Опазване на биологичното разнообразие в България (стр. 19 )

·  Да се въведе балансирана система за стопанисване, управление и ползване на цялата дива природа, която защитава, възстановява и поддържа популациите от автохтонни видове и подвидове; служи за съхраняване както на ловния дивеч, така и на неловните диви видове (включително безгръбначни животни); и интегрира практиките на ловно стопанство и опазване на дивата природа с другите методи за управление на ресурсите с цел поддържане на здравословното състояние на екосистемите и съобществата.

Да се стимулира прилагането на системи и дейности за устойчиво земеделие (включително прилагането на интегрирани методи за борба с вредителите и торене, разнообразяване на културите, ротационния принцип на отглеждане на културите, методи за опазване на почвите, подобряване на начина на ползване на пасищата, възстановяване местообитанията на диви видове, култивиране на редки сортове растения и породи животни), чрез образователни програми, икономическо стимулиране и отстраняване на отрицателните стимули (виж Рамки 8 и 10), Тук трябва също да се включи и разнообразяването (диверсификацията) на използвания посевен и посадъчен материал, защитата на подобряващите почвата пасищни видове, възстановяването на увредените земеделски земи и подходящ контрол върху използуването на изкуствени торове и пестициди.

.РАМКА 10. ИКОНОМИЧЕСКИ СТИМУЛИ ЗА ПРИРОДОЗАЩИТНА ДЕЙНОСТ

Преходът на България от централизирана към пазарна икономика съдържа големи възможности за подобряване на условията на околната среда. При предишния режим държавните монополни предприятия не насърчаваха нововъведенията и ефективността, а достъпът на обществеността до информация и технологии беше ограничен. Тези условия понастоящем бързо се променят и могат да окажат положително влияние върху цялостната природозащитна дейност. Няма, обаче гаранция, че въвеждането на свободната пазарна система ще може автоматично да възнагради усилията за запазване на биологичното разнообразие. За да бъде защитен и подпомогнат обществения интерес за опазване на биоразнообразието пазарните реформи трябва да бъдат съпроводени с други промени в институциите, а политиката на правителството трябва да отразява тези потребности.
Един от методите за постигане на това е изграждането на единна система от положителни икономически стимули, с които да се предотврати неговото увреждане и разрушаване. Наред с това трябва да се премахнат порочно действащите правителствени стимули, които на практика насърчават свръхексплоатацията на природните ресурси. При социализма цените на природните ресурси са били поддържани на изкуствено ниско ниво, с цел да се стимулира индустриализацията, което е довело до ускорено изчерпване и неефективно използване на ресурсите. Освен това при социализма е подкрепяно и развитието на енергоемките сектори на тежката промишленост, като се е отделяло малко внимание на предизвиканите от тях високи нива на замърсяване. С либерализирането на цените, България премахна някои от тези порочно действащи стимули.

Положителните и отрицателните стимули не са изключително и само икономически по своя характер. Някои стимули могат да се възползват от съществуващите потребности и ценности на обществото. За да се съхрани една природна област или район с богато биологично разнообразие, местните жители трябва да се убедят, че разумното разпореждане с тази област и стопанисването й чрез поемане на лична отговорност и при зачитане правата на другите е единствено в техен интерес и само от полза за тях. В България това е особено важно, тъй като финансовите средства за поддържането и опазването на парковете са оскъдни. В този случай стимули за местните жители могат да бъдат не само приходите от туризма, но и възможностите за разкриване на работни места в парковете, или близо до тях, както и близостта до важни природни забележителности. При подобни обстоятелства е важно местните жители да бъдат непосредствено включени в процеса на планиране и вземане на решения.

Други примери на “природозащитните” стимули са предоставянето на данъчни облекчения за частните собственици, които запазват биологичното разнообразие или някои застрашени видове в своите имоти; предоставяне на облекчения и кредити на предприятия, които използват пречиствателни съоръжения и друго оборудване за контрол на замърсяването и спонсорират природозащитни дейности; кредити и облекчения за фермери, които прилагат методите на устойчивото земеделие; данъчни облекчения за фирми и компании, които инвестират средства в екологосъобразни и щадящи околната среда технологии; и освобождаване от данъци на собствениците на земя, които работят съвместно или чрез НПО за опазването на биоразнообразието в притежаваните от тях площи. Разменните операции от типа дълг-срещу-природа (виж Рамка 12) могат също да се разглеждат като форма на международен стимул. Те илюстрират и факта, че положителни стимули могат да дойдат не само от държавните органи и правителството, но и от частни организации. Глобите за унищожаване или увреждане на застрашени видове са форма на отрицателен стимул. По-резултатното прилагане и по-ефективното използване на тези и други видове положителни и отрицателни стимули трябва да се разглежда като част от общонационалното усилие да се насърчи по-ефективното използване на ресурсите.

·  Във всички мерки за засилване на контрола върху източниците на замърсяване изрично да се отбележи необходимостта от предотвратяване на по-нататъшното увреждане и деградация на биологичните ресурси. По подобен начин, всички усилия за смекчаване на последиците от минало замърсяване трябва да включат като крайна и изрична цел възстановяването на биологичното разнообразие и продуктивността.

Възстановяване на местообитания

Обширни области в България - особено влажни зони, гори, земеделски земи използвани за отглеждане на интензивни култури, пасища, крайречни и индустриални зони - са били увредени или дори разрушени в миналото поради неразумна практика на стопанисване и управление. За да се възстанови сега биологичното разнообразие, жизнеността и продуктивността на тези земи, са необходими по-големи инвестиции на бреме, труд, умения и знания. Поставянето на ударение върху тези неща е в съответствие с клаузите на конвенцията за биологичното разнообразие, която препоръчва на подписалите я страни да вземат марки за възстановяване на екосистемите и за подпомагане възстановяването на застрашените видове. В Конвенцията също се казва, че такива мерки трябва да включват помощ за местните граждани (физически лица) и тяхното участие.

Като наука и практика възстановителната екология е все още съвсем нова за България. Правителството вече е предприело няколко специфични проекта за възстановяване и реинтродукция (например, реинтродукцията на вида Lynx 1упх, рис, който е бил унищожен в България). Други природозащитни дейности, като мерките за спиране на еутрофикацията на водоемите и за залесяване на обезлесените земи, също се свеждат до възстановяване. Тези проекти, обаче, не са имали за основна цел възстановяването на биологичното разнообразие и естествените процеси в екосистемите, нито пък са били провеждани координирано с взаимносъгласувани и последователни цели или със задачи и методи, съобразени с местните условия. Така например, няма единен национален план за защита и възстановяване на реликтните заливни гори по поречието на р. Дунав, на степните или на други особено редки растителни съобщества в селскостопанските зони, има признаци, обаче, на растящ интерес към възстановяването. Така например, МОС, с помощта на Френското правителство и Бюрото на Рамсарската Конвенция, неотдавна е изготвило национален план за възстановяване на влажните зони, Рlап National Prioritaires de Conservation des Zone Humides les Plus Importantes de Bulgarie.

Тъй като възстановяването ще става все по-важен компонент на природозащитната дейност в България, учените, отговорните държавни служители и специалистите по управление на ресурсите могат да се възползват от нарасналия напоследък интерес и изследвания в областта на възстановителната екология в други страни. В същото време, възстановителната дейност в България трябва да отрази и отчете присъщите на страната възможности и ограничения. заселването на човека и антропогенната дейност са изменяли ландшафта на България в течение на няколко хилядолетия; следователно, възстановяването ще има по-различни цели от тези в страните, които са били населени сравнително неотдавна. Би могло да се окаже, например, невъзможно да се възстановят определени елементи от автохтонната биота, или да се пресъздадат цели природни съобщества. Независимо от това, възстановяването може да облекчи последиците от нанесени в миналото екологични щети, да подобри условията в обикновените и застрашените местообитания, да открие нови насоки за научните изследвания, да предостави значителни възможности за образование и обучение, и да стимулира участието на отделния човек и на обществеността като цяло в природозащитната дейност.

Изложените по-долу препоръки имат за цел да подложат основата за една по-ефективна възстановителна дейност в бъдеще.

Препоръки

·  Да се проведе национален семинар за проучване и обсъждане на съвременните концепции във възстановителната екология и за изясняване на възможностите за приложението им в България.

·  Да се окаже подкрепа и съдействие на неправителствените организации, които възприемат по-активна роля при разработването и осъществяването на възстановителни проекти на местно и общинско равнище.

·  Да се въведат икономически стимули за осигуряване на местни преимущества и поощрения за възстановителните проекти.

·  Да се стимулират научните изследвания върху методите за възстановяване, подходящи за различните типове увредени земи и водни системи.

·  Да се развият нови и да се разширят съществуващите генни (семенни) банки, разсадници и други
генетични източници (както in situ, така и ех situ), за да се осигури необходимото количество семена
и посадъчен материал за възстановителните мероприятия.

·  Да се работи заедно със съседните страни за възстановяване на екологичните процеси в трансграничните местообитания и екосистеми, включително р. Дунав и Черно море.