Опазване на биологичното разнообразие в България (стр. 25 )

Целта на подобни споразумения не е прехвърляне на собственост върху земята или пренасочване на капитали към чужди инвеститори, а осигуряване на подкрепа за дейностите по опазване на природата (най-често това са подобрения в управлението и инфраструктурата на националните паркове и резерватите). Размяната на дълг срещу природа сама по себе си не може да облекчи нито проблемите с външния дълг на задлъжнялата страна, нито натиска и пресите върху биоразнообразието. Такива споразумения, обаче, могат да послужат за намаляване на дълга, за привличане на допълнителни инвестиции, да стимулират икономическото развитие по места, да донесат чужда валута, да подкрепят належащите природозащитни проекти, да изострят обществения интерес към биоразнообразието и да подпомогнат съответните държавни органи и неправителствени организации.

До сега са предложени и осъществени само няколко разменни операции от типа дълг-срещу-природа в страните от Централна и Източна Европа и в бившия Съветски Съюз. Полша сключи две подобни споразумения през 1990г.

В България съществуват много възможности за споразумения от типа дълг-срещу-природа. В момента България е натрупала комбиниран общ външен дълг от 12.3 милиарда долара, повече от половината от който се дължи на банки от Германия, Япония и Австрия. Страната понастоящем преговаря с търговските банки-кредиторки и се опитва да преструктурира бремето на дълга и да разработи реалистичен график за неговото изплащане, като се има предвид отслабеното състояние на националната икономика и ситуацията на валутния пазар. Разменните операции дълг-срещу-природа могат да бъдат включени като част от това общо преструктуриране на дълга и да бъдат от полза за всички заинтересовани страни. Правителството на България, чрез Министерството на околната среда, вече прояви интерес към възможностите за суапови операции дълг-срещу-природа и предприе първи стъпки за обсъждането на подобни споразумения.

Необходимо е да се преодолеят няколко препятствия преди споразуменията дълг-срещу-природа да бъдат сключени и да заработят в България. Някои от тези препятствия са разгледани в други раздели на настоящата стратегия: неяснотите около правомощията и административните задължения на различните държавни органи и институции; неадекватното сътрудничество между различните министерства и звена на правителството и между правителството като цяло и неправителствените организации; и липсата на опит в изграждането на успешни партньорства. При активизиране и продължаване на усилията за преодоляване на тези пречки, споразуменията дълг-срещу-природа предоставят големи възможности като един от методите за постигане на целите на Националната стратегия за опазване на биоразнообразието. (За повече информация виж “България: разменни (суапови) операции дълг-срещу-природа – възможности и переспективи”, доклад на Програмата за поддържане на биологичното разнообразие.)

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА ОПАЗВАНЕ НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО

Очертаната по-горе консервационна програма дава рамката за необходимите действия за по-нататъшно активиране на защитата и опазването на биоразнообразието в България. Тази програма описва няколко главни области в които българските граждани, учени и власти трябва да действат и в които те могат да действат при съществуващите социални и икономически условия. Мерило за успеха на този план ще бъде именно степента, до която той мотивира и дава възможност на обикновените граждани и демократично избраните държавни органи в България да взимат мерки и предприемат практически действия.

Сам по себе си този план трябва да се разглежда само като начален опит и първа стъпка в дефинирането на една непрекъснато развиваща се и усъвършенствана програма за консервация. Рамката трябва да се изпълни със съдържание. Различните компоненти трябва да се доразвият в по-големи подробности, като се включат и други свързани с въпроса области, незасегнати тук. Всеки отделен компонент ще изисква постоянно участие и обратна връзка от страна на обществеността; всички компоненти ще трябва да се доразвиват и усъвършенстват в процеса на тяхното изпълнение и в съответствие с възникващите нови възможности и ограничения.

В крайна сметка, обаче съдбата на Националната стратегия за опазване на биоразнообразието ще зависи от степента на обществена подкрепа, която тя ще получи в страната.

Тя е достигнала тази точка на развитие благодарение на участието и всеотдайността на стотици български граждани. Този процес трябва не само да продължава, но и да се разширява. Осъществяването на дело на стратегията – посредством реформи в държавната политика, чрез образование, научни изследвания, цялостно развитие на обществото и широк кръг конкретни и практически природозащитни дейности – ще се нуждае от поставена на действително широка основа ангажираност и решимост да се работи в името на общото благо, на националното биотично наследство и на бъдните поколения.

Глава Пета

ПРИОРИТЕТИ ЗА НЕЗАБАВНИ ДЕЙСТВИЯ И ПОДКРЕПА

За успеха на Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие в България са необходими последователни действия и стабилен напредък в много области. Няколко дейности представляват ключови елементи на стратегията, които изискват спешна подкрепа от българска страна и от международната общност. В настоящата глава се разглеждат областите, нуждаещи се от такава подкрепа. Те са от изключително важно значение, тъй като предлагат възможности за извличане на краткосрочни и дългосрочни ползи и осигуряват съществената част от основата за изграждане на цялостната стратегия за опазване на биологичното разнообразие.

УКРЕПВАНЕ НА НАУЧНАТА ОСНОВА НА ПРИРОДОЗАЩИТНАТА ДЕЙНОСТ

Необходима е научна обосновка на дългосрочната ефективност на природозащитните мерки. Подобряването на управлението на земята и природните ресурси, формулирането на по-ефективно законодателство и екологична политика, създаването на необходимата служба за консултантски услуги и програми за образование по екология, както и разгръщането на възможностите за екотуризъм изискват точна и актуализирана информация за биологичното разнообразие. Прилагането на основните научни познания при решаването на проблемите за опазване на биологичното разнообразие изисква, също така, интердисциплинарна и често международна комуникация и сътрудничество. Това е особено важно с оглед на съвременните концепции в консервационната биология. Укрепвайки научните основи, Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие в България ще съдейства за напредъка във всички тези области и ще позволи на българските учени да прилагат, задълбочават и разширяват познанията си в много важни нови насоки. Усилията за задълбочаване на научните познания в областта на биологичното разнообразие в България трябва да се съсредоточат върху определените в настоящата стратегия пропуски и празноти, по-специално нуждата от основна информация за определени таксономични групи, географски области, антропогенни заплахи и въздействия, както и върху методите за смекчаване на неблагоприятните въздействия и възстановяване. Други високоприоритетни области включват:

·  Необходимост от оборудване и материали. В повечето случаи най-належащата потребност за научноизследователска дейност е нуждата от основно оборудване: офис оборудване, компютри и консумативи за тях, копирни машини, оборудване за лабораторни и полеви изследвания и пр. За напредъка в другите области е необходимо първо да се задоволят тези основни нужди.

·  Ревизия на Червената книга на България и допълване с липсващи таксономични категории. Книгата синтезира основната информация за редките и застрашени видове, която се използва при планирането на природозащитната дейност и оценката на въздействието върху околната среда. Някои данни са остарели има и групи, например гъби, безгръбначни и др. все още не са представени. Категориите на природозащитния статус, които се използват в България, трябва да се приведат в съответствие с международно приетите категории на Международния съюз за опазване на природата (IUCN), които понастоящем се преразглеждат. Голяма част от информацията, която трябва да се усъвършенства или обобщи, вече е налице, макар че ще се наложат и допълнителни изследвания.

·  Допълнителна информация на ниво вид и съобщество. Основната информация, съдържаща се в Червената книга, трябва да се допълни с още информация за биологичното разнообразие на равнище видове и съобщества. На равнище видове трябва да се изготвят атласи на разпределението на областите на размножаване (по-конкретно за растения, птици и други гръбначни). На ниво съобщества трябва да се възприемат стандартизирани описания на местообитанията и системата за класификация да се координира със системата, използвана в другите Европейски страни. Необходимо е да се обмисли съставянето на червен списък на застрашените местообитания и типове съобщества.

·  Насърчаване на интердисциплинарни изследвания. Поощряването на интердисциплинарните изследвания има особено значение за бъдещето на опазването на биологичното разнообразие в България. Проучванията на българските почви, води, гъби, растения (включително горите), животни, агросистеми, рибни ресурси, генетични ресурси и на други аспекти на биологичното разнообразие, подобно на другите страни, следваха традиционните насоки по отделни науки. Интердисциплинарните подходи, необходими за решаване на проблемите на опазването на биологичното разнообразие, бяха до голяма степен пренебрегвани. Необходима е помощ за научните проекти и възможностите за обучение, с които да се насърчи интегрирането на научното познание.

·  По-голям достъп до съществуващата научна информация. През последните няколко години българските биолози поддържаха редовни връзки с колеги извън страната. Въпреки това, възможностите да бъдат в течение на съвременните научни данни и концепции, получавани и разработвани в другите страни, все още са твърде ограничени. Особено в такива нововъзникващи интегрирани дисциплини като консервационна биология, ландшафтна екология и възстановителна екология, българските учени имат какво да научат и какво да предадат на колегите си от другите страни. Българските учени и институции трябва да бъдат подпомогнати при закупуването на книги и доклади, абониране за научни списания и включване в компютърни мрежи, както и за участие в конференции и научни симпозиуми.