Опазване на биологичното разнообразие в България (стр. 10 )

Данните за броя на ендемичните видове и подвидове са представени в Таблица №1. Наличната информация за пространственото разпределение на ендемичните таксони е обобщена в карта 3. В картата са включени данни за българските и балкански ендемични видове водорасли, висши растения и безгръбначни; балканските ендемични бозайници; и българските ендемични риби, земноводни и влечуги. В картата са включени и данни за растителните съобщества, които се характеризират с високо ниво на ендемизъм – най-важните райони по отношение на присъствието на ендемични видове са Стара планина, Родопите, Пирин, Вито­ша, Рила, Странджа и долината на река Струма. По дефиниция, разбира се, много ендемични таксони са силно локализирани в разпространението си. Това е отразено в обособените области на висок ендемизъм на картата. По-подробни описания на тези области може да се намери в докладите представени на семинара за НСОБР.

Редки видове

Честотата на рядкост на видовете значително варира в различните таксономични групи. Особените биологични характеристики на някои групи, като водорасли и гъби, затрудняват изключително много определянето на редките видове с каквато и да е степен на определеност или сигурност. В други групи, като прилепи и сред херпетофауната, има малко редки видов; повечето видове в тези групи са относително широко разпространени и са обичайно срещани или многочислени в други части на ареалите си.

Въз основа на наличната информация близо 69 вида водорасли, мъхове и други низши растения, както и 25 форми лишеи могат да се считат за редки. Над 700 вида висши растения, много от които са високопланински ендемити, се смятат за редки. в Червената книга на НР България от 1984 г. (том I, Растения) са посочени 574 вида „от особен научен интерес"; 330 вида са защитени от Закона за защита на природата; 150 вида са застрашени от изчезване.

Сред безгръбначните животни редките видове са относително многобройни, поради ограничените популации и ограничените ареали. Според текущите оценки 23% от безгръбначните без насекомите (567 вида) се считат за редки - една доста висока цифра в сравнение с другите таксони. (степента на рядкост е най-висока сред протозоите, нематодите и паякообразните. Над 1500 вида насекоми се считат за редки. Сред представените с повече от 50 вида разреди на Insecta, с най-висок процент на редки видове са Рlесорtега (29 %), Neuroptеrа (27.4 %), Odonata (26,6 %), Ephemeroptera (18.6 %) и Trichoptera (18,0 %).

Редките гръбначни включват 29 вида черноморски и сладководни риби и 2 змии (Coluber rubriceps и Vipera aspis balcanica). Общо 78 птици (включително 16 глобално застрашени видове и 61 вида от Червената книга на НР България от 1985 г., том II, животни) се считат за редки. Много от тях са хищници. в Червената книга са изброени 19 вида бозайници (включително 2 изчезнали вида). Сред дребните бозайници има малко редки видове. Няколко вида съществуват в относително голяма численост, но са локализирани в ограничени пространства; други видове се срещат като разпръснати популации в ограничен брой ареали. Седем вида прилепи се срещат в ограничена численост в България, но са относително многочислени в други страни. За целите на настоящата стратегия 10 едри бозайници се считат за редки или уязвими: отбелязаните по-горе четири ендемични подвида и видовете кафява мечка (Ursus arctos), вълк (Canis lupus), степен пор (Mustela eversmanni), златка (Martes martes), Видра (Lutra lutra) и дива котка (Felis sylvestris).

Данните за броя на редките таксони са обобщени в Таблица 1. Наличната информация за пространственото разпределение на редките таксони е синтезирана в Карта 4. В картата са включени данни за редките гъби, растения, безгръбначни, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници. В картата също са вложени и данните за редките растителни съобщества, доминирани от реликтни видове. Трябва да се отбележи, че моделите на разпространение варират доста широко при различните таксони. Например, в долината на р. Струма и по южното Черноморско крайбрежие се срещат най-голям брой от известните редки видове насекоми. Най-висока е концентрацията на редки птици в района на Атанасовското езеро по Черноморското Крайбрежие. Редки растения, предимно покритосеменни ендемити, се установяват най-често в по-високите планини. Общо взето, особено важни територии по отношение на редките Видове са Родопите, Рила, Странджа и Централна и Западна Стара планина; Черноморското крайбрежие; долината на р. Струма; и източната и централна част на Дунавската равнина.

Изчезнали видове

През последните няколко години редица видове в България са изчезнали в резултат на антропогенния натиск (виж таблица 1). Към тях спадат поне 2 вида черноморски водорасли и още 4 низши растения. Според Червената книга на българските растения, 31 вида висши растения са изчезнали от 1930 г. насам. Пет от тях са били ендемични за България.

При безгръбначните е трудно да се документират изчезналите видове по­ради липсата на информация за текущото и историческото им разпространение, както и заради проблемите, свързани с проучването и проследяването на техните популации. Въпреки тези трудности, сред безгръбначните са отчетени 7 изчезнали вида (всички от Ephemeroptera).

От гръбначните два вида змии (Vipera aspis u Vipera ursinii), европейската норка (Mustela lutreola) и риса (Lynx lynx) са записани в Червената Книга на България, като изчезнали. Двете миноги Lampetra planeri и Eudontomyzon danfordi (от семейство Petromyzonidae) и попчето Knipowitschia longicaudata (Gobiidae) вече не се срещат в България. Девет вида птици са престанали да гнездят и са вписани в Червената Книга като изчезнали, шест от тях - розов пеликан (Pelicanus onocrotalus), картал (Aegypius monachus), малка дропла (Tetraotetrix), сив жерав (Grus grus), средна бекасина (Gallinago gallinago) и малка кукумявка (Glaucidium passerinum) вече не гнездят в страната в размножителния период. Други три вида - брадат лешояд (Gypaetus barbatus), момин жерав (Anthropoides virgo) и стрепет (Tetrax tetrax) вече не гнездят в България, нито мигрират през нея. Понастоящем черноморският тюлен-монах се счита за изчезнал, макар че отделни екземпляри са били виждани за последен път през 1991 г. През последните години ендемичните подвидове афала и муткур са сериозно застрашени и могат да се считат за почти изчезнали.

Освен тези диви видове, през последните десетилетия са изчезнали и шест местни породи домашни животни - риломанастирска овца, местна клепоуха свиня, местна правоуха свиня, делиормански кон, камчийски кон и рилски кон.

Уникални и представителни съобщества и екосистеми

България се характеризира с голямо разнообразие на растителни и животински съобщества и съдържа почти всички главни типове местообитания, които се срещат в Европа. Между тях са редица уникални и представителни съобщества и екосистеми, които са особено ценни по отношение на биологичното разнообразие. Много от тях са добре представени в съществуващата система от защитени територии в страната (Виж Рамка 4). Други, като естествени степи и крайречни гори, са слабо представени, често поради това, че са били усилено подменяни или устройвани по друг начин преди да е съществувала защитна мрежа за тях. Уникалните и представителни съобщества в България включват:

·  Високопланинска безлесна зона - Рила, Пирин, Стара планина, Ви­тоша, Родопите, Беласица и Славянка.

·  Естествените възрастни иглолис­тни и букови гори в планинските райони. Особено важни са първичните гори от ела (Abies alba), смърч (Picea abies) и бор (Pinus heldreichii, Pinus peuce, P. Sylvestris, P. nigra) в Рила, Пирин, Родопите п буковите гори в Централна Стара планина; съобществата от клек (Р. mugo) в Рила и Пирин; и уникалните гори от източен бук (Fagus orientalis) в Странджа.

·  Дъбови (видове Quercus) горски масиви и гори, главно в ниските планини и прилежащите им хълмисти и равнинни райони;

·  Карстовите райони, особено в Родопите, Стара планина, Пирин и Славянка. Тези райони са забележителни с голямото разнообра­зие на ендемични растения, грабливи птици и прилепи. В тях се намира по-голяма част от общо 5 000 български пещери с богатата им пещерна фауна.

·  Проломи и ждрела в основните планински вериги, голяма част от които служат като убежищни местообитания или ниши на рядка флора и фауна.

РАМКА 3. СТРАНИЧНИ ПОЛЗВАНИЯ В ГОРИТЕ

Горите в България традиционно са стопанисвани главно с цел дърводобив и защита на водосборите. С продължаване на усилията за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в горите, все по-голямо внимание трябва да се отделя на страничните горски ресурси и продукти. В тях се включва по-голямата част от лекарствените растения; голям брой от ядливите гъби, от диворастящите плодни дървета и плодоносните храсти; и растения, които се използват за приготвяне на чайове, масла, бои и други продукти. Горските гъби и лекарствените растения се експлоатират широко (и с нарастващи темпове), както за задоволяване на вътрешни нужди, така и за износ. Много от тези видове са подходящи за култивиране и могат, при правилно разработване, да бъдат от полза за местната икономика, което същевременно ще намали натиска върху диворастящите им популации. Горите са и местообитания за различни видове дивеч, неподлежащи на лов видове птици и бозайници, както и на много други по-малко забележими и без стопанско значение компоненти на екосистемите. Запазените естествени български планински гори, които са сред най-старите и най-обширните в Европа, са убежище за много горски видове

(включително едри хищници), които са изчезнали в други части на континента. Тези гори предлагат и значителни възможности за отдих, рекреация и туризъм за планинари, любители-орнитолози и други запалени природолюбители. И на края, горите служат като важно място за провеждане на екологична просвета и научни изследвания.

Макар че стойността на много от страничните горски ползвания е била осъзната и в миналото, върху тези ценности трябва да се постави още по-голямо ударение в бъдеще. При правилно и грижливо стопанисване тези ресурси могат да осигурят преки икономически приходи на местно ниво за дейностите по опазване на горите. Трябва, обаче, да се положат по-големи грижи да се подсигури ползване, което не води до прекомерна експлоатация, което е заплаха особено за лекарствените растения и ядливите гъби. При тези видове трябва да се проучат и подпомогнат възможностите за култивиране, заедно с продължаване на усилията за опазване на техния естествен генофонд и на природните им местообитания