Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 9 )

Водещ: Да влезем в конкретиката – Св. Иван Рилски и Александровска болница – какви са резултатите от сливането там?

Даниела Дариткова: Нямаме конкретна информация, имаме обещанието на министъра да ни представи конкретните резултати и колко са свити административните разходи, защото това беше основната цел. Надявам се в някои от следващите заседания това да се случи. Сега наистина комисията е концентрирана върху 3акона за лечебните заведения и законодателната си дейност.

Димитър Шишков: Наистина, ако трябва да бъдем коректни към министъра, той показа, че може да прави 2-3 крачки напред, но може да прави и крачка назад. Няма значение дали му е трудно, фактът, че той го преглъща и го прави, защото аз знам, че неговите идеи, и ние сме убедени, че той излиза с чисто сърце за тези идеи. Въпросът е дали прави грешки или не, ние сме затова комисия и затова има НС – за да ги коригира тези грешки. Така че той е именно на тази вълна. И в момента тази вълна ние трябва да я използваме затова, защото трябва да постигнем общата цел – да има по-добро здравеопазване за хората.

Емил Райнов: Та а се върнем на въпроса – дотук нищо не се е случило в обединението на болниците в карето на Александровска болница, само има една нова шапка, по която едни нови хора получават заплати. Дотук нищо от това, което се вадеше като мотиви за тази промяна, не се случи.

Водещ: 3а стандартите за качество пак ще ви помоля за лично мнение. Притеснява ли ви нещо в желанието на министъра да въведе такива стандарти, които се определят от съотношението болни – излекувани?

Даниела Дариткова: Има медицински стандарти, които съществуват отдавна в законодателството и по всички стандарти трябва да има такива стандарти. Те са гаранция, че се работи наистина в рамките на определени критерии, които са еднакви за всички.

Водещ: Колко се прилагат е друга тема.

Даниела Дариткова: Абсолютно трябва да се прилагат, на база на тези стандарти се определят нивата на компетентност на лечебните заведения и на тази база те сключват договори с касата. Освен това в действащите текстове в 3акона за здравното осигуряване има ангажимент на касата и М3 един път годишно да проверява всички лечебни заведения за тези стандарти. Помним един случай, когато беше понижено нивото на компетентност, Медицински одит е органът, който е контролиращ качеството, при който беше понижено нивото на отделението неонатологичното на една болница. Само че това не трябва да става инцидентно. Тук наистина изпълнителната власт е в известен дефицит на контрол...

Водещ: Говорим за Софиямед.

Даниела Дариткова: ...трябва да бъдат проверявани и аз смятам, че този ангажимент ще помогне много за това лечебните заведения да не заявяват само някакви данни в началото на получаването на разрешителното за дейност или договора с касата, а в хода на цялата година да спазват изискванията за изправна апаратура, за наличие на кадри, за брой операции или различни процедури, които се извършват – всичко, което е елемент от медицинските стандарти и което гарантира качеството.

Димитър Шишков: Конкретно още нещо – да гарантират истински съществуващи лекари вътре. Защото няма как да има качество, когато половината от лекарите са само на книга. Това са хора, които примерно работят в клиника и са си дали дипломата за основен договор и за изпълнение на някоя клинична пътека, но те не съществуват вътре. За какво качество говорим, когато на книга е опериран от д-р Иванов, а той точно в този момент си преглежда пациентите в някое от ДКЦ-тата в София, Пловдив или няма значение къде. Именно здравната карта, именно това, което цели цялата реформа, ще регулира системата така, че да вкара истинския специалист и истинското качество там, където му е мястото.

Емил Райнов: Практическият проблем е това, всичко това е така, но и по сега действащото законодателство М3 и Н3ОК можеха да изпълняват контрол. И в момента, уплашени от липсата на контрол, се втурваме да пишем поредния законопроект, поредната наредба, а никой не гарантира именно това – спазването на тези наредби, спазването на този контрол. дори да приемем този законопроект във варианта, в който вносителят го е внесъл, къде е гаранцията, че това ще се спазва? Лично аз не съм убеден.

Димитър Шишков: 20 години чакахме тази гаранция, 20 години имаше обсъждания и понеже...

Емил Райнов: Чакайте, вече една година сте на власт, недейте така.

Димитър Шишков: Не е една година, от Нова година вървят тези дебати...

Даниела Дариткова: Наистина, дискусиите са дълги, защото, аз мисля, че здравната комисия е на нивото на отговорностите, които има. Реформата, която се случва, тя не може да бъде реформа нито на това управление, нито на този министър. Ние сме заложили дългосрочни цели и те, прилагайки законодателството, трябва да бъдат следвани от всяко следващо управление. Смятам, че така се прави устойчиво здравеопазване. Наистина дебатът трябва да е такъв, че да искристализират норми, които в бъдеще стабилно ще могат да бъдат от полза и устойчиви за развитието на системата и на пациентите.

Водещ: Последни изречения.

Хасан Адемов: Само едно изречение – за да бъдат устойчиви във времето промените, които приемаме сега, задължително те трябва да преминат през сериозна дискусия, през търсене на съгласие. Реформи и промени в такава консервативна система се правят с любов, правят се с хладнокръвие, а не с нервност. Всичко останал е това, което гледаме на практика.

Водещ: Пожелавам ви консенсус и хладнокръвие в здравните реформи и дано да се стигне до това пациентите да бъдат доволни в крайна сметка.

От днес екипите на спешна помощ в 18 области ще разполагат с нова медицинска апаратура

БНТ, Новини в 18.00, 20.00 часа

От днес екипите на спешна помощ в 18 области ще разполагат с нова медицинска апаратура. Тя ще отчита основните жизнени показатели на пациенти извън болниците и ще ги изпраща директно в координационния център на спешната помощ чрез жива връзка. Апаратурата, на чиято демонстрация днес присъства и здравният министър Петър Москов, ще позволява моментална консултация със специалист, който да определи точното състояние на пациента и да го насочи към най-подходящата болница.

Репортер: От днес в 18 области спешните центрове разполагат с нова апаратура, която в реално време изпраща данни за жизнените показатели на пациентите до координационния център.

Петър Москов: Вашите данни, на място от екипа директно в жива връзка се четат от координационния център, където има екипи. Той контактува, ако трябва, със специалисти в големите болници съответно. И това дава сигурност на диагнозата, дава яснота за нужните бързи, спешни действия, с които екипът, който може да бъде долекарски, може да бъде от парамедици, може да бъде от фелдшери, може да борави с ясните инструкции на базата на това, че лекар, включително не само от ЦСМП, а консултант от големите болници дава мнението си за кардиограмата ви, за саторацията ви, въобще за основните ви жизнени показатели.

Репортер: Здравният министър заяви, че не вижда причина специалисти да напускат спешния център след обединението на центровете в София-град и област. И добави, че заплатите ще бъдат увеличени, а автопаркът им ще бъде обновен. Москов даде и пример как работи центърът след обединението.

Петър Москов: Днес сутринта има катастрофа при Божурище с повече от един пострадал. Единствената линейка, която беше на лице до този момент там, е линейката от Костинброд. Само че е имало нужда от минимум два екипа от линейки. Линейка от София, която в този момент е била свободна, е покрила този случай.

Репортер: Спешният център в София вече е акредитиран и да обучава студенти и специализанти по спешна медицина.

Интервю с д-р Георги Кръстев и Соня Момчилова

bTV "Духът на здравето", http://www. btv. bg/video/shows/predi-obed/videos/na-izchezvane-li-e-humannoto-otnoshenie-na-horata-v-beli-prestilki. html

Водещ: 3дравейте, дойде време и за нашата поредица „Духът на здравето”.

Водеща: Днес д-р Неделя Щонова ще се занимаем с една много важна тема, която касае всеки един от нас – отношението на лекарите към пациентите. Редовно слушаме фрапантни разкази на пациенти. Обикновено версиите на едната и на другата страна – лекарите, се различават коренно. И този път е така, доколкото разбирам.

Водещ: 3дравейте, колеги, действително темата е много интересна. Ще говорим за това кой е призван да бъде лекар и на изчезване ли е хуманността в българската медицина. Отговорността за здравето на нацията трябва да бъде отговорност на цялото общество. Това ни казва министър Москов. Затова сега ще споделим с вас един казус, който е много типичен за родното здравеопазване - недоволството и обидата на един пациент, който се обърна към нас, за да сподели. В самата тъкан на медицината е заложена една непреодолима двойственост между здравето и болестта, живота и смъртта, очакванията на лекаря и очакванията на пациента. Точно един такъв фронтален сблъсък следва да видим сега. Единият казва – мислех, че ще умра, че това ще е краят. Другият контрира – пациентът бе в отлично състояние, адекватен, контактен. Видео и после коментираме.

Репортер: Росен е писател и живее с диагнозата детска церебрална парализа. Поради симптоми на гастроезофагеален рефлукс планува да направи гастроскопия. Той е син на известния пловдивски художник Кольо Карамфилов. Малко след като баща му напуска този свят, при Росен се обостря проблем със стомаха. Общоизвестните методи за лечение на рефлукс не дават резултат и август тази година Росен решава да си направи рутинно ендоскопско изследване с цел диагностична яснота. Отива в столичната болница „Св. Екатерина”, след като разбира, че единствено там провеждат въпросната манипулация с упойка. Часове по-късно Росен ще напише статия със заглавие „Хуманните лекари, за които хората са добитък”.

Росен Карамфилов: В момента не съм тук, за да си правя реклама или да се оплаквам, че са се отнесли с мен като с куче. Аз съм тук, за да кажа, че това нещо трябва да престане към всички пациенти в тази държава, защото съм убеден, че аз не съм единственият. Дали ще е в тази болница, или ще е в друга, нашите лекари отдавна са загубили човешкия фактор.