Лекции по право на ЕС (стр. 14 )

– В чл. 3, § 1, б. „d” добавя позоваване на новата материя относно визите, убежището, емиграцията и другите политики, свързани със свободното движение на лицата, и нова буква „i” относно заетостта;

– В контекста на равенството между мъжете и жените: закрепва (общностния) борбата срещу дискриминацията чрез позитивни мерки и в чл. 141 на ДЕО равенство в заплащането между мъжете и жените;

– Относно състава на ЕК и ЕП: Протоколът относно институциите с оглед разширяването на ЕС предвижда намаляване на броя на членовете на ЕК – всяка ДЧ да има само по един член, след като броят на ДЧ надмине 20, което задължително трябва да бъде съпроводено от изменяне на оразмеряването на гласовете в Съвета (или въвеждане на двойно мнозинство с демографски критерии) – като изрично се предвижда свикването на нова МПК поне една година преди броят на ДЧ да надмине 20 (разбира се, това се оказва „политическо акù, което сетне подлежи на нееднократно преразглеждане – чак до Лисабонския договор, чиито разпоредби също бяха „преосмислени“ след подписването му, във връзка с проблемите около отрицателния референдум в Ирландия през юни 2008 г., виж нататък);

– Разширява прилагането на механизма на квалифицираното мнозинство в Съвета на министрите за сметка на единодушието;

– Продължава разширяването на правомощията на ЕП – без да се въвеждат нови процедури, се разширява прилагането на процедурата по съвместно приемане на решения – основно за сметка на процедурата по консултиране;

– Принципът на субсидиарността, закрепен чрез ДМ в чл. 5 на ДЕО, е доуреден с изричен протокол към ДЕО;

– Въвежда се клауза opting out (неприлагане спрямо отделна ДЧ на някои съюзни разпоредби поради особено съществени за съответната ДЧ интереси), от която се възползват Обединеното кралство, Дания и Ейре, а по отношение на еврото – Обединеното кралство, Дания и Швеция;

– Въвеждат се разпоредби относно възможността за установяване на засилено сътрудничество в уредени в ДЕО материи – нов чл. 11 (временно чл. 5-а) на ДЕО;

– В чл. 309 се предвижда за първи път възможност за суспендиране на определени права на една ДЧ като санкция в случай на незачитане на принципите на ЕС;

– Съществени изменения са направени по отношение на политиките – напр. опростяване на Общата селскостопанска политика;

– Предвижда се възможност за разширяване на приложното поле на чл. 133, § 5 на ДЕО по отношение на търговията с услуги и търговските аспекти на интелектуалната собственост;

– Изменения в материята на социалната политика, вкл. закрепване на нова цел на социалната политика – ал. 1 на чл. 136: борба със социалната изолация;

– Въвежда се нов Дял VІІІ „Заетост“ с предвидена възможност за създаване на Комитет по заетостта и с включване на Социалния протокол;

– По-малки изменения са направени в материите относно околната среда, общественото здраве, защитата на потребителите;

– ДА закрепва за първи път формална процедура по гласуване на недоверие на ЕК – и още в месеца на влизането му в сила (май 1999 г.) тя е приложена за първи (и единствен до днес) път, макар и неуспешно;

– По отношение на СЕО: закрепва изведеното вече в неговата практика разбиране, че ЕП може да атакува всеки общностен правен акт, без да доказва засягане на компетенции (привилегирован ищец), а за годни за атакуване пред СЕО са обявени и неговите едностранни актове (в продължение на доктрината по делото Les verts…).

2.3.3. Основни изменения, внесени с ДА в ДЕС:

– Допълва целите на ЕС по чл. 2 на ДЕС с „по-високо равнище на заетост, балансирано и устойчиво развитие“;

– Определя нова цел в четвърто тире: „поддържането и развитието на Съюза като пространство на свобода, сигурност и правосъдие“;

– Изменя съществено чл. 6 – новият § 1 събира в единна формулировка принципите, на които се основава Съюзът, което впрочем ги прави приложими пред съд (съюзен и национален), както и водещо изискване към страните-кандидатки съгласно чл. 49 (стария член „О”); Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г. (ЕКПЧ) е прогласена изрично за източник на Общностното право заедно с „общите за държавите-членки“ правни принципи;

– Чл. 46 се изменя, като позволява на СЕО да контролира прилагането на § 2 на чл. 6 в търсене на засилена защита на правата на човека;

– Разбира се, новият чл. 7 позволява на Съвета (но в състав държавни и правителствени ръководители) да санкционира незачитането на принципите по чл. 6, § 1;

– С нова разпоредба се разширява чл. 7 – предвид „австрийската криза“ – възможността да се констатира явен риск от тежко нарушаване на принципите по чл. 6, § 1. Според чл. 46 контролът на Съда е ограничен само до процедурните разпоредби на чл. 7, не по същество;

– Във Втория стълб на ЕС (Дял V): изменя редакцията на чл. 17 ДЕС (бивш чл. J-4) и разширява компетентността на ЕС по отношение на „хуманитарни и спасителни мисии, мисии по поддържане на мира, сили за управление на кризи, вкл. мисии за възстановяване на мира (известни като „Петерсбергски мисии“). Прецизират се отношенията със ЗЕС, но не довеждат до присъединяването на организацията към ЕС;

– В Третия стълб на ЕС (Дял VІ) се внасят много съществени и с историческо значение изменения. Това е т. нар. „комюнотаризиране“ (подчиняване на общностния или интеграционния метод) на цяла една част от материята, уредена дотогава от дял VІ на ДЕС. Става дума за визовата и имиграционната политика („преместена“ вече в чл. 61-69 на ДЕО). В чл. 32-40 относно начина на функциониране на институциите по Третия стълб са внесени съществени изменения – напр. предоставянето на компетентност на СЕО (чл. 35) и новите разпоредби относно засиленото сътрудничество (чл. 40);

– Въвежда нов Дял VІІ (чл. 43-45) относно засиленото сътрудничество в Първия и Третия стълб, при условията по чл. 11 на ДЕО и чл. 40, § 4 на ДЕС;

– Разбира се, в чл. 49 се въвежда като условие за кандидатстване за членство в ЕС зачитането на принципите по чл. 6;

– Нека споменем опростяването на Договорите: разпоредбите, изгубили значение или отменени, са премахнати; добавяните от ЕЕА, ДЕС и самия ДА нови разпоредби получават самостоятелна номерация – и всички действащи разпоредби се преномерират. Същото се отнася и за ДЕС, където е внесена и промяна в начина на номериране на разпоредбите – вече с числа вместо с букви. Отменени са и загубилите значение по-стари актове, като Конвенцията за общите институции от 1958 г. или Договора за сливане от 1965 г. Според чл. 10 на ДА опростяването не засяга общностните достижения (Акù комюнотер, виж също Декларация 51 на МПК 1996 г. относно чл. 10 на ДЕО);

– Международните споразумения в рамките на ЕС относно премахването на граничния контрол (известни вече като „Акù Шенген“) са включени в обхвата на Съюзното право – на основата на изричен протокол.

ДА добавя 13 нови протокола (1 към ДЕС, 4 към ДЕО и ДЕС, 5 към ДЕО и 3 към ДЕС и трите УД) и 51 декларации на МПК и 8 декларации на отделни ДЧ. Изменен е Протоколът относно отношенията със Съвета на Европа.

2.4. Договорът от Ница.

Четвъртата голяма ревизия на УД е Договорът от Ница (ДН), подписан на 26 февруари 2001 г., в сила от 1 февруари 2003 г.[266] Реформата е отново „непълна“, доколкото отново се отлагат фундаменталните въпроси за правния персоналитет на ЕС и за неговия по-ясен профил (федерален или междуправителствен – или пък смесен, но по-разбираем). Особено съществено е реформирането на съдебната система – ПИС вече става Общ съд по цялото Право на ЕС, с възможност да му се възлага и упражняването на тълкувателна компетентност (тази възможност обаче и до днес не е осъществена). Политически най-значимият принос на ДН е подготвянето на институциите за разширяването на ЕС до 27 държави-членки![267]

Това е вторият чисто ревизионен договор. Състои се само от две части: изменения по същество и преходни и заключителни разпоредби. Сред неговите предписания обаче с най-голямо значение се отличават тези, съставляващи т. нар. „съдебна реформа“, и тези, предвиждащи промени относно институциите с оглед присъединяването на 12 нови държави-членки.

По-съществени изменения, внесени с ДН:

2.4.1. Съдебната реформа, осъществена от ДН, засяга редица от разпоредбите на раздела за Съда, сред които:

·  Променя видовете състави, в които СЕО гледа делата – чл. 221;

·  Броят на генералните адвокати в СЕО е закрепен на 8 – впрочем това е изключение от трайната тенденция в измененията, внесени от ДН, предвид динамичния процес по разширяване на ЕС членският състав на отделни органи да не се определя в числа, а като функция на броя на членуващите държави;

·  ПИС е поставен редом със СЕО при осъществяването на функцията по „осигуряване на законността при тълкуването и прилагането“ на УД (чл. 220) и компетентността му е разширена – според новата редакция на чл. 225 той ще може да разглежда като първа инстанция всички категории дела в рамките на правораздавателната компетентност на СЕО, ако Съветът реши с изменение в Устава на СЕО да го натовари (впрочем самата възможност СМ с решение да изменя Устава на СЕО е нова – чл. 245 ДЕО);

·  Закрепва се за първи път нова компетентност – ПИС може да бъде натоварен да осъществява тълкувателна компетентност (изм. в чл. 225 ДЕО); неговите тълкувателни решения по изключение ще могат да бъдат „преразглеждани“ от СЕО, когато „съществува сериозен риск от засягане на единството и целостта на Общностното право“ (чл. 225, § 3, вече споменах, че тази възможност, неотменена и до днес, за сега остава неосъществена[268]);

·  Предвижда възможност за създаване към СЕО на специализирани съдилища (тогава „отделения“) – новият чл. 225 предвижда техните решения да могат да се преразглеждат от ПИС (като втора инстанция) на апелативно основание и от СЕО (като трета инстанция) на касационно основание – по този начин се предвижда уникалното за международното правосъдие триинстанционно съдебно производство! (тази възможност обаче също не е осъществена до днес);

·  Предвижда ПИС да се състои от по-голям брой съдии („поне по един от всяка ДЧ“) и за първи път да включи постоянни (щатни) генерални адвокати – по решение на Съвета за изменение на Устава на СЕО;