Опазване на биологичното разнообразие в България (стр. 4 )

РАЗРАБОТВАНЕ НА ЦЯЛОСТНА ПРОГРАМА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДАТА

Нито една от заплахите за биологичното разнообразие на България не е лесна за разрешение или предотвратяване. В повечето екосистеми различни заплахи си взаимодействат и намаляват способността на видовете и съобществата да се възпроизвеждат и запазват. За предотстраняване на бъдещите загуби на биологично разнообразие към множеството заплахи трябва да се подхожда координирано и с взаимно подсилващи се мерки и решения. Необходима е комплекса и всеобхватна програма за опазване, съставена от широка и разнообразна гама от дейности. Обобщените по-долу препоръки отразяват два първостепенни Критерия: тези действия са спешно необходими и същевременно в значителна степен постижими със съществуващите институции и финансови и кадрови ресурси.

Управление на земята и ресурсите

Ключът за опазване на биологичното разнообразие в България е възприемането на такъв подход към стопанисването и управлението на земята и ресурсите, който отчита стойността на запазването и възстановяването на разнообразието във всички мащаби, както в защитените територии и резерватите така и на земите извън тях, и при различни режими на стопанисване и управление, предлаганите в тази категория препоръки подчертават нуждата от по-добра интеграция на управлението на всички земни, водни и биологични ресурси, с цел да се запазят и възобновят екологичните процеси от които зависи биологичното разнообразие.

Защитени територии

Основата на усилията на България за опазване на биологичното разнообразие е нейната мрежа от защитени територии. Тази мрежа трябва да се разшири и развие, за да осигури защита за най-важните и застрашени територии и обекти на България, високоприоритетни райони за създаване на нови или разширяване на съществуващите защитени територии са Родопите; Черноморското крайбрежие; Странджа планина; местностите, заобикалящи или свързващи националните паркове в Рила, Пирин, Витоша и Стара планина; и долината на река Струма. Необходими са незабавни по-нататъшни мерки за очертаване на новите защитени територии и за преоценка на целите и методите на мрежата като цяло. В тези мерки трябва да се наблегне върху подобряването и усъвършенстването на управлението на земята, нормативно-правната уредба и практическото прилагане и спазване на законите, мониторинга върху състоянието на биоразнообразието, образованието и разяснителната работа, обучението на персонала, информационните служби и услуги, и възможностите за изследователска дейност.

Земи извън защитените територии

Дори ако се изпълни официалната цел за включване на 7.5% от общия поземлен фонд в България в защитени територии, мрежата от защитени територии ще успее да запази недостатъчна част от националното биологично разнообразие. Освен това, съдбата на защитените територии и на съдържащото се в тях биологично разнообразие се влияе в голяма степен от дейностите в заобикалящия ги ландшафт. По-голямо внимание трябва да се отдели на стопанисването и управлението на земите извън защитените територии, особено тези, които подлежат на скорошно връщане като частна или общинска собственост. Дейността по опазване върху тези земи трябва всячески да се насърчава чрез нови икономически стимули, по-добри интегрирани програми за управление на ресурсите, ефективни екологични данъци и такси и съобразно модифицирани анализи и оценки за икономическа ефективност на разходите и ползите, подходяща нормативна база и други реформи в цялостната политиката в тази сфера.

Устойчиво управление на ресурсите

За да се осигури устойчивото използване на икономически важните растителни и животински видове, на типове местообитания, и на почвените и водни ресурси, тяхното управление трябва да се основава на здрави екологични принципи. Устойчивото управление на рибното стопанство, на горите със стопанско предназначение, на популациите дивеч и диворастящи растения, и на земеделските земи трябва да се поощри чрез приемането на нови закони, регламентиращи вътрешното потребление и износа на важни биологични видове; въвеждането на по-строг контрол върху замърсяването и подобряване на лесоустройствените и земеделски практики; едностранни и регионални действия за опазване на рибните и водни ресурси на Черно море; и съвместни общо-балкански инициативи за сътрудничество в опазването на природата и биологичното разнообразие.

Възстановяване на местообитания

Обширни по площ области от България - особено влажни зони, гори, земеделски земи с отглеждане на интензивни култури, пасища, крайречни зони и промишлени зони - са деградирани или даже унищожени в миналото от прилагането на неразумни практики на управление. За възстановяване на биологичното разнообразие, жизнеността и продуктивността на тези земи са необходими по-големи инвестиции на време, труд, умения и знания. Възстановяването трябва да се поощрява и разширява чрез използване на такива мерки, като въвеждане на икономически стимули, разпространяване и популяризиране на информация по възстановителна екология и методи на управление, създаване на семенни банки, разсадници и развъдни стопанства, както и чрез сътрудничество с други страни по трансгранични възстановителни проекти.

Ех situ опазване

В подкрепа и допълнение на програмите за опазване in situ са необходими различни ех situ съоръжения и институции - семенни банки, опитни стопанства, съоръжения за аквакултури, непромишлени развъдни центрове, и други (включително хербариуми, арборетуми, аквариуми, ботанически градини, зоопаркове и музеи). Тези институции трябва да се засилят и дейността им да се интегрира в по-широката и обща стратегия за опазване, поддържаща както подходящото стопанско развитие на биологичните ресурси, така и проекти за устойчиво земеделие, възобновяване и реинтродукция на видове, образование на обществеността и екологично възстановяване.

Законодателни инициативи и международни споразумения

Законът осъществен инструмент чрез който се гарантира, че държавната политика и правителствените действия точно и последователно отразяват научната информация, общественото мнение и обществените ценности. Необходимо е ново и ревизирано национално законодателство, както и ратификация и прилагане на международните договори и споразумения, за осигуряване на защитата и устойчивото използване на биологичното разнообразие в България. В процеса на разработване на конкретно законодателство и на правилниците и възможностите за неговото прилагане, законодателите трябва да се стремят да създадат закони, които са добре координирани, взаимно последователни и изпълними, и които изпреварват напредъка в научните знания и променящите се социални условия. Участието на неправителствените организации в такъв момент е особено важно, ако законите трябва да отразяват съществуващото ниво на научен опит и познания и пълния обхват на възгледи и мнения сред природозащитниците и обществеността като цяло.

Политика и управление на опазването

Формулирането на ефективна политика по опазване на биологичното разнообразие и практическото изпълнение на съответните закони изискват солидна административна структура. Една от най-важните цели на настоящата национална стратегия е осигуряването на по-силна и по-добре координирана административна структура за опазване на биологичното разнообразие, както в границите така и извън защитените територии. Съществуват различни модели, които българското Министерство на околната среда (МОС), Комитетът по горите (КГ), другите държавни институции и неправителствени организации могат да приложат за ефективно стопанисване и управление на националните защитени територии и за сътрудничество в опазването на биоразнообразието на частните, общински и държавни земи. Като висок приоритет за институциите е да проучат различните начини на сътрудничество и да определят кои от тях съответстват най-добре на съществуващите нужди и произтичащите нови права и задължения.

Научно-изследователска и техническа помощ

Научната информация за биологичното разнообразие на България и неговото опазване е основата върху която е изградена настоящата стратегия. За щастие, в основната си част съществуващите знания за българското биоразнообразие са достатъчно обширни и подробни. Дейността по опазването, обаче, се спъва от множество празноти в знанията и технически ограничения. За осигуряване на по-здрава научна и техническа база за политиката и действията по опазване на биоразнообразието в България трябва да се окаже помощ и подкрепа на научните изследвания за запълване на тези празноти, както се посочва подробно в препоръките към изследователската дейност в настоящия доклад и в основните научни доклади.

Екологично образование

Настоящата стратегия няма да успее без силната подкрепа и разбиране от страна на обществеността. Те, от своя страна, могат да се подпомогнат и развият чрез включването и предаването на информация за ценностите, състоянието и опазването на биологичното разнообразие в България в учебните програми на общообразователните училища, в програмите за професионално обучение и развитие, и в различните публични форуми (включително музеи, зоопаркове, национални паркове, информационни и посетителски центрове, и масмедиите). Образователните програми по опазване трябва да имат за цел да издигнат общественото съзнание по въпросите на биологичното разнообразие, да стимулират гордост и радост от уникалната биота на България, да предоставят съществуващата и ново излизаща научна информация за биоразнообразието, да представят новите понятия и идеи в сферата на опазването и да поощряват конструктивните разисквания по стратегиите за опазване. Накрая, образованието по биологично разнообразие трябва да се провежда като част от една още по-широка национална програма за екологично образование.

Екотуризъм

С многобройните си планини, национални паркове и други защитени територии, с черноморското си крайбрежие, лозарски и винопроизводителни райони, манастири и други културни и исторически забележителности и обекти, България предоставя богати възможности за екотуризъм. Ако бъдат развити по подходящ начин, тези възможности могат да стимулират широк интерес към опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, Като същевременно осигурят икономическа възвръщаемост на разходите за опазване на местно равнище. България наскоро взе мерки за поощряване и развитие на екотуризма. Тя трябва да ги доразвие, като приеме национална политика по екотуризъм и като интегрира екотуризма в процеса на общинско и регионално планиране, в екологичните оценки и в програмите за екологично образование и обучение.