Съдържание (стр. 7 )

Има и един друг подход, който върви в посоката на намиране на обща допирна точка между нестопанската организация и търговеца (имам предвид "търговец" по смисъла на Търговския закон), предприемача. Например, вчера бях в Карлово на едно съвместно заседание на Общобългарския комитет "Васил Левски", Карловската община, бизнесмени и предприемачи. Заседанието беше посветено на предстоящата 160-годишнина от рождението на В. Левски и на обезпечаването на приетата национална програма за честването.

Тук ще отворя една скоба: г-н Гарнизов каза, че на общинско равнище нещата обикновено стоят по-добре. Обаче вчера главният секретар на Общобългарския комитет "Васил Левски" Стоян Джевезов направи едно много тъжно съобщение пред карловските бизнесмени: от учредяването на Комитета през 1990 г. и на фондацията през 1991 г., само от предприятията в Карлово (сред които има поне 4-5 печеливши) са получени обещания за дарения на стойност наддолара. До този момент нито едно от тези обещания не е изпълнено.

Затваряйки скобата, ще завърша с това, което предложих на Карловската община, защото смятам, че такъв модел би могъл да се прилага на общинско равнище на всяко друго място, за всеки един проект - доколкото самата нестопанска организация има своето лоби сред общинската администрация. Тъй като на заседанието в Карлово имаше представители поне на четири застрахователни компании, аз предложих на кмета на общината и на директорите на предприятия следното: да преосмислят компанията, при която са застраховали своето имущество. Всяка застрахователна компания получава комисионна при осъществяването на застрахователна сделка. Нека процентът на тази комисионна се дискутира в условията на търг с участието на най-малко три оферти от застрахователни компании; условието за получаване на комисионната да бъде, че веднага след получаването й тя ще бъде преведена по сметката на Общобългарския комитет или, ако дарителят пожелае, по сметката на Карловската община, с цел обезпечаване на проявите, свързани със 160-годишнината от рождението на В. Левски. Ще видим какво ще стане от този експеримент.

Васил Гарнизов: Благодаря на Кин Стоянов! Типологията, която той направи на частните предприемачи-дарители, за мен е много важна. Казаното от него е много близо до моя личен опит. Не успях, обаче, да разбера каква точно е третата категория предприемачи-дарители. Първите две са, един вид, кредитни милионери. А третата категория тази на сериозния бизнес ли е?

Кин Стоянов: Да, на сериозния бизнес. При нея потенциалният дарител задължително трябва да бъде мотивиран, че това, което се иска от него, ще бъде полезно и за собствения му бизнес.

Между бизнесмените от третата категория, обаче, и хората от благотворителния сектор има един твърде лош посредник - рекламните агенции.

Васил Гарнизов: Исках да поговорим точно за това. Рекламните агенции също принадлежат към for-profit сектора. Т. е., вътре, в самите бизнес-среди, има особени класификации и разграничения. И, съответно, има субекти, които на практика се намират в реална конкуренция с целите, намиращи се пред non-profit сектора. Според Кин това са рекламните агенции. Другите ни конкуренти кои са?

Кин Стоянов: Други организирани конкуренти в случая нямаме.

Васил Гарнизов: А можем ли да превърнем рекламните агенции от свои конкуренти в свои съюзници?

Кин Стоянов: Понякога можем.

Веселина Гюлева: Тъй като съм свързана със сектора, от чието име говори Кин, искам да добавя нещо. Нестопанските организации все още се възприемат като маргинални от бизнес-средите. Много е трудно да убеждаваш даден бизнесмен колко хубаво е да се прави благотворителност, защото в отговор се излагат контрааргументи, някои от които изглеждат безумни, но са верни.

И още нещо: сред бизнесмените има още една, четвърта, категория - на търсещите показност. Това са хората, които имат интерес да спонсорират различни ревюта, конкурси "Мис монокини", спортни прояви - т. е., всяка дейност, при която има бърза консумация на средствата и директен резултат за дарителя.

Освен това, при всяка по-дългосрочна дейност или програма, която се представя на т. нар. "предприемачи" с оглед да ги заинтересува, основният проблем е, че за тях ние сме твърде маргинални, че не им е ясно какво е това "трети сектор". Ето защо, за мен е много важно в медиите да се създава образ на нашия сектор като на сила, от сътрудничеството с която предприемачите биха имали полза.

И още нещо. На базата на собствения си опит твърдя, че е много по-лесно да се работи на местно ниво. Там хората са много по-отворени към сътрудничество, защото (може би поради изолираността на по-малкия град) те са със съзнанието, че правят нещо важно за своята общност.

Красимир Ангелов: Искам да кажа няколко думи по въпроса за "конкурентите" ни. Според мен, "конкуренти" не е най-точната формулировка. По-скоро трябва да се запитаме къде има организации, които биха получили средства, които не са предназначени за идеални цели. В тази връзка ми се струва, че констатацията "На местно равнище нещата стават по-лесно" е просто клише. На практика, много зависи от местното равнище. Вярно е, че по места по-лесно се установяват контакти, че поставените цели са по-малки и това е улеснение. Но при евентуално несработване последствията са много по-сериозни, защото възможностите за субективни действия са неизмеримо повече.

Искам да подчертая, че това, което прави контактите на местно равнище не особено продуктивни, е преди всичко липсата на управленчески опит и на стратегическо мислене у някои от местните структури. Това, предполагам, се мултиплицира поради сравнително честата смяна на управленци от различните нива. Понякога, докато даден служител от местната администрация разбере какво пише на вратата на кабинета му, мандатът изтича. Разбира се, някои повтарят мандата си. Но проблемът си остава достатъчно сериозен.

Васил Гарнизов: Нека да уточня: да не смесваме местна власт с бизнес на местно равнище. Да не преливаме от едното в другото, използвайки израза "местно равнище".

Красимир Ангелов: Във връзка с местния бизнес искам да кажа, че там положението не е чак толкова лошо. Но на този етап се забелязва една сериозна пречка: липса на сериозни контакти и липса на изградено доверие между страните. Опитът е показал, че когато съществува поне малко доверие от страна на бизнесмените, че средствата им няма да бъдат вложени в дейност, подобна на развиваната от тях, а ще бъдат използвани така, както е било през Възраждането, тогава нещата стават по-интересни. Струва ми се, обаче, че основната пречка в подобни случаи се явява непрозрачността в сферата на вземане на решения по дейности, свързани с пари. А това, според мен, е голямото поле, в което третият сектор, неправителствените ни организации, популяризирайки актове на дарителство и сътрудничество, могат активно да се впишат.

Антонина Желязкова: Разпределяйки през последните два месеца благотворителни помощи, стигнах до следната констатация: не съществува абсолютно никаква връзка между нас, хората от неправителствения сектор, и хората на дребния бизнес. Нямам предвид големите групировки и фирми, а онези, които по семейному успяват в тази конюнктура горе-долу успешно да се справят с прехраната си. Оказа се, че за тези хора ние, неправителствените организации, сме като елитарен кръг. Ние ходим по коктейли, участваме в големи благотворителни концерти - все неща, които са им абсолютно чужди. Тези хора имат огромно желание да съучастват, но - първо - ги е срам да го предложат, защото могат да отделят малко от собствените си приходи и - второ - смятат, че не могат да имат достъп до нас и че ще бъдат подиграни. Ще подкрепя твърдението си с един съвсем скорошен пример.

Преди няколко дни във връзка с наша благотворителна акция отидохме в складовата база на Илиенци. Там се запознахме с младо студентско семейство. Двамата продават обувки и маратонки, за да осигурят следването си и да изхранят двете си деца. След като разбраха целта на нашето посещение в Илиенци, молейки да останат анонимни, те ни подариха 50 чифта обувки и маратонки, които ние да изпратим в сиропиталищата. Направиха това, защото искат да участват в гражданските усилия в страната. Освен това, двамата решиха да тръгнат и да агитират другите дребни търговци из Илиенци да направят и те дарения...

Ние въобще не държим сметка за тези хора, които не са малко на брой, които имат магазинчета, бакалийки и едва оцеляват в тази конюнктура, но искат да съучастват! Ние, наистина елитарно, събрахме управителните си съвети около Коледните и Новогодишните празници, решихме коя организация какви средства ще отпусне на домовете за сираци и т. н. А трябва да се помисли как да се отворим към тези хора, които са част от нашето общество. И то една много качествена част, бих казала, защото се опитват сами да се преборят с проблемите. По същия начин, по който ние в нашия сектор се опитваме сами, граждански, да постигнем нещо!

Васил Гарнизов: Знам, че Съюзът за стопанска инициатива на гражданите привлича за членове именно такива малки семейни фирми. За съжаление, главният секретар на Съюза за стопанска инициатива нямаше възможност да присъства на днешните заседания, а в текста, който той ни остави, отсъстваше точно тази тема: какво прави Съюзът за стопанска инициатива на гражданите, за да посредничи при контактите между малките семейни предприятия и малките неправителствени организации. В това отношение е необходима специална политика, трябва да се намерят посредници. В случая бизнес-асоциациите (асоциацията на ситопечатарите, асоциацията на хлебарите, например) са изключително добри посредници, чрез които може да се влезе във връзка с дребните търговци и производители. Но това е тема за друг разговор.

Красимир Ангелов: Към всичко, казано от г-жа Желязкова, искам да прибавя един, може би, негативен нюанс. Той е свързан с възможностите, които дава една неправителствена организация за развитието на различни дейности, свързани с печалба. Това не е тема табу, по нея доста се шумя преди няколко години във връзка с "бум"-а на фондациите с данъчни преференции. И това не беше случайно, а поради факта, че всяка данъчна преференция по някакъв начин мултиплицира симулация на дейност. И ми се струва, че точно по този проблем Съюзът на фондациите трябва да вземе отношение. Още повече, че сега се задава нов "бум" - на читалищата, който е провокиран от новия Закон за читалищата.

Кин Стоянов: Според Закона за читалищата, от данъци, такси и акцизи се осбовождават само дейностите, свързани с това, което същият този Закон постановява, че трябва да бъде читалищна дейност. Регламентацията, обаче, е лека и поради това се страхувам, че ще има неприятни прецеденти.

Пламен Макариев: Имам едно предложение. Според мен, от наша страна (и, в частност, от Съюза на българските фондации) трябва да се предприеме някакъв тип просветителска дейност относно ползата, която хората на сериозния бизнес биха имали при взаимодействието си с неправителствени организации. Засега в това отношение най-популярни са данъчните облекчения и рекламата. Но това не е достатъчно. Аз съм привърженик на проект, на разработка, в която, въз основа на чуждия опит и на конкретната ситуация тук, да се направи нещо като детайлизиран каталог на начините, по които една сериозна фирма може да се облагодетелства в буквалния смисъл (но не във вулгарния!) от сътрудничеството с организации от третия сектор. Много от предприемачите просто не си дават сметка за възможностите от подобно сътрудничество и се налага всеки път да бъдат убеждавани, че наистина могат да спечелят. А начини да бъде преодоляна тази неяснота има. За илюстрация ще дам един пример.

Редица фирми по една или друга причина наемат на работа изключително роми. Но колко от предприемачите са наясно с проблемите, които могат да възникнат поради етнокултурната специфика на тази, които са наели? Ето място, в което, според мен, можем да бъдем полезни. Тук могат да се предложат обслужване на фирмите с тренинги, с образователна работа сред работниците им. Тук не става дума за благотворителност, а за чисто делово сътрудничество, което от наша страна може да бъде в сферата на non-profit отношенията, но за тях да е в сферата на for-profit отношенията.

Васил Гарнизов: Т. е., предложението е т. нар. "бизнес консултинг" да бъде възможност за връзки и взаимоотношения между организациите?

Пламен Макариев: Да, но освен това предлагам и издаване на материал, в който съвършено сериозно и детайлно да се покажат възможностите пред подобно сътрудничество.

Васил Гарнизов: Първото предложение - за етнокултурните специфики на работниците и за изискванията и критериите към тях - ми се струва, че е работа, която би могла да се върши с успех от много мощна консултантска фирма.

Пламен Макариев: Подобни консултантски фирми в България все още няма. И една от възможностите е ние да поемем, на неправителствени начала, техните функции. В това отношение имаме натрупан опит. Защо да не тръгнем и в тази насока?

Стефан Здравков: Аз съм председател на фондация "Искър", която е основана през 1991 година. Издаваме вестник "Сирак" и поддържаме химеричната цел да направим 50 пречиствателни станции по Искър.

Моят конкретен въпрос е:какво ще правим след установяването на валутен борд в страната? [Оживление, реплики, смях.] Дано да се смеем и догодина. Боя се, че ние, non-profit организациите, може и да плачем. Особено малките. Аз не говоря за големите организации - "Еврика" и т. н. - които имат пари и се чудят в коя банка точно да ги сложат. Докато аз се чудя утре как ще си направя вестника. Започнах да го правя сам, с 400 лв. - сам го печатах, сам го обрязвах, сам го разпращах. А сега за същата работа ми искатлв.

Досега успявах да срещна съдействие главно от държавните предприятия. От частните бизнесмени много рядко откликва някой, на сто случая веднъж. И когато частникът ми дава определена сума, поставя условието да не казвам на никого, за да не дойдат и от други неправителствени организации да искат помощ, или за да не дойдат рекетьори. Но от другия месец, когато влезе валутният борд, ще могат ли тези държавни предприятия, а и частниците, да ме подпомагат в издаването на вестника?

И още нещо: аз не знам някой частник да си е обявил печалбата. Крият я. Да, добре, прави са! А ние как можем да им помогнем? Примерът с "Данон" е неадекватен, защото "Данон" работи с перспектива за 10-20 години напред. А нашият частник мисли как ще успее утре да излъже данъчния и дали няма да го срещне някой рекетьор, да го пребие и да му вземе всичко.

Васил Гарнизов: Много често аз и колеги от други фондации сме получавали пари от частни предприемачи с изричното изискване името им да не се споменава никъде. Не защото доходът им е нелегален, а защото фактът, че имат възможност да дават пари, ще доведе при съответния дарител местните структури на застрахователните групировки. Имах няколко случая с роми, производители на алкохол, които участваха много активно в подкрепата на регионални фондации, но при изричното условие, че имената им не трябва да се споменават.

Красимир Ангелов: Ще ви призная, че над бюрото на главния счетоводител на компанията, която се явява наш най-щедър дарител, виси метална табелка, която всеки път гледам с удовлетворение. На нея пише, че плащането на данъци не е въпрос на патриотичен дълг... [Смях, реплики.]

Васил Гарнизов: Според мен, в последното изказване имаше много по-важно нещо, отколкото подчертаване на желанието на част от нашите дарители да останат анонимни. И то е: каква е преценката ни за най-близкото бъдеще на страната, какво ще правим ние в ситуация на валутен борд? В момента във вестниците най-силно се тематизира какво ще се случи с държавните институции, с държавните чиновници и с държавния бюджет в условията на валутен борд. Министерството на труда и социалните грижи непрекъснато прави изявления, че валутният борд ще им пречи да си вършат работата - т. е., да преразпределят определени средства; вследствие на това щели да пострадат гражданите, които си плащат данъците и които цял живот са си плащали данъците.

Но канонадата от изявления (не само от страна на Министерството на труда и социалните грижи) не е заради тези, които са си плащали данъците, а заради многобройните държавни служители, които биха искали да продължават да се чувстват така сигурни, както досега.

Същевременно, не съм срещнал нито една публикация в пресата за това, какво ще се случи с нестопанските и неправителствени организации в условията на валутен борд. Имате ли позитивни предложения за това, какви изпреварващи стъпки могат да се предприемат в това отношение? Защото досега в преговорите с Международния валутен фонд и Световната банка от българска страна участва само Министерският съвет. Понякога Международният валутен фонд прави срещи с политическите сили, със синдикатите. Но досега не е провеждана среща на представители на Фонда с представители на неправителствени организации в България. Т. е., за Международния валутен фонд ние не съществуваме като социален субект, не съществуваме като сфера, от която зависи нещо и която би могла да бъде "за" или "против" въвеждането на валутен борд. Нашето мнение е искано единствено като мнение на частни лица.

Имате ли някакви конкретни идеи в това отношение?

Антонина Желязкова: В случая трябва да подходим така, както направихме във връзка с помощта на Европейския съюз за социално слабите в България. Вероятно някои от тук присъстващите организации са постъпили като нас. Ние изпратихме факс до Европейския съюз, в който настояваме за контрол при разпределяне на тази помощ от страна на Министерството на труда и социалните грижи. Мисля, че около десет неправителствени организации са изпратили подобни факсове, в които е изложена причината за нашето искане за контрол върху разпределянето на средствата и основанието за недоверието ни в правителствените институции в конкретния случай. Във факсовете се акцентира и върху факта, че именно неправителственият сектор винаги е бил този, който конкретно и директно е поддържал връзка с най-маргинализираните слоеве, със социално слабите и т. н. Също така посочихме, че вече има голям брой добре работещи регионални фондации, които имат готовност да се включат в подобен вид дейност, тъй като разполагат със списъците на социално слабите семейства и на броя деца в своите селища.

Мисля, че подобно обръщение не може да остане без отговор, защото е направено, така да се каже, организирано. Ние всички заедно изпратихме тези факсове и трябва да има реакция! Най-малкото, това ще бъде повод при разговорите с правителството на България представителите на Европейския съюз да поставят условието за съвместно участие при разпределяне на помощта. Тогава, дори и да не участваме в разпределението, ние ще имаме контрол върху усвояването на средствата. Мисля, че нашето мнение трябва да се чуе, когато се водят тези разговори.

Вярно е, че в тази драматична за всички ситуация в страната ще има и негативни реакции. Още повече, че - както каза и г-н Стефанов от фондация "Искър" - за онези неправителствени организации, които работят от няколко години и имат добри постъпления от спонсори, се е създало впечатление, че ситуацията в страната няма да им повлияе. Може би дейността на тези неправителствени организации ще продължи да се развива така, както досега. Но трябва да се помогне на малките организации, включително и на малките регионални фондации, на чиято дейност безкрайно държа. Някои от тях са създадени съвсем скоро. Те наистина могат да загинат при тази ситуация и ние трябва да имаме готовност да ги подпомогнем - особено тези от тях, които са обещаващи.

Валерий Русанов: Искам да добавя нещо към казаното от г-жа Желязкова. На вчерашното заседание тук присъстваше г-жа Катя Владимирова, гл. секретар на Министерството на труда и социалните грижи, и аз й поставих въпроса за тази помощ от Европейския съюз в размер на 20 млн екю и за участието на неправителствени организации при разпределянето й. От тези 20 млн. екю 1 млн са предвидени за управление на средствата. Доколкото знам, предвижда се това управление да се извършва от Министерството на труда и социалните грижи. Известно ми е, че десет или дванадесет неправителствени организации са отправили писма и факсове до Делегацията на Европейската комисия. Но на практика решението ще се вземе в това министерство. Това, което г-жа Владимирова обеща тук, е да сезира куриращия заместник-министър и да получим отговор незабавно, още в началото на седмицата.

Васил Гарнизов: Вчерашната ни договорка с г-жа Катя Владимирова беше в духа на всичките договорки, които сме правили с висши държавни служители през последните пет години. След всяка от тях в продължение на месеци не можехме да разберем кой точно за какво отговаря. Един от държавните служители твърди, че подписва, но не разпределя; друг твърди, че само разпределя, но нищо друго не е в неговата компетенция и трябва да се обърнем към еди-кого си. И докато се измине целият този цикъл, всичко вече е свършено. Ето защо, имам едно предложение и то е: нашата среща да приеме един съвсем кратък текст и да възложи на организатора - Асоциация АКСЕС - да изпрати от името на всички участници писмо със същото съдържание, което да подкрепи инициативата, подета от тези десет-дванадесет организации. Копие от това писмо да се изпрати до Президента на Републиката, до Министър-председателя и до Министъра на труда и социалните грижи. Освен това, трябва да си разпределим работата по лобирането - кой къде ще работи, та писмото да не остане незабелязано.

Също така, в аргументацията ни би могло да се вмъкне и това, че в условията на тотално обедняване на големи групи от населението и при наличието на валутен борд съществува реална опасност да се разрушат крехките зачатъци на динамика, на гражданска инициатива и на благотворителна дейност и да се стабилизира, за пореден път, държавният апарат, който все умира и все възкръсва като феникс безсмъртен. Т. е., в писмото могат да се свържат двата проблема: проблемът за масовото обедняване и проблемът за необходимостта; когато се решават трудностите около оцеляването на българина, действията да минават през неправителствени организации, с което ще се подпомогне оцеляването и на малки регионални фондации.

Има ли други мнения и предложения? Какво е вашето становище относно едно такова писмо от името на семинара?

Валерий Русанов: Мисля, че писмото, което ще редактираме и ще изпратим до Министерството на труда и социалните грижи, трябва да съдържа конкретни решения и предложения за това, какви неправителствени организации да участват в този контрол. Ние имаме представа кои неправителствени организации се занимават с подобен тип благотворителност, работейки съвместно с Министерството на труда и социалните грижи. Силно се опасявам, че от Министерството ще приемат частично нашето предложение и в крайна сметка ще се окаже, че Българска демократична младеж и други подобни ще бъдат неправителствените организации, които ще контролират разпределението на тези средства. Така че, ако ние редактираме едно такова писмо и го адресираме до Министерството на труда и социалните грижи, то трябва да съдържа съвсем конкретни предложения. Иначе писмото ще потъне като някаква неправителствена поезия.

Васил Гарнизов: По-важното е да изпратим колективно писмо до Делегацията на Европейската комисия, с което да подкрепим вече пристигналите. А копия от него ще изпратим за сведение тук, до нашите институции. Към писмото можем да прибавим и едно последно изречение: организациите, представени на семинара, Съюзът на българските фондации и други водещи неправителствени организации, които не са членове на Съюза, са готови да предоставят както на Делегацията, така и на заинтересованите министерства списъци с надеждни, добре работещи малки провинциални организации. С други думи, да зададем и следващия ход, но не преди да са казали, че ни искат за партньори. Само да покажем какъв е следващият ход, но да не го извършваме преждевременно.

Красимир Ангелов: Изцяло подкрепям тази инициатива. Практическото ми предложение е да се даде кратък времеви срок, за да могат и други организации да подкрепят писмото.

Ина Гюлева: Само секунда, за да охладя нашия ентусиазъм! Ние говорим за европейското чиновничество, което не е по-различно от нашето. Ще дам скорошен пример. Преди време Министерството на културата върна обратно на Европейския съюз пари, които му бяха предоставени по проект за консервация и реставрация на паметници на културата. Тези средства не можаха да бъдат усвоени, защото започна борба коя точно фирма да се натовари с изпълнението на проекта.

Според мен съществува опасност ние с нашите писма към Европейския съюз да накараме тамошния чиновник да преразгледа решението си за отпускане на спешната помощ, тъй като проблемът за управлението и разпределянето на парите за него вече ще е налице. Ето защо много моля сериозно да мотивираме нашите обръщения към Европейския съюз.

Васил Гарнизов: Една от причините за връщането на средствата от страна на Министерството на културата бе, че г-н министърът реши да се кандидатира за президент и парите не бяха усвоени.

В нашия случай решението за отпускане на спешната помощ е взето. Парите, обаче, ще бъдат върнати, ако не се изразходват до юли 1997 г. Но това е друг проблем. Въпросът е ние да заявим, че съществуваме. Дори да не успеем този път да участваме в разпределението, поне да се преборим то да е прозрачно. Не можем да не заявим, че съществуваме и че не само има бедни и гладни, които умират, а и че е заплашено цяло едно пространство от общественото съществуване в България!

Валерий Русанов: Мисля, че ако предложението, което току-що беше направено, се приеме от участниците в семинара, ние можем директно да минем към организирането на това действие. Първата крачка е - разбира се, ако всички вие го приемате - да изберем екип от двама или трима души, които до края на заседанието да подготвят текст, включващ предложенията, които бяха направени. Нашето искане трябва да бъде конкретизирано и под него да се подпишат представените тук организации, а след една седмица, когато обръщението ни бъде подкрепено и от други организации, то да бъде внесено в Делегацията на Европейската комисия, с копие до Президента, до Министър-председателя и до Министъра на труда и социалните грижи. Предлагам още сега да определим хората, които да започнат изготвянето на текста.

Кин Стоянов: Аз искам да предложа още един текст на писмо, като гражданска реакция спрямо събитията, които станаха на 11-ти януари сутринта. Опитвам се да мотивирам гледната си точка по следния начин: докато има репресивни органи, те, по някакъв начин, ще действат несправедливо репресивно спрямо гражданството. Затова отношението към тях, според мен, трябва да бъде "опитомяващо". И то точно в духа, в който Екзюпери описва сцената с Малкия принц и Лисицата. Поради тази причина предлагам семинарът да приеме едно обръщение, което да бъде в следния дух.

От историята на философията знаем, че когато описва своята "идеална държава", Платон, за да не би стражите да бият собствените си съграждани, препоръчва стражите да четат поезия. Тъй като цял свят разбра, че нашите стражи могат да бият (на състезания на командоси са първи, а и гражданството го усети на гърба си), моето предложение е: да се обърнем към книгоиздателствата, към фондациите, към национално отговорните капиталисти, към цялото гражданство. Нека изпращат книги с поезия в разкритата към фонд "13 века България" партида за подпомагане на полицията, за да бъдат предоставяни те не само на командосите, но и на техните началници, защото те издават заповедите. Ако приемете моята идея, можем да я формулираме в текст заедно с другата декларация.

Васил Гарнизов: Съществува, обаче, опасността определени издателства и складове да изпратят предимно революционна поезия. В този смисъл, аз - ако приемете този вариант - бих настоявал ясно да се очертае жанрът. Това, което Платон има предвид, е любовна поезия. Ако не уточним жанрово четивата, аз няма да се подпиша.

Трябва да обмислим по-внимателно инициативата за поезията. Но една декларация, с която заявяваме нашето становище по случилото се през нощта на 10-ти срещу 11-ти януари, мисля, че е изключително необходима. Това е истинското ни гражданско призвание.

Антонина Желязкова: Смятам, че това обръщение трябва да бъде в по-лека форма и с чувство за хумор. Защото не искам по какъвто и да било начин да обидим полицаите. Те са част от нас.

Преди няколко дни имах възможност да разговарям с млади полицаи, които са били през цялата нощ в и пред Парламента. Те казваха: "Заслужаваше си! Въпреки страха, който брахме, въпреки замерянето с камъни, плюенето, псувните! Защото вие, отвън, не знаете какво удоволствие беше за нас, вътре, да видим страха им! Да видим паниката, да видим как се гасят лампи, как трескави дебели депутати блъскат бюрца, за да се барикадират." Полицаите са част от нас! Те казваха: "Ние през цялото време точехме вратове, за да видим - кой гаджето си, кой майка си и сестра си, които са отвън." Ние трябва да бъдем прецизни! Любовната лирика или нашият текст трябва да бъдат адресирани към онези, които командват тези момчета.

Васил Гарнизов: Абсолютно съм съгласен! На практика, във всяка една държавна институция, включително и в институциите на легитимираното насилие, има граждани. Тук дори не става дума за близки, приятели, гаджета, сънародници. Има просто граждани! В едно писмо може да се направи много ясно разграничението между гражданите в държавната институция и органите, които вземат решения. И то, най-често, неподходящи решения.

III част

Образованието, науката и изкуството през призмата на отношенията “Граждански организации – държавни институции”

Основания за оптимизъм има

Антонина Желязкова

Повечето от вас знаят, че започнах да работя в неправителствения сектор още от учредяването на "Отворено общество". Скоро след това създадохме и Международния център по проблеми на малцинствата и културните взаимодействия като самостоятелна неправителствена организация. Така че имам няколкогодишен опит в работата в третия сектор.

През цялото това време, поради трудностите, които срещаме, работейки в областта на образованието, науката и културата с държавните институции, съм се опитвала да направя някакъв анализ за себе си, който би ме облекчил в дейността ми и в работата на нашия център и на нашите организации. Просто се опитвам да направя анализ на отношенията с държавните институции. Затова може би изказването ми в известен смисъл ще бъде оптимистично и повече обърнато към това, което следва оттук нататък.

Аз разделям периода от 1990 г. до днес на два етапа въз основа на отношението на държавните институции към нашия сектор. Първият етап се характеризираше с високомерно безразличие и пасивност по отношение на действията, проектите и работата на неправителствения сектор. Правителствата - до това на БСП - в общи линии не пречеха, но и не помагаха на третия сектор. Което обаче беше пречка за реализирането на част от проектите на неправителствените организации. А високомерното безразличие покриваше със завесата на пълното затъмнение успешните дейности, които ние, хората от неправителствения сектор, реализирахме. Т. е., посрещайки ни с безразличие и без да пречат, държавните институции на практика създаваха илюзията, че нас почти ни няма или че и да ни има, не правим кой знае какво.

Вторият етап са последните две години, при правителството на БСП, когато това безразличие падна и се премина към открити бойни действия срещу неправителствения сектор. И тук, макар че атмосферата за работа беше изключително тежка, макар че от страна на хората, работещи в неправителствения сектор, се хабеше изключително много физическа и интелектуална енергия, за да се преодолеят организационните и административни пречки, създавани от държавните институции, дойде позитивният момент. Защото, за разлика от предишния период, сега падна тъмнината около дейността на неправителствените организации - упорството ни да работим през всичките тези години и да изпълняваме програмите си даде плод. Нашето обществено влияние се разширяваше, независимо от негативните реакции и действия на правителството. Друга характеристика на този период (която аз поддържам) е, че на местно ниво дейностите на неправителствените организации се осъществяваха доста по-успешно, отколкото на централно управленско ниво. Ние сме имали известни успехи дори по линия на образователните програми, работейки с регионални управления на МВР. Защото тези хора бяха открити и осъзнаваха ползата от това да пристигат лектори, специализирани в работата с малцинствените групи, които могат да им поднесат компетентно мнение за спецификите на всяка религиозна или етническа група, за по-лесното общуване с такава група и т. н. Т. е., на централно ниво от МВР не желаеха и да чуят за нас, независимо че биха извлекли ползи от компетентността, натрупана в неправителствения сектор. Но с регионалните управления на полицията тези контакти се осъществяваха. Именно това, според мен, е изключително позитивното, което се разгърна през последните две години. Да, изключителни трудности на централно ниво, но същевременно една конструктивна, много полезна и облекчена работа на местно ниво.

Между другото, когато говоря за местно ниво, имам предвид не само местната изпълнителна власт, а и хората, които са подведомствени на някои министерства тук, в София. Ние, например, през всичките тези години не сме имали никакви спънки да реализираме програмите си в училища, включително и в такива, които са не само на разпореждане на общината, а и на централно разпореждане.

Разбира се, имало е и ред комични моменти, които в определени случаи ми напомняха за неформалните сбирки преди 1989 г., и това се случваше, когато работехме с директори или с експерти на ниво, по-ниско от Министерството на просветата - виждахме се с тях едва ли не тайно, тайно си разменяхме документи в името на това да върви работата, да бъдат преодолени предразсъдъците и враждите, които идваха от най-високото ниво на съответното министерство.

Опитвала съм се да анализирам откъде идваше тази нескрита враждебност от страна на основните държавни институции и тези опити да се пречи на всяка наша стъпка. Говоря за централната изпълнителна власт, за министерствата, които са отговорни и свързани с проблемите на образованието, науката и културата. От тази група изключвам президентската институция, защото - макар тя да не е била в състояние да съдейства практически за реализацията на нашите програми - от нейна страна винаги е имало позитивно отношение към неправителствения сектор. Та опитите ми за анализ ме доведоха до извода, че, в известен смисъл, има едно неразбиране на същността на работата ни. Неразбиране в смисъл на подозрение, на мнителност: откъде идват парите, защо идват тези пари и как се харчат. И, от друга страна, съществува един абсолютно недвусмислен страх, породен от факта, че организациите от третия сектор работят самостоятелно и не може да им бъде диктувано накъде да насочват усилията и средствата си. Т. е., на тях не могат да им бъдат налагани приоритети и ограничения от страна на държавните институции. Според мен, това си беше чист страх. Може би политолозите ще коментират идеологически ли е той или не, но, изглежда, че е най-вече властови. Властови страх, породен от желанието да бъде държана под контрол всяка една от сферите на обществения живот в страната и от невъзможността това да става на практика.