Опазване на биологичното разнообразие в България (стр. 24 )

Екотуризмът не е изцяло нова идея в България. Български орнитолози и Кралското Британско Дружество за Защита на Птиците си сътрудничат от 1983 г., когато бяха организирани първите туристически походи за наблюдение на птици, водени от български специалисти. Установените по време на тези походи контакти се оказаха плодотворни за двете страни. Българското дружество за защита на птиците оказа съдействие в организирането на туристически обиколки за наблюдение на птици с посетители от цяла Европа. Основният маршрут на групите преминава през Родопите до Черноморското Крайбрежие, резервата „Сребърна" и част от басейна на река Дунав. Богатото разнообразие на гнездящи и мигриращи птици, компетентните водачи-орнитолози и добрата хотелска база донесе успех на тази форма на екотуризъм, която може да послужи като полезен модел за разгръщането на допълнителни възможности. Има всички изгледи в бъдеще експедициите за наблюдение на птици да се разширят и да обхванат и други региони на страната.

С демократизацията на България и отварянето на страната за чуждестранни посетители, вече има условия за по-пълно устройство и развитие на местата за екотуризъм. Заедно с това, българите си дават сметка, че е необходимо внимателно и разумно планиране, с цел да се съдейства за такова развитие, което да е добре обмислено и ориентирано към опазване на природата и биологичното разнообразие, през октомври 1992 г, в Банско се състоя семинар по въпросите на устойчивия туризъм, в отговор на молбата на Министерство на околната среда за съдействие по линия на британския екологичен Ноу-хау фонд. Въз основа на обширната дискусия и предложенията, направени по време на семинара, бе изготвена Стратегия за развитието на туризма в България. В този документ се препоръчват средносрочни мерки за подобряване на състоянието в няколко ключови области: транспорт и комуникации, контрол и борба със замърсяването, планиране на земеползването и качество на естествената и застроена околна среда. В проектите за последващи действия са заложени по-конкретни планове за екотуризъм по крайбрежието на Черно море, в националните паркове на Рила, Пирин, Централна Стара планина и Витоша и околните местности. В настояще време се предприемат действия за осъществяване на тези планове от страна на Министерство на околната среда, Комитета по горите, Комитета по туризъм, няколко неправителствени организации и местните власти.

За да използват в най-голяма степен потенциалните възможности на екотуризма, държавните органи, учените, общинските и местни власти, както и неправителствените организации трябва да се съсредоточат върху следните препоръки.

Препоръки

·  Да се разработи ясна национална политика по екотуризъм и план за действие по осъществяването й;

·  Да се направи оценка на съществуващите екологични и културни ресурси от гледна точка на възможностите за развитие на екотуризма;

·  Да се определят най-важните екологично чувствителни области, включително национални паркове, буферни зони и областите с голяма естетическа стойност;

·  Да се определят потенциалните “райони, подложени на натиск” в България и да се отчете въздействието върху околната среда на различни по степен туристически и свързани с туризма дейности, включително замърсяването;

·  Да се анализират съществуващите методи за опазване на земята и териториално развитие на общинско равнище;

·  Да се интегрират плановете и проектите за екотуризъм в цялостните устройствени планове за териториалното развитие на съответния район;

·  Да се свържат частните туристически фирми с другите ключови организации, включително природозащитниците и специалистите от образованието;

·  Да се включи екологичното образование като първостепенна цел при разработването на програми за екотуризъм и благоустройството на местата и обектите на екотуризъм.

ПАРТНЬОРСТВА ЗА СЪВМЕСТНИ СЪТРУДНИЧЕСТВА

Опитът на много страни показва, че конструктивните партньортва за съвместно сътрудничество могат значително да допринесат за дълготрайния успех на проектите за опазване на биоразнообразието в дългосрочен план. В подобни партньорства могат да участват голям брой отделни личности и различни организации, включително общинските и правителствени органи; посетители и туристи; частни собственици на земя, доброволци и спонсори; професионални организации; корпорации и местни фирми; училища и университети; групи за защита на природата, исторически дружества и други неправителствени организации; както и групи, обединяващи “приятели” на парковете. Партньорства могат да възникнат и в подкрепа на богата гама от дейности включващи поддържането на парковете и туристическите пътеки, програмите за образование и информация, биологична инвентаризация и мониторинг, и набиране на средства. Много партньорства съсредоточават усилията си върху поддържането на защитените територии, но не могат да намерят потенциално приложение в природозащитната работа по опазването и на другите земи.

От успешното сътрудничество чрез конструктивни партньорства могат да се извлекат много ползи. Те могат да намалят разходите за поддръжка и управление, а от друга страна да повишат ценността и културната и икономическата стойност на редките и специалните биологични и исторически забележителности. Такова сътрудничество е особено важно, когато икономическите ресурси са ограничени и когато проектите за запазване на природата изискват наличието на силно ангажирана и всеотдайна общественост по места. В същото време сътрудничеството чрез конструктивни партньорства може да осигури икономическа възвращаемост за местното население чрез разкриване на работни места и възможности за квалификация, посредством увеличаване на инвестициите в туризма и бизнеса. Като ангажира гражданите на местно ниво, сътрудничеството поощрява гордостта от природата, познанията и грижовното отношение към околната среда, където те са най-необходими и ценни, насърчава личната заинтересуваност на местните жители към районите и обектите от национално и даже от международно значение. Почти винаги съвместните партньорства предлагат както формални, така и неформални възможности за образование. По този начин те допринасят за по-широкото разбиране от страна на обществеността на проблемите за запазване на природата и съдействат за изграждането на национална екологична етика.

В България новаторското сътрудничество от описания тук тип съвместно партньорство в областта на природозащитната дейност се среща все още рядко. В миналото такива дружества като Българския ловно-рибарски съюз и Българския туристически съюз съдействаха на доброволни начала за обучение на открито и в управлението на ресурсите. До 1990 година, обаче, по-голямата част от дейността на доброволците беше организирана от централизирани органи за управление и чрез официално подкрепяни от властта групи за опазване на окопната среда и запазване на природата. С появата на новите природозащитни НПО (неправителствени организации) в края на 80-те и началото на 90-те години възможностите за градивно сътрудничество и творческо партньорство значително нараснаха. Много от тези групи (включително и всички, които присъстваха на семинара за разработване на НСОБР) имат вече активен принос в екологичното образование, защитата и наблюдението на местообитанията и други дейности. Тези групи би трябвало да бъдат подкрепяни в техните усилия да разширят своето участие.

Не винаги е лесно да се създадат и поддържат ефективни партньорства. Това често изисква обвързване и взаимен ангажимент между страни, които рядко са си сътрудничили в миналото и дори може да са били в конфликт помежду си. Нещо повече, като форма на съвместно сътрудничество партньорството често бива спъвано поради липса на нормативна база, законови пълномощия и административна подкрепа. Въпреки тези спънки партньорствата са се оказвали успешни при много и най-различни обстоятелства. В България могат да се приспособят и приложат разнообразни модели, които отговарят на местните условия, потребности и възможности. Като страна богата на умения, знания и способности, България притежава всичко необходимо за изграждането на успешни партньорства като форма на сътрудничество.

Препоръки

·  Да се възприеме принципът на партньорството като форма на сътрудничеството, за да се осигури възможно най-широка подкрепа за програмите за запазване на природата.

·  Да се извлече полза от опита и традициите на местните жители, като се работи с тях от самото начало на разработването на плановете за запазване на природата.

·  Да се потърси и подготви съдействащо законодателство, с цел да се отстранят препятствията и да се подкрепи създаването на партньорства.

От всички планове и предложения за обявяване, стопанисване и управление на нови защитени територии, както и от другите проекти за защита на природата и опазване на околната среда да се изисква да имат силен образователен компонент, включително чрез съвместни партньорства с участието на местните училища.

РАМКА 12. СПОРАЗУМЕНИЯ ДЪЛГ-СРЕЩУ-ПРИРОДА: ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПРИЛАГАНЕТО ИМ В БЪЛГАРИЯ

В препоръките към настоящата стратегия се поставя ударение върху действията, които могат да се предприемат със съществуващите ресурси, включително и финансови такива. При осъществяването на тези препоръки и с нарастването на нуждите от по-нататъшни природозащитни дейности, ще са необходими новаторски методи, които да подпомагат тяхното изпълнение. България, както и много други страни, трябва да се справя с огромни икономически трудности и с тежкото бреме на външния дълг, като същевременно се опитва да реши и екологичните си проблеми. При подобни обстоятелства други силно задлъжнели страни като Коста Рика, Мексико, Мадагаскар, Филипините и редица други – започнаха да прилагат успешни програми от типа на дълг срещу природа.

Разменните операции дълг-срещу-природа са по същество финансови споразумения, посредством които част от външния дълг на страната може да се “изтъргува” срещу инвестиции в опазването на природата. Дългът се купува на международния пазар на дългове от посредник, с намаление и срещу твърда валута. На практика, ролята на посредник обикновено се изпълнява от частни групи за опазване и защита на природата. Посредникът представя откупеният дълг пред националната банка на задлъжнялата страна и той я анулира. В замяна на това страната-длъжник се съгласява да осигури средства за проекти за опазване на природата вътре в страната.