Опазване на биологичното разнообразие в България (стр. 21 )

Регионалните споразумения и договорености са също важни за бъдещето на биологичното разнообразие в България и на Балканския полуостров. За защитата на многото ендемични видове в региона, значителен брой от които са застрашени от изчезване, са необходими кооперирани по характер консервационни мерки. Още повече, че много от заплахите за биологичното разнообразие в България и в съседните страни са трансгранични по своя произход и последици. Регионалното сътрудничество придобива още по-съществено значение с оглед на конфликтите в и между бившите югославски републики. Съвместните кооперирани програми в областта на природозащитната дейност могат да послужат като градивна основа за възстановяване не само на екосистемите в регион, но и на неговата социална и политическа стабилност.

Най-необходимите промени, обаче, трябва да бъдат извършени в националното законодателство на страната. Както и другите новопоявили се демокрации в Централна и Източна Европа, България вече започна прехода към правна система, която отразява по-пълно и се съобразява по-добре с народната воля. Това включва създаване на по-ефективни екологични закони и укрепване на институциите, които ги прилагат. В същото време е необходима и преоценка на съществуващите екологични закони в светлината на новата научна информация, на променящите се природозащитни приоритети и на еволюцията в отношението на обществото към тези проблеми.

Препоръки

Успешното прилагане на стратегията ще се нуждае от действието на по-голям брой конкретни законодателни инициативи. Българските юридически експерти вече започнаха този процес с помощта на чуждестранни правни съветници. В настоящия динамичен период е важно да се приемат и изтъкнат няколко общи прави принципа, които да залегнат във всички подготвяни закони. При своята работа законодателите трябва:

·  Да изяснят кой държавен орган какви територии и дейности има право да контролира, като се делегира изключително права на контрол върху конкретни области на конкретни министерства и нива на държавното управление (например национални, областни, общински);

·  Да изяснят връзката между старите и новите екологични закони и, за да се избегнат несъответствията, изрично да отменят онези клаузи в по-старите закони, за които това се налага;

·  Да установят ясни конкретни критерии за взимане на решенията, които засягат биологичното разнообразие.

·  Да предвидят и включат механизми за периодична преоценка на предписаните от закона норми и стандарти, в съответствие с развитието на науката.

·  Да осигурят (като се позоват на административното право, или по друг начин) процедури за независима, безпристрастна оценка на онези правителствени решения, които засягат биологичното разнообразие.

·  Да осигурят процедури за участие на обществеността при формиране на политиката, както и при взимането на решения по конкретни проекти и по управлението на специфични дейности; и

·  Да засилят прилагането и спазването на предписаните норми и стандарти, чрез предоставяне на ясни правомощия на конкретни държавни институции, гарантиране правото на гражданите да предявяват по съдебен ред искове срещу нарушенията и осигуряване правилното провеждане на съдебните процедури.

Това са основни принципи, които са и основополагащи по отношение на човешките права, демокрацията и устойчивото развитие, както се вижда от тенденциите в международното право и в законодателството на все по-голям брой страни по света. Същевременно тези принципи могат и трябва да бъдат съобразени с уникалните културни, социално-икономически и екологични условия във всяка отделна страна и регион. В България те изграждат концептуалната рамка на законодателните реформи, които трябва да се проведат с цел опазване на биологичното разнообразие.

В процеса на изработването на конкретното законодателство за защита и управление на биологичното разнообразие законодателите трябва да създават закони, които са добре съгласувани, непротиворечащи помежду си, приложими и отчитащи напредъка на науката и променящите се обществени условия, участието на неправителствени организации в законодателния процес е особено полезно и важно, за да бъдат точно отразени натрупаният научен опит и всички гледни точки на природозащитниците и широката общественост. В близко бъдеще законодателите трябва:

·  Да разработят интегриран и цялостен рамков закон за защита на биологичното разнообразие, както и пакет от сродни и свързани с него закони, отнасящи се до управлението на биологичните ресурси. Тези закони трябва да включват клаузи, които:

o  да предвиждат защита на всички елементи на естественото биологично разнообразие в България, да възстановяват изчезналите елементи на биоразнообразието и да предотвратяват унищожаването на уникални, застрашени и съществено важни местообитания (например, крайречните зони и пещерите);

o  да контролират прекомерното използване на биологичните ресурси с важно икономическо значение, включително ядливи гъби, лечебни растения, използувани за дърводобив дървесни видове, черноморските и сладководни рибни запаси, ловния дивеч и другите форми на ползване на дивата природа;

o  да утвърждават нови средства и начини за устойчиво управление на тези биологични ресурси;

o  да засилят съществуващите правни норми, забрани, правилата за тяхното прилагане и санкциите по отношение унищожаване на местообитанията, особено в защитените територии; и

o  да осигурят участие на обществеността в правителствени действия и решения, засягащи управлението на защитените територии и природозащитната дейност на земите извън тях, които не са под охранителен режим

·  Да присъединят и вложат клаузи и условия за опазване на биоразнообразието в подготвяните други законодателни инициативи (т. е. и в другите, а не само в екологичните проектозакони и закони) и особено в законите, свързани с развитието на инфраструктурата и реституцията на земята.

Голям брой от тези препоръки вече се осъществяват. Работи се по изготвянето на нови проектозакони, включително рамков закон за биоразнообразието; закон за защитените територии; закони за горите и реституция на горите; рибното стопанство и риболова; лобното стопанство и дивеча; лечебните рас­тения; и по необходимите законодателни актове за изпълнение на Конвенцията за международната търговия със застрашени видове (CITES). Продължаването на работата по проектозаконите и законодателните инициативи трябва да включи и отрази изводите и препоръките, направени в другите части на стратегията и да има за цел:

·  Да натрупа опит и средства за изпълнение на клаузите на българския закон за опазване на околната среда от 1991 г. За оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).

·  Да осигури разпространяването по средствата за масово осведомяване на информация, свързана със законите за опазване на природата и околната среда.

·  Да приведе българските закони в съответствие с европейските и другите международни споразумения, свързани с опазването на биологичното разнообразие (тук трябва специално да бъдат включени публикуването на Бернската конвенция и приемането на съответно законодателство за нейното изпълнение).

·  Да активизира усилията за постигане на международни спогодби за контрол върху замърсяването и за риболова и риболовните зони и квоти в басейна на Черно море и във водосборния район на река Дунав.

УПРАВЛЕНИЕ И ПОЛИТИКА НА ПРИРОДОЗАЩИТНАТА ДЕЙНОСТ

Формулирането на ефективна консервационна политика и прилагането на законите, засягащи биологичното разнообразие, изискват солидна административна структура. С влизането в сила на промените в законодателството, съществуващата административна структура в България ще се развива, за да може по-добре да отрази новите потребности и отговорности.

Това е комплексен процес, които не можа да бъде изцяло третиран или решен в рамките на семинара за изработване на НСОБР. Въпреки това участниците постигнаха съгласие по въпроса, че основната цел на всяка национална стратегия трябва да бъде осигуряването на по-силна административна структура, която да опазва биоразнообразието както в защитените територии, така и извън тях.

Ролята и функциите на правителството в опазването на биологичното разнообразие включва много дейности, развитие, управление и надзор върху мрежата от защитени територии; програми за изследване, мониторинг и възстановяване на екосистемите; възпитание и образование. както и разпространяване на информация и научни знания сред обществеността; разработване на законодателство и политика за опазване на биоразнообразието; международни договори п споразумения, свързани с биологичното разнообразие; и координация и връзки между различните държавни институции и ведомства, както и с неправителствените организации. Понастоящем тези функции са поделени между голям брой правителствени органи (Виж Рамка 1), което не е изненадващо, като се има предвид широкия кръг правителствени дейности, които засягат биологичното разнообразие. Ключовият въпрос е дали тези отговорности и задачи могат да бъдат по-ефективно координиране, а правомощията на съответните органи и институции засилени така, че да има напредък в постигането на общите цели.

С провеждането на стъпките за разработване и прилагане на общата консервационна стратегия ще бъдат необходими промени и в сегашните административни структури. Макар че тук не може да се предписва конкретна рецепта за естеството и характера на тези промени, могат да се определят някои от техните принципи и цели:

-  Да се изяснят правомощията, задълженията и взаимоотношенията между отделните институции и ведомства и да се постанови ясно кой провежда и ръководи междуведомствените функции;

-  Да се координира и интегрира дейността на различните органи и ведомства в сферата на управлението на ресурсите, с цел да се осигури защитата на биологичното разнообразие;

-  Да се избягват конфликтите в максимално възможна степен и да се създадат ясни механизми за разрешаване на конфликти, когато те възникнат;

-  Да се преразгледа и децентрализира дейността по опазване, стопанисване и управление на ресурсите, с цел да се предоставят по-големи отговорности и задължения на областно и общинско ниво; и