Съдържание (стр. 2 )

В преамбюла на Директивата, между другото, се посочват следните основания и съображения за приемането й:

s  Елиминиране на нелоялната конкуренция между транспортни предприятия, както чрез хармонизиране на таксовите системи, така и чрез установяване на справедлив механизъм за налагане на такси на превозвачите за разходите за инфраструктура;

s  Вече е постигнато споразумение за хармонизиране на акцизните такси върху горивата посредством приемането на Директивата на Съвета 92/81/ЕЕС, отнасяща се до хармонизиране на структурата на акциза върху минералните масла и Директива 92/82/ЕЕС за доближаване на нивата на акцизните такси върху минералните масла.

s  Съществуващата в момента нелоялна конкуренция не може бъде елиминирана само посредством хармонизиране на таксите и данъците. До влизането в сила на по-подходящи технически или икономически форми за облагане, съществуващите отклонения могат само да бъдат смекчени чрез възможността да се запазят или въведат такси за платено преминаване (тол-такси) и да се въведат такси за ползване на автомагистрали, а при определени условия и други потребителски такси;

s  Тол-таксите и потребителските такси не трябва да бъдат дискриминиращи, да изискват извънредни формалности и да създават пречки при преминаване на вътрешните граници.

Директивата съдържа два различни раздела. Първият разглежда таксите върху превозните средства и определя минималните им нива. Минималните нива на таксите за превозните средства зависят от броя на осите и максималното тегло, както и от типа на окачване на водещите оси. [3]

Вторият раздел разглежда таксите и данъците, директно свързани с ползването на инфраструктурата, т. е. тол-таксите и потребителските данъци и такси.

Под превозни средства в Директивата се разбира моторни превозни средства и различни комбинации от съчленени превозни средства, предназначени изключително за автомобилен превоз на товари и с максимално общо тегло не по-малко от 12 тона.

Тол-таксите са дефинирани като определена сума за пропътувано разстояние между две точки от инфраструктурата, обхваната от Директивата, докато потребителските такси могат да се определят като специална сума, предоставяща правото въпросната инфраструктура да се ползва от превозното средство за определен период от време.

Тол-таксите и потребителските таксите могат да се прилагат само за автомагистрали, т. е. пътища специално проектирани и изградени за автомобилен трафик, които не обслужват директно крайпътните територии и отговарят на други специфични критерии. Съществуват обаче две изключения от това правило.

Първото изключение е свързано с правото на дадена Страна-членка да наложи на потребителите с превозни средства, регистрирани в тази страна, такса за ползване на цялата пътна мрежа на територията й. Това право дава възможност на съответната Страна-членка да налага потребителски такси на местните превозвачи периодично, например веднъж годишно (т. е. заедно с таксите за превозните средства). Дания, Швеция и Белгия, като страни, членуващи в системата Евро-винетки, пояснена по-долу, използват тази възможност.

Другото изключение е за Страни-членки, които нямат единна автомагистрална мрежа или пътища с две платна за движение със сходни характеристики. Те могат да въвеждат потребителски такси за ползването на пътищата от най-висок клас на страната. Освен това, след консултации с Комисията, тол-такси и други такси могат да се налагат на ползващите други участъци от първостепенната пътна мрежа, особено ако това е продиктувано от съображения за безопасност. Последната процедура е била въведена от Швеция и Белгия.

Тол-такси и потребителски такси могат да не се налагат едновременно за ползване на един и същи участък от пътя. Въпреки това, Страните-членки могат да въвеждат тол-такси за ползването на мостове, тунели и планински проходи по участъци, за които има въведени потребителски такси.

Две или повече Страни-членки могат да се кооперират при въвеждането на обща система за потребителски такси, при което се съгласуват други допълнителни условия.

Съгласно Директивата потребителските такси трябва да бъдат фиксирани от съответните Страни-членки, като сумата не трябва да надвишава 1 250 EURO/год. (следва да бъдат преглеждани на всеки две години след 1 януари 1997 г.), включително административните разходи. По отношение на тол-таксите, ставките им трябва да бъдат обвързани с разходите за строителство, експлоатация и развитието на съответните инфраструктурни мрежи.

1.24.2.Отмяна на Директива 93/89/EEC. Нова Директива за таксуване използването на определена инфраструктура от тежкотоварни превозни средства

През 1995 г. Европейският съд отмени Директива 93/89/EEC по повод съдебно дело на Парламента срещу съвета..Отмяната бе извършена поради липсата на формална процедура за приемане на Директивата. В същото време Съдът постанови, че законовите разпоредби на отменената Директива трябва да останат в сила до приемането на нова Директива от Съвета.

В светлината на това и отчитайки, че някои клаузи на Директива 93/89/EEC трябваше да бъдат преразгледани след 1 януари 1997 г. както и това, че през декември 1995 г. Комисията прие своята Зелена книга “За справедливо и ефективно ценообразуване в транспорта – политически възможности за трансформиране на външните разходи на Европейския съюз във вътрешните транспортни разходи”, която поставя ударение върху необходимостта транспортните разходи да се доближат до реалните такива и призовава за по-висока степен на диференциация при пътните такси, през юли 1996 г. Комисията прие предложението за нова Директива.

Основната цел бе първоначално да се запълни правния вакуум, появил се след отмяната на Директива 93/89/EEC, но поради посочените по-горе причини Комисията прецени, че е подходящо да се включат някои нови важни клаузи в нейното предложение.

Предложението на Комисията бе представено на Съвета и Европейския парламент през ноември 1996 г.

През изтеклия период, предложенията бяха обект на проучване и обсъждане в рамките на Съвета. От обсъжданията стана ясно, че Страните-членки гледат на ключовите елементи на предложението по доста различен начин. Обект на дълги проверки и договаряния бяха най-вече нивата на потребителските пътни такси, степента на диференциация на таксите, както и въпросът за допълнителните такси.

В края на 1998 г. Съветът прие Обща позиция. Директивата беше приета на 15 юни 1999 г. като Директива на Съвета 99/62/ЕС. Новата Директива (както и Директива 93/89/EEC) законово се основава на Чл. 75 и 99 от Договора, в резултат на което всяко допълнение към директивата ще изисква единодушното съгласие на всички Страни-членки.

Основни разпоредби на Директива 99/62/ЕС (в сравнение с Директива 93/89/EEC)

Съгласно член 7, пар. 2, b, i, на Директивата, след консултации с Комисията могат да се налагат пътни потребителски и тол-такси за ползване на други участъци от първостепенната пътна мрежа в такава част от страната, където няма кохерентна мрежа от автомагистрали или пътища с подобни характеристики, доколкото тази инфраструктура се използва за между-регионални и международни превози на товари и при условие, че търсенето на транспортни услуги и плътността на населението не оправдават, от икономическа гледна точка, строителството на такива автомагистрали или пътища. (Нещо повече, все още се смята, че основание за въвеждане такси за тази част от пътната мрежа има и от гледна точка на безопасността на движението.)

На основание на същия член, пар. 2, b, ii, на Австрия е дадено правото да освободи амтомагистралния коридор между Куфщайн и Бренер от австрийка потребителска пътна такса. Тази клауза ще позволи на Австрия да въведе тол-такса във връзка с инфраструктурата за този коридор.

Член 7, параграф 10 формулира правото на Страните-членки да диференцират ставките така, че изчислението на налаганите тол-такси да съответства на:

a. а. Емисионната категория на превозното средство, при условие че няма тол-такса, която да превишава с 50% тол-такса за подобни превозни средства, отговарящи на изискванията на най-високите емисионни стандарти;

b. б. Часовете за пътуване в рамките на денонощието, при условие че няма тол-такса, която да превишава със 100% тол-таксата, прилагана за най-евтиния период от денонощието.

В параграфа се подчертава, че всяко диференциране на тол-таксите, съответстващо на гореспоменатите условия трябва да бъде пропорционално на целта, която преследва.

Максималните ставки (изразени в EURO) за диференциране на потребителските такси, в съответствие с екологичните характеристики, включително административните разходи, са изложени Приложение 2 на Директивата.

За превозни средства с не повече от 3 оси, максималните годишни ставки са както следва: 960 за превозни без сертификат, 850 за EURO І и 750 и превозни средства с EURO ІІ.

За превозни средства с не повече от 4 оси, максималните годишни ставки са както следва: 1 550 за превозни без сертификат, 1 400 за EURO І и 1 250 и превозни средства с EURO ІІ.

Максималните месечни и седмични ставки трябва да бъдат пропорционални на времето за ползване на инфраструктурата, докато дневните са фиксирани на 8 EURO за всички видове превозни средства, обхванати от Директивата.

Накрая, Страните-членки, които не са въвели EURO като парична единица следва веднъж годишно, ако е необходимо, да преизчисляват сумите (определени в Директивата) в национална парична единица, за да съответстват на изискванията на Директивата.

Новата Директива трябва да се прилага от Страните-членки от 1 юли 2000 г.

45.  Международни споразумения в ЕС и между ЕС и трети страни

4.15.1.Споразумение между Германия, Дания, Швеция и Бенелюкс за Евро-винетки

На 15 февруари 1994 г. Германия, Дания, Белгия, Холандия и Люксембург подписаха споразумение за обща система за таксуване на тежкотоварните превозни средства за ползване на определена инфраструктура, в съответствие с Директива 93/89/EEC (Директива за евро-винетки). Споразумението влезе в сила едновременно с Директивата, т. е. 1 януари 1995 г.

Целта на Споразумението е да обложи превозните средства, надвишаващи 12 тона, с обща потребителска такса за използването на определена инфраструктура на територията на страните по Договора. Заплащането на таксата в която и да е от участващите страни, позволява на превозните средства да ползват автомагистралната инфраструктура във всички останали страни. Нещо повече, Споразумението определя условията и процедурите по разпределението на приходите от таксите.

На 18 септември 1997 г., бе подписан протокол за присъединяването на Швеция към Споразумението. Съгласно протокола, Швеция влиза в системата Евро-винетки през 1998 г.

Едновременно с подписването на Протокола с Швеция, шестте страни подписаха и допълнително Споразумение за освобождаване на комбинирания транспорт от потребителски такси. Това споразумение дава право на страните да освобождават от потребителски такси превозните средства на тяхната територия, извършващи комбинирани превози, в съответствие с Директива 92/106/EEC за въвеждане на общи правила за някои видове комбиниран транспорт между Страните членки,. Освобождаването може да бъде пълно или частично, или като компенсиране на вече платени такси.

В този смисъл, под комбиниран транспорт се разбира транспорт на стоки между Страните-членки, при който първата или последната част от транспортната верига се извършва с автомобили, а в средната част се използва железопътен, вътрешно-воден или морски транспорт, при което последният участък трябва да надвишава 100 км по най-прекия маршрут. Освен това, първият или последен участък трябва да бъде между мястото на претоварване и най-близката ж. п. гара или - в радиус от 150 км от пристанището на претоварване.

Комбиниран транспорт е налице и в случаите в които, в средния участък самото превозно средство се транспортира по железница, или ако първия или последен участък от пътуването се извършва от превозно средство, използвано само за тези цели. Страната-членка, която взима решение за освобождаването от тези такси, трябва да го прилагат по недискриминиращ начин, т. е. освобождаването трябва да е еднакво валидно за превозни средства, регистрирани в съответната страна и другите Страни членки.

Трябва да се отбележи, че допълнителното Споразумение бе прието по инициатива на Германия и досега само Германия е избрала тази възможност за освобождаване от такси.

Пътните такси се плащат за определен период от време, изчислен в календарни дни, седмици, месеци или една година. Таксите (включително административните разходи) за двете категории превозни средства са следните: (а) с максимум 3 оси и (б) с 4 и повече оси:

s  Годишно: 750/1 250 EURO

s  Месечно: 75/ 125 EURO

s  Седмично: 20/ 33 EURO

s  Дневно: 6/ 6 EURO

При заплащане на потребителски пътни такси се издава сертификат (винетка). Винетката, която трябва да съдържа информация за дата и време/час на издаване, период на валидност, категория на таксата, платена сума и регистрационен номер, страната на регистрация на превозното средство и трябва да бъде на борда на превозното средство по време на пътуването и при поискване да се представя за проверка.

Договарящите се страни са отговорни за контрола по налагането на потребителски пътни такси и трябва да определят/сформират съответните институции. Страните разбират, че нарушаването на задължението за плащане на пътни потребителски такси и липсата на винетка в превозното средство по време на пътуване трябва да се санкционира.

Общите приходи от Евро-винетките в шестте страни се разделя и разпределя за всяка страна в съответствие с подробна формула, отчитаща превозите, извършени с превозните средства, регистрирани в една от тези държави. Приходите от превозни средства, регистрирани извън тези шест страни, се разделят, съгласно следното правило: Белгия 12.31%, Дания 3.79%, Германия 69.19%, Люксембург 0.97%, Холандия 8.52% и Швеция 5.25%.

Тези проценти могат да бъдат изменяни или коригирани на базата на статистическите данни, показващи степента в която транспортните компания използват инфраструктурата на всяка от договарящите страни. Всяко промяна, обаче, трябва да бъде приета от участващите страни единодушно.

В съответствие със Споразумението, страните са сформирали Координационен комитет, чиято задача е да прилага формулата за приходите, да ги осчетоводява, да извършва надзор, както и да координира работата на националните контролни институции.

Потребителските пътни такси се налагат за ползване на автомагистрали, или други главни пътища в съответствие с процедурите, изложена в Директивата за Евро-винетките. Договарящата страна има, също така, правото да разпростира таксуването с потребителски пътни такси върху ползване на цялата пътна мрежа за превозните средства, регистрирани в съответната страна. Потребителските такси са плащат за едно конкретно превозно средство и не могат да се прехвърлят на друго такова.

С пътни такси не облагат превозните средства на армията, гражданската отбрана, противопожарната отбрана, полицията и пътната администрация.

4.25.2.Споразумение между Швейцария и ЕС за автомобилния транспорт

През 1993 г. Съветът декларира своето намерение да сключи поредица от секторни споразумения със Швейцария и едно тях е това за транспорта.

Ситуацията около започването на тези преговори, обаче, се промени съществено в следствие а, проведен в Швейцария, за така наречената Инициатива за Алпите, съгласно която до 2004 г. се забраняват транзитните автомобилни превози през територията на страната.

По време на срещата на Съвета на Министрите на Транспорта през април 1994 г., министрите се договориха да поискат от Комисията да анализира ситуацията и да се обърне към правителството на Швейцария за тълкувание на горепосочения референдум. През ноември 1994 г. Комисията представи на Съвета доклад по този въпрос и през април 1995 г. Съветът прие решение, съгласно което Комисията се упълномощава да води преговори по споразумението между Европейския съюз и Конфедерация Швейцария за сухопътния транспорт.

В периода 1995-98 г. въпросът за транзитните превози през Швейцария бе основно разгледан от Министрите на транспорта на ЕС и се проведоха преговори между правителството на Швейцария и Комисията.

На срещата на Съвета на ЕС от 1 декември 1998 г., министрите окончателно одобриха Споразумение за автомобилния транспорт със Швейцария.

От 2005 г. товарни превозни средства с общо тегло ненадвишаващо 40 тона ще имат достъп през Швейцария. Тези превози ще бъдат облагани с потребителски пътни такси.

В преходния период от 2000 г. до 2005 г. ще се въведе квотна система за издаване на разрешителни за превозни средства с общо тегло до 40 тона. Квотите, които ще се разпределят между всички превозвачи от ЕС са фиксирани както следва: за 2000 година, по за 2001 и 2002 година и по за 2003 и 2004 година. Разрешителните ще са валидни за едно двупосочно пътуване (отиване и връщане) или за една транзитно преминаване. Разрешителните ще бъдат облагани с различни такси в зависимост от стандартите за емисиите на превозните средства. Таксите нарастват постепенно до едно средно ниво от 180 EURO.

От 2005 година потребителската пътна такса за двупосочно или транзитно преминаване ще бъде средно 200 EURO. Въпреки това, намалена такса в размер на 180 EURO ще трябва да се плаща до отварянето на ж. п. тунела, който Швейцария ще започне да изгражда през 1999 г., или най-късно до 1 януари 2008 г. От 2001 г. максимално допустимото тегло на товарни превозни средства ще бъде 34 тона общо тегло. Понастоящем максимално допустимото тегло от 28 тона общо ще преобладава до 2000 година.

За празните курсове или за превози на малки товари ще бъде установена годишна квота от разрешителни. Цената на едно такова разрешително ще бъде 40 CHF за 2000 година, като ежегодно ще нараства с 10 CHF до 2004 г. (80 CHF).

Споразумението все още не е в сила и ще има правна процедура по приемане, което означава провеждане на референдум във Швейцария.

4.35.3.Споразумения между ЕС и ФАР страните (Европейски споразумения) за асоцииране между ЕС и Страните-членки от една страна и трета държава от друга страна

От началото на 90-те години Европейският Съюз подписа споразумения с повечето от Фар-страните (Полша, Унгария, Република Чехия, Словакия, България, Румъния, Словения и Балтийските страни) с цел установяване на рамка за предварителна подготовка на тези страни в съответствие с декларираното от тях намерение за членство в ЕС след изтичане на един междинен период от време. Следователно, Европейските споразумения могат да се разглеждат като елементи от стратегията по присъединяването.

Споразуменията, които по принцип са оформени по еднакъв начин, съдържат най-общо разпоредби в сферите, обхванати от Договора на ЕС, т. е. за политическия диалог, основните принципи, свободното движение на стоки, придвижване на пътници, създаване на фирми, правила за конкуренция, икономически въпроси, хармонизиране на законодателството и др. Важен елемент в Споразуменията е, че пазарната икономика е част от асоциирането.

Споразумението с Румъния, например, съдържа в Член 57.3 и 83 следните клаузи, отнасящи се до транспорта:

Член 57.3.

С оглед осигуряване на координирано развитие и прогресивна либерализация на транспорта между Страните, в съответствие с техните търговски потребности, условията за взаимен достъп до пазара за въздушния транспорт и вътрешния воден транспорт трябва да се разгледат от специалното Споразумение за транспорта, което да се съгласува от Страните след влизането в сила на това Споразумение.

Член 83.

1. Страните трябва да развиват и засилват взаимното сътрудничество, така че да се даде възможност на Румъния да:

s  Преструктурира и модернизира транспорта;

s  Подобри движението на пътници и стоки, както и достъпа до пазара чрез отстраняване на административни, технически и други пречки;

s  Облекчи транзитното преминаване на превозвачи от Общността, автомобилни, ж. п., ползващи вътрешни водни пътища и извършващи комбинирани превози, през Румъния;

s  Постигне експлоатационни стандарти, съпоставими с тези на Общността.

2. Кооперирането трябва, в частност, да включва следното:

s  Икономически, правни и технически програми за обучение;

s  Предоставяне на техническа помощ и консултации, както и обмен на информация;

s  Предоставяне на средства за развитието на транспортната инфраструктура на Румъния.

3. Кооперирането трябва да включва следните приоритетни области:

s  строителство и модернизиране на пътища, включително постепенно облекчаване на условията за транзит;

s  управление на железниците, летищата, включително кооперирането между съответните национални институции;

s  модернизиране на главните маршрути от общ интерес и Транс-европейските връзки, пътната, железопътна, вътрешно-водна, пристанищна и летищна инфраструктура;

s  планиране ползването на земята, включително строителство и градоустройство във връзка с транспорта;

s  модернизиране на техническото оборудване в съответствие със стандартите на Общността, в частност в областта на автомобилния и железопътния транспорт, мултимодалния транспорт и спедицията;

s  установяване на последователна транспортна политика съвместима с тази, прилагана в Общността;

s  стимулиране на съвместните технологични и изследователски програми в съответствие с Член 76.

6.  Описание на друго законодателство на ЕС, оказващо пряко или непряко влияние върху автомобилния транспорт

В този раздел е направен подбор на законодателство на ЕС, което има пряко или непряко въздействие върху автомобилния транспорт. Списъкът на нормативните документи, които ще бъдат прегледани в светлината на предходната глава не претендира за изчерпателност.

6.1.  Налози върху горивата

През 1992 г. Съветът прие следните три Директиви, между които такива, отнасящи се до хармонизиране на таксите и данъците върху горивата в рамките на ЕС. В преамбюла на тези Директиви се казва, че те са необходими за установяването и функционирането на Вътрешен пазар.

Директива 92/12/EEC, (допълнена от Директива 94/74) разглежда основните въпроси, свързани с продуктите, които се облагат с акцизи, както и за притежаването, пренасянето и мониторинга върху тези продукти.

Директива 92/12/EEC, (допълнена от Директива 94/74) разглежда хармонизирането на структурите за акцизните такси върху минералните горива. Основната цел на тази Директива е да даде обща дефиниция на всички минерални горива, да изложи освобождаването от такси и да позволи на Страните-членки да прилагат други освобождавания от такси или намалени ставки.

Съгласно тази Директива минералните горива трябва да са обект на специално облагане с такси (акцизи), изчислени за 1 000 литра продукт при температура 15о С. Минералните горива, използвани за други нужди (освен като гориво за двигатели) или горивата за отопление са освободени от облагане.

Директива 92/82/EEC, (допълнена от Директива 94/74/ЕЕС и 95/99/ЕЕС) за хармонизиране на ставките на акцизните такси, цели да се въведат минимални нива на облагане с такси (акцизи), приложими за някои минерални горива. Някои от минималните нива са: за оловни бензини - 337 EURO, безоловни бензини - 287 EURO, газ, използван като гориво - 245 EURO, газ за отопление - 18 EURO.

6.2.  Законодателство във връзка с Опазване на околната среда (емисии)

От средата на 80те години и началото на 90те бяха направени препоръки за нивата за емисиите от NOх, HC и CO на тежкотоварните превозни средства, с общо тегло, надвишаващо 3.5 тона, а от 1 октомври 1993 г. в ЕС съществуват задължителни правила указващи граничните стойности на емисиите на новите превозни средства. В резултат на това регулиране на достъпа до пазара, през последното десетилетие замърсяването, причинено от товарния транспорт, бе намалено значително.

Техническият стандарт за превозни средства, чиито емисии отговарят на нивата, въведени на 1 октомври 1993 г. се наричат EURO 1. Техническият стандарт за превозни средства с нива на емисии по-ниски от тези се категоризира като EURO 0.

От 1 октомври 1996 г бяха въведени нови, по-стриктни нива за емисиите - EURO 2, които са 2-3 пъти по-ниски от тези за EURO 0. По отношение на конкретните емисии нивата бяха намалени с около 50%. Нивото на шума на двигателя беше намалено до 1/12 от това на “еквивалентно” превозно средство от 1975 г.

Снижаването на емисионните стандарти продължава и следващата стъпка ще бъде въвеждане на EURO 3 от 1 октомври 2001 г., което бе съгласувано от Комисията през декември, миналата година. Предстоящото влизане в сила на стандарт EURO 3 за новите превозни средства ще намали съществуващите нива с още 30%.

В тази връзка, трябва да се отбележи, че горепосочените стандарти (EURO 1 и EURO 2) служат като база за издаване на многостранни разрешителни – зелени, зелени и сигурни – в рамките на ECMT/CEMT (Европейска Конференция на Министрите на Транспорта). Тези разрешителни, със срок на валидност една година, дават право на притежателя да извършва превоз на стоки в цяла Европа, включително и ФАР-страните.

6.3.  Тегла и размери

Хармонизирането на теглата на превозните средства, техните размери, както и някои други характеристики, бе въведено за територията на Общността през 1985 г. с Директива. От тогава правилата бяха променяни неколкократно и сега са включени в Директива 96/53/EEC, указваща максималните допустими размери за вътрешния и международен трафик, както и максималните допустими тегла за международни превози, извършвани от някои превозни средства на територията на Общността.

Основната цел е да се адаптират нормативните документи, отнасящи се до техническото развитие на стандартите, доколкото поддържането на стандартите за безопасност на автомобилното движение е вече постигнато. В таблица 5.1 са посочени някои важни максимални стойности:

Таблица 5.1 Максимални стойности

Размери	Максимални стойности
Дължина	МПС (12 м), съчленени МПС. (16.5 м), автовлак (18.75 м)
Ширина	Всички МПС (2.55 м), хладилни МПС (2.6 м)
Височина	4.00 м
Тегло	2-осни МПС (18 т), 3- осни МПС (25 т), 4-осни съчленени МПС и автовлакове (38 т), 5 осни съчленени МПС и автовлакове (40 т), 5 или повече оси за контейнерен транспорт (44 т)
Осово натоварване	11.5 т за задвижваща ос

6.4.  Социални измерения

Правилата и практиките, отнасящи се до работата, експлоатацията, задълженията, времето за прекъсвания и почивка, повдигат въпроси с различна сложност в областта на транспорта, дължащи се на специфичните характеристики на различните транспортни дейности. Мобилността на голяма част от работещите в транспортния сектор, които могат да се озоват далеч, както от дома, така и от транспортното предприятие, за която работят, значителната дължина на някои от маршрутите, които обслужват, високата степен на необходимото внимание и концентрация, са някои от основите фактори, които трябва да се вземат предвид.

В същото време, не малко фактори, оказващи натиск, доведоха до вземане на политически решения по тези въпроси. Първоначалният мотив бе безопасността, както на обществото, така и на самите работници. Елиминирането на условията, създаващи възможност за нелоялна конкуренция между операторите са другият фактор, докато онези страни, които ограничават продължителността на работното време като принцип на своята генерална социална и трудова политика, се стараят да прилагат същия подход и за транспортния сектор.

О повече от 30 години в ЕС съществуват общи правила за времето на кормуване и почивка в автомобилния транспорт. Съответните клаузи са съдържат в следните наредби на Съвета: (EEC) 3820/85, за хармонизиране на социалното законодателство, отнасящо се до автомобилния транспорт и (EEC) 3821/85 за записващото оборудване (тахограф) в автомобилния транспорт. Директива на Съвета от 1988 г. (88/599/EEC) определя някои от стандартизационните процедури за реализиране на мерките (мониторинг, контрол и др.), посочени в тези наредби.

Правило 3820/85 се отнася до условията за определяне на времето за кормуване и почивка, както и изискваното минимално образование/опит на водачите на превозни средства, използвани за превоз на стоки и пътници в рамките на Общността. Основната цел на Правилото е да се избегне нелоялната конкуренция, да допринася за безопасността на движението и да ограничава часове за работа и да се гарантира минимално време за почивка като социална мярка. Правилото е било обект на критики поради сложността и липсата на гъвкавост, поради което отдавна се предвижда допълнение към Правилото. Комисията е обявила, че предложението за такова правило е в процес на подготовка.

Правило 3820/85 е тясно свързано с Правило 3820/85, съдържащо изискването за задължително оборудване на превозните средства с тахограф, който е инструментът, контролиращ работните часови и периодите за почивка. Определени са и техническите изисквания, на които това устройство трябва да отговаря. След период на продължителни дискусии, Министрите на транспорта от ЕС се споразумяха през 1997 г. да допълнят това правило така, че от 1 юли 2000 г., всички нови превозни средства задължително да бъдат оборудвани с цифров тахограф с автоматично регистриране дейността на водачите, които водачите трябва да имат микропроцесорна карта със същите характеристики.

В тази връзка трябва да се спомене, че правила, донякъде подобни на тези на ЕС (ревизирани през 1991 г.), бяха приети и в Международната (ООН) спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR). Това споразумение бе ратифицирано от повечето европейски страни, включително Страните-членки на ЕС. Превозът на стоки между страните от ЕС и другите държави е регулиран от това споразумение, така както и транспорта между страните извън ЕС.

6.5.  Достъп до професията

Преди да получи право на достъп до автомобилния транспортен пазар на ЕС, кандидатът трябва да удовлетворява изискванията, посочени в Директива на Съвета 96/26/EEC, допълнена от Директива 98/76/EEC и отнасящи се до допуска за експлоатация на автомобилни товарни и пътнически транспортни оператори и взаимното признаване на дипломи, сертификати и други официални документи, доказващи квалификацията, с което се цели да се улесни правото на транспортните оператори свободно да извършват национални и международни транспортни операции.

Страните-членки трябва да започнат прилагането на Директива 98/76/EEC не по-късно от 1 октомври 1999 г. Съгласно нея, минималната граница над която се изисква спазването на правилата за достъп до пазара е занижена спрямо сега действащата 6 т – на 3.5 т. общо тегло. Основанията за това са дадени в преамбюла на Директива 98/76, а именно:

“… в резултат от развитието на автомобилния транспортен пазар и вземайки предвид функционирането на Вътрешния пазар, бе необходимо да се измени обхвата за прилагане на Директива 96/26/EEC, за да се включат някои категории предприятия, извършващи автомобилен превоз на стоки с превозни средства, с малка товароносимост, такива като куриерски компании,….”

Превозвачът трябва да отговаря на условията, изложени в Директивата, относно вида на стоката, професионалното умение и съответната финансова стабилност. Що се отнася до последното, кандидатът трябва да има капитал и резерви, възлизащи на минимум 9 000 EURO за първото превозно средство и 5 000 EURO за всяко следващо, което използва за транспортни операции.

7.  Възможност за развитие на принципите на ЕС при определяне на таксите

Понастоящем обхватът на “acquis communautaire” (пакет нормативни документи, изисквания и правила на ЕС) във връзка с таксите за автомобилни превози е сравнително ограничен и обхваща преди всичко товарните транспортни средства. В рамките на интеграционния процес с ЕС, асоциираните страни ще трябва да се насочат към уеднаквяване/ доближаване със законодателството на ЕС.

Независимо от това, политиката на ЕС по отношение на таксите за автомобилните превози се променя бързо, което оказва влияние върху “acquis communautaire”. Все още участието на Комисията е, съсредоточено най-вече към създаването на Общ транспортен пазар и поле за равнопоставеност. Това е причината, поради която, пакетът от документи е основно насочен към товарните превозни средства. Изключително важно е асоциираните страни да са напълно наясно с указанията, давани от ЕС, за да са в състояние да се подготвят и да отговорят на време на изискванията на ЕС. Независимо от това че начинът, по който ще се отговори на тези изисквания е в голяма степен второстепенен въпрос, страните трябва отсега да създадат точната рамка за осъществяване на ефективно приближаване.

Може да се каже, че една от основните задачи на политиката на ЕС по отношение на таксите за автомобилния транспорт е да се въведе принципа “потребителят заплаща”, който бе описан по-горе. С изпълнението на тази цел, трябва да се постигне подобряване ефективността на пътната мрежа на Европа, да допринесе за непрекъснатото развитие на автомобилния транспорт и да се стимулират инвестициите в Транс-европейската мрежа. За реализирането на тази цел, би могло да се очаква, че ЕС ще разшири обхвата на пакета документи “acquis communautaire” по отношение на пътните такси. Първата стъпка е приемане на нова Директива, която ще замести Директива 93/89/EC и ще се отнася до таксите на някои видове превозни средства, използвани за автомобилен транспорт на стоки, тол-таксите и потребителските такси за ползване на определена инфраструктура (виж Раздел 2).