Съдържание (стр. 3 )

- малките общински съвети могат да разширят и подобрят своята дейност;

- подобряват се условията за решаване на непрекъснато нарастващите и усложняващи се общински задачи;

- разширява се информационната база на общинските съветници и по този начин се улеснява вземането на решения;

- създават се условия за по-задълбочени дискусии и за разсейване на политическото напрежение;

- предоставя се възможността различни групи от населението да бъдат представени чрез техни експерти.

Да организира широкомащабни дискусии при определяне приоритетите на местното развитие и приемането на общинските бюджети.

Това е особено актуално сега, при силен финансов дефицит, когато е необходим консенсус при определяне на приоритетите. Това прави хората съпричастни към проблемите и стимулира тяхното лично участие в определени дейности, например благоустрояване. В доста общини успешно се прилага практиката на включване на заинтересованите граждани в реализиране на мероприятия чрез доброволно полагане на труд. Сключването на договор за съвместна дейност между общината и представител на заинтересованата група спестява доста финансови средства за труд, данък добавена стойност и традиционния процент печалба, които всяка фирма начислява.

Да стимулира в определени случаи формирането на граждански сдружения.

Положителен е опитът на община Разград в изграждането на обществени съвети по направления. Тази нова форма ангажира по-широк кръг от специалисти, обществени организации и неправителствени формации в решаването на проблемите на общината. Подобен е опитът на община Добрич-град, където вече е създаден обществен съвет по демографските проблеми. Те имат статут на консултативни органи към общинския съвет и кметския екип.

Колкото по-отворени са местните власти към взаимодействие с граждански сдружения, толкова по-успешна е тяхната политика. Гражданите от пасивни, вечно недоволни наблюдатели се превръщат в активни участници в процесите на местно ниво. Те забравят политическите си пристрастия и се обединяват около проблем, интерес или събитие, изразяват своята гражданска позиция и заедно с избраните от тях личности, които пряко участват в управлението, изграждат и развиват гражданското общество в нашата страна.

През последните месеци се наблюдава тенденция на нарастващ интерес от страна на неправителствени организации към съвместна работа с органите на местната власт. Повечето от финансираните проекти от Фондация "Развитие на гражданско общество" и Програма "Демократична мрежа" целят постигане на прозрачност в управлението на общинските управи, граждански контрол върху тяхната дейност, стимулиране на гражданското участие в процесите на вземане на решение, и - не на последно място - партньорство в разрешаването на спорове при определяне на местните приоритети.

Неправителствени организации биха могли да сътрудничат активно и във взаимен интерес с органите на местната власт в процеса на формиране на гражданско общество и постигане на гражданска (активна) демокрация в нашата страна.

За конституиране на това сътрудничество е важно първите стъпки да бъдат предприети след обстоен анализ и да доведат до успешни резултати, при проява на взаимен респект и толерантност.

Голяма част от неправителствени организации имат натрупан опит в стимулиране на гражданския интерес и участие в обществения живот, в проучване и насочване на общественото мнение, в обединяване на интереси и разрешаване на спорове и конфликти. Не всички обаче познават правата и задълженията на органите на местната власт, структурите и начина им на функциониране, процеса на вземане на решения и тяхната реализация. Дори се срещат мнения, че някои от отделите на общинската администрация са излишни, тъй като нестопанските организации могат да изпълняват техните функции.

Проявява се скептицизъм спрямо готовността на местната власт да "отвори" своето управление към граждански инициативи.

От друга страна, някои общински управи поддържат пълно информационно затъмнение, нямат изградена практика да популяризират своята дейност и да търсят обществена подкрепа. Проявяват недоверие към дейността на нестопанските организации и считат, че партньорството с тях само ще забави разрешаването на проблемите (изводите са направени след поредица от срещи).

Считам, че Фондацията за реформа в местното самоуправление, чиято мисия е да спомага за развитие на силно местно самоуправление в България и увеличаване на общественото разбиране на неговата роля и значение, трябва да играе водеща роля в този процес, като насочи своята дейност в три посоки:

- системни срещи, семинари, подготовка на материали и информация за успешни практики, насочени към кметове, председатели на общински съвети и съветници, които да доведат до убеждението, че прозрачността на управлението, използването на гражданската активност и потенциал и търсенето на обществен консенсус са характеристики на успешното управление;

- установяване на добро сътрудничество с неправителствени организации, проявяващи интерес към работа с местната власт; предоставяне на информация и участие в дискусии за правомощията и отговорностите на местната власт; оказване на помощ при подготовката на материали, касаещи гражданското участие в местното самоуправление;

- отразяване на примери за успешно взаимодействие между нестопанския сектор и общинските управи на страниците на Информационния бюлетин на ФРМС.

Гражданското участие в местното самоуправление е тема, широко дискутирана и в страните с установена демокрация, поради факта, че това е непрекъснат и водещ към усъвършенстване процес.

Споделянето на опит и успешни практики от различни страни ще убеди представителите на местната власт и неправителствените организации, че като процес гражданското участие на местно равнище би трябвало да бъде осъзната необходимост и ще ги стимулира да извървят успешно пътя едни към други.

Теми за дискусия могат да бъдат:

- начини за успешно информиране на гражданите;

- обективно проучване на общественото мнение;

- форми на гражданско участие и неговата мотивация;

- разрешаване на конфликти и определяне на приоритети;

- финансиране на гражданските инициативи.

Дискусия I

Водещ: Валерий Русанов

Валерий Русанов: Българските неправителствени организации работят в обстановка, в която правата и възможностите им за действие не са ясно дефинирани. Забранителният или разрешителен режим, с който те трябва да се съобразяват, ежедневно ги изправя пред проблеми като: затруднен достъп до информация, бюрократични спънки, неясна правна база за онези възможности за контрол, които предполага гражданското общество. Повечето от организациите на третия сектор обаче вече имат натрупан опит в това отношение. Част от тях са изпробвали възможностите си да работят при тези условия и са в състояние да обобщят своите наблюдения, както и да предложат на останалите неправителствени организации модели за действие в определени ситуации. Семинарът цели по-ясното определяне на законовия периметър за ефективен граждански контрол и конкретизиране на възможностите за сътрудничество между държавните органи и неправителствените организации.

С това ще се разширят възможностите за ефективен контрол от страна на гражданите и ще се създадат условия за по-успешното им включване в дейностите на неправителствени организации. Надеждата ни е, че семинарът и резултатите от него ще бъдат от полза и за хората от неправителствените организации, и за представителите на държавната власт, които присъстват тук.

Ние считаме, че ще можем да обобщим в някаква степен досегашния опит в сферата на гражданския контрол и да осмислим това, което става в момента в нашата страна, като по този начин структурираме по-ясно вижданията си за ролята на гражданското общество и гражданския контрол върху властта. Мисля, че ако успеем поне малко да намалим съществуващата неяснота както сред политолози и политици, така и сред гражданските дейци и представителите на държавната власт, това няма да бъде малък резултат.

Първата сесия на нашия семинар - "Държавата и гражданското общество" - включва необятни проблеми, но ние смятаме да се ограничим с въпросите за законовите параметри, обичайните практики и обществените принципи. Идеята за този семинар възникна у мен още преди една година. По повод на едни злополучни ноти, обменени - или необменени - между нашия външен министър и руския посланик в България, ние се изправихме пред проблема за реалните възможности да поискаме информация за ставащото. Двама души написаха отворено писмо до министъра на външните работи за изясняване на ситуацията. След това тези двама души се посъветваха с компетентни юристи и се оказа, че точно в тази област нещата у нас въобще нямат юридическо решение. Те нямат и своето обичайно, "традиционно" интерпретиране.

Тогава ние си помислихме, че този проблем сигурно се поставя с още по-голяма сила в други сфери. И решихме, че най-удачната форма за изясняване на положението е да съберем хората от организациите на гражданското общество и хората, представляващи структурите на държавната власт, и да обсъдим следния проблем: доколко ние, гражданите, можем да осъществяваме контрол върху решенията на държавната власт.

Михаил Неделчев: Бих искал да благодаря на г-н Русанов, че ни предложи да не дискутираме само теоретично (още повече, че докладът, който ни представи Деян Кюранов, беше много добро теоретично въведение към нашата дискусия), а действително да проблематизираме последните събития. Всъщност, това ще бъде третият разговор на тази тема, в който аз участвам. С моите специализанти, които в момента слушат магистърски курс в Нов български университет, се опитахме в рамките на един курс, който се нарича "Публичната личност", да дискутираме точно проблемите, които г-жа Методиева постави. А вчера във в. "Култура" г-жа Копринка Червенкова организира разговор за поведението на медиите във връзка с тези събития, който ще излезе в следващия брой на вестника. Така че аз в някакъв смисъл ще ви представя и резултатите от тези разговори.

Проблемите, които дискутирахме, бяха: до каква степен е преформирано публичното пространство следствие на тези събития; до каква степен нови социални групи са се намесили в събитията и дали тези нови социални групи са представили в публичното пространство свои говорители, свои лидери; до каква степен (проблемът, който г-н Деян Кюранов постави) самото гражданско общество е влязло в диалог и с държавата, и с политическите партии. И, разбира се, проблемът: какъв е образът на събитията, който са се опитали да култивират, да създадат, да пресъздадат, да обобщят електронните медии? Аз съм напълно съгласен с г-жа Методиева, че имаме всички основания да заговорим за това, че две български радиостанции (не само "Дарик", аз бих добавил тук и "Експрес") се опитаха да се държат както Си Ен Ен в прословутата история, която е коментирана не само от Бодрияр, но и от Ноам Чомски, и от редица други теоретици.

С колеги наскоро бяхме в Букурещ и аз много се интересувах от това дали действително всичко, което ни беше представено - не само в Тимишоара, но и в Букурещ - се е оказало симулакрум. Много се говори, че всъщност сме били свидетели на една несъстояла се революция. Нашите румънски колеги обаче не са съгласни с подобна интерпретация. Те мислят, че революция е имало и че някой по-късно е искал да докаже на света, че всичко това е фалш и че в Румъния революцията не се е състояла. Значи, на тезата на Бодрияр има и контратеза, която работи, и с доста големи основания е валидна в Букурещ именно сред представителите на гражданското общество.

От друга страна, обвинението към Си Ен Ен във връзка с войната в Залива е най-вече в това, че едва ли не Си Ен Ен е знаела къде точно ще падне бомбата и е чакала с камерата, снимайки от "Хилтън", за да докаже ефективността на американската военна машина. Имаше обвинения, както знаете, че когато бяха бомбардирани с право мерене два етажа на Белия дом в Москва, Си Ен Ен ни го е показвала просто за да затвърди позициите на Елцин и да демонстрира, че властта в Москва е поета много стабилно. С какво могат да бъдат уподобени събитията през нощта на 10-ти срещу 11-ти януари, така, както бяха пресъздадени специално от радио “Дарик”? Мисля, че подобно сплитане на медийния дискурс със самото протичане на реалните събития, и то драматично, дори трагично сплитане - се получи тогава, когато малката репортерка (доста несръчна, впрочем), съобщавайки ни, че в момента всичко е спокойно, танцува се и така нататък, изведнъж започна да казва: "Отвсякъде нахълтват, бият, бият ме!" Това според мен беше нещо, което не може да се изимитира, едва ли е симулакрум. Радио "Експрес" се опитваше да представя социалната група, която аз наричам "нови млади" и която преформира цялото публично политическо пространство, включително и митинговото тяло, докато радио "Дарик", за съжаление, наред с тези репортажи през нощта, на следващия ден започна да се опитва да опитомява гражданския протест (който е доста по-широк от протеста на политическите сили), давайки думата на традиционните досегашни лидери. Това са две принципни поведения - поведението на радио "Дарик", което спечели голяма бонификация, и поведението на радио "Експрес", което за мен е по-ефективно и по-рационализиращо събитията.

Казвам всичко това, защото не бихме могли да разглеждаме поведението на двете радиостанции извън контекста на целия медиен пейзаж. В никакъв случай! Когато една национална радиостанция мълчи, когато една национална телевизия мълчи, съвсем естествено е това да екстремизира емисиите, въобще дискурса в алтернативните, частните радиостанции. Значи, този екстремитет в някакъв смисъл се дължи именно на компенсацията, която те вършат и която аз смятам, че вършат ефективно. Разбира се, в определени моменти прекрачвайки границите.

Г-жа Методиева не спомена и това, че "Дарик" съобщи и за убити, а след това се оказа, че убити няма, което действително е абсолютно некоректно поведение на една радиостанция в такава ситуация. Но, за съжаление, българският медиен пейзаж е крайно несистемен, крайно неясни са посланията и социалните групи, към които са насочени тези послания, и може да се каже, че всяка радиостанция, алтернативна на държавните, търси своята фен-група и тази фен-група е с ясна политическа определеност.

Но кое е основното в тези събития, което медиите не успяха да предадат? Според мен, това е преформирането на публичното пространство и чувствителното преструктуриране на митинговото тяло. Митинговото тяло не е традиционният площад, който възхитено наблюдава сцената, откъдето лидерите изпращат своите послания. Новият момент е в нахлуването в това митингово пространство на новите млади, за които тези лидери не са точно техните лидери; т. е, в някакъв смисъл, ги изтърпяват, но посланието на лидерите не действа с харизматическа мощ върху тези нови млади, а бих казал, и върху цялото митингово тяло. Проблемът обаче е в това, че - ако наблюдавате внимателно начина, по който текат протестите - едва вчера новите млади (а и останалите митингуващи) излъчиха нови говорители. И както и трябваше да се очаква, те са най-вече от средата на студентите, които влязоха в пряк контакт с президента Желев. Аз се надявам, че такъв контакт те ще осъществят и с президента Стоянов. Разбира се, появата на тези лидери, на тези говорители на новите млади стана възможна и благодарение на неясното послание на старите лидери. Защото, след като именно тогавашните лидери издигат идеята да бъде свалено правителството на Жан Виденов на всяка цена и после пак те предлагат това правителство да остане на власт още два месеца и половина, става съвсем ясно, че точно тези лидери в никакъв случай не биха могли да удържат с посланието си цялото митингуващо тяло и въобще цялата тази твърде разнородна протестираща общност. Ето точно това медиите не успяха да направят - да покажат сложното преформиране на публичното пространство, появата на нови социални групи, които радикално се намесиха и извършиха това преформиране, неспособността на досегашните лидери чрез ясно дефинирано послание да удържат и да канализират този протест. Което, за съжаление, дава възможност да се появяват и лидери, които биха могли да насочат протеста по съвсем друг начин.

Съществува един допълнителен проблем, който моите специализанти поставиха: в студентската среда, а и въобще в средите на новите млади има колебание по отношение легитимността на излъчените говорители. Това не е 1989-та година. През 1989-та излъчването на лидерите ставаше някак естествено, никой не контролираше, никой не задаваше въпроса: "Какъв човек е този, откъде се появи, от чие име говори?". На втория митинг пред "Ал. Невски" беше дадена думата на едно странно лице, което се нарича Весела Карабакалова. Защо казвам "странно лице"? Тази дама в продължение на четири години беше представител на Федерацията на независимите студентски дружества в Националния координационен съвет, след като отдавна беше приключила със своето студентствуване. И тъй като на нея се разчиташе при формиране на едно мнозинство, тя присъстваше там, гласуваше от името на Федерацията на независимите студентски дружества и не контактуваше с никого, като беше замразила дейността на Федерацията на независимите студентски дружества просто за да не бъде делегирано друго лице вместо нея. И изведнъж някой от лидерите на СДС й дава думата - осем години след 1989 - след като тя вече отдавна е в зоната на здрача от гледна точка на студентския протест. Естествено, огромната част от новите млади се питат коя е тази. Т. е., въпросът е и в това, че в българското общество не са формирани ясни механизми за излъчване на нови говорители - не само на новите млади, а и на преформираното митингово тяло - че липсват такива механизми, липсва възможността да бъде припознат съответният говорител като говорител на определена, и то ясно обособена група.

Валерий Русанов: Точно за това исках да говорим! В Тимишоара имаше симулакрум - т. е., там действително са били изнасяни трупове от моргите. Нищо не се беше случило, но медиите го отразиха като събитие. Значи, имаше не-събитие, превърнато в събитие. У нас, според мен, нямаше такова нещо! У нас имаше реално събитие, което точно държавните медии се опитаха да представят като не-събитие. Те въобще не отразяваха това, което става.

Юлиана Методиева: Моето лично мнение, което се надявам да не ме постави в ситуация на конфронтиране с колеги от частните медии, е, че нашите медии - имам предвид частните - нямат достатъчно опит за отразяване на подобен радикален сблъсък, самите те се революционизират и стават субекти, а не посредници.

Михаил Неделчев: Нека първо да разчленим случилото се! Защото битката на медиите за образа на събитията всъщност представлява битка за преакцентирането върху един или друг елемент от същите тези събития. Според мен, събитията съдържат пет акцента, пет елемента. Първият акцент, това е, така да се каже, озлочестяването на Парламента. И всъщност държавните медии се стремяха да превърнат именно него в основен акцент на събитията. Частните радиостанции пък - и най-вече "Дарик" - се опитаха да поставят основния акцент върху втория елемент от събитията - побоят между два и два и половина. На практика битката между държавните и частните медии беше битка за това, кое е по-валидно като основен, централен елемент от образа на събитието: дали това, че Парламентът е бил разрушаван, озлочестяван и прочие, или това, че са бити студенти, млади хора, които са напълно невинни.

За мен, обаче, другите елементи на събитията са много по-важни и много по-същностни. Кои са те?

Първо - това, което аз нарекох "преформиране на публичното политическо пространство", появата на нови митингуващи, на нови млади и, същевременно, не-появата на техните лидери в медийното пространство. Съгласен съм, естествено, че медиите трябва да играят ролята на посредник, но те трябва да бъдат посредник и канал за афиширането и на тези нови лидери. Никой обаче не ги търси - нито от радиостанциите, нито от вестниците. В кой вестник сте срещнали репортаж, където думата е дадена на тях, малките все още лидери на малки социални групи? Те съществуват! Аз познавам някои от тях. Ние, обаче, не сме чули техния глас.

И другият голям елемент от събитието, който едва сега започва да се рационализира от някои политолози и социолози, това е замръчканото, неясно послание на досегашните традиционни лидери относно перспективата за излизане от кризата. Защото всеки, който има някаква историческа интуиция, разбира, че комплексът от събития с всичките негови тематични елементи, така, както бяха проблематизирани и така, както бяха създадени образите му от медиите - това е един социално-психологически срив, хиатус, както се казва. Което означава прекъсване на историческия процес и е възможно не само преформиране на публичното пространство, но и промяна въобще на цялата политическа система. Точно този тип политически и социално-психологически кризи свидетелстват за цялостна промяна на съзнанието. И един от елементите на тази промяна може да се окаже нарастването на невярата в досегашните традиционни лидери. Което и става. Ако до два-три дни не формулират ясните си послания, тези лидери просто ще загубят харизмата. И това очевидно ще се случи, тъй като никой - това е моя стара дискусия - в т. нар. Национален координационен съвет не се занимава със социално-психологически проблеми. Никой, за съжаление.

Искам да спомена още две теми, които бяха предложени и наложени отново от медиите. Едната е абсолютно нелепият паралел Белград - София. Първо, той ни е натрапен отвън. Никой не застана да каже - и ще обясня защо, според мен, никой не застана да каже - че този паралел е неуместен. Та ние сме в осмата година от нашето демократично развитие и това, което става в Белград сега, е сравнимо единствено със събитията у нас през януари 90-та година. Както вече казах, някому е необходимо целият исторически цикъл до 97-ма да не се е състоял. Да, но той се е състоял. Тази памет може да е подмолна, може да не е рационално оформена, но тя съществува. Тя е натрупана като невяра в институциите, тя е натрупана като корозиране на харизмата на политическите лидери и т. н. И изведнъж някой иска да ни поднесе паралела Белград и София - сега ще вървим заедно нататък. Това беше охотно подхванато от медиите и най-вече от вестниците. Никой не каза на тези самоуверени люде от Си Ен Ен или откъдето и да са, че тук става въпрос за нещо друго! Защото те идват от Белград - прехвърлят се с влака за час и половина - и какво виждат? Там протести, тук също протести. След което чуваме: "Сърбите за кой ден протестират? За четиридесети. А вие за кой ден протестирате? За осми. Е, браво, значи след време и вие ще настигнете Белград!".

Нашата трагедия е, че ние сме изминали един исторически цикъл, от който не сме доволни. Но това не означава, че сега ще започнем да крачим заедно с Белград. Защо медиите не рационализираха този паралел? Да, паралелът се прави, той дори ни се натрапва, но това е паралел по съседство, а не по сходство и по типология.

При нас непрекъснато се правят подмени - и символически, и преки. Това също е факт, който медиите би трябвало да подхванат. И най-вече вестниците. Вестниците се държаха абсолютно неадекватно първите два дни! Те поднасяха еднотипни репортажи, които, колкото и да е невероятно, бяха безумно скучни. Ако прочетем репортажите на втория ден - на 12-ти януари, а аз ги четох и ги сравнявах - виждаме как се създава някакъв сюжет на събитията, обаче сюжет абсолютно фрагментаризиран, извадени са някакви детайли уж за достоверност, никакви сериозни акценти не са сложени... въобще според мен, ако говорим за медийното присъствие от този период, големият крах е крахът на вестниците. Именно вестниците, които през последните 2 седмици преди събитията се радваха на всеобщ интерес, радикално загубиха от неспособността си да рационализират ситуацията.

Валерий Русанов: Съгласен съм, че паралелът София - Белград е абсолютно неуместен и натрапен. Но според мен той беше натрапен от самите организатори на демонстрациите! Не виждам защо, просто не виждам защо.

Михаил Неделчев: За да станат всички "нови лица", за да няма памет за тяхното предишно поведение, за да бъде унищожен предишният цикъл и да получат нова легитимация и нова харизматическа мощ.

Валерий Русанов: Общото, което аз виждам в събитията у нас и в Белград е, че и двата протеста се легитимират като граждански. Преди около месец ние проведохме една балканска конференция, посветена най-общо на проблемите на прехода в балканските страни. И там (поне за мен) за първи път се чу, че основният компонент на протеста в Белград е гражданският. Т. е., на преден план са не политическите, а гражданските искания. Но, както и у нас, този граждански протест в Белград не е ясно артикулиран. Той също не е излъчил свои водачи, няма свои лидери. И което е още по-страшно - не съществуват ясни виждания за целите на протеста. Исканията на протестиращите се свеждат до исканията на сръбската опозиция.

Същото се получава и у нас. Да, протестът е граждански. Но исканията, които се отправят по митингите, са чисто политически. Това са исканията на българската опозиция и хората следват в детайли онова, което се казва от трибуните. Ето това е може би единственото сходство между двата балкански протеста.

Васил Гарнизов: Това, което ни се случва сега, не ви ли напомня времето непоследствено след Кръглата маса от година? Събитията сякаш вече са отминали, ние сядаме и започваме да коментираме какво всъщност се случи и какво всъщност не се случи. В този смисъл патосът и на Юлиана, и на Мишо е напълно разбираем. Със своите изказвания те също участват в тази битка за налагане на определен образ - по-прост или по-сложен, по-стереоскопичен - върху всичко онова, което ни се случва днес. Но след като битката е за налагане на някакъв образ, то това е и битка за легитимност на самите говорещи. Аз не мога да разделя, както Михаил Неделчев разделя, побоя върху младите от появяването на "новите млади". Защото през нощта, когато биха младите, те бяха 200-300 човека. А на другия ден ги видях в двора на Университета вече 1200. Според мен, хората, които задвижиха плана за действие, много сбъркаха или много спечелиха - в зависимост от това кой какви цели е имал. Но основното настроение на другия ден в двора на Софийския университет и по улиците, както и на самия митинг, беше едно усещане за поколенческа солидарност. Нямаше политически искания, нямаше и правозащитни искания (неприкосновеност на човешкото тяло, ограничаване на инструментите на институционализираното насилие и т. н.). Младите нямат такъв език. Те излязоха от поколенческа солидарност. Това, което се долавяше в двора на Университета, в самия щаб на студентите (говоря за първия ден, не говоря за това, какво се случи после), е много силното усещане: "Те ни бият!". Т. е., бият нас, младите, нашите приятели, нашите връстници, нашите колеги. Аз чувах точно това. И затова единственият образ, който обединяваше цялото това множество, не беше някакъв позитивен образ от рода на "Дайте да променим цените на храната в стола или на общежитията, или на платеното обучение, или на помощите за млади безработни". Напротив, те се въодушевяват само от три фрази: "Червени боклуци!" - първо; "Премянов при Луканов!" или "Всички при Луканов!" - второ; и "Избори!" - трето. След побоя цял ден на площада се изреждаше да говори кой ли не. И в подкрепа на казаното от Михаил Неделчев трябва да заявя, че много лидери се съживиха в така променящата се ситуация. Студентите ги слушат. Когато им омръзне да слушат, когато някой се увлече, те започват да си скачат и налагат свое темпо, своя тема и свой ритъм. Понеже им стана скучно, те прекъснаха Стефан Савов по средата с "Кой не скача, е ченге!". Иван Костов прекъсна речта си, в която казваше какво искат, за какво се борят, кой е виновен, кой не е виновен, кой е взел решението - защото младите не се интересуваха от тези подробности. Виждайки, че не владее тълпата, Костов спря по средата на изказването си и започна да скандира: "Червени боклуци!"... и изведнъж цялото множество попадна в резонанс с лидера. Това е нещото, което най-силно ме впечатли от сегашните събития. Не новите млади, а един стар речник, речникът на та, който интегрира големи маси и ги свързва с лидери, които се чувстват свързани единствено с този стар речник.

В този смисъл ми е много трудно да правя разграниченията, които направи г-н Неделчев. Липса на нови лидери - да! Първите два дена новите лидери ги нямаше. На втория ден студентите направиха общо събрание и на него, разбира се, стана скандал за това, кой да бъде войвода. Обаче до провеждането на това събрание съществуваше един механизъм на възпроизвеждане на властта. Който е в 17-та зала в момента, когато влезе операторът от Си Ен Ен - той е лидерът. Половин час по-късно влиза кореспондентът на "Газета виборча", пита първия, когото види: "Кой ви е ръководителят тук?" - и когото е попитал, той е ръководителят. Всяка сутрин се събуждаха с различни войводи, понякога за един ден сменяха по трима. Но това беше през първия и втория ден.

На третия ден, обаче, студентите започнаха да блокират и да осъзнават, че не могат да си разпределят задачите, защото всеки върши всичко. Самата потребност от функционална организация на един щаб започва да разделя функциите, а разделянето на функциите води до специализация, специализирани връзки, специализиран контрол върху ресурси. И в този момент се вижда, че едни получават повече права от други. Затова същата вечер те се събраха, за да се избият. Но не се избиха, а по съвета на Огнян Минчев изработиха една междинна формула - да изградят управително тяло на принципа на мрежата. И изведнъж вътре започнаха едни съвсем естествени процеси на структуриране и на оформяне на лидери.

Дотук давах примерите, за да покажа, че и в говоренето на хората преди мен има много идеология. "Това, което става, е неправилно. Медиите постъпват неправилно! Опозицията постъпва неправилно! Студентите, вероятно, постъпват правилно, но спрямо тях се постъпва неправилно и несправедливо!"

Ако искаме да рефлектираме върху собствената си идеология, вероятно би трябвало да кажем: "Това, което става, е естествено." Аз ви описвам процеса на самоорганизация сред студентската и младежката общност, чийто стъпки са в логиката на естественото самоорганизиране на групите. Може би след време, когато имаме възможност по-внимателно да проучим събитията, ще се окаже, че е имало няколко паралелни логики на самоорганизиране. Но сега все още не мога да го кажа.

Няколко думи за отношението на медиите. То е абсолютно естествено! Всяка частна медия има свой собственик, има своя политика, своя стратегия, свои начини на финансиране. Т. е., всяка частна медия има своя интерес. Това, че интересът на радио "Дарик" е съвпаднал и е резонирал с представите и с потребностите на големи групи хора, е нещо, което можем да изследваме. Но можем ли да осъждаме частния интерес на радио "Дарик"? Не мисля, че това би било в духа на либералната идеология, която тук пред нас излага г-н Неделчев, като при това именно той ни е учил на тази либерална идеология! "Дарик" си имаше своя стратегически интерес и го преследваше с максимално адекватни средства! Поради което за три дни изпревари по популярност "Хоризонт" два пъти, макар да беше с 10% зад него. Това е стратегия! Не можем да я осъждаме! Можем да я разконспирираме, да я показваме и да казваме: ето я стратегията на "Дарик", ето я стратегията на "Експрес". Освен това, "Дарик" от първия ден следобеда започна да интегрира студенти. Първоначално като свидетели, след това - като говорители, накрая започна да пуска и хората с декларациите и т. н. Т. е., има известна едностранчивост в оценката за поведението на радио "Дарик".

Що се отнася до опозицията, тя също има своя стратегически интерес - да свърже себе си с гражданските протести. Какъвто е интересът и на сръбската опозиция.

Валерий Русанов: Въпросът ми е точно за това: има ли граждански протест? От казаното досега не личи да има такъв протест. Съществува някакво самоорганизиране, защото набили някого от "нашите". И всички се събират. Но подобна реакция може да се види и при глутница вълци - ако нападнеш един, те ще се самоорганизират и ще реагират.

Васил Гарнизов: В момента, в който се появява някакво обществено лепило, да кажем, насилието върху една група, на цяло едно поколение се дава възможност за идентификация с тази група. Оттук нататък въпросът не е в това как се формира групата, а как се разполага тя след това в публичното пространство. Първите един-два дена студентите и младежите не знаеха какво искат. И все още се въодушевяват повече с "Червени боклуци!", отколкото с "Това, че съм млад, не означава, че съм престъпник", "Това, че съм млад, не означава, че трябва да съм винаги безработен", "Това, че съм млад, не означава, че трябва винаги да съм безнадежден". Т. е., те самите в момента се опитват да се ситуират по-добре сред другите политически, държавни субекти, сред медиите и да намерят своето място. Това не става лесно. Те се учат! Те се учат на гражданска култура, на политическа култура, на разпределение на роли. Учат се и на това как да организират митинги и шествия, които да не ескалират агресивните настроения, а точно обратното - да ги превръщат в карнавални. В крайна сметка, те се учат, първо, как да се свързват с другите хора, второ - как да осъзнават собствения си интерес и да го разграничават от интересите на другите институции и на другите субекти на обществения живот. И трето - учат се как да изразят максимално ефективно своя интерес. В този смисъл протестът им е граждански.

Но никой граждански протест не започва като изцяло осъзнат и изцяло организиран от самото си начало. Утопия е, че гражданският протест се ражда както Атина от главата на баща си Зевс, изцяло готова и завършена - с глава, с крака, с щит, със сабя и с всичките й способности на лечител и войн. Това е утопия! Гражданският процес затова се нарича процес, защото тръгва от свързването, от колебливото търсене на хората помежду им, за да осъзнаят общия си интерес и да го защитят.

Валерий Русанов: Имам още един въпрос в тази връзка. Когато студентите излязоха на улицата, бяха структурирани, мисля, не от онези студентски организации, които възникнаха през 1990-та година.

Васил Гарнизов: Те са изцяло отхвърлени.

Валерий Русанов: Т. е., отново започваме отначало?

Васил Гарнизов: Федерацията на студентските дружества и още няколко академични младежки организации са просто маргинализирани. Дори това партикуларистично утвърждаване на индивидите в България, тази завист, усещането, че ще използват твоята енергия за собствен интерес, се преодоля и завърши с формирането на комитет от 13 човека. Та това е революция за българското гражданско общество! Това не е Кошлуков, който беше кован от 3 страни какво да прави, как да лидерства, как да води хора след себе си, как да разделя претендентите за власт и да ги противопоставя един на друг. Тези момчета нямат такива инструктори. Те се учат в движение. И се учат от това как другите ги използват, как другите ги представят, защото няма другояче как да се научиш.

Ина Гюлева: Като слушател и зрител и поради това, че се занимавам с театър, за мен беше много интересно как от липсата на организация и на възможност студентите да излъчат лидери и да се легитимират възможно най-бързо, "Дарик" радио изкара една песен на "Каналето", на която след три дни целият площад танцуваше кючек. "Тайсън кючек", пуснат по "Дарик" завчера цял площад го танцуваше. За мен е интересно да се анализира този факт. Защото, струва ми се, ние не можем да живеем обективно, непрекъснато сме жертва и нашето поведение е резултат от някаква манипулация - благонамерена или друга. Колкото до подхвърлените идеи за "новите млади”, в никакъв случай не съм съгласна с тях. Ние непрекъснато се мъчим да създадем някакви понятия, а младите винаги са нови!