Изследване на езика на българите в Русия, СССР, Украйна и Молдова (стр. 1 )

ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЕЗИКА НА БЪЛГАРИТЕ

В РУСИЯ, СССР, УКРАЙНА И МОЛДОВА

Първите работи, свързани с изследването на българските диалекти на територията на Русия се появяват в началото на ХХ в. Техни автори са (1899, 1905, 1907) и (1902, 1905, 1906, 1915). Изследвайки някои от говорите на българите в почти всички губернии на Русия, където те живеят компактно (с изключение на говора на олшанските / кировоградските българи), акад. Н. Державин стига до извода, че българските говори на територията на страната представляват „бессистемный конгломерат”. Вече във времето на СССР, през втората половина на 30-те години на ХХ в., за езика на българите в Украйна първите си работи публикуват  Д. Дринов (1936) и С. Бернщейн (1939).

Обаче мащабното изследване на езика на българите в СССР бива осъществено след Втората световна война. Основни задачи на българистите в страната (под ръководството на проф. ) стават: а/ създаване на първия  български лингвистичен атлас и б/ съставяне на Речник на българските говори в СССР.

С първата задача съветските българисти се справят добре и атласът им бива издаден през 1958 г. в Москва. Но с втората задача те, за съжаление, не успяват да се справят. Съставени само няколко речника на българските говори в страната. В хода на проучването, което е много важно, съставена е класификация на българските говори в СССР. Редица от тези говори биват изследвани и описани също така и монографично, т. е. в по-голяма или по-малка степен цялостно. По понятна причина не са били изследвани диалектите на българите в Крим – тъй като по това време те вече не са съществували там – на 15 юни 1944 г. наред с арменци, гърци и татари българите в Крим са били също така депортирани, изселени от родните си места.

Мащабните изследвания на българските говори в СССР под ръководството на проф. приключват през 1960 г. (Попова 2001: 222), но работата на българистите езиковеди, макар и с много по-малка сила, продължава. Тя обаче се разраства чувствително след разпадането на СССР (Вж. Библиографията и снимките на изданията и техните автори).

Акад. Николай Державин  Проф. Самуил Бернщейн

  Копие на книгата                , , 109 карти – съст.

  на акад. Н. Державин 

Мнозина от сътрудниците от този сектор са участвали в изследването

на българските говори на територията на СССР.

По-голямата част от първия випуск на българистите в МГУ са участвали в експедициите

за изследване на българските говори в СССР под ръководството на проф. .

          Карта: членението на българския език (от книгата на проф. Кирил Цанков).

  Проф. Иван Стоянов

  Проф. Елза Стоянова

  Д. ф.н. Тодор Балкански

Доц. д-р Надежда Карa

       

                                        Проф. Валентина Колесник

                                        Доц. д-р Светлана Георгиева (Митител)        

                                                Проф. Марияна Парзулова                                

  Д-р Николай Тодоров

  Доц. д-р Васил Кондов

Д-р Николай Куртев

Д-р Димитър Маринов

                                 Д-р Алла Войникова

                       

Д - р Анна Михина

       

Библиография

Балкански, Т. Из българската антропонимия в СССР // Български език (БЕ), кн. 4, 1991, с. 346-350.

Балкански, Т. На пусто пладне. Българите в Руската империя и днес. Бележник на езиковия археолог, В.

Търново, 2009.

Балкански, Т., Д. Маринов. Разселването на българите. Проучване на имената пилигрими в българската

ойконимия, В. Търново, 2014, 316 с. (включително и в Бесарабия).

Балкански, Т., В. Кондов. „В степите пустинни на Буджака. Пушкин, българите и българското в

Бесарабия. Езиковоархеологически прочит”, В. Търново, 2010, 124 с.

Балкански, Т., В. Кондов. Бесарабски бележник, ИК Знак ?94, В. Търново, 2012, 290 с. (ономастични

записки).

Балкански, Т., В. Кондов, Д. Маринов. Via Bulgaria. Българите и българското от Прут до Амур, В.

  Търново, 2018.

Барболова, З. Имена на съдове в българските диалекти. С., 1999 (Съдържа лексика и от българските

говори в Бесарабия и Таврия, вж. например с. 77).

Барболова, З. Имената на забрадката в българския език. Етнолингвистичен анализ, С., 2006 (В книгата е

използван материал и от българските говори в украинската част на Бесарабия, както и от Таврия, вж. с. 135 – Материалът от българските говори в Украйна лично събран).

Берестецкая, Е. Болгарские говоры Украины как средство межличностного и межнационального

общения // Проблеми на социолингвистиката. Езикът и съвременността. Материали от Шестата международна конференция по социолингвистика, т. 6, Шумен, 26-30 септември 1997 г., С., 1999, с. 277-280.

Бернштейн, говоры Украины (Ольшанский район) // Наукові записки Одеського

державного педагогічного iнституту, Одеса, 1939, т. І, с. 111-126.

Бернштейн, о диалектологической поездке в болгарские села Молд. ССР и Изм. обл. УССР

летом 1947 г. // УЗИС (Ученые записки Института славяноведения), т. 1, 1949, М., с. 385-391 (по маршрута: Кишинев – Вале Перже, Чимишлийско – Комрат – Кирсов – Твардица - Вале Перже, Тараклийско – Тараклия – Татар Копчак – Болград – Измаил – Чешма Варуита – Болград – Каракурт – Вайсал – Бановка – Кирнички – Татарбунар – Кишинев – б. н.).

Бернштейн, С. Б., Предварительный отчет о диалектологической экспедиции в болгарские

села Молдавской ССР и Измаильской области УССР // Ученые записки Института славяноведения (УЗИС), т. 1, 1949, М., с. 395-396 (июль 1948 г., групите изследователи са: 1 гр. – с рък. Е. Зеленина-Полтораднева: Комрат, Кирсово, ; 2 гр. – с рък. Н. Котова: Исерлия, Ст. В. Перже, Твардица; 3 гр. – с рък. Л. Плотникова: Н. Ивановка, Н. Троян, Кирютня / Кортен, Задунаевка, Дермендере; 4 гр. – с рък. Е. Чешко: Чийшия, Пандаклия, Кубей, Болгарийка, Кайраклия 1, Кайраклия 2; 5 гр. – с рък. И. Бунина: Курчи, Каракурт, Вайсал, Бановка; 6 гр. – с рък. Н. Луцкая: Ташбунар, Шикирли Китай, Импуцита – б. н.).