Съдържание (стр. 3 )

В съответствие с Бялата книга, във връзка със справедливото заплащане за ползване на инфраструктура, би могло да се очаква използване на поетапен подход по отношение на изграждането на обща рамка за определяне на таксите за инфраструктура. В зависимост от компетенциите на ЕС и ефективността на интегриране на някои стратегии, ЕС или ще предложи ново законодателство и ще измени съществуващите правила, или ще допринесе за сближаването чрез съвместни изследвания и обмен на “най-добрия опит”.

По отношение на законодателството на ЕС, се предвижда изготвянето на рамка, основаваща се на общи принципи за всички видове товарни превози, при това отчитайки принципа на подчиненост. Основната цел е да се постигне постепенно намаляване на всички такси, най-вече на тези, които не са свързани с ползването инфраструктурата, както и да се разработи унифицирана и всеобхватна тол-система, диференцирана и базираща се на разстоянието. В същото време прилагането на териториалния принцип (т. е. потребителите на пътищата трябва да плащат за разходите, предизвикани от самите тях или колкото е възможно по-тясно свързани с конкретната точка на ползване) ще бъде разширен и ще замести националния принцип. В този смисъл, въвеждането на системата с винетки може да се разглежда като междинна стъпка в тази насока.

Що се отнася до обхвата на законодателството, би могло да се очаква постепенно разширение по отношение на леките автомобили. Тогава ще бъде възможно да се вземат предвид интересите на конкуриращия се обществен транспорт и другите търговски и пътнически услуги. В рамките на гореспоменатия поетапен подход за изграждане на обща транспортна инфраструктурна рамка, се очаква през следващите 4-5 години ЕС да разработи законодателство относно:

σ  Унифицирани и прозрачни методи за измерване на пределните стойности на разходите на автомобилния транспорт (инфраструктурни разходи, разходи за опазване на околната среда, разходи за ПТП и задръствания).

σ  Стандарти за технологии за таксуване.

σ  Класификация на тежкотоварните превозни средства от екологична гледна точка.

σ  Ревизия на Правило 1108/70 за въвеждането на счетоводна система за инфраструктурните разходи по отношение на всички видове транспорт.

σ  Ревизия на Правило 1107/70 за държавна подкрепа за вътрешния воден транспорт и за по-нататъшно уточняване на правилата за такава подкрепа, както и за управление на вътрешния воден транспорт, с цел създаване на условия за лоялна конкуренция.

σ  Преглед на настоящото законодателство на Европейския съюз с цел да се облекчи развитието на схемите за оценяване на градския автомобилен транспорт на ниво страна-членка.

σ  Адаптиране на специфичните такси в съответствие с основната система за таксуване

σ  Хармонизиране на системите за таксуване на транспортните видове.

σ  Определяне на такси за гранични стойности на разходите за инфраструктура и на външните местни и на общността разходи.

σ  Задължително прилагане на обща система за таксуване на автомобилните превози за тежкотоварните превозни средства и търговските пътнически превози.

σ  По-нататъшно прилагане на хармонизирани принципи за определяне на такси (гранични социални разходи, методи за измерване на тези разходи и нива на таксите, определени на база външни разходи за цялата общност).

8.  Съществуващи практики относно определяне на таксите за автомобилен транспорт в Страните-членки на ЕС

Както е описано по-долу, системите за определяне на таксите в страните на ЕС са силно диференцирани, като причината за това е, че от една страна ЕС има само регулираща функция в тази област, а от друга страна, законодателството на всяка страна се основава на “уникални” критерии т. е. критерии, свързани с традициите, географските условия, околната среда, индустрията и т. н.

Представено е описание на различните такси в рамките на съюза, както и съответните характеристики на тези такси и начина, по който се разглеждат от Страните-членки.

Във всяка страна, МПС са облагат с ДДС в съответствие с общите правила за ДДС на Общността. Освен това, от 1 януари 1993 г. са въведени специални правила, гарантиращи, че придобиването на превозно средство, където и да е в рамките на Общността, се облага с ДДС в страната, към която се отправя МПС (за която е предназначено). Нещо повече, съществуват специални правила, с които да се гарантира последователен подход за облагане с ДДС при търговски сделки вътре в Общността и на МПС втора употреба.

По отношение намалението на входния ДДС, Страните-членки имат различен подход. Доколкото, това се отнася до превозни средства с търговско предназначение най-общо, някои от страните не прилагат облекчения за пътническите автомобили. Други страни позволяват частично намаляване (произволна стойност като например 50%, или стойност, изчислена според степента на професионално използване на автомобила), а някои страни пък позволяват пълно освобождаване.

Регистрационните такси нормално се плащат предварително или по време на самата регистрация на превозното средство. Обикновено тези такси са еднократни, при първата регистрация, независимо от това, че в две от Страните-членки нова такса се плаща при всяка смяна на собственост. Освен изискването, че не трябва да се разчита на граничния контрол, тези такси не са предмет на някакво общо правило в рамките на Общността. Съществуват различни методи за изчисление на таксите. Таксите могат да зависят от стойността на превозното средство, мощността, измерена в конски сили, кубатурата на двигателя, нивото на емисиите или комбинация от фактори.

Нормално, регистрационният талон и/или документите не се издават преди плащането на таксите или гаранциите за това. Противно на използвания метод за изчисление, сумата на таксата, която се плаща за ползване на превозното средство, нормално намалява с възрастта на превозното средство. Различни типове превозни средства могат да бъдат освободени от такси, или въз основа на техните физични характеристики или заради начина на използването им.

Някои от Страните-членки имат регистрационни такси, както и регистрационни добавки. Първите нормално се плащат по финансови причини, и следователно нивото на облагане може да бъде съществено, а последните, противно на останалите, се прилагат за покриване на разходите за поддържане на националните регистри.

“Circulation taxes” или такси-движение (също се отнасят към пътните такси, таксите за превозно средство или в някои случаи към годишните такси) са периодични и обикновено се свързват с правото за ползване на обществената пътна мрежа При тежкотоварни транспортни средства, тези такси трябва да съответстват на разпоредбите на Директива 93/89/EEC, която определя минималните нива. За останалите превозни средства не съществува законодателство на Общността в тази област. Тези такси се определят в съответствие с различни критерии, като обем на двигателя, мощност в конски сили, тип на гориво, район на регистрация и др. В някои случаи се отчита и възрастта на превозното средство.

Тол-такси и потребителски пътни такси се използват в много Страни-членки, като средство за възстановяване на инфраструктурните разходи. Тол-таксите се определят в зависимост от пропътуваното разстояние. Директива 93/89/EEC се отнася до използването на тол-таксите за тежкотоварни превозни средства, както и за потребителски пътни такси, каквато е например системата Евро-винетки, която се основава на времето за ползване на автомагистралите или сходни пътища и се използва от Швеция, Дания, Германия, Белгия, Холандия и Люксембург.

Нормално, с такси върху горивата се облагат автомобилните горива, като зависят от количеството на продукта, пуснат за потребление. Системата за акцизни такси на Общността (EEC Директиви 92/12, 92/81 и 92/82) предоставя минималните нива на акцизите, които страните-членки трябва да съблюдават. Казва се също така, че Страните-членки трябва да облагат всяка от категориите на продукта (безоловен бензин, оловен бензин, дизелово гориво и др.) само с една ставка, която за оловния бензин трябва да бъде по-висока от тази на безоловния.

В рамките на съгласуваната процедура са възможни отклонения от основните принципи. Налогът се определя, като специфична сума за количество продукт. Някои Страни-членки налагат допълнителни такси върху горивата с цел опазване на околната среда. В тези случаи налогът често се изчислява индиректно, като функция от нивото отделяните на вредни емисии, такива като въглероден двуокис, сяра и др.

9.  Описание и списък на пътни транспортни такси и налози в страните от ЕС

Съществуващите системи за таксуване в рамките на ЕС варират в големи граници и се основават на поредица от различни принципи. Като цяло трябва да се отбележи, че ограничена част от законодателството, отнасящо се до определяне на данъци/такси в Страните-членки се основава на правилата на ЕС (както бе посочено в предишната глава). В резултат на това, съществени раздели от данъчното законодателството на Страните-членки варират съгласно финансовата традиция, географските особености и други критерии.

Настоящата система е смес от данъци/такси, основаваща се на национален принцип (напр. годишни пътни такси или такси за превозното средство), съгласно който таксите се плащат в държавата на произход и на такива, основаващи се на териториалния принцип, според който таксите се плащат там, където са причинени разходите (напр. тол-такси, потребителски пътни такси и в по-малка степен акцизните такси върху горивата).

Таксите, свързани с превозните средства могат да се разделят на такси за придобиване (ДДС при закупуване придобиването на автомобили, регистрационна такса (+добавка)), върху собствеността (такса движение, такса върху застрахователната премия) и ползването (такса (акциз) върху горивата (+ДДС), тол-такси за пътища или мостове, потребителски пътни такси (системата Евро-Винетки)). В Таблица 8.1 таксите са представени за сравнение.

Таблица 8.1 Такси, свързани с превозното средство, прилагани в страните-членки на ЕС от 1 януари, 1998.

Страни-членки	Такси върху придобиване	Такси върху собствеността	Такси върху ползването
ДДС при закупуване	Регистр. такса	Регистр. добавка	Такса движение	Такса върху застраховка	Такса върху горивата + ДДС	Тол за пътища/ мостове	Евро-Винетка (#)
Белгия	* * *	* *	* *
Германия	* *	* *	* *
Дания	* * *	* *	* * *
Испания	* * *	* *	* *
Гърция	* *	* *	* *
Франция	* *	* *	* *
Италия	* * *	* *	* *
Ирландия	* *	* *	* *
Люксембург	* *	* *	* *
Холандия	* * *	* *	* *
Австрия	* *	*	* * (*)
Португалия	* * *	*	* *
Финландия	* *	* *	*
Швеция	* * *	*	* * *
Великобрит.	*	* *	* *

Източник: Бялата книга на Европейската комисия. Справедливо заплащане за ползване: Поетапен подход към определяне на такси за ползване на инфраструктура в ЕС.

(#) Бележка: Евро-винетките се отнасят до системата за регионални такси върху ползването на пътищата (базирана на времето, в което автомагистралната инфраструктура се ползва от товарни автомобили с максималното тегло над 12 т), прилагана в Германия, Дания, Белгия, Люксембург, Холандия и Швеция (от 1998 г.). Австрия прилага система Винетка, която е сравнима с Евро-Винетки, но е национална, а не регионална система.

9.1.  Такса за придобиване

Всички Страни-членки облагат с ДДС придобиването на МПС, в рамките на общия за Общността за ДДС, като ставките варират от 15 до 25% от цената без ДДС. В някои Страни-членки се прилагат ограничения на правото да се намалява/освобождава от ДДС закупен лек автомобил, който се използват за професионални нужди. В Швеция, Финландия, Австрия, Португалия, Гърция и Ирландия регистрационната такса е включена в стойността, върху която се заплаща ДДС.

Във всички страни-членки, освен в Люксембург и Португалия, ставката за ДДС е една и съща за МПС, дизеловото гориво, оловния и безоловния бензин. Люксембург прилага по-ниски ставки за безоловен бензин, а Португалия прилага по-ниски ставки за дизелово гориво. За сравнение в следващата таблица са посочени ДДС ставките на Страните членки:

Таблица 8.2 ДДС ставки в страните-членки

Страни-членки	ДДС ставка %
Белгия	21
Дания	25
Германия	15
Испания	6
Франция	20.6
Гърция	18
Ирландия	21
Италия	19
Люксембург	15 (12)
Холандия	17.5
Австрия	20
Португалия	17 (5)
Финландия	22
Швеция	25
Великобритания	17.5

Освен ДДС, повечето страни-членки прилагат форма на данък, който се заплаща при регистрирането на превозното средство в националния регистър на превозните средства. Регистрационни такси, чиято функция е повишаване на приходите, се събират в 12 Страни-членки (Таблица 8.1). В допълнение към регистрационните такси, някои Страни-членки събират също така и регистрационна добавка, която се плаща по време на регистрацията в автомобилния регистър. В Германия и Люксембург тази добавка се събира при самата регистрацията. Великобритания не облага нито с регистрационна такса, нито с допълнителна сума. Регистрационните такси нормално се плащат само при първото регистриране в националния регистър на превозните средства. В Белгия и Италия регистрационната такса се събира при всяка промяна на собствеността.

Съществува тенденция, регистрационните такси да са преди всичко за пътническите леки автомобили и Страни-членки, които събират такива такси, прилагат редуцирани ставки или освобождаване от такса за търговски превозни средства, такива като автобуси и товарни автомобили. Въпреки това, може да се отбележи, че Швеция събира регистрационна такса за всички превозни средства, освен за пътнически леки автомобили.

Схемите за определяне на таксите варират от такива, основаващи се стриктно на стойността, както е в Дания и Финландия, до по-сложни такси. В Австрия, например, размерът на таксата зависи от средния разход на гориво на превозното средства. Холандия прилага система, стъпваща върху стойността, но там таксата за дизеловите автомобили е наказателна (т. е. заплаща се по-висока такса). Във Франция регистрационната такса е местна, до колкото стойността се определя от провинциите, които също ползват приходите. Регистрационната такса в Италия също отчасти е местна такса.

Нивата на регистрационната такса за нов пътнически автомобил са в границите от 0 до 180% от цената на колата, без данъци и такси. Най-високи такси за нови автомобили се прилагат в Дания, следвана, но със значително по-ниски, от Гърция, Финландия и Португалия. Въпреки това, обхватът на таксите в Гърция за използвани автомобили може да достигне 460%. Най-ниското ниво на облагане, разбира се, е налице в тези Страни-членки, в които новите коли се облагат само с ДДС.

Цените на пътническите автомобили варират в доста широки граници в Страните-членки. Не е изненадващо, че се прилагат различни нива на регистрационните такси в Страните-членки. В сравнението на цените, извършено от Комисията през 1997 г., бе посочено, че за 43 от общо 75те изпитани модела, цените, без включени в тях такси, се различават в рамките на Общността с повече от 20%. Нещо повече, трябва да се отбележи, че трите Страни-членки с най-високи такси, Дания, Финландия и Гърция, не са включени в проучването. Въпреки, че разликите в цените може би ще се обяснят с фактори като пазарна структура и преференции за купувачите, не може да се отрече, че различните данъчни режими имат някакво въздействие върху определянето на цените, без данъци/такси.

9.2.  Данък върху собствеността

Определени са два по-широко обхватни типа данъци/такси върху собствеността. Това са такса-движение и таксите върху застрахователната вноска на превозното средство.

Всички страни-членки събират годишна такса-движение. С такива такси се облагат, както пътническите автомобили, така и търговските превозни средства. По отношение на пътническите леки автомобили тази такса може да бъде единна, като например, "British Vehicle Excise Duty" (Британска акцизна такса върху ПС) в размер на £ 145 годишно. Нормално, обаче, стойността на таксата е свързана с определени характеристики, като обем на двигателя, тегло на превозното средство, мощност на двигателя или възраст на превозното средство.

В някои страни-членки (Швеция, Белгия, Дания, Финландия) автомобилите с дизелово гориво плащат по-висока такса-движение от тези с бензин. Най-често това цели да компенсира факта, че на практика автомобилите използващи дизелово гориво плащат по-малък акциз от колкото бензиновите автомобилите. Въпреки това, във Франция собствениците на автомобили с дизелово гориво, плащат по-ниска такса-движение, от колкото тези на бензинови автомобилите.

Най-високите такси-движение се събират в Дания, Холандия и Ирландия. Стойността на таксата-движение за автомобил с бензинов двигател с капацитет от 2 000 см3 варира от 100 до 884 ECU за година.

В повечето страни годишната такса-движение за използването на търговски превозни средства се различава от тази за частни пътнически автомобили. Съществува голяма разлика в нивата на таксуване на тежкотоварни превозни средства в Общността, където най-високите нива на таксуване се прилагат във Великобритания. Някои Страни-членки имат (имаха) изменение, позволяващо им да прилагат таксови ставки под минимума за Общността, постановен в Директива 93/89/ЕЕС, докато други Страни членки прилагат ставки 10 пъти по-високи от този минимум.

Повечето Страни-членки събират акциз върху задължителната застраховка движение, (гражданска отговорност), изисквана от шофьорите. В някои страни това е част от общата такса върху застрахователната вноска, докато в други таксата се събира само върху застрахователните вноска за автомобила, но не върху другите застрахователни вноски. Страната с най-високи такси е Дания, със такса върху застрахователната премия на пътническите автомобили, възлизаща на 50% от платената вноска.

9.3.  Данък върху ползването

Горивото е обект на множество различни данъци/такси, включително ДДС, акцизни такси, такси за съхранение и сигурност и такси, свързани с въздействието върху околната среда. Повечето Страни-членки прилагат стандартната ДДС ставка за горива, вариращата от 15% (Германия) до 25% (Швеция и Дания). Въпреки това, Португалия прилага редуцирана ставка от 5% върху дизеловите горива, а Люксембург прилага редуцирана ставка за безоловен бензин в размер на 12%. Като цяло, ДДС се плаща/поема от частните потребители, докато търговските оператори, които са регистрирани по ДДС, , могат да претендират за освобождаване.