примери стандартите осигуряват база за оценяване на изпълнението. Съдържанието им варира до известна степен, съобразно целта. Справедливостта на решенията зависи изцяло от точността на оценяването.
В анализа се очертават две главни цели на стандартите, обслужващи различни групи. Първата цел е управление на изпълнението, която безспорно е отговорност на образователните власти и е базирана на изискването за изпълнение на договорните задължения на училищните ръководители. Втората цел е обвързана с разработването на стандарти за нуждите на професионалното обучение и признаване, които са отговорност на професионалните органи. На нея се основава очакването, че настоящите и бъдещите училищни ръководители трябва да развиват своите познания в областта на преподаване, които да отговарят на стандартите за квалифицирана практика.
ИЗВОДИ:
Експертите, създаващи стандарти трябва да извървят пътя между нормативните изисквания и емпиричните данни. Наскоро приетата дефиниция за стандарти подчертва необходимостта от две ключови измерения. Първо, стандартите обединяват професионални принципи и ценности. Второ, стандартите са инструменти, които могат да бъдат постоянно използвани за взимане на решения относно изпълението на училищните ръководители. Двете измерения задължително вървят заедно за ефективно професионално обучение и продължаващо развитие.
Разработването на стандарти за училищни ръководители включва три основни стъпки.
Необходима първа стъпка е да се определи съдържанието на стандартите, с други думи, какво трябва да се оценява. Тези, които разработват стандартите се нуждаят от водещи концепции за това какво по същество е ръководството. Тези концепции полагат основата на това какво трябва да знаят и да могат училищните ръководители. Ключова характеристика на добре написан стандарт е това, че той посочва съдържателните и значимите действия на училищното ръководене, като не е достатъчно само формулирането или описанието на работата.
Втора стъпка при разработването на стандартите включва взимането на решение как да бъдат събирани данните относно ръководенето. Добре написаният стандарт няма предписания по този въпрос. Съществува обаче тенденция за използване на методи, базирани на изпълнението, като портфолио от задачи.
Трета стъпка е определянето на съответствието на стандарта на потребностите. Тази стъпка включва обсъждането на нивата на изпълнение на училищния ръководител. Разработват се скали за измерване на различни задачи и източници на данни, които са база за сравнение и подготовка на оценители. В обхванатите от проучването системи могат да се открият сравнително малко примери, отнасящи се към третата стъпка.
Две са ключовите цели за стандарти за училищно ръководство, свързани с професионалното обучение и сертификацията. Стандартите за училищното ръководство се използват и за други цели, както например взимане на решения и самоанализ на базата на професионалната практика.
Подходи за разработване на стандарти за училищни ръководители
Основните въпроси, които трябва да се поставят при разработването на стандартите са:
· Кой разработва стандартите за училищно ръководство и с каква цел?
· Как са разработени стандартите и на каква база?
· Какво включват стандартите и как са организирани?
РЪКОВОДНИ ПРИНЦИПИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА СТАНДАРТИ
Посочени са двете функции на стандартите за училищни ръководители – стандартите като обединяващ принцип и стандартите като мерило. Авторите на стандартите се нуждаят не само от ясни цели, които да ръководят техните действия, но и от принципи, които да изразяват визията за качество на резултатите от практиката и ценностите, които трябва да бъдат постигнати. Стандартите за училищни ръководители се нуждаят от концепции за ръководене.
училищен ръководител” е представен от Fullan (2001) в четвърта глава. Принципите за създаване на стандарти трябва да са изведени в резултат на дебати, проведени от всички участващи в училищната система страни. В литературата съществуват няколко значения за „принципи на стандарти”. Има принципи за това какво да се включва в съдържанието на стандартите, принципи как да се напишат добри стандарти и принципи за процедурите, които трябва да се следват, за да се защитят юридически.
От петте раглеждани системи, тази на ISLLC (САЩ) има най-ясни принципи, които са ръководещи за създателите на стандарти. В тях се посочва, че стандартите за училищни ръководители трябва да:
Съществуват няколко схващания за “принципите” (правилата) за изготвяне на стандарти за учителска правоспособност и училищни ръководители, които могат да бъдат открити в литературата. Сред петте системи, разгледани в този материал, най-ясни по отношение на принципите са ISLLC-стандартите за училищни ръководители. Членовете на консорциума решиха, че стандартите за училищни ръководители трябва да:
· отразяват важното значение на обучението на учениците;
· вземат пред вид променящата се роля на училищния ръководител;
· признават съвместния характер на работата на училищния ръководител;
· бъдат на високо ниво с цел подобряване на качеството на професията;
· подават информация към системите за контрол и оценяване на училищните ръководители;
· са интегрирани и разбираеми;
· се основават на концепцията за достъпност, предлагане на възможности и даване на правомощия на всички членове на училищната общност.
Добра идея е да се поддържа набор от малък брой принципи така, че те лесно да се спазват. Всеки един от тези принципи трябва да е проектиран така, че да представляват “опорни точки ” за валидността на стандартите и да дават смисъл и значение на всички индикатори.
Въпреки полезността на подобен набор от принципи, при един по-задълбочен анализ се оказва, че често отделните принципи се смесват. Някои принципи касаят ценностите, на които стандартите наблягат (напр. голямото значение на обучението на учениците), други принципи се отнасят до начина по който да се изготвят стандартите (напр. да бъдат интегрирани и разбираеми), а има и принципи, които представляват по-скоро цели (напр. да информират за оценяването на училищните ръководители). Списъкът от принципи на ISLLC не предлага визия за това какво училищните ръководители трябва да знаят и да могат.
Английската система също определя принципи, но те са значително по-слабо детайлизирани. В нея основните принципи за работа на училищните директори са:
· насочени към обучението;
· фокусирани върху училищното ръководство;
· отразяващи във възможно най-голяма степен професионалните стандарти.
В резултат от консултациите по проекта за създаване на стандарти на Англия, проведени през юни 2004 г., Националната асоциация на директорите (NAHT-National Association for Headteachers /NAHT/) стига до извода, че тези принципи са толкова неясни, че могат да се определят като безмислени. Принципите разкриват съвсем оскъдна информация за необходимите знания и умения на училищните ръководители. Това, което членовете на NAHT биха искали е формулирането на ясни и недвусмислени принципи за ефективна дейност на директорите.
Принципите, които са водещи за стандартите в Холандия, Шотландия и Западна Австралия, също не са много ясни. В някои случаи се смята, че съществува ясно разграничение между принципите и въвеждането на стандартите. В стандартите на Холандия, например, се приема, че “същността на професията трябва да бъде установена от ръководителите в началното образование”. Разработчиците на стандарти имат задачата да формулират ключовите предложения за това, което училищните ръководители трябва да знаят и могат и които да дават рамката за детайлно изработване на стандартите.
След един критичен преглед на няколко съществуващи набора от стандарти, авторите Лейтуд и Щайнбах предлагат принципа на седемте мета-нива, който може да се ползва за оценяване на стандартите за училищни ръководители:
1. Стандартите трябва да отговарят на предизвикателствата на концепцията и практиката на училищното ръководене.
2. Стандартите трябва да съдържат изисквания за постигане на добри резултати в практиката на базата на най-добрите налични теории и практики.
Стандартите трябва да се съобразяват с политическите, социалните и организационните характеристики на средата, в която работят училищните ръководители с цел да се постигнат по-ефективни практически резултати.4. Стандартите трябва да определят ефективни практики на ръководене или действия, а не само необходимите знания и умения. Авторите твърдят, че изборът на начин на ръководене се базира на логическите връзки между знания и практика.
Нито един стандарт не трябва да включва точна схема. Стандартите трябва да описват желаните нива на изпълнение, а не само категориите на практиката. Стандартите трябва да отразяват разнообразното естество на училищното ръководене.Изискванията към “стандартите на мета-ниво” са предназначени за разработчиците на стандарти и представляват “принципи”, различни от посочените по-горе. Те дават указания как да бъдат изготвени стандартите и могат да бъдат сравнени с характеристиките на добрите стандарти. Тези стандарти в бъдеще ще помогнат за изготвянето на набор от стандарти за училищни ръководители. Те могат да се използват като отправна точка за сравняване. Тук се включва и стандартът за изграждане на професионална общност – всички те трябва да отразяват валидни компоненти за дейността на училищните ръководители и по-точно минимума компетенции, които трябва да притежават.
Много експерти поддържат мнението на Лейтуд и Щайнбах, че разписването на точна схема няма място в професионалните стандарти. Всъщност такава присъства под една или друга форма във всички разгледани стандарти. Характерно е, че авторите на стандарти се съсредоточават върху изследвания, които идентифицират теорията и практиката на ефективното училищно ръководене и личните качества на ръководителя, като влияят върху обучението на учениците. Липсват научни изследвания за значими взаимовръзки между личностните качества на училищните ръководители и резултатите от обучението на учениците.
Очакванията към директорите са да бъдат по-скоро честни и решителни отколкото нелоялни и нерешителни, както е и в останалите сфери на живота.
Шестият принцип на Лейтуд и Щайнбах потвърждава схващането, че наборът от стандарти не е пълен (или полезен), ако стандартите не са действащи. Това важи в случаите когато те не показват как да се оцени изпълнението и какво е неговото ниво.
Седмият принцип потвърждава важната роля на училищния ръководител, който може да делегира някои свои ръководни функции на други лица от училищната общност.
Процесът на разработване на набор от стандарти е критичен не само по отношение на валидността на процедурата за оценяване, но и на тяхната юридическа защитимост. В случай, че процедурата за разработване на стандарти се приеме за валидна и юридически защитима, е важно да се гарантират:
· Интегритетът и независимостта на институцията, отговорна за разработването на стандартите.
· Високият професионалзъм на тези, които разработват стандартите.
· Разнообразни перспективи на професията.
· Дефинирането на стандартите на солидна научна база и официално документиране на процеса на разработване на стандартите.
· Съответствията на стандартите за училищни ръководители със стандартите за други големи професионални групи или заинтересовани страни по отношение на тяхната целесъобразност и ниво.
Агенциите за сертифициране трябва да осигурят дистанция между професионалните асоциации и органите, които поемат отговорността за разработването и прилагането на стандартие за цели като сертифицирането. Teaching Australia като независим орган към професионалните педагогически организации, който заедно с други заинтересовани страни участва в съвместното разработване и прилагане на стандарти за училищни ръководители, нещо което той трудно ще осъществи самостоятелно.
Тези процедури доказват, че при изготвянето на професионалните стандарти и действията по сертифициране съществува известна дистанция или раздалечаване между професионалните организации и техните членове, които носят окончателната отговорност за разработването и прилагането на стандартите за целите на сертифицирането.
Основната цел на професионалните стандарти и сертифицирането е да дадат гаранции на обществеността, че училищните ръководители ще работят за обществените интереси, а не за личен интерес. Опитът в някои други професии като например медицината и счетоводството налагат този подход. Обществеността проявява голямо внимание към отговорността на институциите, ангажирани с разработването и прилагането на професионалните стандарти.
|
Из за большого объема этот материал размещен на нескольких страницах:
1 2 3 4 5 6 7 |
