Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 11 )

Водещ: Д-р Кръстев, вашият коментар?

Д-р Георги Кръстев: 3а голямо съжаление, това са реалностите на съдбата. Ако Росен е воин на съдбата, медицинската общност воюва срещу съдбата. Ние, представителите на медицинската общност, аз съм във възторг от това, което видях. От отношението на лекаря към пациента. Много често правим компромис с процедури в интерес на пациента. Ние признаваме своята немощ и каним други колеги да помогнат в името на пациента. Направено е всичко, което е възможно като алгоритъм, като процедури и като хуманност на лекар към пациент. За голямо съжаление в последните години изпълнителната власт направи всичко възможно, за да разбие доверието между лекар и пациент. Не искам а цитирам СРС-та, досиета и ред други неща. Занимаваме се с прокуратурата. Гордея се, че съм представител на една велика професия, която е дадена от Всевишния. И ако на Христос са повярвали, то е заради възкръсването на Лазар, защото той казва: „Лазар ет“, и оттук идва – лазарет. Ние всички изживяваме неудобството на една недофинансирана система, нереформирана. Всички идват на власт с обещания в социалната сфера, след което принуждават всички да коленичат – както пациенти, така и изпълнители на медицински дейности. Медицинската общност в голяма част протестира по един изключително елегантен начин – те просто емигрират.

Водещ: Така е.

Д-р Георги Кръстев: Нашите сестри, лаборанти, рехабилитатори...

Водещ: 3500 лекари.

Д-р Георги Кръстев: ... непрекъснато мигрират и те са скандално приети с уважение и почит и техният статус е коренно различен.

Водещ: Добре, да поговорим коя е посоката, в която тръгва да се развива здравеопазването, защото всички говорим, че най-важното в реформата е да има консенсус на широка основа? Ангажираните страни – правителство, законодателство, лекарите, пациентските организации, фармацевтичната индустрия, медиите – виждаме тук две страни, лекар и пациент не успяват да се разберат. Как да постигнем тази реформа на широка консенсусна основа?

Д-р Георги Кръстев: Многократно съм декларирал, че диагнозата не е лесно занимание. Това е анализ на медицински дейности. Висша форма на политика е опазване на здравето на подрастващите и на личния човешки ресурс. Второто необходимо нещо това е квалификация, образование, но за да имаме образовани хора, първо трябва да имаме читави такива. Вие виждате един пациент, който е с вродено заболяване, благодарение на медицинските дейности и грижи до този момент той има едно феноменално интелектуално развитие. Виждаме двете страни на медала. Всеки е прав, но когато трябва да съдим един изпълнител на медицински дейности, все пак лекарят е човек и трябва да се види неговото моментно състояние към момента на съответното деяние. Но тук в конкретния случай аз виждам едно перфектно хуманно отношение. Другото нещо, което е, че нашите политици, много често и лекари от реалната медицина, влизайки в политиката, забравят едно основно правило – че те са лекари, те знаят нещата в тяхната реалност. Няма как, минижупът и здравната услуга са коренно различни величини. Не може с малко средства да постигнем максимален ефект.

Водещ: Обединяваме се около, обединяваме се около идеята, че върховното призвание на лекаря в крайна сметка е човеколюбието. Това, което на мен ми направи впечатление в този материал, е – Росен казва, аз нямам проблем с професионализма на доктора. Явно тук проблемът е със счупения комуникационен код, както казва тя. Ако на Росен му беше обяснено какво следва, той щеше да е достатъчно мотивиран, за да го мине това изследване.

Д-р Георги Кръстев: Най-вероятно е така, но аз искам да споделя личен опит от медикамента (...). В случката, която ще разкажа, съм пряк участник. Бях нощен в ортопедия и травматология на град Пловдив, спешно звено. Колегите бяха затънали в една операция, помогнах им, след което имах болка в главата и колегата анестезиолог ми даде едно хапче, което аз на негово доверие – изпих. След няколко часа нямах никакъв спомен какво се е случило, само си спомням, че изпратих майка с дете за снимка, когато тя се е върнала за снимката, това е в рамките на 10 минути, аз съм крайно неадекватен, нямам никакъв спомен. След пет часа търся майката, за да видя какво се случва. Колегите, с които съм бил дежурен, те могат да потвърдят това. Този медикамент най-вероятно благодарение на неговото действие има и тези последици. Процедурите, които са предложени в „Св. Екатерина”, отговарят на всички стандарти. Всеки е прав за себе си, но аз смятам, че колегата е постъпил изключително хуманно в този казус.

Водещ: Добре, искам да ви попитам, защото тук имаме напълно противоположни гледни точки, актуална ли е идеята за т. нар. ангелоподобни лекари? Т. е. лекарят да обяснява, да е добричък, да е състрадателен, някой сега ще каже – това е много ретро, много демоде е да си говорим за емпатия, алтруизъм? Т. е. що е то свръхочакване от страна на пациента към лекаря и какво влиза в рамката на нормалните очаквания?

Соня Момчилова: Сетих се, вчера един политик ми се обади, за да ме ангажира за негова кампания. Аз му казвам – защо ми звъниш, аз по всякакъв начин показвам, че вашата партия не сте ми симпатични. Той казва – защото ако отида на доктор, аз няма да избера този, който ще ми пее приспивни песни, а ще знае къде да отреже и каква рецепта да ми напише. Не знам дали това е уместно сравнение, аз самата толкова пъти съм се нуждаела от два въпроса извън задължителния лекарски въпросник, за да си кажа всичко, за да добие лекарят по-пълня представа за това от какво страдам. А друг път съм си казвала – ами, може би пък той знае, защо да губим времето на тези, които чакат отвън. Знаете какво е пред лекарските кабинети на добрите лекари. Те нямат време да психотерапевтират, за съжаление. Не знам, объркана съм. От друга страна, вчера в Спешна помощ подадох сигнал за жена, която беше паднала в тревата. Оттам ме нахокаха, че нося отговорност, ако жената била добре, евентуално. Представяте ли си? Нещо става с нашето общество. То е болно. Болни са и отношенията лекар - пациент. Болни са отношенията учител - ученик. Болни са отношенията във всяка сфера на услугите и потребител на услуга.

Водещ: Докторе, какво става с нашето здравеопазване. Много ми е интересна тази тема с ангелоподобните лекари. Когато завършваме медицина, учим 4 семестъра патоанатомия, две години, но нямаме изпит по хуманност. Очевидно в случая проблематиката е – пациентът е недоволен от отношението на лекаря. Не от алгоритъма, не от професионализма, не от протокола.

Д-р Георги Кръстев: Да, така е. Очакванията на българското общество за влизане в ЕС бяха именно в подобряване на качеството на живот, подобряване на отношенията помежду ни. По времето на социализма лекарската професия бе оценена с Ден на здравето – 7 април. В момента всички институции, неслучайно се ангажират и медиите, вие сте апостолите в преодоляване на тази дистанция пациент – лекар. Лекарите са пациенти също, те също боледуват както своите пациенти. Ние също знаем неудобствата на системата, затова адмирираме за една реална реформа – с финансова обезпеченост, за гарантиран достъп. Цели райони са обезлюдени, там няма лекари, няма сестри. Хората имат ограничен достъп и заради финансов ресурс. Така че висша форма на политика е опазване здравето на нацията и съхраняване на наличия медицински персонал, защото миграциите ще продължат.

Водещ: Имаме включване от наш зрител, ако искате, нека да прочетем. Людмил Лазаров: отношението на лекарите към пациента, дори в частните клиники в България, е под всякаква критика. Практикуващ лекар съм в САЩ от 10 г. Там системата служи на пациента, а не обратното, както е у нас. От друга страна, там здравеопазването струва 16% от техния БВП. За сравнение – у нас е около 3% от БВП. Колеги, благодаря ви. Беше чудесен разговор. ще ви поканя пак...

Д-р Георги Кръстев: Минижупът и услугата.

Водещ: ... защото е голяма тема. Нека да завършим така – хората очакват от лекаря компетентност, алтруизъм, всеотдайност, морал, прозрачност, отговорност. Според правилата за добрата медицинска практика, комуникацията лекар – пациент включва изслушване на пациента за отчитане на неговата гледна точка и предоставяне на необходимата информация за лечение, изход, прогноза по най-подходящия и разбираем за пациента начин. И вие, скъпи зрители, сте напълно в правото си да изисквате това. Недейте да се свивате, когато трябва да попитате нещо, питайте. Имайте достойнство и следващия път, когато отидете на някоя по-сложна процедура и лекарят авторитарно ви каже – нямам никакво време да обяснявам това – кажете просто благодаря и отидете при друг лекар. Защото това да обясняваш човешки и да схващаш значението на човещината в отношението лекар – пациент има много голямо значение както за изцелението на самия пациент, така и за преодоляване на дехуманизацията в съвременната медицина. С тази тревожна, незавършена тема се разделяме до следващия път.

Здравният министър непримирим към недоволството на колегите си в спешната помощ на област София

bTV Новини в 19.00 часа

Здравният министър непримирим към недоволството на колегите си в спешната помощ на област София. Въпреки дефицита на кадри в системата, Петър Москов показа, че несъгласните с новите условия са свободни да напуснат. Вчера правителството обедини спешната помощ на София с тази на областта, въпреки брожения и предупреждения от медици, че линейките ще започнат да закъсняват. В помощ на екипите министерството осигури и скъпа апаратура за дистанционна спешна помощ. Още от Мария Савкова. Добър вечер.

Мария Савкова: Добър вечер от диспечерския център на Спешната помощ – София – мястото, където постъпват обажданията. Както виждате, тук работата никога не спира и винаги е натоварена. От утре на работа постъпват 9 нови лекари. Необходими са обаче 10 пъти повече.

Телемедицината ще компенсира недостига на спешни екипи у нас. Медик на терен ще предава на живо към централата състоянието на пациент чрез специално устройство.

Д-р Петър Москов: Медицина, която се базира на доказателства в реално време, максимално бързо, за да може да се помогне на този човек. Вие нали сте добре така тук още малко? Гледам, почервеняхте нещо, да не стане реална ситуация.