Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 6 )

Паразитът може да живее подкожно от 4 до 6 г., като през това време е възможно заразеният човек спонтанно да се освободи от него и да се излекува. Но червеят може да се разпадне и да алергизира своя гостоприемник, може да умре и да предизвика оток на лимфните възли

Възможно е също човекът дори да няма никакви симптоми, ако червеят е попаднал под кожата му. Някой ден обаче той започва да мърда, макар и бавно, и да се разплува.

Жената дори не мислела да ходи на очен лекар, но случайно попаднала при джипито и тоя насочило към офталмолог. От него тя поискала да й изпише очила, защото имала намаляване на зрението. Само седмица след интервенцията то се възстановило.

402-ма от името на държавата в бордове

Всички политически сили от 25 г. насам ги прекрояват съобразно партийните си нужди - обикновено така помага на свои активисти

Сима Владимирова

168 часа стр. 15-17 

402 души са представителите на държавата във всички управителни съвети на акционерни дружества, в които тя е собственик или има някакво дялово участие.

Проверка на "168 часа" показа, че най-зле са в малките дружества извън столицата, където се подписват за 300-400 лв. на месец. В по-големите възнагражденията стигат до 3000-5000 лв., в редки случаи 15 000 лева. Но има и бордове, носещи по 35 000 лева на месец. Членовете на бордове не се явяват на конкурс, местата от началото на прехода се пазят за партийни активисти. Откак има раздържавяване, едва ли не първото решение на всяко правителство е да смени именно представителите на държавата в бордовете на акционерните дружества. След избори победилата партия бърка в своята банка с кадри и разпределя верни активисти по апетитните постове. По-сложно става, когато властта се държи от коалиция на 2, 3 или 4 политически формации. Тогава местата в бордовете стават предмет на договорки и коалиционни споразумения, а някои и само на мъжка дума.

Въпреки че фирмите пишат годишни отчети, никъде в тях няма подробности какъв точно е приносът на партийния пратеник и каква е разликата между десните и левите бордоваци, да не говорим за онези от центъра.

Твърде рядко някой член на борд бива винен в лошо управление

Това все пак стана преди месец с бившата шефка на НЕК Екатерина Истаткова. Тя бе обвинена, че е допринесла за увеличаване цената на тока, в доклад на временна парламентарна комисия.

"Установихме, че през ноември 2014 г. тогавашният изпълнителен директор на НЕК Екатерина Истаткова е продала 2,3 млн. мегаватчаса електрическа енергия от вецове, собственост на дружеството, за една година напред. Продажбата е на цена на пикова енергия от 71 лв., което е подигравка", разкри председателят на комисията Валери Симеонов.

Според Търговския закон едно акционерно дружество може да има едностепенна или двустепенна система на управление. В първия случай шапка на фирмата е съветът на директорите, наричан също борд. Той се избира от общото събрание на акционерите като постоянно действащ орган и се състои от 3-ма до 9 души. Съветът възлага прякото управление на един или няколко от своите членове като изпълнителни директори.

Във втория случай има управителен и надзорен съвет. Надзорният съвет се избира от общото събрание и има предимно контролни функции. Състои се от 3-ма до 7 членове, които може да бъдат физически и юридически лица. Надзорният съвет избира управителния, който представлява акционерното дружество. Съставът му е до 9 души.

В държавните дружества се предпочита едностепенната форма чрез съвет на директорите.

Повечето от дружествата са 100% държавна собственост. Но дори и в тези, в които държавата чрез съответните министерства по браншове има минимално участие, членовете на бордовете са привилегировани.

И там не попадат случайно хора. Така е и със златната акция на държавата в "Лукойл Нефтохим Бургас". От години това е най-голямата фирма в България. Предишното правителство избра Румен Овчаров от БСП да го представлява в нефтеното дружество. Божидар Лукарски обаче все още не е успял да махне политическия си опонент оттам и да назначи син активист на негово място.

Възнагражденията на членовете се определят и изчисляват по различен начин - от общото събрание, от надзорния съвет или от принципала на дружеството (съответното министерство).

В някои случаи се раздават от 6 до 12 минимални заплати, в други - две средни заплати за страната

В трети - по 2-3 средни заплати за съответното предприятие.

Изпълнителните директори получават и допълнителни възнаграждения, както и премии, разбира се.

Едни от най-високите заплати в страната се раздават в предприятието "Ръководство на въздушното движение" - диспечерско дружество, което осъществява навигацията на самолетите. Според отчета му средната работна заплата в него е 7600 лв.

Заради модата на коалициите в България преди година и половина политическата квота в този борд бе увеличена от трима на петима души. Мотивът бе, че това се налага от големия обем на работата и "необходимостта да се осигури възможно най-добра и всеобхватна експертиза при управлението на предприятието".

Заплатите в бордовете зависят и от състоянието на съответното държавно дружество. В печелившите вземат до 4 средни заплати за фирмата, но най-често са по три. В борда на болницата "Св. Екатерина" например вземат по 1950 лв.

Заетостта също е различна. Броят на заседанията на бордовете варира от 1 до 4 месечно.

Има вечни бордоваци. Като например шефа на ИСУЛ Пламен Кенаров, който вече няколко правителствени мандата почти не мърда от това място. Беше бивш депутат от НДСВ по времето на царя и след това все ръководи болницата.

В някои държавни фирми като прочутата "Информационно обслужване", която преброява гласовете на всички избори, прави софтуера на данъчните и митническите власти и регистъра на еврофондовете, възнагражденията и заплатите са спаднали. За 2014 г. парите на съвета на директорите, който се състои от петима души, са били по 1800 лв. Но фирмата помни и други възнаграждения на ръководния персонал. През 2011 г. тогавашният шеф Чавдар Тодоров по решение на борда на директорите е вземал 5 средни заплати в дружеството по около 1200 лв., което прави 5900 лв. на месец. Той отрече да е вземал толкова, но не каза колко точно е получавал.

Под крилото на Министерството на финансите се води и Българската фондова борса, в която държавата има малко над 50% участие и трима представители в борда на директорите. Преди време се заговори за приватизация и на останалата част от държавния дял, но този процес не беше финализиран.

Добра държавна служба е и печатницата на БНБ.

Най-много са членовете, които държавата спуска в ръководствата на дружествата към Министерството на икономиката и Министерството на енергетиката, които допреди по-малко от година бяха заедно.

В края на 2014 г. се появиха много активисти на СДС в бордовете на министерства, които се управляват от реформатори. За шефове на ВМЗ Сопот бяха издигнати Тодор Дичев, Юлиян Насков и Любомир Джапаров. В Национална компания "Индустриални зони" също бе назначен син активист - 30-годишният Николай Ценков стана председател на съвета на директорите.

Сменен бе и бордът на оръжейната фирма "Кинтекс".

В Института по маркетинг се появиха и хора на Меглена Кунева - Любомир Ковачев, заместник-председател на СДС - София, и заместник-министърът Даниела Везиеваот "България на гражданите ".

В енергийните предприятия заплатите са традиционно високи, което ще рече, че там членовете на бордовете също печелят добре.

Наскоро съпредседателят на групата на Реформаторския блок и заместник-председател на "България на гражданите" Найден Зеленогорски обяви, че средната заплата в НЕК е 3800 лв.

Излиза, че тримата партийци, назначени в борда, биха могли да вземат по 8000 до 12 хил. лв., ако следват правилото да се подписват под 2-3 средни за фирмата. В последния счетоводен отчет обаче пише, че са получавали по 2200 лв.

Останалите енергийни дружества също имат високи заплати. В Българския енергиен холдинг средната е 4053 лв., но според отчета на дружеството членовете на борда са се подписвали през миналата година за 2800 лв. на месец.

В АЕЦ "Козлодуй" официалните доходи са по-големи - 4300 лв. за служители и над 10 000 лв. за бордоваците.

Близо 3000 лв. вземат тримата шефове в Електроенергийния системен оператор.

В "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" експертите получават средно по 3600 лв., а ръководството - по 3750 лв., ако се съди по официалните данни. Тук не влизат бонусите.

Особено сладки били длъжностите на върха на "Булгартрансгаз", за който винаги е имало голям наплив от партийни алпинисти.

По времето на Пламен Орешарски в борда бе назначена красивата млада Антония Узунова, чийто баща е бил кандидат за червен кмет на Хасково.

Преди да отиде в енергийната фирма, тя е управлявала клон на банка въпреки младостта си. След това е работила и в " Смарт енерджи груп", заради което бившият министър Драгомир Стойнев я назначил и в борда на "Булгартрансгаз". Сега Узунова е активистка на столичната организация на БСП.

1700 лв. е средната заплата в държавните мини" Марица-изток", но умножена по три за членовете на борда. Те се разписват за над 5000 лв., твърдят от бранша.

Има една специфична категория хора, които обикалят бордовете на енергийните дружества и са на върха ту на едно, ту на друго. Така минава трудовият им стаж. Например Момчил Ванов от борда на НЕК е едновременно и в управлението на Енергийната инвестиционна компания (ЕИК), която е собственост на държавния Български енергиен холдинг.

Шефът на ЕИК Илия Иванов пък е ръководил " Южен поток - България". Екатерина Истаткова, която бе шеф на ДКЕВР, бе пренасочена към НЕК преди 2 г., а миналата година се върна в новата Комисия за енергийно и водно регулиране.

64-ма души са назначени в бордове на фирми, собственост или с дял на Министерството на регионалното развитие. По-големите са "Автомагистрали" ЕАД, "Промишлено строителство" с няколко дъщерни фирми. Според отчета на "Автомагистрали" членовете на борда на директорите получават между 2700 и 3000 лв. месечно.