Опазване на биологичното разнообразие в България (стр. 14 )

Водните системи на България - Черно море; Крайбрежните езера (Бургаско, Варненско, Белославско, Мандренско); р. Дунав и другите по-големи реки; вътрешните езера и потоци; подпочвените води; и владените зони, свързани с Черно море, Дунав и другите вътрешни водоеми са сред най-застрашените и най-нарушени местообитания:

·  Замърсяване от битови, селскостопански, промишлени и радиоактивни отпадъци;

·  Еутрофикация, в резултат на интензивно земеползване, седиментация, вливане на отпадни води и пренатоварване с друга органична материя;

·  Незаконно дънно тралене в Черно море, което уврежда местата за размножение на рибите.

·  Корекция и канализиране на речните корита, което засяга както биотата в тях, така и водния дебит и притока на наноси в Черно море.

·  Други промени в хидрологията на течащите води, прилежащите местообитания и процесите в тях, включващи изграждането на диги, укрепване на бреговете и баражиране, отбиване на водите за напояване, завиряване и изграждане на язовири;

·  Пресушаване на влажни зони по Крайбрежието, в Дунавската равнина и Вътрешните басейни.

Тези фактори са довели до съществени промени, а в някои случаи до пълно изчезване на популации на риби и други видове от фауната в много бодни системи.

Сухоземните екосистеми в България са изправени пред друг, различен комплекс от заплахи:

·  Изсичане на малкото останали естествени равнинни гори за земеделски нужди и на по-възрастните гори в местата с по-голяма надморска височина за дървопроизводствени цели. Дърводобивът не само директно разрушава местообитанията, но изисква и прокарването на пътища и други строителни конструкции, което води до допълнително разрушаване и накъсване на горските екосистеми.

·  Широко разпространени промени в горите на средна надморска височина, в резултат на голи сечи, пожари, усилена паша, изкуствено залесяване с нетипични видове (особено заместването на широколистните гори с иглолистни насаждения).

·  Проблеми, свързани със земеползването на земеделските земи: разораване на ливади, включително на пустеещи в миналото земи; прекомерна паша във високопланинските ливади и в ливадите

и пасищата на предпланините; разширяване на монокултурното земеделие и химизацията и интензифи­кацията на селското стопанство, особено интензивното използване на торове и пестициди; загуба на генетично разнообразие сред земеделските култури, овощните дървета, диворастящите и примитивни родственици на културните растения, и сред домашните породи животни; ерозия на почвите и заблатяване и напоено затлачване на езерата, влажните зони и реките.

·  Лошо планирани строителни и благоустройствени проекти, включително туристически обекти и курорти, магистрали и други пътно­транспортни строеви, язовири, мини и кариери, както и урбанизацията като цяло. Особено уязвими са тези територии, често много крехки в биологично отношение, които се застрояват и развиват с цел привличане на туристи - черноморските дюни и плажове, пещерите, високопланинските гори и ливади. Тези проекти не са били предхождани от експертна оценка за въздействието върху околната среда.

·  Генетична изолация в резултат на разпокъсване и фрагментиране на хабитатите. Това засяга популациите на диви кози и кафяви мечки в Стара планина, оставащи изолирани от тези в Родопите, Рила и Пирин. Други растителни и животински видове, не само във високопланинската зона, но и в равнинните съобщества, може би също са засегнати.

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Българското биологично разнообразие е застрашено в различна степен от фактически всички форми на замърсяване от точкови и неточкови източници - битови, промишлени, селскостопански, нефтени и нефтохимически и радиоактивни. От особено значение са следните форми на замърсяване:

·  Битови отпадни води (особено във високите планини) и други токсични и органични битови отпадъци;

·  Отток на селскостопански органични отпадъци и химикали (пестициди и торове);

·  Замърсяване на земеделски земи с тежки метали;

·  Локализирано замърсяване на въздуха в парковете в близост до крупни градски или промишлени зони (особено Народен парк Витоша);

·  Нефтено замърсяване от сондиране и превоз в Черно море;

·  Топлинно замърсяване на водите на Дунав, други вътрешни водоеми и (по-спорадично) на Черно море (това не е добре проучено в България, но трябва да се счита за заплаха въз основа на изследванията в други страни),

·  Трансгранично замърсяване на въздуха от други европейски страни;

·  Трансгранично замърсяване на водите на р. Дунав и Черно море.

РАМКА 6. РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ СЪС ЗАМЪРСЯВАНЕТО

Въпреки че влиянието на замърсяването върху човешкото здраве и околната среда не е в центъра на настоящата стратегия, проблемите за опазването на биоразнообразието и контрола върху замърсяването са неделими. През последните петдесет години замърсяването на въздуха, почвата, подпочвените води, сладководните басейни и крайбрежните води в България се е засилило и сега съставлява основна заплаха както за биологичното разнообразие, така и за човешкото здраве.

Качеството на въздуха страда от високите нива запрашаване с твърди частици и замърсяване със серен двуокис и азотни окиси. Повечето от тях се отделят от автомобилите; работещи на въглища ТЕЦ; химическите, циментовите и другите промишлени предприятия. Ефектът от тези замърсители се проявява в разпространението на концентрирани по райони дихателни заболявания при човека и появата на киселинни дъждове. Замърсяването на въздуха се сочи и като един от допълнителните фактори, водещи до намаляване устойчивостта на дървостоите към заболявания и насекоми инвазии.

От 13-те по-големи български реки, в момента само една (Места) отговаря на стандартите за качество за рекреационни нужди по цялото си течение. Повечето от тях са замърсени в долните си течения. Две реки (Дунав и Бели Лом) не отговарят на нормите за замърсяване в нито една точка, а 10 са сериозно замърсени по протежение на повече от половината от дълбината си. В тези реки се заустват слабо пречистени или непречистени битови отпадни води, сточни води от животновъдството, съдържащи изкуствени торове отточни води от селското стопанство и нерегулирани промишлени отпадни води, съдържащи химикали и тежки метали. Последиците за биологичното разнообразие са много сериозни. Оценката на главните реки, извършена през 1987 год., разкрива значително занижаване на видовото разнообразие. Реките с най-бедни речни бентосни съобщества са Арда, Искър, Янтра, Русенски Лом и Марица. Части от поречията на Вит, Осъм и Огоста също са сериозно увредени.

Въпреки че замърсяването на Черно море е проблем, който надхвърля държавните граници, на България се пада дял от изхвърляните замърсители. Понастоящем замърсяването е основната заплаха за морските ресурси и изобщо за морското биоразнообразие по черноморското крайбрежие. Отпадъците от нефтената и нефтохимическата промишленост съставляват почти половината от общото замърсяване на Бургаския залив. Прилежащото Бургаско езеро е най-силно замърсеното от крайбрежните езера. Концентрациите на непречистени битови и индустриални отпадни води са причинили напреднала еутрофикация във Варненския залив.

Значителни проблеми са замърсяването на почвата и подпочвените води. Бързата едромащабна индустриализация през последните няколко десетилетия е оставила като наследство високи концентрации на тежки метали, и, газова пепел, органични вещества и киселини. Основни източници са били (и в много случаи все още остават) рудодобива, топилните и металургични операции, работещи на твърдо гориво електрически централи, нефтопреработващите предприятия и предприятията на химическата промишленост. Отпадъците от тези производства са изхвърляни във въздуха, в почвата чрез използване на отпадните води за напояване, както и директно на открити сметища. Въпреки че са били приети закони за контрол на замърсяването, те в голяма степен не са били строго прилагани. В същото време, напредналите технологии за контролна замърсяването са били недостъпни поради съществуващите политически ограничения. Все още особено сериозна тревога предизвиква замърсяването на почвата с тежки метали - главно мед, цинк, олово и кадмий. Около 456000 ха, върху които трябва да се възстанови частната собственост съгласно приетите реституциионни закони, не могат по закон да се върнат преди тяхното очистване. Макар че на тези проблеми се отделя по-голямо внимание през последните няколко години, научната информация за степента на екологичните въздействия е все още ограничена. Рядко, например, е провеждан мониторинг върху замърсяването на подпочвените води.

С настоящите политически реформи в България започна да се обръща внимание на тези дълго пренебрегвани проблеми. Неправителствените организации в страната осигуриха стимул, както и много детайлни анализи и препоръки, за подобряване на националната политика по отношение на околната среда. Сериозна пречка, обаче, остава липсата на ефективна нормативна база, финансови средства и икономически стимули. Създава се ново законодателство, което да засили правомощията на контролиращите органи и да насърчи възприемането на „зелени" технологии. Международната заинтересуваност също подпомогна тези усилия. Скоро след промените в държавното управление на България, Световната банка, Агенцията за опазване на околната среда на САЩ и Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID), съвместно с Министерството на околната среда на България, предприеха пълно и подробно проучване на екологичните проблеми на страната. Това беше решителна стъпка за запознаването на света с проблемите със замърсяването на околната среда в България и за поставянето на приоритетите за тяхното решаване.

Такива анализи станаха ръководни за частните инвеститори и агенциите за помощи, заинтересовани от проекти за очистване и възстановяване на околната среда. Въпреки че такива проекти често са скъпи и са все още в експериментална фаза, няколко от тях все пак са започнати. Така например лабораториите Battelle (с помощта на USAID) подпомогнаха създаването на една нова неправителствена организация, която ще стимулира енергийната ефективност чрез реформа в енергийната политика, създаване на съвместни предприятия, обучение и образование. Неефективното енергопотребление, особено в промишления сектор, е един от главните фактори за българските проблеми със замърсяването на въздуха. През август 1993 г. се създаде Българската фондация за енергийна ефективност, в която работят компетентни експерти от страната, готови да предоставят съвети и помощ за подобряване на ефективността и икономичното използване на енергията.