Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” (стр. 8 )

Водещ: Говорим за здравеопазването като икономически субект.

Димитър Шишков: Ще опонирам на д-р Адемов, моите уважения към него. няма пазарни отношения у нас, в България. Докато има делегирани бюджети, това понятие е абсурдно. По този начин сега държавата наистина взима в свои ръце регулирането на този пазар, дотолкова доколкото трябва да осигури хората, тъй като да говорим за пазарни отношения тогава, когато 5-6 пъти се е увеличил бюджетът за здравеопазване, а 5-6 пъти е паднало качеството, извинявайте но за мен като практикуващ лекар е много по-важно и за министъра е много по-важно хората да бъдат доволни и лекарите да бъдат доволни от това, което те извършват и от това, което получава пациентът. Така че тези пазарни отношения са един абсолютен блъф. Ако отпадне делегираният бюджет – да, ще има пазарни отношения, но във всяка една страна в света има национално отговорно отношение към здравеопазването, защото това е национала стратегия. Така че това, че за първи път някой има смелостта да наруши този баланс, за каква справедливост говорим примерно, когато има райони примерно като Пловдив с 48 болници, а в същия момент толкова болници няма в цяла Сверена България. Има обезлюдени места, говоря обезлюдени от страна на лекари и от страна на медицински персонал и от страна на болници. В същия момент се концентрират болниците на 2-3 места. Това не е чист пазарен механизъм в здравеопазването. Здравето е малко по-особено, тук има отговорност от самата държава. И за първи път един министър има смелостта да направи такива тежки стъпки, защото той ще удари много икономически интереси.

Емил Райнов: Всичко, което казаха колегите, е така, но най-важното, което предстои днес да се гласува, това е прословутият параграф, който определя, че на места като Пловдив, където има 48 болници, минстърът с негова наредба определя касата с кои да сключи договор.

Даниела Дариткова: Окончателният текст не е финализиран.

Емил Райнов: Не е финализиран, но това е цялата идея на вносителя. И именно тук е проблемът. Защото вие си внасяте здравни вноски, вие трябва да изберете в коя болница да отидете по ваша преценка, а в един момент министърът с неговата химикалка, с неговата наредба определя – тази болница остава, тази не. Това е проблемът, тук е разковничето на целия законопроект. Именно тук говорим, че министърът се опитва да отново да се върне на отдавна забравени методи на командно-административен подход и той да определя вие къде щ есе лекувате, не вие, дето сте дали вноските. И това е нещо, което ние от БСП сме категорично против.

Хасан Адемов: В системата на здравеопазване никой не отрича, д-р Шишков, регулаторната функция на държавата, но става въпрос за умерена регулация. Очевидно е, че когато говорим за здравеопазване, не става въпрос за чист пазар, наричат го някои квазипазар. Обаче, в ситуацията, в която сме в България, при наличието на един финансиращ орган трудно можем да говорим за конкуренция между лечебните заведения. Лечебните заведения са тези, които с качеството на лечебната дейност, която предлага, привличат пациентите. Свободното прави на избор на пациента е това, което на практика определя кои лечебни заведения ще продължат да съществуват и кои няма да могат, защото не предлагат качествен услуга. А Н3ОК само ще следва свободния избор на пациента. Това е логиката, която предлагаме. Ние сме представители на либерална партия и неслучайно...

Димитър Шишков: Аз съм съгласен и уважавам вашето мнение, защото вие имате много опит като политик. Тук става въпрос за него друго. Ние имаме Национална здравна каса, ние нямаме много каси. Н3ОК е свързана много интимно с държавата. Тя има определен ресурс. Хипотетично да кажем, 1 милион лева трябва да бъде разделен не на 100 болници, а на 20 или 30, които ще дадат шанс да има добро здравеопазване. Защото ние не правим реформата заради нас пак да застанем някъде, откъдето ще може да взимаме някакви пари. Правим реформата именно за гражданите. И този консенсус, за който говорим, че трябва да има национална здравна карта, той беше подкрепен и от опозицията в началото, ако не се лъжа. Принципът е важен в момента, той трябва да бъде приет. На всеки му е ясно, че реформата е много тежка. Именно затова трябва малко уважение да дадем към идеята, която ние в момента се опитваме да изчистим. Д-р Дариткова каза и още нещо, този прословут параграф 28 още не е гласуван. Ние вчера дълго време дебатирахме върху него. министърът отстъпи, защото вижда именно този страх и това опасение. Не страх, а опасение от страна на БСП. Този дух на консенсус вече два дни много добре върви в работата в комисията. Мисля, че това е факт, разбираме се, коментираме. Нещата вървят много добре и аз мисля, че най-накрая ще се случи нещо добро в здравеопазването.

Водещ: Д-р Дариткова?

Даниела Дариткова: Пазарното развитие на здравеопазването в България доведе до един модел, който го няма никъде в Европа. Ние имаме една пирамида, която е много широка откъм болнична помощ, а всъщност широката основа на пирамидата трябва да е към извънболничната помощ. проблемът при нас е, че всички инвестиции в здравеопазването, основно частни напоследък, са в болничното здравеопазване. Което значи, че не може да разчитаме на чисто пазарните механизми. Така че в интерес на хората ще бъде, от една страна, да се регулират тези взаимоотношения. Само че всички ние тук разбираме, че контролът, който касата оказва, наистина е проблем в момента и това, върху което трябва да се концентрират усилията и на изпълнителната власт, и нашите, са за една добра информационно-комуникационна система на касата, която да позволи от една страна едно прозрачно управление на всички средства, които са в касата, и наблюдение на пациентите, защото е факт, че има болници, които лекуват болни само на книга, това е големият проблем. Точно това е разковничето. Ние сме отворени за всякакви предложения. Но наистина една добра електронна информационна система е това, което ще позволи контролът да бъде ефективен.

Водещ: Сливането на болници в консорциуми – какво е отношението ви за това?

Даниела Дариткова: Ние сме предложили това да бъде не задължително и вече е относително прието с пожелателен характер и да бъде на функционален принцип. Т. е. самите лечебни заведения имат различни собственици, те да решават на базата на това кое е изгодно за услугата, която предлагат на пациентите, тя наистина да има комплексен характер. Те сами да решават, а това да не бъде наложено.

Емил Райнов: Интересно е само да видим няколко месеца по-късно какво се случва с прословутото...

Водещ: И за това ще говорим.

Димитър Шишков: Само да дам един пример. След Нова година фактически първите болници, които ще сключват, това е идеята, договор с Н3ОК, са тези, които осигуряват комплексно обслужване. Всички специалности да бъдат съсредоточени в един конгломерат, в една болница. Има болници в момента, на които им липсват основни звена. Ще ви дам един пример. Онзи ден имах разговор с един директор на болница в Пловдив. При него, една стара болница, Втора градска болница, примерно липсва АГ отделение и Детски болести. Каква е идеята? Той може да направи такъв консорциум примерно с другата градска болница, която има Детски болести, има АГ, но няма ортопедия и хирургия. При това обединение хем ще се запазят структурите, хем ще се запазят двете болници, хем ще имат и договор с Н3ОК. по този начин хората ще бъдат именно в този, ще получат целия обем на медицински услуги. Удобството за самите хора е по-важно от всичко останало в случая.

Даниела Дариткова: Само че всички се съгласихме, че темата комплексност няма как да се регламентира в структурния закон – този, който определя къде са и какви са лечебните заведения в България. Защото комплексността означава за всяко едно заболяване да се определят диагностично-терапевтични алгоритми и именно затова ние направихме това компкесно обслужване отново в пожелателна форма, защото и министерството не предложи значителна конкретика.

Водещ: Пожелателно, обаче със задължителен елемент.

Даниела Дариткова: Не задължителна в никакъв случай.

Водещ: Няма да получат пари от Н3ОК иначе.

Димитър Шишков: Това е избор на самите директори.

Даниела Дариткова: Не е така, няма такива текстове.

Емил Райнов: Вижте какво става, ние го коментираме пожелателно, което е така и вчера се подкрепи. Но във втората част на законопроекта тук са подробностите. Тук изскача тази подробност, че следващата година тези, които нямат комплексно обслужване, няма да сключат договор.

Даниела Дариткова: Не сме гласували тези текстове, вие не сте видели нашето предложение. Тези текстове отпадат при нашето предложение.

Димитър Шишков: Ние разсъждаваме в момента на глас съвсем откровено пред зрителите. Мен не ме интересува колко болници ще затворят врати. След като са толкова наперени каот болници и след като са ги откривали. Би трябвало да не ги откриват на база на делегирания бюджет, който им е даван, а на база на това какви услуги предлагат и могат ли тези услуги да бъдат качествени, на високо медицинско ниво. Ако те не могат, този разговор поставя (...) точно на едно място – по-високо качество и осигурено истинско здравеопазване именно с тези два пакета и с отговорността на М3 и на държавата да осигури качествено здравеопазване на хората.

Хасан Адемов: Важният въпрос при един такъв труден законопроект е цялата тази дискусия да се състои преди законопроектът да бъде внесен в НС. За съжаление, това не се случи и сега се налага да дописваме закона, да го пренаписваме, за да може да бъде един закон, който да реши всички тези проблеми на здравеопазването от гледна точка на структурирането на лечебните заведения. Големият проблем е, че всеки един министър смята, че сам, говоря за системата на здравеопазването, сам може да реши тези проблем. Неговият екип е самодостатъчен да предложи решения, които да ги наложи по някакъв начин. Това в тази система не става. Самият факт, че в комисията по здравеопазване се случва нещо, което не беше характерно, поне на този етап, означава, че има такава потребност от предварително съгласуване – в рамките на НСТС, съсловните организации. Дори и партиите в управляващата коалиция трябва да влязат в тези работни групи преди изработването на законопроекта, за да бъдат лесни оттам нататък решенията.