Изследване на езика на българите в Русия, СССР, Украйна и Молдова (стр. 8 )

2-3.

Стоянова, историята на българската лексикография в Украйна // Проглас, В. Търново, кн. 1,

2017 /година ХХХVI/, с. 70-76.

Суляк, С. Г., Национальности и родные языки Молдавии: декларируемая и официальная информация //

Дунав-Днестър. Обществознание. Езикознание. Педагогика. Годишник на ТДУ „Григорий Цамблак”, Кахул, 2014, т. 3, с. 271-276.

Тимонина, говоры в Молдавии // Вестник Московского университета. Сер. ІХ.

Филология, М., 1977, № 4, с. 69-72 (върху резултати от експедиция на МГУ, катедра „Славянская филология”, 1976 г. – Твардица, В. Пержей, Тараклия, Каракурт-Жовтневое, Бесарабия).

Тодоров, Н. За езика, на който говорим // Родно слово (Кишинев), бр. 5, от 01.01.2001 г., с. 4 // Путь к

коммунизму (Вулканешты), от 01.01.2001 г.

Тодоров, Н. Развален ли е българският ни език? // Родно слово (Кишинев), бр. 6, от 01.01.2001 г. // Роден

край (Одеса), бр. 30, от 01.01.2001 г.

Тодоров, Н. Имаме ли единен език на буджакските българи? // Родно слово (Кишинев), бр. 8, от

13.11.1988 г.

Тодоров, Н. Как става изравняването на буджакските говори // Родно слово (Кишинев), бр. 9, от

27.11.1988 г.

Тодоров, Н. За лъжливите думи // Родно слово (Кишинев), бр. 10, от 01.01.2001 г.

Тодоров, Н. Български ли е езикът на буджакските българи? // Другар, 16 (33) (Дружба, Болград), от

04.10.1988 г.

Тодоров, на буджакските българи // Родна реч, С., 1989, № 5, с. 12-14.

Тодоров, език, Кишинев, 1992, 160.

Тодоров, фонетической модели синхронного описания болгарской диалектной речи //

Проблемы языка, истории и культуры болгарской диаспоры в Молдове и на Украине, Кишинев, 1993, с. 27-67.

Тодоров, на българите в Молдова (опит за социолингвистично проучване). Автореферат на

дисертация, София – Шумен, 2002, 63 с. (въз основа на балканския говор на с. В. Пержей, район Тараклия, Р. Молдова).

Тодоров, Н. Проблеми на социолингвистичното проучване на езика на българите в Бесарабия //

Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали, т.7, В. Търново, 2000, с. 561-564; Роден край (Одеса), бр. 8, от 01.01.2001 г., с. 4.

Тодоров, Н. Българите в Южна Молдова (очерк за етнокултурната им идентичност от преселването до

края на двадесетия век), Тараклия, 2018, 130 с.

Тодорова, Т. За някои форми на руското влияние върху езика на българския печат в Бесарабия в края на

ХХ век // Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали, т., В. Търново, т. 7, 1999, с. 566-568.

Филкова, П. Изучаване на български език в Русия и СССР // Известия на висшата партийна школа „Ст.

Димитров” при ЦК на БКП, т. 6, 1959, с. 162-180.

Филкова, П. Интересът към българския език в Русия през ХІХ в. // Български език (БЕ), 1959, кн. 3, с.

269-285.

Филкова, П. Ранни сведения за българския език в Русия // Български език (БЕ) , кн. 3, 1960, с. 231-239.

Хаджиева, Е. Случаи на синтактична интерференция при близкородствено двуезичие (в езиковата

практика на българи билингви от Одеска област, студенти в Софийския университет) // Българска реч, С., кн. 3, 2002, с. 69-71.

Холиолчев, Хр. Пръв атлас на български диалекти // Език и литература, година ХV, 1960, кн. 2, с. 146-

149.

Цанков, К. Българският език извън границите на България // Българският език в Молдова. Материали от

Първата международна научна конференция на тема „Функционирането на българския и други езици и литератури в контекста на езиковата ситуация в Република Молдова” , Комрат, 2002, с. 19-24.

Цанков, К. За имената на българите в Бесарабия // Състояние и проблеми на българската ономастика, т.

10, В. Търново, 2009, с. 341-348.

Цветко, С. Песни от Украйна и Крим, С., АИ „Марин Дринов”, 2005, 189 с. (вж. Зоя Барболова, Няколко

думи за Сергей Цветко – с. 14-148, Исторически бележки – 151-154, Фолклор, език и бит на българското население в Украйна – с. 154-160 и Кратък речник – 161-171).

Чеботарь, о буджакской топонимии // Материалы и исследования по археологии и

этнографии Молдовы, Кишинев, 1992, с. 216-227; Българска Бесарабия, вип. 1, Болград, 1999, с. 5-19.

одният език сред бесарабските българи до 1878 г. // Ние в науката и

науката в нас. В чест на 50 годишнината на проф. д-р Петко Ст. Петков. Велико Търнов, 2013, с. 237-251.

Чернева, Д. С. За някои езикови маркери, осмислящи социалните отношения на българите в Приазовието

// Българистични проучвания. 8 международен семинар по български език и култура, Велико Търново, 22-23 август 2001, В. Търново, 2002, с. 200-207.

Чешко, Е. В. Из итогов Второй диалектологической экспедиции в болгарские села Измаильской области

УССР, проведенной летом 1952 года // Статьи и материалы по болгарской диалектологии (СМБД), М., 1952, т. 2, с. 76-83.

Чешко, Е. Рец. на: Български диалектен атлас, II, Североизточна България, ч. 1. Карти; ч. 2. Статии,

коментари, показалци. Съставен под ръководството на Ст. Стойков, С., 1966 // Советское славяноведение, 1968, № 6, с. 103 (за значението на БДА включително и за локализирането на българските говори в Бесарабия).

Чмир, О. болгари в Украiнi: iсторiя формування та проблеми функционування мовного iдiому //

Алманах Българска украинистика, бр. 1, С., 2012, с. 36-44.

Чолак, (тюркско)-болгарские взаимовлияния в терминологии ткачества // Україна и

Болгарія: віхи історичної дружби (матеріали міжнародної конференцїї, присвяченої 120-рїччю визволення Болгарїї від османського іга). Одеса, 29-31 жовтня 1998 року, Одеса, 1999.

Шабашов, А. Ойконимическая группа как этническая микрообщность болгар Украины // Международна

научно-теоретична конференция, ноември 1997 г., гр. Болград, Одеса, 1997, 38-40.

Шабашов, А. Ойконимия болгарских населенных пунктов юга Украины (Одес., Кировоград.,

Никол. области) //  Българска Бесарабия, Болград, вип. 1, 1999, с. 58-141.

Шабашов, А. В. Из наблюдений над ногайской топонимией Буджака // Revista de etnologie si culturologie

(Журнал этнологии и культурологии), 2010, vol. 7, с. 76 – 78 (в това число – български села).

Шабашов, А., С. Гизер. Названия болгарских населенных пунктов Буджака ногайского происхождения

// Българите от Молдова и Украйна – език, литература, история култура и образование, С., 2009, с. 100-103.

Языки Российской федерации и нового зарубежья: статус и функции (Ред. o, Т. Б.

Крючкова), М., 2000, 400 с. (вж. за българския език).

Языки Российской федерации и соседних государств. Энциклопедия в трех томах, т. 1, М., Наука,

2001 (вж. , Болгарсие говоры. Общие сведения, с. 216-222 (за българските говори в Молдавия и Украйна).

Iwanowa – Perczynska, N. Atlas bolgarskich goworow w SSSR // “Por. jez.”, 1959, zesz. 8, стр. 352-357.

Sander, M. Zum Atlas der bulgarischen Mundarten in der Sowjetunion // ZfSI, Bd 4, 1959, H. 5, с. 745-748;

Kara, N. Antroponimie in cantecele folclorului bulgaresc din Moldova si Ucraina. Probleme actuale ale

arheologiei, etnologiei si studiului artelor // Editia a VII-a. Chisinau: Tipogr. „Notograf Prim”, 2015, p. 70.

Kara, N. Particularitatile prezentei antroponimelor in cintecele folclorice ale bulgarilor din Moldova si Ucraina

// Revista de etnologie si culturologie/ Vol. XVII – Chisinau: Centrul de Etnologie, IPC al ASM, 2015, p. 129-134.

От книгата на В. Кондов „Езикът на българит на Пусто пладне /в Русия, СССР, Молдова и Украйна/. История и съвременно състояние (Класификация, библиография, карти, снимки, текстове) ”, Тараклия, 2018, 250 с.