Опазване на биологичното разнообразие в България (стр. 8 )

У българите има силно желание за едно по-сигурно екологично бъдеще с по-сигурна околна среда. Този засилен интерес привлича вниманието върху проблемите за качеството на въздуха, водите и почвите, и ще продължава да играе съществена роля в усилията на нацията да се развива по-устойчив природосъобразен начин. С разработването на тази стратегия ще се отдели по-голямо внимание и на една съкровена цел на българите: запазването на националното биологично разнообразие. Настоящият документ създава рамката за посвиване на напредък в осъществяването на тази цел чрез провеждането на съгласувана и координирана програма от действия.

Нуждата от такава програма е очевидна. В исторически план българската биота е била и продължава да бъде измежду най-богатите в Европа. Понастоящем различни антропогенни фактори, обаче, застрашават оцеляването на много от елементите на тази биота. С ускоряването на деградацията на природната среда през последните 50 години са променени условията в много от местообитанията из цялата страна. Големи площи от някои типове местообитания, като влажни зони, степни местности и равнинни гори са загубени изцяло. Други съобщества, са силно променени в следствие на стопанска експлоатация от човека. Проблемът със загубата и увреждането на местообитанията е комплексен и се задълбочава от замърсяването, неконтролирания добив и свръхексплоатация на ресурси, променящите се режими и начини на земеползване и други заплахи.

Ако тенденциите от последните няколко десетилетия се оставят да продължат, България ще бъде изправена пред участта да изгуби съществена част от биологичното си разнообразие в следващите няколко десетилетия. Особено уязвими в това отношение са висшите растения, зрелите гори, редките сортове културни растения и породи домашни животни, някои гъби и лекарствени растения, и редица видове гръбначни (в това число сладководни и черноморски риби). Положението може да се окаже още по-пагубно за някои групи организми, изправени пред специфични заплахи. Възможно е, например, незаконното бране да постави в опасност и дори да доведе до изчезването на редица български билки и лекарствени растения през следващите 10 години, такива загуби биха имали дълготрайни екологични и стопански последици – последици, които са още по-значими с оглед на усилията на страната да преустрои и изгради наново националната си икономическа и да възстанови качеството на околната среда.

Биологичното разнообразие на България е предпоставка за съществуване на ценни в стопанско отношение растителни и животински видове вкл. традиционни и редки сортове растения и породи животни, примитивни родственици на опитомени и култивирани видове, както и на възможности за екотуризъм и други рекреационни дейности. Дългосрочното ползване на тези биологични ресурси трябва да се гарантират чрез поставяне на тяхното стопанисване и управление върху по-устойчива природосъобразна основа. Това се отнася не само за икономически важните ресурси, като дърветата за добив на дървесина и промишлено ценните видове риба, който отдавна са поставени под щателни режими на ползване, но и за видовете, които се добиват от диви, полудиви и култивирани видове, и уникалните генетични ресурси.

Дори и с намаляването на много биологични ресурси, тяхната реална и по­тенциална ценност се пренебрегва и често пропуска. Така например, при подобрени методи на култивиране и промишлено производство диворастящите видове гъби, лекарствени растения и други диви растения и животни предлагат значителни възможности за интегриране на природозащитната дейност и икономическото развитие на местно равнище. Тези сортове и породи поради генетичното си разнообразие, са с висока резистентност към болести и вредители и с добри адаптационни способности към местните природни и екологични условия. Тези качества могат да се окажат решаващи за осигуряване на жизнеспособността на съвременните култивирани форми при променящите се икономически и екологични условия.

РАМКА 2. ЕКОЛОГИЧНИ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Неправителствените организации (НПО) играят важна роля във възникналите напоследък движения за екологична и политическа реформа в България. Техните усилия, обаче, се базират върху една стогодишна традиция на широко обществено участие в решаването на екологичните проблеми. Първите граждански групи с природозащитна и екологическа насоченост, появили се още в края на 19 век, са поставяли ударението главно върху образователната и просветна дейност. Първата национална природозащитна организация е била Съюз за защита на родната природата, сформиран през 1928 г. с подкрепата на учени и на щир оката общественост. Тази организация е работила успешно за създаване на първите защитени природни територии в страната.

Формирането на легитимни НПО по време на Комунистическата ера беше трудно. Официално беше създаден Общонароден Комитет за защита на природата като обществена организация, но публичното предоставяне на информация за природозащитната дейност, екологичните проблеми и здравните рискове често се ограничавате и подтискате. Гражданите не разполагаха с механизми, чрез който да влияят върху екологичната политика или да протестират срещу грешки и злоупотреби в нея. Независимо от политическите спънки и ограничения, през м. март 1988 г. се основа първата екологична НПО в България - Гражданският Комитет за екологична защита на Русе, макар и обезпокояван и тормозен от властите, Комитетът откри пътя за други НПО. Първата формално регистрирана НПО беше Българското дружество за защита на птиците, основано през м. юни 1988 год.

Най-изявената екологична неправителствена организация (НПО), преди и в процеса на падането на тоталитарния режим в България беше Екогласност, основана през април 1989 г. Една от главните задачи на Екогласност бе да събере информация за влиянието на замърсяването върху здравето на населението и околната среда, включително замърсяването на почвите и водите с арсен и живак и радио активното замърсяване след аварията в Чернобил. Голяма част от основателите и лидерите в Съюза на демократичните сили (СДС), който в момента е една от главните политически сили в България, бяха членове на Екогласност.

С идването на демокрацията в България се учредиха множество нови екологични неправителствени организации на национално, регионално и местно равнище. Тези групи работят за постигането на различни цели, включително опазването на природни обекти, по-ефективен контрол върху замърсяването, по-силни програми за екологична просвета и обучение, и защита на специфични природни територии. Между тези новосъздадени групи и движения са Дружество за защита на птиците, Природен Фонд, Българският съюз за защита на Родопите, Движение Зелени Балкани, Екомониторинг Клуб, Фондация Зелено общество, Екофорум за мир, Фондация Екос и Зелени патрули. Някои от тези групи започнаха да разработват местни проекти с подкрепата на международни организации.

Въпреки че екологичните неправителствени организации в България са доста силни, настоящите икономически условия ограничават ефективността им, за да функционират нормално, тези организации се нуждаят от помощ в редица области:

· Адекватно финансиране за разгръщане на техните програми;
· Консултации по научните, нормативно-правните и социално-икономическите аспекти на проблемите на околната среда;

· Повече информация за структурата и дейностите на подобни организации в други страни;

· Квалификационни курсове и обучение по методите за работа с местното население и общините;

· Достъп до информация;

Във връзка с последното, през 1993 г, се свика национална Конференция на екологичните неправителствени организации (НПО) в България, чиято задача, покрай другите въпроси, беше да обсъди и нуждата от създаване на ефективен неправителствен център за събиране, обмен и разпространение на информация за околната среда - Екологичен информационен център. Такъв център е в процес на учредяване.

Биоразнообразието играе и основна роля за функционирането на сухоземните и водни екосистеми, за тяхното възстановяване и поддържане. Биологичното разнообразие играе важна роля в почвообразуването и процесите протичащи в почвите като осигурява кръговрата на хранителни вещества и поддържа тяхното плодородие, а също и в общия кръговрат на веществата и в регулирането на хидрологичните цикли. Опазвайки биологичното разнообразие, обществото опазва тези важни екологични функции и основите от които зависи устойчивото развитие.

Наред с тези осезаеми икономически и екологични ползи, елементите на биологичното разнообразие представляват и традиционни средства за изява на уникалните културни, естетически и духовни ценности на българите, макар че тези ценности са трудно измерими и убягват количествена оценка, с тях са проникнати самобитното изкуство, история, музика, литература, кухня и език на България. Българските животни, растения, природни красоти и ландшафт се използват като образи и символи в скулптурата, живописта, песните и приказките, във фестивали и празненства, и в образността и артистичността на българските религиозни традиции. В този смисъл биологичното разнообразие е основния източник на по-голяма част от характерната и своеобразна култура на страната.

Поради всички гореизброени причини, бъдещото благосъстояние на България - социално, икономическо, културно и екологично - зависи от опазването на нейното биологично разнообразие. За да се предотврати загубата на биоразнообразие и да се осигурят осезаемите и неосезаеми ползи от него и за бъдещите поколения, е необходимо още сега една широко замислена и общоприета национална стратегия да започне да се занимава с многото разнообразни и взаимно свързани фактори, които го застрашават.

Глава Втора БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ НА БЪЛГАРИЯ

М

акар че България е относително малка страна, тя е богата на биологично разнообразие поради разнообразния си климат, геология, топография и хидрология. Тя заема площ от 1:10 912 кв. км. Тази територия може да се раздели на общо пет региона. Дунавската равнина е разположена от южната страна на р. Дунав по граница с Румъния. Стара планина (известна още като Балкан) пресича надлъж страната от западната й граница до брега на Черно море. На юг от Стара планина е разположена Тракийската низина с долината на р. Марица. Югозападна България се състои от високите планини Рила, Пирин и планинските Вериги на Родопите. Черноморският бряг образува източната граница на страната.