Опазване на биологичното разнообразие в България (стр. 7 )

РАМКА 1. ПРИРОДОЗАЩИТНИ ОРГАНИ И АГЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ

Опазването на биологичното разнообразие и управлението на природните ресурси се ръководи и контролира от няколко органа на българското правителство. Административните функции на българското правителство се провеждат чрез 15 министерства, чиито титуляри се избират от Парламента и съставляват Министерския Съвет (МС). Комитетите имат по-ограничени функции; техните председатели се назначават от Министър-Председателя и не участват в заседанията на Министерския Съвет. Функциите и задачите на всички правителствени органи и агенции се определят със специални постановления на Министерския Съвет.

Министерството на околната среда (МОС) е орган на МС за провеждане на националната екологична политика според Закона за опазване на околната среда (1991 г., изм. 1992 г.) и Постановление № 14 (от 1992 а.), министърът на околната среда:

·„разработва съвместно със съответните министерства стратегия на правителството в областта на опазването на околната среда" (чл. 24, ал. 1-1);

·„контролира състоянието на околната среда на територията на страната и морските пространства на Република България, забранява или спира дейности, увреждащи околната среда" (чл. 24, ал., 1-3);

·„координира контролните функции на другите министерства и ведомства по отношение на околната среда" (чл. 24, ал. 1-4);

·„съвместно с министъра на здравеопазването, министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост. министъра на териториалното развитие и строителството и други държавни органи утвърждава тарифи за такси за използване на природни ресурси и допустимо замърсяване" (чл. 24, ал. 7-г; и

· “направлява и контролира опазването на биологичното разнообразие и природните екосистеми, обявява защитените видове и територии” (чл. 24, ал. 1-8).

МОС провежда държавната политика в областта в опазването на околната среда и екологосъобразното използване на природозащитната дейност на страната (Пост. № 14, чл. 1, и чл. 3-1. с участието на съответните държавни органи, обществени организации и движения МОС разработва режими на районите със застрашена околна среда и на защитените територии (Пост. № 14, чл. 2-4).

През март 1994 г. МОС създаде Национална служба за защита на природата (НСЗП), “специализиран орган за управление, контрол и опазване на биологичното разнообразие, защитените природни територии и природните екосистеми”. Тя включва бившето Управление “Биоразнообразие, защитени територии и гори”.

Комитетът по горите (КГ) е административен орган на Министерския Съвет за провеждане на държавна политика по стопанисването, опазването и ползването на горите, дивеча и непромишленото рибно стопанство на страната. Според Постановление № 35 (1991 г.) Комитетът по горите:

· “организира стопанисването и опазването на защитените природни територии в горския фонд и участва в тяхното създаване и разширяване” (чл. 3-1).

· “организира опазването на защитените видове растения и животни и контролира екологосъобразното ползване на другите видове в горския фонд” (чл. 3-2).

· “координира и контролира ловното и непромишленото рибно стопанство върху територията на страната и осигурява екологосъобразно стопанисване и ползване на дивеча и рибата” съгласно лесоустройствените проекти” (чл. 4); и

· “координира и контролира добива на странични горски продукти и друга странична дейност в горите” (чл. 6-3).

Съгласно българското законодателство, горите се класифицират в две групи. “Горите със стопанско значение” се стопанисват с основна цел дърводобив. “Горите със специално значение” се отглеждат и стопанисват главно заради техните екологични, рекреационни и научни функции и ценност; добивът на дървесина и на други суровини в тези гори е ограничен и се извършва само в съответствие със строги екологични норми и стандарти. През последните три десетилетия относителният дял на горите със специално предназначение се увеличи от 10.2% на 30.4% от общия горски фонд.

Министерството на териториалното развитие и благоустройство координира селищното устройство, строителството и развитието на регионално ниво. В сътрудничество с други държавни органи то осигурява условията за ефективно ползване на земята, енергията и другите ресурси и за устойчиво развитие на регионално и общинско равнище.

Министерството на земеделието прилага програми за опазване на почвата, екологосъобразно земеделие и възстановяване на увредените и замърсени почви. Към Министерството на земеделието е и Държавната рибна инспекция, която упражнява контрол върху използването и стопанисването на водните биологични ресурси.

Българската Селскостопанска Академия ръководи научно-изследователски институти и опитни станции, които проучват, опазват и развиват местните ресурси от зародишната плазма за различните селекционни и развъдни програми и за директно ползване. Академията ръководи и Института за растителни генетични ресурси в Садово, който е главното национална сметохранилище.

Националният съвет по водите отговаря за разпределението и използването на водните ресурси.

Комитетът по геология и минерални ресурси направлява дейностите, свързани с проучването и извличането на минерални ресурси.

Комитетът по туризъм контролира развитието и популяризирането на туризма.

Българската Академия на Науките (БАН) се състои от около 30 отделни научно-изследователски институти. Научни изследвания и наблюдения върху околната среда се провеждат в Институтите по Ботаника, Зоология и Екология, Института за гората и Националния Център по Хидрология и Метеорология. Националният природонаучен музей, заедно с института по Зоология, служи като главната национална репозитория за колекциите по естествена история. В миналото Институтът по Екология е поемал инициативата за обявяването на нови защитени природни територии.

Общинските съвети и органите на местно управление и самоуправление също са включени в опазването и управлението на околната среда. Тези местни единици разработват по-специфични и конкретни екологични програми, докладват за нарушения в околната среда, управляват общинските служби, съвместно с правителството определят нормите и стандартите за замърсяване на околната среда, и сътрудничат в процеса на регионално планиране и териториално-селищно устройство. Под тяхно разпореждане са и някои защитени територии (част от Народен Парк Витоша, например, попада под юрисдикцията на Софийска голяма община).

Въпреки тези обстоятелства има много основания за оптимизъм, тъй като българите упорито работят за защита и възстановяване на качеството на околната си среда. Независимо от отдавнашното заселване и продължителното присъствие на човека, българският ландшафт е съхранил висока степен на биологично разнообразие, девствено дива природа и красота. Освен това, пред България не стоят много от неотложните и пресиращи проблеми, свързани с бързия демографски прираст на населението (за периода от 1980 до 1990 г., броят на населението на страната стабилно се е задържал на около 8.9 милиона жители). Тя притежава богатство от научни познания и опит, както и силна обществена ангажираност към проблемите на опазването на природата. Българската флора и фауна са добре проучени. Въпреки някои празноти в научните знания, голяма част от най-спешните действия, необходими за опазване на биологичното разнообразие, могат да се предприемат и въз основа на съществуващата научна информация. Накрая, България разполагай с много природозащитници, учени и администратори в различните неправителствени организации (НПО), университети и държавни органи.

Пречките, обаче, не трябва да се подценяват. Макар и доста напреднали, научните познания по биологичното разнообразие в България все още съдържат значителни непълноти. Нещо повече, необходимостта от реформи по отношение на околната среда идва във време, когато социалните, стопански и политически условия в България и на Балканския полуостров като цяло са нестабилни. Както и при другите млади демокрации от бившия Съветски блок, политическите процеси в България се развиват изключително бързо. Това има съществени последствия за държавните органи и ведомства, които прилагат екологичните закони и административно-правните изисквания и нормативи (Виж Рамка 1). Липсата на последователност в политиката създава специфични трудности не само на защитниците на околната среда и хората, взимащи решения в самата страна, но и на международните агенции за помощи. Вътрешните финансови ресурси на страната за опазване и природозащитни дейности са ограничени. Съществуващите финансови средства се пренасочват за посрещане на други, по-насъщни социални, икономически и екологични нужди, докато чуждестранните инвестиции са насочени предимно към създаването на частни предприятия и разкриването на нови пазари за западни стоки и услуги.

Но новият път, който България чертае, трябва задължително да включи и една всеобхватна екологична реформа. Последствията от миналите грешки и злоупотреба с природната среда не могат повече да се пренебрегват. Нужни са реформи, които да гарантират, че извършващите се понастоящем обществени и икономически промени ще допринесат ц самите те ще извлекат изгода от трайното и дългосрочно подобряване на качеството на околната среда. Подкрепата на екологичната реформа отразява, както националната традиция на ангажираност към опазването на природата и нейното богатство, така и настоящите демократични промени

в българското общество. Екологичните неправителствени организации отдавна играят голяма роля за активизиране и напредък в природозащитната дейност и бяха на предния фронт на събитията, довели до установяване на демокрацията в България през ноември 1989 год.(Виж Рамка 2). Дори при последвалите тежки икономически условия, общността на неправителствените организации остана силна и действена в работата си за утвърждаване на устойчиво управление на природните ресурси, защита и възстановяване на природните територии, осъществяването на изследвания, свързани с опазването на природата, политическата реформа и образованието на населението, в същото време, извършващите се промени в държавните институции са многообещаващи за при­лагането на по-силна и по-обхватна политика за опазване на околната среда.