Съдържание (стр. 4 )

Михаил Неделчев: Под "новите млади" имам предвид нови млади за политическия живот. Не тези млади, които бяха символизирани от Кошлуков.

Благодаря на Васил Гарнизов, че добави този съществен поглед към интересуващите ни събития от друга гледна точка. Темата на моето изказване беше различна. Аз исках да видя нещата отгоре, в съотнесеността на голямото митингово тяло, на преформирането на публичното пространство, на обособяването на онези групи, за които Васил Гарнизов говори и които той е наблюдавал, така да се каже, в тяхната собствена общност. Напълно съм съгласен с това, което той каза. Според мен, интуицията на един стар лидер трябва да му покаже, че идват новите и ако иска да запази лидерската си позиция, той трябва да им даде думата и в някакъв смисъл да действа в синхрон с тях, защото иначе ще го помете новото публично пространство. Това беше проблемът, който ме занимава. Както и до каква степен медиите са били активни посредници и са създавали канали за изразяване на конфликтните ситуации в рамките на това голямо митингуващо и протестиращо тяло. Защото - ако стратификацията не е подпомагана и от медии, и от анализатори - във въпросното тяло ще настъпят ексцесии, абцеси и т. н. Моята тема беше до каква степен всичко това е усетено. Защото, според мен, който има интуиция, би трябвало да прецени, че тук става въпрос действително за глобален социално-психологически срив, а не просто за обикновена конфликтна ситуация. Аз съм убеден, че действително само след месец-два ние ще имаме нова политическа конфигурация. И даже вече я имаме в някакъв смисъл. Друг е въпросът, че тя не е завършена като процес.

А проблемът, който постави Ина Гюлева, също е много интересен. Той е частен, но медиен сюжет. Защото, спомнете си, докато течеше онзи голям "Отзвук", с който телевизията искаше да се реваншира, отвън беше направен протест срещу въпросния "Отзвук". Защото предаването беше всъщност опит на националната телевизия да даде думата на традиционните лидери, представители на държавата и прочие, за да опитоми протеста. И точно тогава беше сложен акцентът върху озлочестяването на Парламента. И на последвалия побой в 2 часа. Само върху това беше акцентирано. Това беше един опит да се подмени оформящата се парадигма на самото събитие. Мисля, че този опит не успя и самата телевизия започна да добавя към големия "Отзвук" все нови и нови ”отзвуци”, търсейки тематично послание за опитомяване на цялата тази история. Но в същия този момент, търсейки своя интерес, "Каналето" си организира едно митингче: "Дайте си ни Каналето!" Значи, "Каналето" също се опита - а това е някаква медийна формация, някакъв медиен конструкт - да играе ролята на политически лидер. Доколко това е правомерно, аз не мога да преценя.

И, нека ме извини Ина Гюлева, в момента чалгата (и то борческата чалга, за което са нужни специални проучвания как е възможно това) е национален химн. "Тигре, тигре" - това е положението! На нас може да не ни се иска, обаче на Нова година вместо националния химн - "Тигре, тигре". И, какво беше там, "Левовете в марки..." и прочие. Това е нещо, което трябва да се изучи.

Деян Кюранов: Опитвам се да разбера това, което се говори през последния час, като нещо, което все пак има връзка с нашата тема - гражданският контрол. Тези разсъждения ми изглеждат по-скоро като реакции на граждани към нещо, което други граждани направиха. И това е първата точка, по която ще говоря.

Гражданският протест, на който станахме свидетели, не е протест на гражданското общество. Необходимо е да разграничим тези две неща. Това е протест, който би могъл да стане политически, ако излъчи нови политически послания. Засега това не става. Общо взето, се въртят или старите послания от 1989-та, или пък множеството приема посланията на политиците. Сегашното множество от хора, сегашното множество протестиращи граждани все още не е успяло да излъчи собствени политически послания и затова аз съм против да бързаме да ги наричаме "нови млади" или нещо подобно. Те не са политически "нови млади". А засега аз не виждам - и нищо чудно, че не виждаме - протест именно на гражданското общество. Тези хора протестират не като хора от гражданското общество. Те протестират като граждани, недоволни от своята държава. А това се нарича политически протест или протополитически протест, или - ако предпочитате - икономически протест. Но всеки от тях протестира, защото са засегнати неговите лични, индивидуални, егоистични интереси. Тук изобщо не става дума за някаква гражданска солидарност или поне първоначалният двигател не е такъв. Аз съм съгласен, че това е добра почва за формиране на някакви граждански групи. Васил Гарнизов обясни как това става сред студентите. Но тепърва трябва да видим дали тези студентски формации ще отидат към граждански формации или към политически формации, или просто ще затихнат.

Втора точка - медиите. Според мен, особено "Дарик" радио (понеже бях известно време около Парламента в съдбовната нощ) не влезе в информационния вакуум, оставен от политиците - както вън от Парламента, така и от онези вътре в Парламента. Така и въобще от страна на полицията. Т. е., всички участници, които по принцип бяха призовани да дават информация, която можеше да структурира поведението на това множество от граждани, или не даваха никаква информация, или даваха недостатъчна или конфликтуваща информация. И в този информационен вакуум именно радио "Дарик" предоставяше такава информация, която даваше възможност на хората да решат: сега ще вървим напред, сега ще отстъпим, сега ще идем на митинг, сега ще се върнем пред Парламента. Разбира се, това е несвойствена функция на едно радио. Но, слава Богу, че радио "Дарик" свърши тази работа - иначе щеше да бъде по-лошо. Щеше да има не само счупени прозорци и пребити хора, можеше да има и стъпкани, просто така, по случайност.

Трето: не мога да разбера какво имаше предвид Васил Гарнизов, когато каза, че ние не можем да осъждаме една или друга стратегия, просто защото тя си била стратегия и те си гонели своя частен интерес. Мисля, че тъкмо затова сме представители на гражданското общество, именно на организираното гражданско общество (защото ние не сме хора, които признават само егоистичния частен интерес - било на отделния човек, било на група граждани, каквито са "Дарик" радио). Ние би трябвало да можем да формулираме - чрез чужд език (защото на български още го няма) "публичния интерес". Или лошата дума от комунистическите времена - "обществения интерес". Или, ако щете, гражданския интерес. И от тази гледна точка, от гледище на гражданския, обществения, публичния интерес ние имаме пълно право - нещо повече, ние имаме задължението - да оценяваме егоистичната стратегия на радио "Х" или партия "Y" и да преценяваме, дали те подпомагат развитието на нещата в посока на гражданския интерес или обратното - влошават нещата.

Васил Гарнизов: Деян Кюранов е напълно прав, когато казва, че ние, като представители на организираната част от социума, на организираните граждани, имаме своя позиция. И от гледна точка на тази позиция преценяваме действията на другите социални актьори. Обаче ние постигнахме консенсус в един по-широк формат миналата година, когато обсъждахме въобще въпроса за свободата на медиите; тогава същата тема много се дискутираше, понякога вземаше и болезнени форми. Ние постигнахме консенсус, че е по-добре да взимаме за съюзник свободната медия - а това означава, да я зачитаме и като стратегия, и като ценности, и като отношение с другите актьори. формулира една закачлива реплика: "Не се влюбвай във властта, обичай свободните медии!" И това ни хареса - поне като метафора. Ако трябва ние като институционализиран граждански сектор да ревизираме отчасти своето отношение към свободните медии (което означава и частните медии и частния интерес), да го направим. Но не мисля, че сега е моментът. За мен частните радиостанции в тази ситуация, преследвайки своите егоистични цели, изиграха една много позитивна роля - позитивна в контекста на целия обществен живот и позитивна в контекста на нашите цели. При положение, че нямаме автономна обществена телевизия и автономно обществено радио, което да се опитва в една информационна емисия да представи различните гледни точки към протичащото в момента събитие и по този начин да даде възможност на зрителя и участника в социалния процес да се самоидентифицира по-добре и да намери своето място в тези събития и своята оценка за тях; при това положение самото мълчание на електронните медии на практика изтласка "Дарик" радио в радикална (за да не я наречем революционна) позиция. В този смисъл за мен е важно да преценяваме поведението на радио "Дарик", на радио "Експрес" в контекста на поведението на другите електронни медии. Оттук, за мен "Дарик" радио изигра една изключително позитивна роля - макар че аз бях на площада, когато едно виждах, друго чувах. Казват ми, че се въртят хеликоптери над Парламента; гледаме - няма хеликоптери. В един момент казват: "Тук бият някого вляво от портала". Аз съм точно на 15 метра вляво от портала. Започваме да се озъртаме кой от нас е бит, да му се притечем на помощ. Имаше страхотно много драматургия и тази драматургия произтича от самата логика на медията, която губи рейтинг, когато не се случва нищо.

Деян Кюранов: Нещо не се разбираме. Когато един медиум гони егоистичния си интерес, той в никакъв случай не е свободен медиум. Той е несвободен от собствения си ограничен и егоистичен интерес и този интерес само по случайност може да съвпадне с гражданския интерес, с публичния интерес. И мисля, че в случая това е станало. Но това е отделен въпрос. Наистина, съгласен съм с лозунгчето "Да обичаме свободните медии!" А това, че някои медии у нас са частни, в никакъв случай не е автоматична гаранция за това, че те са свободни.

Ивайло Дичев: Искам да взема отношение към това, което Васил Гарнизов спомена за спецификата на медията, която предава на живо. Първо - как могат да се контролират медиите? Като че ли има две позиции. Едната е, схематично погледнато, либералната позиция, която разглежда медиите като производител, който (както става в развитите страни) може да бъде контролиран от различни съвети на консуматорите, които ще контролират качеството на неговата стока. Значи, когато ни се казва, че има хеликоптери - а пък няма хеликоптери - ние можем да реагираме на това, казвайки: некачествена стока.

Другата позиция е етатистка или по-свързана с някакви социалдемократически позиции. При нея от медиите ще се изисква някакъв тип морален кодекс, някакво разделяне на информацията от коментара, някакви процедури, свързани с изграждането и структурирането на самото журналистическо съсловие и така нататък. Но аз исках да обърна внимание на това, че тук става дума за една друга ситуация - електронна медия, която предава на живо и която има своята специфика. И че тази електронна медия се наслагва, при нашия случай, върху една култура, която е силно орална, в която писменият текст, следата, паметта играят по-малка роля, отколкото в други култури. И в този смисъл радиото у нас е много по-опасно, отколкото в Западна Европа.

Обръщам внимание на това, каква е спецификата на медията, за която говорим, на живата медия. Тя е в това, което споменатият тук Бодрияр нарича "ефект на анонса" - в смисъл, че едно съобщение е интересно с това, че е подадено в ефир, неговото опровержение също става интересно с това, че е съобщено в ефир, после - трето опровержение и т. н. Колкото повече съобщения се подават и колкото по-противоречиви са те, толкова повече хората слушат. В този смисъл се поставя в скоби това дълговечно изискване на цивилизацията за истинност и за проверка, за дистанция - най-вече за дистанция - на човека, преценяващ фактите. Мисля, че около това трябва да се дискутира, да се мисли как може такъв тип медия да се контролира. Трябва ли, по какъв начин, докъде може да се стигне. Но, очевидно, това поставя един много сериозен проблем не само пред българската ситуация. Тук можем да споменем не само войната в Залива, но най-вече една съседна страна, която ни вълнува. Бих попитал тук присъстващите дали смятат, че участието на телевизията, на медиите в събитията в Румъния през декември 1989-та беше, в крайна сметка, позитивно? Та нали този революционен акт се състоя благодарение на тяхното участие! От една страна, диктатурата падна заради това, а от друга - видяхме, че това, което последва, не беше онова, което искахме.

Валерий Русанов: Лично аз не бих се ангажирал с еднозначен отговор дали масовото участие на медиите в тези събития подпомогна създаването на определена представа за тях или просто я изкриви. Много е сложно да се говори еднозначно за Румъния - както и за всяка една от нашите балкански страни, в които публичното пространство е невероятно ограничено. Истинските решения се вземат на други места, за които, най-общо казано, гражданското общество няма представа. В частност, и при нас имаше същия елемент. Ние малко говорихме за това, че не е много ясно дали случилото се около Народното събрание бяха плод на стихийния граждански протест. Защото досега не се изясни добре какво представляваше това, което стана в петък и събота. За Румъния е ясно, че събитията бяха инициирани някъде другаде и се развиха по сценарий, в който телевизията имаше определена роля. При нас нещата бяха съвсем ясни, експлицитни. "Българската революция" беше революция "ин витро"; тя стана на пленум на ЦК на БКП, на който надделя едно крило на БКП, което беше против режима на Живков. И оттам нещата започнаха да се развиват по своя собствена логика, която, вероятно, не беше точно тази, която хората, започнали процеса, предполагаха.

Аналогични неща стават и в Сърбия, въпреки че там има друга специфика. В Сърбия, в Югославия те сега започват. Сега те са на равнището, на което ние бяхме през 1990-та. Това се отнася и за политическите сили, които водят протестите, и за гражданското общество, и за властта. Дори, бих казал, те са по-назад. Властта на Слободан Милошевич е много по-силна от властта на първия следдесетоноемврийски български президент. Там има невероятен контрол върху цялото общество, който се осъществява, на първо място, от репресивните органи. В Сърбия в момента има на полиция, която е много по-добре въоръжена от самата войска. И на второ място е пълният, тоталният контрол върху медиите.

На работната среща на тема "Балканският преход", състояла се през декември 1996, пролича, че самите сръбски политолози не са много наясно какво точно представлява Милошевич - диктатор ли е или просто "авторитарен ръководител", както се изрази един от участниците в семинара. Защото цялата амбивалентност идва оттам, че той е легитимно избран с мнозинството от гласовете на последните избори.

Поради сложността на проблемите не мога категорично да се ангажирам с определено мнение за ролята на медиите в събитията. Мисля обаче, че те са изиграли и позитивна, и негативна роля в нашите страни. И продължават да играят.

Ивайло Дичев: Всъщност важното за нас в случая е да разграничим манипулацията на медията (например, във връзка с войната в Залива). Има централизирана политика на някакъв субект, който прави така, че определен тип информация се подава, друг не се подава и т. н. Това от една страна. От друга страна е новата игра с тази медия, какъвто мисля, че беше случаят със западните журналисти в Румъния. Когато Си Ен Ен или френската телевизия, например, отива във Румъния да снима събитията, има някакви актьори, които играят с тях, като създават събития по един особен начин. Създаването на събития, играта с медията е едно нещо. Друго нещо е централизираната манипулация на някаква медия, за която можем да говорим в Румъния, в Сърбия също. Това разграничение ми се струва важно, за да знаем с кого се борим, за какво става дума. Дали ще подозираме, че има някакъв политически субект, който дърпа конците - например, в случая с "Дарик" - или става дума за едно медийно пространство, в което журналистите играят, заиграват се и в крайна сметка провокират събитията. Това е феномен, който е разпространен по целия свят.

Камелия Ангелова: Докато слушах изказванията, ми направи впечатление това, че се започва с разсъждения за медийното пространство през онази нощ изобщо, но се анализира конкретното поведение на една или друга медия. Мисля, че е важно, оценявайки ролята на медиите, да се замислим върху това, какво представляваше наистина самото медийно пространство през нощта на 10-ти срещу 11-ти януари. Защото в нощта, в която спряха "Каналето" и хората започнаха да се събират на митинг пред телевизията, по същото време "Каналето" вървеше по "Дарик" радио. А в комбинацията между цензурираната неадекватна телевизия и онова, което "Дарик" правеше, нямаше никакъв баланс. Просто медийното пространство беше добило шизоиден вид.

Васил Гарнизов: Мисля, че именно от гледна точка на контрола върху държавните институции "Дарик" радио беше съюзник на гражданите и на гражданското общество. Наистина, "Дарик" беше от едната страна на барикадата. Едновременно с това, ако "Дарик" не беше водило битката срещу монопола върху образите на случващото се, откъде щяхме да знаем какво се е случило? Как щеше да е възможен този разговор, в който, разбира се, ще осъдим едностранчивостта на "Дарик" радио? Но, за да има контрол върху държавните институции, трябва някаква група хора, някаква среда или някаква философия да се конституира като бдяща. Бдяща и зряща. И когато тя бди за произвола на институционализираното насилие или на институционализираната информация, или на институционализираните медии, разбира се, че при това бдене и при това взиране ще има много неща в повече. Ще има преиграване. Но, въпреки това, аз предпочитам за съюзник в контрола върху държавните институции тези медии, които са от моята страна на барикадата, ако и да не са свободни в смисъла, който Деян Кюранов вложи в това понятие. Да, те не са свободни от гледна точка на това, че имат свой егоистичен интерес. От друга гледна точка, те са по-свободни в отношението си на критика, отношението си на разконспириране, разбулване и бдене, отколкото други медии. Е, добре, няма свободни медии за обичане - тогава ви призовавам да обичаме тези медии, които са малко по-свободни от другите.

Юлиана Методиева: Аз взимам от г-н Гарнизов думата "произвол" и с голямо неудоволстие ще я приложа към това, което направи "Дарик" радио тази сутрин. Т. е., става дума за медиен произвол. Забележете, "Дарик" вече се опитва да променя рейтинги. Сутринта в 8,25 по повод вчерашния "Отзвук", "телефоните на "Дарик" радио прегряваха". "Прегряваха от възмущение" за поведението на г-жа Копринка Червенкова, главен редактор на вестник "Култура", тъй като тя си била позволила да изрази опасение от лумпенизирането на гражданския протест, както и да заяви, че народът ще бъде все по-гладен. По този повод - ето го грубият егоистичен интерес, финансовият интерес на "Дарик", който добива доста заплашителни размери - водещата каза: "Да, и аз се питам каква беше тази интелигенция, събрана вчера в "Отзвук", какви бяха тези хора? Да ме извинявате, само Джеки Стоев беше интелигенция. Къде беше Радосвет Радев?" За тези, които не знаят, Радосвет Радев е собственикът на "Дарик" радио.

Валерий Русанов: Нека се опитаме да резюмираме дискусията дотук. Основното, което бе проблематизирано, е: какъв е протестът, който тече по софийските улици, по улиците на българските градове. И това проблематизиране беше естествено. Но във всичко, казано дотук, не беше ясно артикулирано какво разбираме под "граждански протест". Деян Кюранов каза, че това, което става по софийските улици, е протест на граждани, но не е протест на гражданското общество. Аз мисля, че то дори не е протест на граждани. Аз бих казал, например, че това е протест на данъкоплатци. Просто протест на хора. Или че това е протограждански, а не протополитически протест. Моите основания за това са, че този протест не беше артикулиран. Той нямаше своите лидери, той нямаше своите искания. Васил Гарнизов се опита да обясни това с наблюденията си по-специално върху зараждането на студентския протест, който възниква като протест на самосъхранение, на резистентност срещу агресията. Но още е рано да се говори за яснота по повод това, което стана по улиците.

Третият елемент на нашата дискусия беше за ролята на медиите и тук, мисля, ясно се очерта схващането, че медиите започват да играят все по-голяма роля във формулирането, насочването на гражданския протест; по израза на Васил Гарнизов те са се превърнали в съюзник на протеста - говорим за частните електронни медии и конкретно за "Дарик" радио. Мисля, че може да се каже, че тези свободни частни медии са част от гражданското общество и за първи път в нашите условия самото гражданско общество с една от своите институционализирани структури се опита да ръководи такъв протест.

II ЧАСТ

ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВОТО И “ТРЕТИЯТ СЕКТОР” – НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ

Държавни институции и неправителствени организации в осъществяване на основните човешки права на труд и социална защита на гражданите на Република България

Катя Владимирова

Аз бих искала да благодаря на организаторите на семинара за поканата. Темата на семинара е актуална и необходима за днешния ден и още повече - за утрешния. Убедена съм, че този род срещи и дискусии са много полезни за изграждането и ефективното функциониране на гражданското общество в нашата страна, тъй като тук се срещат партньори, съмишленици, представители на различни институции и биха могли взаимно да се чуят или да направят опит да се разберат.

Аз представлявам Министерството на труда и социалните грижи. Както знаете, то е орган на изпълнителната власт; една държавна институция за осъществяване на държавната политика в областта на труда и трудовите отношения, заетостта, контрола по спазване на трудовото законодателство, социалното осигуряване и социалните грижи.

Тъй като темата е голяма, аз бих могла да говоря много, но мисля, че ще е трудно да се вместя в рамките на една нормална дискусия. Затова съм се спряла на няколко неща. Основното от тях е информиране за това, което прави Министерството в областта на трудовите и социални права за осъществяване на държавната политика в тази област и за работата му с някои от представителните организации на гражданите и на трудещите се в страната.

Безспорно постижение на човечеството в трудния му път към повече социална справедливост и ефективна защита на правото му на труд са международните договори, конвенции и други юридически механизми, осигуряващи и способстващи гарантирането на основните трудови и социални права. В съответствие с тях всяка страна изгражда националното си законодателство, държавна политика и механизми на контрол, в т. ч. съвместната работа и взаимодействие с неправителствени организации и отделните граждани.

Българското законодателство, Конституцията на Република България (1991 г.), Кодексът на труда и редица други специфични закони гарантират без никаква дискриминация основните граждански права в областта на труда и социалната защита, а именно правото на:

- труд и на специална закрила на някои категории трудещи се (непълнолетни, жени, лица с намалена трудоспособност, в т. ч. с физически и психически увреждания);

- осигуряване и социално подпомагане;

- здравословни и благоприятни условия на труд;

- образование и професионална квалификация;

- заплащане, съответстващо на извършената работа;

- сдружаване на работниците и служителите в синдикални организации и съюзи за защита на интересите им в областта на труда, социалното осигуряване и жизненото равнище;

- колективно преговаряне и стачка за защита на колективните икономически и социални интереси на трудещите се;

- закрила от страна на държавата и обществото на семейството, майчинството и децата;

- закрила от страна на държавата и обществото на престарелите хора и на лицата с физически и психически увреждания.

Посочените права се осъществяват непосредствено на основата на редица подзаконови актове, конкретни програми и мерки на изпълнителната власт.

Министерството на труда и социалните грижи е орган на изпълнителната власт за осъществяване на държавната политика в областта на труда и трудовите отношения, заетостта, цялостния контрол по спазване на трудовото законодателство, социалното осигуряване и социалните грижи. Основните си функции и задачи в посочените области министерството осъществява и чрез специализираните си звена (Национална служба по заетостта, Главна инспекция по труда и Национален център за социални грижи), които имат свои териториални поделения.

Сред основните приоритети в работата на министерството в областта на труда и социалната защита на населението през последните две години са:

- осъществяване на реформа в социалното осигуряване и подпомагане на населението;

- подобряване на защитата на трудовите и социалните права на работниците чрез усъвършенстване и развитие на законодателството и разширяване на контрола по неговото спазване;

- създаване на нова нормативна уредба за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в съответствие с Директивите на Европейския съюз за безопасност и опазване здравето на работещите;

- защита при безработица с разширяване на активните мерки за заетост и професионална преквалификация и други.

От Министерския съвет бяха подготвени и приети концептуални, основополагащи документи като:

1. Концепция за реформата в областта на социалното осигуряване и подпомагане.

2. Основни насоки на политиката на държавата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

3. Национална програма за социално развитие (в изпълнение на Декларацията и Програмата за действие за социално развитие, приети от срещата на ООН на най-високо равнище, Копенхаген, 6-12 март, 1995 г.).

4. Мерки за положението на жената и Национален план за действие (в изпълнение на поетите задължения на Република България на IV-та Световна конференция на ООН за жените, Пекин, 1995 г.).

За реализиране на основните приоритети от политиката на държавата в областта на труда и социалната защита на населението през последните две години се осъществява много интензивна работа в областта на законодателството. Подготвят се принципно нови или съществено се изменят съществуващи закони. В работата на Министерството на труда и социалните грижи през последните години основните направления са свързани с разработването на проекти на закони за:

- фонд "Обществено осигуряване" (отделянето му от държавния бюджет и създаване на независима институция);

- изменение и допълнение на Кодекса на труда;

- изменение и допълнение на закона за пенсиите;

- защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите;

- осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд;

- защита при безработица;

- подпомагане на семейството и децата;

- трудовите злополуки и професионалните заболявания;

- социалните грижи;

- пенсиите;

- доброволното социално осигуряване за допълнителна пенсия и други.

Всички концепции, проекти на закони и подзаконови актове, програми и мерки се обсъждат със съответните неправителствени организации, научни работници и специалисти или се подготвят съвместно с тях.

Министерството на труда и социалните грижи работи съвместно и внася за обсъждане проектите на всички документи (законопроекти, програми и др.) в два национални съвета и техни структури, а именно:

1. Национален съвет за тристранно сътрудничество, в който интересите на работниците и служителите се представят и защитават от синдикалните организации (КНСБ, КТ "Подкрепа" и ОССОБ), а на работодателите от четири техни организации (Българска търговско-промишлена палата, Българска стопанска камара, Съюз за стопанска инициатива на гражданите и Съюз "Възраждане").

2. Национален съвет по социални и демографски въпроси, в който участват неправителствени организации на жените, инвалидите, военноинвалидите, ромите, децата и младежите и др.

Отскоро (в изпълнение на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите) се създаде и съответен Национален съвет на организациите на инвалидите и работодателите на съответни кооперации и други организации.

В изпълнение на приетите мерки на правителството за положението на жените се създаде съответен Междуведомствен съвет, в чийто правилник се предвижда съвместна работа и сътрудничество с женски и други неправителствени организации.

Към Министерството на труда и социалните грижи е изграден и работи от две години Консултативен съвет по социалните въпроси, в който са привлечени широк кръг обществени, научни и съсловно-професионални организации.

С неправителствени и други организации Министерството на труда и социалните грижи работи и по места - съвместно с общинските и областни организации, организации на работниците и служителите, на работодателите и други.

Освен с неправителствени организации, по защита на трудовите и социалните права на гражданите на страната, Министерството на труда и социалните грижи работи и с граждани посредством специално изграденото си структурно звено "Обединена приемна", консултации и разговори в ежедневните приемни часове на ръководители и други отговорни специалисти и хиляди отговори на писма на граждани, включващи предложения, молби, жалби и други.

За развитие и повишаване ефективността на съвместната работа между държавните институции и неправителствените организации в областта на труда и социалната защита на гражданите е необходимо:

- развитие на социалния диалог на всички равнища, основан на принципите на взаимното уважение и зачитане, желание за сътрудничество, умение за преговаряне и за взаимноприемливи отстъпки и компромиси;

- усъвършенстване на процедурите на водене на преговори и консултации;

- усъвършенстване на механизмите за защита и балансиране на интересите на страните;

- изграждане на система за информационно обслужване, институции и материално-техническа база.

Изграждането на гражданско общество, развитието на гражданския контрол и на съвместната работа на държавни институции и неправителствени организации изисква обучение, квалификация и широко разпространение на съответните знания и информация. За изпълнение на тази важна задача е необходимо използването на специфичните възможности за формиране на умения за диалог, водене на преговори, взаимно уважение, умение за представяне и отстояване на позиции, за взаимни компромиси и други чрез:

- Образованието - за изграждането на тези умения в подрастващите;

- Системата за квалификация на възрастните - за обучение и подготовка преди всичко на представителите както на държавните институции, така и на неправителствени организации, а и на цялото население (в т. ч. повишаване на правната подготовка и култура);

- Средствата за масова информация - както за обучение, демонстрация, така и за формиране на съответното мислене.

От осъвременяване се нуждае и законодателството, нормативната база за работа на държавната администрация с жалби и писма на гражданите.

НПО и местното самоуправление – опит за регулиране на отношенията им

Алеко Джилджов

Смятам, че темата на днешния семинар е изключително актуална на фона на събитията през изтеклата седмица. Необходимостта от създаване на гражданско общество и от граждански контрол върху държавните институции придобива изключително голяма острота на фона на тежката криза, която преживява страната в момента. Аз смятам, че приватизацията и реформите ще създадат предпоставки за укрепване структурите на гражданското общество, за създаване на стабилни механизми и нови принципи за граждански контрол върху дейността на държавните органи.

Защо обвързвам необходимостта от граждански контрол с последните събития? Защото - предполагам, че всички вече се убедиха - действията на държавната администрация не са нещо абстрактно, което не ги засяга. Напротив, грешките на едно или друго длъжностно лице засягат всички ни, бъркат в джобовете ни по един или друг начин. Митът за държавата, която се грижи за всичко, рухна. Както фигуративно се изрази един политолог наскоро: "Държавата е мъртва". Този процес отваря широко поле за инициативността на неправителствените организации и от своя страна остро поставя въпроса за регламентиране формите и характера на взаимодействието между държавата и структурите на гражданското общество.

Категорично не приемам сравнението със съществуването на "двете барикади" - на едната - държавата, на другата - съперничещото й гражданско общество. Много държа да спрем да мултиплицираме и представата за работещите в държавните институции като за хора, които са далече от проблемите на обществото - тази представа просто не отговаря на действителността.

Следващото, на което искам да обърна внимание е, че НПО като цяло пренебрегват проблематиката, свързана с укрепването на местното самоуправление и с развитието на пряката демокрация, като сфера на дейност и обект на проектите си. Струва ми се, че причина за това недоразумение е от една страна недостатъчното познаване на функциите и компетенциите на двата типа структури на ниво община - на органите на местното самоуправление (общинските съвети) и на органите на изпълнителната власт (кметовете), и от друга - непонятният за мен страх на НПО от думата "власт". Редица НПО имат твърде своеобразно разбиране за контрола и взаимодействието с държавните органи - създават паралелни структури, извършват дейност, дублираща дейността на държавните органи, т. е разбират контрола като овластяване. Проблемът на тези НПО е в това, че те самите не са наясно какво могат и какво не могат да правят.

Укрепването на местното самоуправление и децентрализацията на властта осигуряват неподозирани възможности за развитие на гражданския контрол. Убеден съм, че в страна като България, в която гражданско общество все още няма, а неправителствените организации са неспособни да конкурират и контролират държавата, общините остават единственото място, в което може да се осъществява продуктивно взаимодействие и ефективен граждански контрол. На местно ниво могат да се намерят най-добрите решения на проблемите, именно защото властта и населението могат да взаимодействат - властта е близо до населението, а населението до местната власт.

От тази гледна точка ние в отдела на Министерския съвет, който осъществява връзката на правителството с общините, не гледаме на местните власти като на придатък, пряко субординиран на централната изпълнителна власт. Ние разглеждаме органите на местното самоуправление като структури със законово установени правомощия изцяло и без намеса да регулират и управляват в рамките на закона въпросите от местно значение.

През последните няколко години в рамките на осъществяваната в страната административно-териториална реформа беше разгърната широка законодателна дейност, насочена към привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Европейската харта за местно самоуправление. На практика бяха разбити онези тоталитарни тенденции, за които спомена г-н Деян Кюранов.

Още през 1995 г., на базата на натрупания четиригодишен опит по прилагането му, беше изменен и допълнен устройственият закон, регламентиращ статута на местните власти - Законът за местното самоуправление и местната администрация.