Опазване на биологичното разнообразие в България (стр. 16 )

промяна на собственосттта върху земята

Реституцията на земята - връщането на контролираните от държавата земи на частните собственици и общините е сложен процес, който в момента протича не само в България, но и в останалите страни на Централна и Източна Европа (виж Рамка 7). В България се очаква той да засегне около 4.6млн. ха или 40% от всички земи в страната. По-голямата част от тях са разположени в равнините и предпланините.

Сама по себе си реституцията на земята не представлява заплаха за биологичното разнообразие. В същност, тя може да има значително положително влияние в районите с широко застъпено монокултурно земеделие и животновъдство, като поощри нови начини на земеползване, благоприятстващи биологичното разнообразие. Във всички случаи тя носи големи потенциални възможности за по-прякото въвличане на обществеността в природозащитните дейности.
Съществува обаче реална тревога, че с ускоряване на процеса на реституция, когато гражданите и общините получат отново правото си на собственост върху земите, те няма да бъдат напълно информирани или насърчени - чрез образователни програми, регионално и местно планиране или икономическо стимулиране - да възприемат опазващи или възстановяващи методи и практики за земеползване. Много от хората, възвръщащи собствеността върху земите си не са съвсем наясно с възможностите пред тях. При едно наскоро проведено проучване сред хората, живеещи в малки градове и села в близост до защитени територии, 25% от анкетираните заявяват, че още не са решили как точно ще използват земите си.

РАМКА 8. УСТОЙЧИВО ЗЕМЕДЕЛИЕ В БЪЛГАРИЯ

Като преобладаваща форма на земеползване в България, земеделието оказва изключително важно влияние върху съдбата на биологичното разнообразие в страната. Земеделието, както и другите области на стопанския живот в България, е в състояние на дълбок преход, в резултат на политическите и икономически промени от последните няколко години. С продължаването на тези промени, природозащитници и специалисти в сферата на опазването, експерти по земеделие, отговорни държавни служители, частни фермери, селски стопани и други собственици на земя ще трябва да работят заедно, за да осигурят прехода към социално, икономически и екологично устойчива система на земеделие.

От цялата територия на България, 62 % от земята - около 6.85 милиона хектара - се използва за селскостопанско производство. Общата обработваема площ от 4.6 млн. ха се разпределя между производството на зърнени храни, зеленчуци и други култури (3.85 млн. ха); фуражни и тревни култури (0.49 млн. ха); лозя и овощни градини (0.3 млн. ха). Пасищата заемат 1.5 млн. ха, а оставащата площ се използва за други селскостопански цели. Въпреки че по-голямата част от производството на храни е за нуждите на страната, България също така изнася зърно, пресни плодове и зеленчуци. На земеделието се пада 25 % от националния доход на страната за 1989 г. От тогава насам обемът на селскостопанската продукция и доходите от земеделието намаляха поради нестабилните политически и икономически условия.

Земеделието в България датира от хилядолетия. Според специалистите по растителна генетика, България е била ценен източник на генетичен материал за много важни култури, включително зърнени култури и овощни дървета. Традиционното земеделие в България се е основавало на малки частни земеделски стопанства. През 1946 г., преди насилствената колективизация на земеделските земи, броят на тези малки парцели (ниви) е бил 12.2 милиона, като средната площ на парцела е била 0.3 - 0.5 ха (3-5 декара). законът за поземлената собственост от 1946 г. поставя началото на един процес на уедряване на земята и фактически премахва частната собственост върху нея. До 1958 г. практически цялата земеделска земя е включена в големи колективни земеделски стопанства или е използвана за строеж на промишлени предприятия, за рудодобив и в минното дело, или изграждане на други строителни обекти.

Тъй като колективизацията променя характера на селското стопанство, много от местните навици и дейности за борба с вредителите, подхранване и наторяване на посевите, както и местни сортове култури, породи животни и източници на сортови семена, са изоставени. Едромащабното земеделие изисква по-голяма зависимост от употребата на машини, изкуствени торове, пестициди и семена. Силното ударение върху производителността е довело до увеличаване на добивите, но повсеместно е оставило след себе си големи социални и екологични негативни последици. От последните най-остър е може би проблемът с ерозията на почвата. В резултат на обезлесяването, прекомерна паша и други фактори, 68% от обработваемата земя в България е или сериозно ерозирала или застрашена от ерозия. Други екологични проблеми, свързани с методите на ползване на селскостопанските земи, са химическото замърсяване на почвата, замърсяването на повърхностните води с отпадъци от животновъдството, токсичното замърсяване на почвите с тежки метали и загубата на генетично разнообразие. Правени са, обаче, малко изследвания за да се оцени пълния размер на тези явления, в България, например, рядко е провеждан мониторинг на замърсяването на подпочвените води.

След приемането на закона за възстановяване на собствеността и ползването на земеделските земи през 1991 г., влязоха в сила допълнителни закони и разпоредби с цел да се придвижи напред процеса на реституция на земята, като в същото време постъпват и други законодателни инициативи. Въпреки, че някои от тези нови закони съдържат клаузи, свързани с опазването на околната среда, в тях не се поставя изрично ударение върху опазването на чувствителните и по-крехки местообитания и видове. Освен това, в тях само периферно се засяга необходимостта от прилагане на екологогично и природосъобразни методи на земеделие.

С продължаване на процеса на реституция, законодателите трябва по-дълбоко да осъзнаят важната връзва между устойчивото земеделие и запазването на биоразнообразието. Селскостопанската практика и ползването на земеделските земи ще има дългосрочни последици за качеството на почвата и водите, за опазването и възстановяването на местообитанията, за управлението на защитените територии и на буферните зони, за опазването на растителния и животински генофонд, за планирането на външния вид на ландшафта и водосборните области, както и за други важни аспекти на опазването на биоразнообразието. Но запазването на природата е само една от многото важни причини за преминаване към устойчиво земеделие в България. Може би най-важен е фактът, че работата в тази обща интердисциплинарна област може да послужи за сближаване на специалистите по селско стопанство, екология и естествени науки, както и на земеделските стопани, собствениците на земеделски земи, специалисти в сферата на образованието, търговците с хранителни продукти на едро и дребно, потребителите и представителите на неправителствени организации.

Поради това реституцията носи редица потенциални заплахи за биологичното разнообразие като:

·  Отслабена възможност за защита на обществените интереси в частните земи, особено земите извън защитените територии;

·  Увеличаване на трудностите (и вероятно на разходите) за включване на частните земи към мрежата от защитени територии;

·  Увеличаване на рисковете от безсистемна урбанизация и свързано с туризма застрояване и развитие;

·  Засилване на незаконната и нерегламентирана търговия и износ на гъби, лекарствени растения и други стопански ценни видове, които са обект на експлоатация в диво състояние;

·  Увеличаване на нуждата от компенсации за увреждания нанесени от дивеча;

·  Увеличаване на трудностите при провеждане на изследвания в частните земи;

·  Нарастване на употребата на химикали и торове в земеделието;

·  Намаляване на стимулите за дългосрочно инвестиране в горското стопанство, устойчивото земеделие и другите опазващи практики на земеползване;

·  Липса на адекватно законодателство и образователни програми, които да спомогнат за зонирането и внедряването на подходящи методи и практики за стопанисване и управление на земята.

ГЛОБАЛНИ ПРОМЕНИ

Ускоряването на глобалните промени може да окаже значително влияние върху биологичното разнообразие на България - както всички останали страни, България е изправена пред всеобхватната заплаха, свързана с изтъняването и изчерпването на озоновия слой около земята и увеличаването на парниковия ефект в атмосферата. Като страна от умерените географски ширини, България вероятно ще бъде по-слабо засегната от най-непосредствените промени в озоновия слой. Ако сегашните прогнози за глобалното затопляне се оказват верни, влиянието му върху преходните климатични условия в България може да бъде с дълготраен резултат. Тъй като България е разположена на мястото на събиране на три главни биоклиматични региона, дори леките и незначителни промени в климатичните условия могат да имат значителни последици върху температурата, разпределението и сезонността на валежите и метеорологичните характеристики на времето, а с това и върху биологичното разнообразие. Ако се появи тенденция за общо затопляне, това може да застраши оцеляването на големия брой редки и ендемични популации и видове в българските алпийски местообитания (особено тези популации. които са изолирани в резултат на фрагментирането на местообитанията). Ако глобалното затопляне доведе до покачване на морското равнище, последиците по българското черноморско крайбрежие също ще бъдат значителни.

Сегашните варианти и сценарии за световното затопляне на климата ще могат да се оценят с по-голяма сигурност, а съответно и евентуалните последици за биологичното разнообразие ще могат да се опознаят в по-големи подробности, едва след няколко години. Междувременно, известна представа за възможните въздействия може да се получи от оценката на ефекта на засушаването. което е обхванало България и други части на Централна и Източна Европа от 10 години насам. През този период средните температури в България са се повишили, а средното количество на валежите е спаднало с 43% под обичайните норми. Най-пряко въздействието се чувства във влажните зони, реките (особено тези, чийто води се използват за напояване), язовирите и водоемите (водите на много от които са на рекордно ниско ниво). Тези регионални въздействия трябва подробно да се разгледат в дискусии за последиците от глобалните промени върху биологичното разнообразие на Балканския полуостров.