Защитата от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (стр. 7 )

8. Разпоредбите на този член влизат в сила, когато пет държави - страни по конвенцията, направят декларации в съответствие с т. 1 на този член. Такива декларации се депозират от държавите - страни по конвенцията, при Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който препраща копия от тях на другите държави - страни по конвенцията. Декларация може да бъде оттеглена по всяко време чрез нотификация до Генералния секретар. Такова оттегляне не засяга разглеждането на който и да е въпрос, предмет на съобщение, което вече е предадено съгласно този член; никакво последващо съобщение от дадено лице или от негово име няма да бъде прието по този член, след като Генералният секретар получи нотификация за оттегляне на декларацията, освен ако съответната държава - страна по конвенцията, е направила нова декларация.

Ч л е н 23

Членовете на комитета и на специалните помирителни комисии, които могат да бъдат назначени съгласно чл. 21, т. 1, буква "е", имат право на улеснения, привилегии и имунитети на експерти, извършващи поръчения на ООН, така както това е предвидено в съответните раздели на конвенцията за привилегиите и имунитетите на ООН.

Ч л е н 24

Комитетът представя на държавите - страни по конвенцията, и на Общото събрание на ООН годишен доклад за извършената съгласно тази конвенция работа.

Ч А С Т Т Р Е Т А

Ч л е н 25

1. Тази конвенция е открита за подписване от всички държави.

2. Тази конвенция подлежи на ратифициране. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Ч л е н 26

Всички държави могат да се присъединят към тази конвенция. Присъединяването се извършва чрез депозиране на документ за присъединяване при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Ч л е н 27

1. Тази конвенция влиза в сила на тридесетия ден от датата на депозиране при Генералния секретар на Организацията на обединените нации на двадесетия ратификационен документ или документ за присъединяване.

2. За всяка държава, която ратифицира тази конвенция или се присъедини към нея след депозирането на двадесетия ратификационен документ или документ за присъединяване, тази конвенция влиза в сила на тридесетия ден, след като тази държава депозира своя ратификационен документ или документ за присъединяване.

Ч л е н 28

1. Всяка държава може по време на подписването или ратифицирането на тази конвенция или присъединяването към нея да декларира, че не признава компетенцията на комитета, предоставена му по силата на чл. 20.

2. Всяка държава - страна по конвенцията, която е направила резерви съгласно т. 1 на този член, може по всяко време да оттегли своите резерви чрез нотификация до Генералния секретар на ООН.

Ч л е н 29

1. Всяка държава - страна по тази конвенция, може да предложи поправка и да я регистрира при Генералния секретар на ООН. Генералният секретар след това препраща предложената поправка на държавите - страни по конвенцията, с молба да го уведомят дали подкрепят свикване на конференция на държавите - страни по конвенцията, с цел разглеждане на това предложение и провеждане на гласуване по него. Ако в срок от 4 месеца от датата на изпращане на такова съобщение поне една трета от държавите - страни по конвенцията, се произнесат за свикване на такава конференция, Генералният секретар свиква конференцията под егидата на ООН. Всяка поправка, приета с мнозинство от държавите – страни по конвенцията, които присъствуват и участвуват в гласуването на конференцията, се представя от Генералния секретар на всички държави – страни по конвенцията, за приемане.

2. Поправка, приета съгласно т. 1 на този член, влиза в сила, когато две трети от държавите - страни по тази конвенция, уведомят Генералния секретар на ООН, че са приели тази поправка в съответствие с конституционните си изисквания.

3. Когато поправките влязат в сила, те стават задължителни за държавите - страни по конвенцията, които са ги приели, като за другите държави - страни по конвенцията, остават задължителни разпоредбите на тази конвенция и всички предшествуващи поправки, които те са приели.

Ч л е н 30

1. Всеки спор между две или повече държави - страни по конвенцията, относно тълкуването и прилагането на тази конвенция, който не може да бъде разрешен по пътя на преговори, се предава по молба на една от тях на арбитраж.

Ако в рамките на 6 месеца от датата на подаване на молбата за арбитраж страните не са в състояние да постигнат съгласие по въпроса за организирането на арбитража, всяка от тях може да отнесе спора с молба до Международния съд съгласно статута на съда.

2. Всяка държава при подписване или ратифициране на тази конвенция или при присъединяване към нея може да заяви, че не се счита обвързана с разпоредбите на т. 1 на този член. Другите държави - страни по конвенцията, не са обвързани с т. 1 на този член по отношение на държавата, направила такава резерва.

3. Всяка държава - страна по конвенцията, която е направила резерва съгласно т. 2 на този член, може по всяко време да оттегли резервата си чрез нотификация до Генералния секретар на ООН.

Ч л е н 31

1. Държава - страна по конвенцията, може да денонсира тази конвенция чрез писмена нотификация, адресирана до Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Денонсирането влиза в сила 1 година след датата на получаване на нотификацията от Генералния секретар.

2. Такова денонсиране не освобождава държавата - страна по конвенцията, от задълженията й по тази конвенция по отношение на всяко действие или бездействие, извършено преди датата на влизането на денонсирането в сила, и денонсирането по никакъв начин не препятствува продължаващото разглеждане на всеки въпрос, който комитетът е започнал да разглежда преди датата на влизането на денонсирането в сила.

3. След датата, на която денонсирането от държава - страна по конвенцията, влиза в сила, комитетът не започва разглеждане на никакъв нов въпрос, отнасящ се до тази държава.

Ч л е н 32

Генералният секретар на Организацията на обединените нации информира всички държави - членки на ООН, и всички държави, които са подписали тази конвенция или са се присъединили към нея, за:

а) подписвания, ратификации и присъединявания в съответствие с чл. 25 и 26;

b) датата на влизане в сила на тази конвенция в съответствие с чл. 27 и датата на влизане в сила на всяка поправка в съответствие с чл. 29;

с) денонсирания в съответствие с чл. 31.

Ч л е н 33

1. Тази конвенция, чиито текстове на арабски, китайски, английски, френски, руски и испански език са еднакво автентични, се предава за съхранение на Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

2. Генералният секретар на Организацията на обединените нации изпраща заверени копия на тази конвенция до всички държави.

[1] По-надолу в текста за краткост „жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание” са обобщени понякога с „други форми на забранено третиране” или „друго забранено третиране”.

[2] Формулировките в таблицата са приведени според официалните български преводи (където са налични), които не винаги са точни.

[3] Виж: Български червен кръст, Женевските конвенции от 01.01.01 г., София, Изд. на БЧК, 1990 г.

[4] Human Rights Committee, General Comment No. 20: Torture, cruel, inhuman or degrading treatment or punishment, 10/03/92, § 2 (По-нататък за краткост: HRC, General Comment No. 20).

[5] Manfred Nowak, Elizabeth McArthur, The United Nations Convention against Torture: A Commentary, New York, Oxford University Press, 2008, p. 539. По-нататък за краткост: Nowak, McArthur, The United Nations Convention against Torture. На друго място Манфред Новак говори само за забраната за изтезания като „право на физически и духовен интегритет” (Manfred Nowak, U.N. Covenant on Civil and Political Rights: CCPR Commentary, Second ed., Kehl am Rhein, N. P. Engel, 2005, p. 157, по-нататък за краткост Nowak, CCPR Commentary).

[6] Например: Gilles Lebreton, Libertés publiques et droit de l’Homme, 7e édition, Paris, Armand Colin, 2005, p. 289; Също: Карина Москаленко (ред.), Международная защита прав человека, Москва, „Международная защита”, 2004 г., с. 31.

[7] Като например член 4 на Африканската харта за правата на човека и народите (АХПЧН).

[8] В своя учебник по европейско и международно право на правата на човека Фредерик Судр, под рубриката „личен интегритет”, в което понятие той включва „физическия и морален интегритет”, разглежда правото на живот, забраната за изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, забраната за робство, крепостничество и принудителен труд. (Виж Frédéric Sudre, Droit européen et international des droits de l'homme, 8е édition, PUF, Paris, 2006, pp. 275-317. По-нататък за краткост: Frédéric Sudre, Droit européen et international des droits de l'homme).

[9] Виж по-долу глава 3 и 4.

[10] Виж по-долу 4.1.2.

[11] “Разликата във формулировката не означава каквато и да било разлика в съдържанието, както впоследствие бе изяснено от съдебните органи на европейската система” (Ann-Marie Bolin Pennegård, “Article 5”, in: Gudmundur Alfredson and Asbjørn Eide (eds), The Universal Declaration of Human Rights: A Common Standard of Achievement, The Hague etc., Martinus Nijhoff, 1999, p. 134.

[12] Виж например ICTY, Prosecutor v. Naser Orić, Trial Chamber II, Case No. IT-03-68, Judgment of 30 June 2006, § 350, с насочване към по-ранната юриспруденция.

[13] Тази характеристика не е ясно изразена само в Междуамериканската конвенция за предотвратяване и наказване на изтезанията (1985 г.). Виж по-долу в тази част.

[14] Тези развития на международно ниво между приемането на Декларацията през 1975 г. и Конвенцията на ООН срещу изтезанията през 1984 г. са добре изследвани и описани в няколко публикации, сред които: Burgers, Danelius, The United Nations Convention against Torture, pp. 18-30 и Rodley, The Treatment of Prisoners under International Law, pp. 37-45.

[15] Официалният български превод на този текст е, за съжаление, неточен, при това, в най-малко един пункт, по съществен начин. Преди изброяването на целите, в него липсва фразата „за цели като”, която прави изброяването неизчерпателно. Това е единствената добавка, която съм направил към официалния превод.

[16] Виж: Nowak, McArthur, The United Nations Convention against Torture, р. 30.

[17] Ibid., p. 45.

[18] Виж например: Ancene Boulesbaa, The U. N. Convention on Torture and the Prospects for Enforcement, The Hague/Boston/New York, Martinus Nijhoff, 1999, pр. 28-35 (По-нататък за краткост: Boulesbaa, The U. N. Convention on Torture); Chris Ingelse, The UN Committee against Torture: An Assessment, The Hague/Boston/New York, Kluwer Law International, 2001, pр. 212-215 (По-нататък за краткост: Ingelse, The UN Committee against Torture); Burgers, Danelius, The United Nations Convention against Torture, рр. 121-122;

[19] Burgers, Danelius, The United Nations Convention against Torture, р. 103. На свой ред, приетата от Организацията Ислямска конференция през 1990 г. в Кайро Декларация за човешките права в Исляма в член 2d допуска нарушаване на правото на „защита от телесно увреждане” на „основание, предписано от Шариата”.

[20] CAT, General Comment No. 2, § 5.

[21] Виж например: Rodley, The Treatment of Prisoners under International Law, р. 322; Ingelse, The UN Committee against Torture, р. 216.

[22] Nowak, McArthur, The United Nations Convention against Torture, р. 84.

[23] Определението в член 2 МАКПНИ гласи: „За целите на тази Конвенция под изтезание ще се разбира всякакво умишлено действие, с което се причинява физическо или психическо страдание или болка на дадено лице за целите на наказателно разследване, като средство за сплашване, като лично наказание, като превантивна мярка, като официална наказателна мярка или за каквато и да било друга цел. Под изтезание също така ще се разбира използването на средства, имащи за цел заличаване на самоличността на жертвата или намаляване на нейния физически или психически капацитет, дори когато не причиняват физически или психически страдания.”

[24] Nowak, McArthur, The United Nations Convention against Torture, р. 69; Malcolm Evans, “Getting to Grips with Torture” (20International and Comparative Law Quarterly; Nigel Rodley, “The Definition(s) of Torture in International Law”, (20Current Legal Problems, p. 491. Виж също: APT, The Definition of Torture: Proceedings of an Expert Seminar, Geneva, 2001, p. 18.

[25] Boulesbaa, The U. N. Convention on Torture, р. 16. Виж също: Burgers, Danelius, The United Nations Convention against Torture, р. 117; Harris, O’Boyle, Bates and Buckley, Law of the European Convention on Human Rights, р. 75; Leslie Wellbaum, “International Human Rights Claims after Tel-Oren v. Libyan Arab Republic: Swan Song for the Legal Lohengrin?”, 9(1) Hastings International and Comparative Law Review, Fall 1985.

[26] HRC, General Comment No. 20, § 4. Същото заявление намираме и в § 2 на Общ коментар №7 от 1982 г., който бе заменен от Общ коментар №20.

[27] Виж например: CAT, Conclusions and recommendations on the USA, CAT/C. USA/CO/2, 25 July 2006, § 29. За по-подробно тълкуване на този и другите елементи на изтезанието виж по-долу обзора на юриспруденцията на органите на ООН.

[28] Това е общоприетото име на делото пред Европейската комисия по правата на човека, заведено от правителствата на Дания, Норвегия, Швеция и Холандия срещу Гърция след установяването на режима на военната хунта през 1967 г.

[29] ECmHR, The Greek Case, Appl. Nos. 3321/67, 3322/67, 3323/67, 3344/67, 1969 Yearbook of the European Convention on Human Rights, No. 12, §186 (По-надолу за краткост: ECmHR, The Greek Case).

[30] ECHR, Ireland v. The United Kingdom, Appl. No. 5310/71 (Series A), No. 25, Judgment of 18 January 1978, § 167 (По-надолу за краткост ECHR, Ireland v. The United Kingdom). В същия параграф Съдът се позова специално на определението по Декларацията, за да обоснове изискването за особена степен на суровост на мерките, необходима за установяване на изтезание.

[31] Ibid. Съдът обаче не разкри чие е това намерение и какви доказателства съществуват за него.

[32] Виж например: ECHR, Ilhan v. Turkey, Appl. No. 22277/93, Grand Chamber judgment of 27 June 2000, § 85; ECHR, Selmouni v. France, Appl. No. 25803/94, Judgment of 28 July 1999, § 96; ECHR, Salman v. Turkey, Appl. No. 21986/93, Judgment of 27 June 2000, § 114; ECHR, Elçi and others v. Turkey, Appl. Nos. 23145/93 and 25091/94, Judgment of 13 November 2003, § 634; ECHR, Menesheva *****ssia, Appl. No. 59261/00, Judgment of 9 March 2006, § 58; ECHR, Corsacov v. Moldova, Appl. No. 18944/02, Judgment of 4 April 2006, § 63; ECHR, Dedovskiy and Others *****ssia, Appl. No. 7178/03, Judgment of 15 May 2008, § 84.

[33] Виж например: Amnesty International news release (AI Index NWS 02/04/January 1978; Rodley, The Treatment of Prisoners under International Law, pр. 90-95; Jim Murdoch, The treatment of prisoners: European standards, Strasbourg, Council of Europe Publishing, 2006, p. 118; APT/CEJIL, Torture in International Law, p. 57. Новак и МакАртър изказват предположение, че консервативният подход на ЕСПЧ е повлиял на позициите на Великобритания и САЩ по време на подготвителните обсъждания на КПИ, когато искат подчертаване на необходимостта от суровост на въздействието, за да е налице изтезание (Nowak, McArthur, The United Nations Convention against Torture, р. 67).

[34] Виж по-подробно за юриспруденцията на ЕСПЧ по-долу в тази част.

[35] Виж по-долу глава 5.

[36] ECmHR, The Greek Case, § 461.

[37] Boulesbaa, The U. N. Convention on Torture, р. 15. Виж също за подкрепящи този извод мнения: Sarah Joseph, Jenny Schultz, Melissa Castan, The International Covenant on Civil and Political Rights: Cases, Materials and Commentary, Second edition, Oxford/New York, Oxford University Press, 2004, p. 197 (По-нататък за краткост: Joseph, Schultz, Castan, The International Covenant on Civil and Political Rights); Nowak, McArthur, The United Nations Convention against Torture, р. 66.

[38] Виж: Nowak, McArthur, The United Nations Convention against Torture, рр. 78-79.

[39] Ingelse, The UN Committee against Torture, p. 210.

[40] CAT, Hajrizi Dzemajl et al. v. Yugoslavia, 161/2000, Decision of 21 November 2002.

[41] Виж официалният текст на декларацията в: Nowak, McArthur, The United Nations Convention against Torture, р. 1279.

[42] Ibid., p. 1280.

[43] Като например дефинициите, възприети в международното хуманитарно право, виж по-долу в тази част.

[44] Виж: Boulesbaa, The U. N. Convention on Torture, рр. 21-22.

[45] Burgers, Danelius, The United Nations Convention against Torture, р. 119. Виж също в подкрепа: Christine Chanet, “Convention contre la torture et autres peines ou traitements cruels, inhumains ou dégradants”, Annuaire français de droit international,, p. 627; Nowak, McArthur, The United Nations Convention against Torture, р. 75.

[46] Виж: APT/CEJIL, Torture in International Law, р. 13.

[47] Nowak, McArthur, The United Nations Convention against Torture, р. 76.

[48] Burgers, Danelius, The United Nations Convention against Torture, р. 119.

[49] Виж по-горе 3.1.1, както и обсъждането на юриспруденцията на ЕСПЧ по делата Невмержитски срещу Украйна и Чорап срещу Молдова по-долу.

[50] Това, разбира се, не означава, че не може да се търси наказателна отговорност за непредпазливи деяния, особено за престъпна небрежност на ръководителите. Виж в тази връзка: Antonio Cassese, International Criminal Law, Oxford, Oxford University Press, 2003, p. 120.

[51] Nowak, McArthur, The United Nations Convention against Torture, р. 74.

[52] Nowak, McArthur, The United Nations Convention against Torture, р. 1278.

[53] Виж например за доказване на специфичен умисъл за геноцид, наред с изследване на действията и изказванията на дееца, също така и чрез „общия контекст, в който други виновни деяния са извършени системно срещу същата група” в: ECTR, Prosecutor v. Kayishema and Ruzindana, Trial Chamber, Case No. ICTR-95-1, Judgment of 21 May 1999, § 93. Също за доказване на специфичен умисъл чрез кумулативния ефект от поведението и/или бездействието на дееца в: William Schabas, Genocide in International Law: The Crime of Crimes, Cambridge, Cambridge University Press, 2000, p. 225.

[54] CAT, General Comment No. 2, § 5. CAT, General Comment No. 2, § 9. Междуамериканският съд по правата на човека възприе подобен подход (Виж: IACHR, Velásquez-Rodríguez v. Honduras, (Series C), No. 4, Judgment of 29 July 1988, § 173; IACHR, Paniagua Morales v. Guatemala, (Series C), No. 37, Judgment from 8 March 1998, § 134).

[55] Nowak, McArthur, The United Nations Convention against Torture, р. 1280. Виж допълнителна критика на изискването за „специфичен умисъл” в декларацията на САЩ в: Gail Miller, Defining Torture, New York, Benjamin N. Cardozo School of Law, 2005, p.15. Милър привежда скорошна юриспруденция на американски съдилища, отхвърляща изискването за „специфичен умисъл”.

[56] Nowak, McArthur, The United Nations Convention against Torture, p. 74.

[57] Виж по-долу 3.2.2.

[58] Виж също: Joseph, Schultz, Castan, The International Covenant on Civil and Political Rights, p. 208.

[59] HRC, General Comment No. 20, § 4. Причините за това е трудно да се установят. Предлаганите обяснения, като това, че, в допълнение на термините от член 3 на ЕКПЧ, член 7 на МПГПП съдържа и термина “жестоко”, което прави градирането по степен на суровост по-трудно, не звучат убедително (Виж: Raija Hanski and Martin Scheinin (eds), Leading Cases of the Human Rights Committee, Second, revised edition, Turku/Åbo, IHR, Åbo Academi University, 2007, p. 78.

[60] Виж например едно от последните решения, в което КПЧ намира нарушение на член 7: HRC, Madoui v. Algeria, 1495/2006, Views of 28 October 2008, § 9. Виж също за критична оценка на този подход: Sarah Joseph, Katie Mitchell, Linda Gyorki, Carin Benninger-Budel, A Handbook on the Individual Complaints Procedures of the UN Treaty Bodies, Geneva, OMCT, 2006, p. 159.

[61] Виж по-долу част 5.

[62] Виж следните дела на КПЧ: Grille Motta v. Uruguay, 011/1977, Views of 29 July 1980; Bleier v. Uruguay, 30/1978, Views of 29 March 1982; Lopez Burgos v. Uruguay, 052/1979, Views of 29 July 1981; Sendic v. Uruguay, 063/1979, Views of 28 October 1981; Angel Estrella v. Uruguay, 074/1980, Views of 29 March 1983; Arzuaga Gilboa v. Uruguay, 147/1983, Views of 1 November 1985; Cariboni v. Uruguay, 159/1983, Views of 27 October 1987; Berterretche Acosta v. Uruguay, 162/1983, Views of 25 October 1988; Rodriguez v. Uruguay, 322/1988, Views of 19 July 1994. Виж също: HRC, Lafuente Penarrieta et al. v. Bolivia, 176/1984, Views of 2 November 1987.

[63] HRC, Herera Rubio v. Columbia, 161/1983, Views of 2 November 1987. Виж също за изтезание от военните в Колумбия: HRC, Bautista v. Colombia, 563/1993, Views of 27 October 1995; HRC, Arhuacos v. Colombia, 612/1995, Views of 29 July 1997.

[64] HRC, Muteba v. Zaire, 124/1982, Views of 24 July 1984; HRC, Miango Muiyo v. Zaire, 194/1985, Views of 27 October 1987; HRC, Kanana v. Zaire, 366/1989, Views of 2 November 1993.

[65] HRC, Mika Miha v. Equatorial Guinea, 414/1990, Views of 8 July 1994.

[66] HRC, Domukovsky et al. v. Georgia, Appl. Nos. 623/1995; 624/1995; 626/1995; 627/1995, Views of 6 April 1998.

[67] HRC, Mulezi v. Congo, 962/2001, Views from 8 July 2004.

[68] HRC, Khalilova v. Tadjikistan, 973/2001, Views of 30 March 2005.

[69] HRC, Shukurova v. Tadjikistan, 1044/2002, Views of 17 March 2006.

[70] HRC, Wight v. Madagascar, 115/1982, Views from 1 April 1985.

[71] Виж например: HRC, Weismann v. Uruguay, 008/1977, Views of 3 April 1980. По това дело става дума за прилагане от военните спрямо член на група, опозиционна на авторитарния режим в Уругвай, на електрошокове, бесене за ръцете, потапяне на главата в мръсна вода до задушаване.

[72] HRC, Vargas Más v. Peru, 1058/2002, Views of 26 October 2005. По това дело става дума за прилагане от полицията спрямо заподозрян член на терористичната групировка „Сендеро Луминосо” на електрошокове, провесване от тавана със завързани отзад ръце и симулиране на давене.

[73] HRC, El-Megreisi v. Libyan Arab Jamahiriya, 440/1990, Views of 23 March 1994, § 5.4.

[74] CAT, Conclusions and recommendations on Israel, (1997), A/52/44, 9 May 1997, § 257.

[75] CAT, Dragan Dimitrijevic v. Serbia and Montenegro, 207/2002, Decision of 24 November 2004.

[76] CAT, Dimitrov v. Serbia and Montenegro, 171/2000, Decision of 3 May 2005.

[77] CAT, Danilo Dimitrijevic v. Serbia and Montenegro, 172/2000, Decision of 16 November 2005.

[78] CAT, Ben Salem v. Tunisia, 269/2005, Decision of 7 November 2007.

[79] CAT, Saadia Ali v. Tunisia, 291/2006, Decision of 21 November 2008.

[80] CAT, Keremedchiev v. Bulgaria, 257/2004, Decision of 11 November 2008.

[81] За възприемане от ЕСПЧ на елементи от дефиницията на КПИ виж например: ECHR, Salman v. Turkey, § 114.

[82] При все това, и той понякога се задоволява само с установяване на „нарушение на член 3”, вместо да конкретизира формата на нарушението – нечовешко/ унизително третиране или изтезание.

[83] ECHR, Tomasi v. France, Appl. No. 12850/87, Judgment of 27 August 1992.

[84] ECHR, Aksoy v. Turkey, Appl. No. 21987/93, Judgment of 18 December 1996. Преди това решение Европейската комисия по правата на човека установява изтезания по „Гръцкото дело” (виж по-горе 3.1.2). Нейните изводи бяха по-късно потвърдени от Комитета на министрите.

[85] Ibid., § 64.

[86] Виж по-горе в тази глава.

[87] Виж по-долу 4.2.8.

[88] Виж: Fionnuala Ní Aoláin, “The European Convention on Human Rights and Its Prohibition on Torture”, in: Sanford Levinson (ed.), Torture: A Collection, Oxford, Oxford University Press, 2004, p. 217.

[89] ECHR, Selmouni v. France, § 101. Схващането за Конвенцията като „жив инструмент, който трябва да се интерпретира в светлината на съвременните условия” има произхода си още в делото Тайрър срещу Обединеното кралство от 1978 г. виж: ECHR, Tyrer v. the United Kingdom, Appl. No. 5856/72, Judgment of 25 April 1978, § 31. След ЕСПЧ подобен подход към МПГПП възприе и Комитетът по правата на човека по делото Джъдж срещу Канада от 2003 г.: HRC, Judge v. Canada, 829/1998, Views of 5 August 2003, § 10.3.

[90] Виж: Harris, O’Boyle, Bates and Buckley, Law of the European Convention on Human Rights, р. 69-70. Авторите смятат, че ако Съдът се придържаше към юриспруденцията си от Ирландия срещу Обединеното кралство, той не би установил, както прави, изтезание, а само нечовешко третиране по Селмуни (Ibid., p. 74). Виж също: (ред.), Право на жизнь, запрет пыток и бесчеловечного или унижающего достоинство обращения или наказания: европейские стандарты, российское заканодательство и правоприменительная практика, Екатеринбург, Издательство Уральского университета, 2005, с. 62.

[91] ECHR, Selmouni v. France, § 82.

[92] Виж например: CEDH, Öktem c. Turquie, Requête no 74306/01, Arrêt du 19 octobre 2006; CEDH, Yeşil et Sevim c. Turquie, Requête no 34738/04, Arrêt du 5 juin 2007.

[93] Виж: ECHR, Dedovskiy and Others *****ssia; ECHR, Vladimir Romanov *****ssia, Appl. No. 41461/02, Judgment of 24 July 2008. По делото Дедовски Съдът при установяване на изтезание отдава особено значение на факта, че побоят над затворниците е в повечето случаи безпричинен и непровокиран.

[94] Виж: ECHR, Nevmerzhitsky v Ukraine, Appl. No. 54825/00, Judgment of 5 April 2005; ECHR, Ciorap v Moldova, Appl. No. 12066/02, Judgment of 19 June 2007.

[95] Виж например: ECHR, Menesheva *****ssia.

[96] Виж например особените мнения на съдиите Малинверни и Ковлер по делото Владимир Романов срещу Русия.

[97] ECHR, Krastanov v. Bulgaria, Appl. No. 50222/99, Judgment of 30 September 2004, § 53, достъпно на български език на: http://www. justice. government. bg/new/Documents/Verdicts/d_krastanov. doc. Виж също за оценката на това дело в: Peter van Dijk, Fried van Hoof, Arjen van Rijn, Leo Zwaak (eds), Theory and Practice of the European Convention on Human Rights, Fourth Edition, Antwerpen/Oxford, Intersentia, 2006, p. 408 (По-нататък за краткост: Van Dijk, van Hoof, van Rijn and Zwaak, Theory and Practice of the ECHR).

[98] CEDH, Bursuc c. Romaine, Requête no 42066/98, Arrêt du 12 octobre 2004.

[99] Виж по-долу обсъждането по делото Айдън срещу Турция.

[100] Например по делата Невмержитски срещу Украйна и Чорап срещу Молдова (виж по-долу). Виж също така по-долу обсъждането по делото Антропов срещу Русия, както и това по делото Кунарац на МНТБЮ.

[101] ECHR, Aydın v. Turkey, Appl. No. 23178/94, Judgment of 25 September 1997, § 83.

[102] Ibid., § 86.

[103] Но то не е първото подобно дело в международната юриспруденция. Една година преди ЕСПЧ като изтезание квалифицира изнасилване в условията на задържане Междуамериканската комисия по правата на човека по делото: IACommHR, Martí de Mejía v. Perú, Case 10970, Report No. 5/96, OEA/Ser. L/V/II.91 Doc. 7 at 157, 1996.

[104] ECHR, Nevmerzhitsky v Ukraine.; ECHR, Ciorap v Moldova.

[105] В този пункт Съдът изхожда от стандартите за информирано съгласие, конфиденциалност и третиране в случай на гладни стачки, възприети в Препоръка № R (98) 7 на Комитета на министрите на Съвета на Европа за етичните и организационни аспекти на здравеопазването в затвора.

[106] ECHR, Antropov *****ssia, Appl. No. 22107/03, Judgment of 29 January 2009, § 41.

[107] Ср.: Gilles Lebreton, Libertés publiques et droit de l’Homme, p. 291.

[108] Виж: Amos, Human Rights Law, р. 205.

[109] Виж по-горе глава 1.

[110] Член 10, т. 1 от МПГПП гласи: „Всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство.”

[111] HRC, General Comment No. 21: Humane treatment of persons deprived of liberty (Art. 10), 10/04/92, § 3 (По-нататък за краткост: HRC, General Comment No. 21).

[112] APT/CEJIL, Torture in International Law, p. 9. Виж също за подобна интерпретация: Joseph, Schultz, Castan, The International Covenant on Civil and Political Rights, p. 275; Nowak, CCPR Commentary, p. 172.

[113] Виж: Marc Bossuit, Guide to the “travaux préparatoires” of the International Covenant on Civil and Political Rights, Dordrecht etc., Martinus Nijhoff, 1987, pр. 226-227 (по-нататък за краткост: Bossuit, Guide to the “travaux préparatoires”of the ICCPR).

[114] Ibid., p. 226.

[115] HRC, Zheludkova v. Ukraine, 726/1996, Views of 29 October 2002.

[116] ECmHR, The Greek Case, § 180.

[117] ECHR, Ireland v. the United Kingdom, § 167.

[118] ECHR, Kudła v. Poland, Appl. No. 30210/96, Judgment of 26 October 2000, § 92.

[119] Cf.: APT/CEJIL, Torture in International Law, p. 57. Виж също така за подобна оценка: Van Dijk, van Hoof, van Rijn and Zwaak, Theory and Practice of the ECHR, p. 408.

[120] Виж например: ECHR, Barabanshchikov *****ssia, Appl. No. 36220/02, Judgment of 8 January 2009, § 51.

[121] ECHR, Krastanov v. Bulgaria, § 53. По-подробно за фактите по делото и изводите на Съда виж по-горе 3.2.2. Виж също за случай, в който Съдът намира нечовешко отнасяне при установена липса на умисъл: ECHR, Novinskiy v. Russia, Appl. No. 11982/02, Judgment of 10 February 2009, § 112.

[122] Виж например: ECHR, Bazorkina *****ssia, Appl. No. 69481/01, Judgment of 27 July 2006, § 141; ECHR, Orhan v. Turkey, Appl. No. 25656/94, Judgment of 18 June 2002, § 360.

[123] Nowak, CCPR Commentary, p. 161; Nowak, McArthur, The United Nations Convention against Torture, р. 558.

[124] Виж например ECHR, Kalashnikov *****ssia, Appl. No. 47095/99, Judgment of 15 July 2002 (унизително) за разлика от ECHR, Novinskiy *****ssia (нечовешко).

[125] ECHR, Ireland v. the United Kingdom, § 162. В решението си по делото Бесим Османи срещу Сърбия от 2009 г. КСИ добавя към тези основания и ромската етническа принадлежност на жалбоподателя. Той приема, че тя го прави специфично уязвим поради „неизбежната асоциация с малцинство, което исторически е било обект на дискриминация и предразсъдъци” (CAT, Besim Osmani v. Serbia, 261/2009, Decision of 8 May 2009, § 10.4.

[126] Виж: Uğur Erdal, Hasan Bakırcı, Article 3 of the European Convention on Human Rights: A Practitioner’s Handbook, OMCT Handbook series, Vol. 1, Geneva, 2006, p. 123 (по-нататък за краткост: Erdal, Bakırcı, Article 3 of the European Convention on Human Rights)

[127] HRC, Voulanne v. Finland, 265/1987, Views of 7 April 1989, § 9.2.

[128] ECHR, Klaas v. Germany, Appl. No. 15473/89, Judgment of 22 September 1993.

[129] ECHR, Berliński v. Poland, Appl. Nos. 27715/95 and 30209/96, Judgment of 20 June 2002, § 64.

[130] Виж: CEDH, Milan c. France, Requête no 7549/03, Arrêt du 24 janvier 2008; ECHR, Barta v. Hungary, Appl. No. 26137/04, Judgment of 10 April 2007.

[131] Виж например: ECHR, Poltoratskiy v. Ukraine, Appl. No. 38812/97, Judgment of 29 April 2003, § 132; ECHR, G. B. v. Bulgaria, Appl. No. 42346/98, Judgment of 11 March 2004, § 71; ECHR, Iorgov v. Bulgaria, Appl. No. 40653/98, Judgment of 11 March 2004, § 71.

[132] ECHR, Wainwright v. the United Kingdom, Appl. No. 12350/04, Judgment of 26 September 2006.

[133] Виж по-долу в тази част.

[134] Civil and Political Rights, Including the Question of Torture and Detention: Report of the Special Rapporteur on the question of torture, Manfred Nowak, E/CN.4/2006/6, 23 December 2005, Note 2.

[135] Фокусът върху по-новата юриспруденция е необходим поради това, че, както в случая с изтезанието, така и по отношение на нечовешкото и унизително отнасяне, юриспруденцията на Съда еволюира към „сваляне на летвата” на суровостта на третирането. Виж: Harris, O’Boyle, Bates and Buckley, Law of the European Convention on Human Rights, рр. 69-70, 94.