Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 7 )

Друго интересно предприятие е холдингът "Промишлено строителство", където средната заплата е 2000 лв. В борда на директорите му по правилото за три средни възнаграждения се разписват срещу 6000 лв.

В Министерството на земеделието и храните приятно за "бордоваците" предприятие е конезаводът "Кабиюк" край Шумен. Там средната заплата е около 1600 лв. според последния публикуван отчет. В борда вероятно парите са повече, макар че дружеството е на загуба.

79 души са назначени в ръководните органи на болници с държавно участие, показа проверката на "168 часа". Там обаче заплатите не са апетитни.

Провинциалните бордове не са апетитни и парите са малко

Местата се заемат или от местни активисти, или от партийци от ниските етажи на йерархията. Там вземат по 300-500 лв. "Принципът е наш човек, който е без работа и който да взема по някой лев, за да преживява. Но такъв, който е без големи заслуги, за да дойде формацията на власт", обясни експертът.

В Министерството на културата има най-малко хора в бордове - едва 15 души за три дружества. Това са НДК," Реставрация" ЕАД и "Аудиовидео "Орфей".

Подобно е и положението в образователното ведомство. Там има три дружества, които са 100% собственост на държавата. Съветът на директорите в "Студентски столове и общежития има диференцирано заплащане - изпълнителният директор е с 2300 лв., а членовете - с 1000 лв. Освен това към образованието са печатницата на учебници с ръководство от 3-ма душии "Ученически отдих и спорт" - пак с трима.

И спортното министерство е с три дружества - "Национална спортна база"," Академика спорт" и болницата по травматология, ортопедия и спортна медицина.

Министерството на отбраната назначава членове на директорските съвети на завода ТЕРЕМ (петима), на "Интендантско обслужване" (трима) и на оръжейницата в Казанлък.

В пакета от дружества на транспортното ведомство са няколко възлови предприятия като "Летище София" и "Ръководство на въздушното движение", които се славят с едни от най-добрите заплати, а също пристанищата Русе, Бургас и Лом.

Има и междуведомствени бордове като Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници, където управляват петима души - от различни министерства и структури.

03.09.2015

Национални телевизии

Разговор с Даниела Дариткова, д-р Хасан Адемов, Емил Райнов и Димитър Шишков

БНТ “Денят започва”, http://bnt. bg/part-of-show/ne-zabuksuva-li-zdravnata-reforma-predi-vtoroto-chetene

Водещ: В четвъртък сутрин ще си говорим на тема здравеопазване. Спешната помощ да стане наистина спешна, най-тежките заболявания да са напълно безплатни за пациентите и Н3ОК наистина да ги покрива, а болниците в България да станат малко над 400 – това са основните акценти на здравната реформа, която провежда правителството. До момента най-напреднала е фазата с промените в 3ваона за здравното осигуряване. В процес на обсъждане са и промените в 3акона за лечебните заведения. 3а реформите в здравеопазването гости в студиото са Даниела Дариткова, председател на комисията по здравеопазване в НС, депутат от ГЕРБ; Емил Райнов, зам.-председател на комисията по здравеопазване, депутат от БСП – лява България;

Хасан Адемов, депутат от ДПС, и Димитър Шишков, депутат от Реформаторския блок. Здравейте. Допълнителен и основен пакет – това е една от идеите на М3. Ясно ли е вече какво ще съдържат тези два пакета?

Даниела Дариткова: Ние приехме промените в 3акона за здравното осигуряване и сега на ход е М3, което трябва да подготви съдържанието на тези пакети. Все още нямаме конкретика по отношение на съдържанието на пакетите – нито аз, нито моите колеги. Надявме се в следващите седмици М3 наистина да ни информира за съдържанието на тези пакети, защото имаше сериозни притеснения и възражения по отношение на това, че приемаме решение, което не е изпълнено с конкретните дейности и болести, които ще се покриват. Само че в сега действащото законодателство министърът на здравеопазването чрез наредба определяше пакета, който Н3ОК плаща на здравноосигурените граждани, който им осигурява достъп до медицинско обслужване. Така че в този смисъл подходът – законодателният, нормативният, не е променен. Просто наистина притеснението е по отношение на това, че се очаква известно разделяне на заболяванията и това наистина трябва да стане по максимално прозрачен начин, така че да можем както ние, народните представители, така и всички хора, които са заинтересовани, да имат възможност да се запознаят, да обсъдят, да коментират евентуално, ако се наложат някакви корекции, министерството да бъде достатъчно възприемчиво и всички наистина да имаме пакет здравни услуги, който да гарантира целите, които сме си поставили в концепция за здраве, цели 2020, а именно наистина понижение на заболяваемостта и смъртността от социално значили заболявания, сравними данни с тези на европейските страни.

Водещ: Не беше ли известен риск това се гласуват двата пакета, без депутатите да са наясно за съдържанието на тези пакети?

Емил Райнов: Категорично това беше риск, затова ние от БСП –лява България не подкрепихме това в зала, именно поради тази причина, че не знаехме какво ще съдържат тези пакети, а и никой не каза. От друга страна, се нарушават конституционните права на гражданите именно поради тази причина. Пък и след публикуването в Държавен вестник на промените на 3акона за здравното осигуряване ние заедно с депутати от други конституционни групи сезирахме КС за това разделяне на пакетите.

Водещ: Има ли нарушение в Конституцията?

Димитър Шишков: Не, първо, няма нарушение в Конституцията, и второ – ние категорично подкрепяме да има два пакета, дори три, ако трябва – и повече.

Водещ: Нормално.

Димитър Шишков: Не, не е нормално. Нормално е да не измисляме на ново медицината и всеки, завършил медицина, знае какво значи спешност, отложена спешност или палнов порядък на лечение на някой болен. Давах пример веднъж, ще го повторя сега, за да е ясно и просто казано, да не е популизъм някакъв. Ако човек има херния и я носи пет години, той може да отложи лечението още няколко месеца, но ако се заклещи хернията, става спешна и влиза веднага в първия пакет. Докато при първото състояние тя е във втория пакет. така са разделени нещата и в цяла Европа, така че ние няма от какво да се страхуваме. Едно плашене на хората и един излишен страх и напрежение за нещо, което е съвсем нормално в света. Да, нямаме още яснота, както каза д-р Дариткова, но това не трябва да плаши никого, защото първо трябваше да бъде приет принципът, трябваше да бъде приет законът и след това да бъде писано. Иначе какво ще пишем, ако нямаме приет закон? Искаме първо да правим нормативни актове и след това да пишем закон – не е нормално това.

Водещ: Господин Адемов?

Хасан Адемов: Въпросът дали приетите промени в 3акона за здравното осигуряване са противоконституционни, е в полето на КС. Самият факт, че представители на ю пет от парламентарно представените партии се подписаха под това искане, в това число и представители на партиите от управляващата коалиция, някои от представителите, означава, че действително има сериозен проблем. Самият факт, че има притеснения в съсловието, неяснота дори сред управляващите, това, което каза д-р Дариткова, е показателно, че на този етап дори в министерството нямат яснота за окончателния вариант за това какво ще съдържа този основен пакет. Неяснотата, липсата на прозрачност при определянето на този основен пакет са основания за притеснение и неслучайно колегите, които подписаха това искане до КС, искат да се произнесе КС дали приетите промени не противоречат на Конституцията.

Водещ: Другата болезнена тема и според мен малко болезнена е националната здравна карта. Предлага се икономически анализ на търсенето и предлагането на здравните услуги по райони ти това се очаква да доведе до закриване на болници. Местните хора обаче не го приемат много положително това. От друга страна – разполагаме с най-много болници на глава от населението. Какво е най-справедливото решение, така че всеки българин да има достъп до здравеопазване?

Даниела Дариткова: Текстовете за национална здравна карта фигурират в 3акона за лечебните заведения мисля още от 99-та година или малко след това. Така или иначе тази карта е необходима, за да имаме равномерно разпределение на ресурсите, еднакъв достъп на хората и планиране на инвестициите в сектор здравеопазване, така че те са от полза на хората. Факт е, че през всички тези години здравната карта не можа да се състои като документ краен и не позволи наистина да се случи това планово развитие на здравеопазването, случи се по-скоро пазарно развитие с концентрация на лечебни заведения в определени населени места, дефицит не медицински услуги в други места. Вчера почти финализирахме текстовете за национална здравна карта. Остават само два финални параграфа. Смятам, че относително консенсусно определихме какъв е механизмът на създаване на здравна карта. В наредба на министъра на здравеопазването, която се основава на обективни критерии за потребности ще дава макета, по който областните комисии ще чертаят сегашната картина в съответните области, във всяка една област. Ще дават предложения за това какви услуги са дефицитни в съответната област. Ще се прави анализ на леглата за лечение по отделни видове медицински дейности, които са над потребностите и оттук вече една национална комисия, която е с изключително широк състав с представителство и на институциите, и на неправителствения сектор, и на съсловни организации, ще определи окончателният вариант на национална здравна карта. Смятаме, че това наистина ще бъде полезно в бъдещите години за едно равномерно относително планово развитие на сектор здравеопазване.

Водещ: Вного тънък е ледът обаче при този анализ.

Хасан Адемов: Вижте, в демократични пазарни общества търсенето е това, което предлага пазара на услуги. Какво имам предвид. Фактът, че националната здравна карта е със задължителен характер, ние от ДПС на първо четене гласувахме против тези текстове, защото по административен ред се стига да определяне на потребностите от здравни услуги. Пак повтарям - в пазарни общества търсенето е това, което определя предлагането, а не по административен ред да се казва – в този регион ще има такива услуги, а в следващия регион ще има друг тип услуги. При положение, че се спазва правото на избор на пациента, При положение, че има пазар на услуги, при положение, че има конкуренция, няма нужда от административно регулиране. Затова ние гласувахме на първо четене против принципа. Но на второ четене в комисията по здравеопазване има нов полъх. Той може би идва и от М3, като че ли се налага консенсусният подход и намерихме с общи усилия с колегите от всички парламентарни групи текстове, които удовлетворяват почти всички играчи на пазара на медицински услуги. Поне на пръв поглед, ще видим каква ще бъде реакцията и на колегите от съсловните организации. Това, което искам да кажа, е, че това можеше да се случи и преди законът да се внесе в НС. Защото коненсусният подход в една консервативна система, каквато е системата на здравеопазването, се изисква търсене на съгласие. Всичко това минава през тежки разговори, през тежки дискусии, за да се намерят балансиращи механизми. Без балансиращи механизми, без съгласие, защото ако си спомняте, НСТС отхвърли тези два проекта – и на 3акона за здравното осигуряване, и на 3акона за лечебните заведения. Т. е. не беше намерен дипломатическият подход, не беше намерен консенсусният подход, за да могат да бъдат реализирани целите, които се поставят. Защото, за да промениш такава система, не е достатъчно да притежаваш някакъв тип качества. Индивидуалните акции в тези консервативни системи от който и да е министър при всички положения не водят до успех. Така че тази промяна, ако можем да я охарактеризираме като промяна в поведението на министъра, да се търси консенсус, макар и малко закъснял, е в положителна посока.