Опазване на биологичното разнообразие в България (стр. 2 )

Рамка 11. Международни договори и споразумения...................................................................... 54

Рамка 12. Споразумения Дълг - срещу - природа: Възможности за прилагането им в България.............................................................................................................................................................................. 65

глава пета.

ПРИОРИТЕТИ ЗА НЕЗАБАВНИ ДЕЙСТВИЯ И ПОДКРЕПА................................................................................... 67

Укрепване на научната основа на природозащитната дейност.......................................... 67
Подкрепа на законодателните инициативи........................................................................................... 68
Разширяване и укрепване на мрежата от защитени територии.............................................. 68
Екологично образование и кооперирани консултански услуги.......................................... 69
Разработване и прилагане на политика за развитие на екологичен туризъм (екотуризъм) 70
Насърчаване опазването на Черно море................................................................................................... 70
Насърчаване опазването на биологичното разнообразие на Балканите...................... 71

БИБЛИОГРАФИЯ.............................................................................................................................................................. 72

ПРИЛОЖЕНИЕ А. Защитени територии с международно значение и други защитени обекти в България........................................................................................................................ 73

ПРИЛОЖЕНИЕ Б. Научни доклади изнесени на семинара за НСОБР: Заглавие и автори 75

ПРИЛОЖЕНИЕ В. Източници на информация и помощ.................................................... 78

ПРИЛОЖЕНИЕ Г. Набор данни, вкючени в обобщените карти и картата за първоначален анализ на наличната информация и пропуските в нея (GAP AnalysisMap)................................................................................................................................................................... 107

ПРИЛОЖЕНИЕ Д. Списък на съкращенията................................................................................. 110

ПРИЛОЖЕНИЕ Е. Речник на термините.............................................................................................. 111

ИЛЮСТРАЦИИ

Карта 1. Карта на България................................................................................................................................... 18
Карта 2. Видово богатство.................................................................................................................................... 25
Карта 3. Ендемични таксони............................................................................................................................... 26
Карта 4. Ред таксони.................................................................................................................................................. 28
Карта 5. Области, които се нуждаят от по-нататъшно проучване........................................ 33
Таблица 1. Биологично разнообразие на България............................................................................. 36
Карта 6. Съществуващи защитени територии (над 100 хектара)............................................... 47
Карта 7. Първоначален анализ на наличната информация и пропуските в нея
(GAP Analysis).................................................................................................................................................................... 48

ПРЕДГОВОР

Н

ие трябва да се гордеем, че България е между първите страни, които разполагат с документ, даващ възможности за стратегическо планиране в областта на дългосрочното опазване на дивата природа и на нейното разумно, устойчиво използване. Това нямаше да се направи тъй бързо и тъй навременно, ако не бе помощта на правителството на Съединените Щати, работата на неговите служители, трудът на десетки български и американски учени и природозащитници, стратегическото мислене на хората от Националната служба за защита на природата към Министерството на околната среда на България.

Жестът на Правителството на Съединените Щати приемаме с особена благодарност, защото той е насочен към опазването на заобикалящия ни неръкотворен свят, към неговата неподправена красота и чудесно разнообразие. А този свят, изпъстрен от първичните образци на биосферата, е част от природното наследство на Земята и е общо човешко достояние.

Наше общо задължение е да предадем на бъдещите поколения природното наследство, възможно най-малко накърнено от разрушителните фактори, съпровождащи за съжаление цивилизацията ни. Ето защо, подкрепата на Правителството на Съединените Щати, е великолепен пример за международна кооперация в едно от най-благородните проявления на съвременния човешки дух.

Още веднъж изразявам благодарност към всички, които вдъхновиха, подкрепиха и направиха възможно изготвянето на Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие на България.

д-р Валентин Босевски

МИНИСТЪР НА ОКОЛНАТА СРЕДА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Бележка на издателя: Разработването на настоящата стратегия беше подпомогнато от Програмата за Поддържане на Биологичното Разнообразие с подкрепата на Бюрото за Европа и новите независими държави/Отдела за енергетика, околна среда и градоустройство/Отдела за екологични и природни ресурси на Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID/ENI/EEUD/ENR).

БЛАГОДАРНОСТИ

П

рограмата за поддържане на биологичното разнообразие изказва признателност и благодарности на следните институции, организации и отделни лица, които направиха възможна настоящата публикация:

Правителството на България и всички негови ведомства и служби, за любезното им съдействие, препоръки и експертна помощ и специално на Министерството на околната среда и неговия отдел за биологично разнообразие, защитени територии и гори (понастоящем Национална служба за защита на природата); Комитета по горите; Българската Академия на Науките; Министерството на земеделието; Министерството на териториалното развитие и строителството и Комитета по туризма;

Всички участници в състоялия се през месец март 1993 г. семинар за изработване на Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие и техните колеги, за щедрия и откровен обмен на опит и за споделяне на резултатите от тяхната практическа и научно-изследователска работа; за техните критични бележки и проникновение; и за неотслабващата им енергия и ентусиазъм към настоящия проект:

Всички участващи и сътрудничещи неправителствени организации, за тяхната пионерска работа, за огласяване и споделяне на загрижеността, безпокойствата и опита на техните членове, и за осигуряване на по-широко обществено участие в проекта;

Европейското бюро на Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID) и лично на Лори Фриър, специалист по околната среда, за нейната ангажираност към проекта на НСОБР;

Д-р Франческа Грифо, Ph. D., първоначален програмен директор за Източна Европа на Програмата за поддържане на биологичното разнообразие (ППБР), за проявените проницателност, перспективно виждане, всеотдайност към поощряването на съпричастен процес на сътрудничество, и енергия при разработването и осъществяването на този проект. Заслужава признателност и значителният принос, който тя продължава да прави към проекта, дори след като напусна ППБР и премина на работа в Международния център Фогарти на Националните институти по здравеопазване на САЩ;

Д-р Мариета Сакалян, Ph. D., национален Координатор за България на НСОБР, за нейния съществен принос и упорита работа по координиране и организиране на семинара, и за нейната компетентна редакция и вещо съдействие при публикуването на стратегията и основните доклади на семинара на български език.

Д-р Кърт Майни, Ph. D., основен съставител и отговорен редактор на НСОБР, чийто познания, организационни и езикови способности и умения, и търпение, оформиха един наистина стратегически документ, съдържащ огромното количество информация, представена на семинара;

Министерството на околната среда и неговия Лабораторно-информационен комплекс (ЛИК, сега Национален център по околна среда и устойчиво развитие), Института по ботаника и Института по зоология, за разбирането и съгласието техни представители да бъдат отронени от преките им ежедневни задължения, за да преминат интензивно обучение по работа с географска информационна система (ГИС) ARC/INFO™ и да съдействат по-нататък за използването на ГИС в България;

К. б.н. Ива Апостолова, Кит. Стоян Благоев, Гергин Благоев, Чарлз Конвис и Джеймс Хендерсън, за прекараните дълги часове В които превръщаха представените от отделните специалисти данни в информативни обобщени карти и за това, че направиха процеса на картиране разбираем за участниците в семинара;

Националната паркова служба на САЩ за това, че представи на семинара за НСОБР компетентния опит и познания по паркоустройство и управление на Уилям Бригл и за това, че подкрепи участието в семинара на Уилбър ЛаПейдЖ от отдела за паркове и рекреация на щат Ню Хемпшър;

Отдела за паркове и рекреация на щат Ню Хемпшър за позволението неговия директор, Уилбър ЛаПейдж, да изложи своите виждания и опит на семинара за НСОБР;

Международната фондация Крейн, Барабу, щат Уисконсин, за предоставената институционална подкрепа на д-р Майни при разработването на настоящия документ;

Дженифър Барет и Холи Сейц за помощта, оказана на д-р Майни при редактирането на английския превод на основните доклади на семинара;

Environment Systems Research Institute, Inc., за съдействието при разработването на програмното осигуряване за географската информационна система ГИС чрез пригодения за персонален компютър програмен продукт АRC/INFO™, който беше използван при изпълнението на проекта и понастоящем е предоставен на Института по зоология, БАН, както и за проявената изобретателност и творчество от неговите талантливи сътрудници;