Опазване на биологичното разнообразие в България (стр. 23 )

·  Да се разширят проучванията върху видовия състав, разпределението, състоянието и тенденциите в популационната динамика за всички таксони н особено за редките и застрашени видове, както и за безгръбначните, гъбите н другите по-малко изучени таксони.

·  Да се актуализира съществуващата Червена Книга и при нужда да се създаде нова, като съдържащите се в тях категории за застрашеност се приведат в съответствие с международните категории.

·  Да се оценят природните територии с оглед възможното им включване в националната мрежа от защитени територии. Да се проучат възможностите за създаване на защитени територии в неизследвани в това отношение райони.

·  Да се разработи и въведе програма за биомониторинг в мрежата от защитени територии.

·  Да се окаже съдействие на съвместни научни изследвания по изготвяне на карти, Червени книги и консервационна биология с други Балкански и Европейски учени.

·  Да се започне работа по дългосрочни екологични проекти, като специално внимание се обърне на промените в разпределението и популационната динамика на видовете, както и на изменящите се условия в местообитания.

·  Да се започнат изследвания в областта на възстановителната екология в няколко важни увредени екосистеми.

·  Да се разширят изследванията върху възможностите за култивиране на лечебни растения и други видове, които понастоящем се събират сред дивата природа.

·  Да се разработи координиран Национален план за съхраняване на растителните генетични ресур­си, който да включва, освен другите мерки, учредяването на национален съвет; да се засилят възможностите на националното семехранилище в Садово; да се окаже подкрепа на по-нататъшните проучвания върху генетичните ресурси in situ; да се въведе програма за включване на частните фермери, неправителствените организации и природозащитниците в разпространяването и утвърждаване на местните сортове и култури.

·  Да се разширят възможностите за обучение по използването и прилагането на технологията на географската информационна система в планирането и осъществяването на природозащитната дейност (Виж Рамка 5).

ЕКОЛОГИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ

Образованието, включващо ценностите, статута и опазването на биологичното разнообразие в България, е фундаментална част от Националната стра­тегия за опазване на биоразнообразието. Казано по-просто, тази стратегия няма да успее без разбирането и силната подкрепа от страна на обществото. Това може да бъде постигнато чрез интегриране на информацията за биоразнообразието в учебните програми на училищата, университетите, програмите за професионална подготовка, програмите за развитие, както и посредством различни обществени форуми (включително музеи, зоопаркове, национални паркове, информационни и посетителски центрове, и средствата за масова информация).

В България понастоящем липсва единен план за природозащитно образование (в областта на биоразнообразието, както и методика за създаването му). В резултат на това, учителите имат слаби познания и малък опит в съвременните концепции за опазването на природата и ограничен достъп до програми или материали, които имат приложение в българските условия. нормативно-правна база за подобряване на образованието по въпросите на биологичното разнообразие, обаче, съществува член 11 от закона за опазване на околната среда от 1991 година изисква властите да предоставят публично информация за състоянието на околната среда чрез средствата за масова информация и по други начини, макар и да не споменава изрично биологичното разнообразие. Конвенцията за биологичното разнообразие задължава страните да стимулират разпространяването на информация за биоразнообразието посредством масмедиите и образователни програми за обществеността. Всъщност, разработването на настоящата стратегия служи като първа стъпка в осъществяването на тези директиви.

Работейки и следвайки този компонент от стратегията, българските учени, природозащитници, власти и специалисти от сферата на образованието трябва да прилагат широк подход. Като общ ръководен принцип образованието по биологично разнообразие трябва да се разглежда не като отделно „еднократно" усилие, а като продължителен дългосрочен процес, с помощта който може да се създаде и стимулира критично мислене по проблемите и ценностите на опазването на природата. Целта на една напълно завършена образователна програма за запазване на природата е да повиши общественото съзнание и разбиране по въпросите на биоразнообразието, да предизвика гордост, радост и задоволство от уникалната биота на страната, да разпространява съществуваща и новопоявяваща се научна информация, да популяризира новите концепции за опазване на природата, да стимулира конструктивен диалог за природозащитните стратегии и да посреща променящите се нужди в природозащитната дейност. Най-накрая, разработването на образователния компонент на стратегията за опазването на биоразнообразието не трябва да се осъществява в изолация, а като част от една по-широка национална програма за екологично образование, която ще се занимава и с допълнителните проблеми и тревоги, свързани с опазването на околната среда.

Препоръки

·  Успоредно с процеса за изработване и осъществяване на националната стратегия за опазване на природата да се разработи общонационална инициатива за екологично образование. Този всеобхватен план за подобряване и задълбочаване на екологичното образование трябва да даде насоките и да осигури съдействие за специалистите от сферата на образованието на всички нива. Той трябва да бъде разработен от Министер­ството на околната среда съвместно с Министерство на образованието и науката, Българската академия на науките, природозащитни групи и неправителствени организации, и други организации и ведомства.

·  Да се въведат програми за просвета и образование на обществеността и да се проведат информационни кампании, които да разпространяват информация за значението на опазването на природата и биоразнообразието, принципите на устойчивата икономика и развитие, действащите закони и законодателни инициативи. Като част от това усилие трябва да се популяризира в подходяща форма информацията за настоящата стратегия и нейните констатации.

·  Проектите за образование в областта на биоразнообразието трябва, като фундаментален принцип, да използват и доразвиват идеите и разнообразните подходи, произтичащи от местните възможности за извънкласно обучение и образование, включително сред природата, както и в зоопаркове, ботанически градини и други подходящи обекти. Програмите трябва да се съставят така, че да използуват и отразяват местните ресурси. Творческите дейности (например състезания по фотография или поезия), непосредственото общуване с природата и преките дейности (например засаждане на дръвчета и взимане на проби от реките) трябва да се поощряват при всяка възможност.

·  Неправителствените организации могат и трябва да играят активна роля в изграждането и поддържането на програми за образование в сферата на биоразнообразието на местно ниво.

·  Министерството на околната среда, Министерството на образованието и науката, БАН, университетите други организации трябва да работят съвместно за организирането на курсове и семинари за квалификация на учители и за разработването на учебни материали за класно обучение и извънкласна работа. Университетите трябва да осигурят обучение на преподаватели.

·  Да се обърне специално внимание на изготвянето на образователни програми, проекти и материали за собствениците на реституираните земи. Целта трябва да бъде информирането на собствениците на земя за значението на биоразнообразието, методите за запазване на природата и екологосьобразната селскостопанска дейност. Специфичните дейности, на които трябва да се обърне внимание са:

o  Изготвяне на публикации в популярна форма за законите свързани с реституцията на земята;

o  Подпомагани от неправителствените организации образователни проекти на местно равнище, включващи изготвяне на диплянки, брошури, уреждане на беседи и събрания, и организиране на съвместни (кооперирани) програми;

o  Създаване на национална система за консултантски услуги с цел да се предостави обширна информация за начините и методите на земеползване на собствениците на земя и да се осигури комуникацията между тях и научните специалисти и изследователи;

o  Процесът трябва да бъде съпроводен от усилия да се обяснява и поощрява опазването на природата, въздействието на различните земеделски дейности върху околната среда и методите за устойчиво селско стопанство чрез средствата за масова информация;

o  Провеждане на кратки курсове и семинари в областта на опазването на природата за фермери и други собственици на земя посредством съществуващите образователни структури, селскостопански и биологични опитни станции и други институции;

o  Отворени дни за посещение и демонстрации в селскостопанските институти и ферми, които прилагат устойчивото земеделие; и

o  Създаване на национално информационно бюро за предоставяне на експертна информация за опразването на биоразнообразието и земеползването.

ЕКОТУРИЗЪМ

Ако бъде правилно разбит, екотуризмът може съществено да допринесе за опазването на биологичното разнообразие. Разходките и преходите сред природата, алпинизмът и планинският туризъм, познавателните екскурзии и обиколки, наблюдаването на птици и други подобни дейности зависят от качеството на околната среда и по този начин предизвикват интерес към защитата и възстановяване на биологичното разнообразие. Те могат да осигурят и икономическа възвръщаемост за природозащитните мероприятия и опазването на природата на местно ниво.

България, с многобройните си планински масиви, национални паркове и други защитени обекти, черноморското крайбрежие, винопроизводителни райони, манастири и други културни и исторически забележителности, предоставя широки възможности за екотуризъм. Освен това, географското разположение на България, високото ниво на образованост на населението и достъпността на стоките и услугите я поставят в изгодна позиция. В същото време България има слабости, такива като ниски стандарти на хигиена и несигурност, слаба инфраструктура, които затрудняват способността на страната да извлича полза от тези предимства.