Лекции по право на ЕС (стр. 62 )

[236] Philippe MANIN, Les communautés européennes, l’Union européenne, Pedone, Paris, 1999, p. 292.

[237] JOСЕ, № С 152 от 13. 6. 1967 г.

[238] JOСЕ, № С 152 от 13. 6. 1967 г.

[239] JOСЕ, № L 2 от 2. 1. 1971 г.

[240] JOСЕ, № L 359 от 31. 12. 1977 г.

[241] За проф. Жаке това са актове, за които „най-общо приемаме, че са част от първичното право и не подлежат на контрол от страна на СЕО“ – Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 411.

[242] JOСЕ, № L 94 от 28. 4. 1970 г.

[243] JOСЕ, № L 185 от 15. 7. 1988 г.

[244] JOСЕ, № L 278 от 8. 10. 1976 г.

[245] JOСЕ, № L 229 от 8. 10. 1991 г.

[246] Подписан на 22. 1. 1972 г., в сила от 1. 1. 1973 – JOСЕ, № L 73, 1972 г.

[247] Подписан на 28. 5. 1979 г., в сила от 1. 1. 1981 – JOСЕ, № L 291, 1979 г.

[248] Подписан на 12.6.1985 г., в сила от 1.1.1986 – JOСЕ, № L 302, 1985 г.

[249] Подписан на 24.6.1994 г., в сила от 1.1.1995 – JOСЕ, № L 1, 1995 г.

[250] Подписан на 16.4.2003, влязъл в сила на 1.5.2004, обнародван в ОВЕС L 236 от 23.9.2003.

[251] Подписан на 25.4.2005, влязъл в сила на 1.1.2007, обнародван в ОВЕС L 157 от 21.6.2005.

[252] JOCE, № L 169 от 29.6.1987 г.

[253] Относно закрепването на механизма на Европейското политическо сътрудничество и др.

[254] Според Ирландския върховен съд разпоредбите относно европейското политическо сътрудничество влизат в противоречие с конституционните постановки за неутралитета на Ирландия, което налага ратификацията да бъде предшествана от конституционна ревизия.

[255] JOCE, № C 191 от 29. 7. 1992 г., на български език виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 133.

[256] JOCE, № C 191 от 29. 7. 1992 г.

[257] Основният проблем е свързан със зачитането на основните права, гарантирани от Германския основен закон – виж подробно в ……… ГрЕС том 1

[258] ЕС става юридическо лице едва 16 години по-късно – с влизането в сила на ДЛ на 1 декември 2009 г.

[259] Текстът на ДЕИО (вече ДЕО) с измененията от ДМ е публикуван в JOСЕ, № C 224, 1992 г.
Разбира се, това изобщо не означава, че „трите общности се сливат в една“, още по-малко, че „трите общности се сливат в Съюз“, както, уви, и до днес пишат някои наши безпросветни автори…

[260] Учредителните договори..., цит. съч., с. 11.

[261] Към тях Договорът от Амстердам добави нов Дял VІІ относно засиленото сътрудничество между държавите-членки.

Концепцията за „трите стълба” бе изоставена едва с влизането в сила на ДЛ, който обяви ЕС за юридическо лице, а материята на стария „трети стълб” стана област на поделена компетентност (виж подробно нататък).

[262] Подробно виж: Атанас СЕМОВ, Гражданството на ЕС, сп. „Право без граници“, 2007.

[263] Предпоставки – държавата-кандидат да е европейска страна и да зачита принципите по чл. 6, условия – да отговаря на критериите за членство, определени от ЕСв в Копенхаген – юни 1993 г., и Мадрид – декември 1995 г.

[264] Това пораждаше и конфузии – някои новоучредени и не непременно много грамотни политици от началото на българския „преход” например не бяха разбрали, че разпоредбата на ДЕС относно процедурата за присъединяване на нови държави е „член О” и с патос говореха за „член 0” (нула)…

[265] JOСЕ, № C 340 от 10. 11. 1997 г.

[266] JOСЕ, № C 80 от 10. 3. 2001 г.

[267] За България например предвидените точно определени гласове в Съвета на министрите и места в Европейския парламент беше първото ясно ангажиращо потвърждение на волята на ЕС да я приеме!...

[268] За съдебната система на ЕС виж подробно в „Съдът на ЕС”…

[269] Някои автори проследяват 17 вида актове...

[270] Ружа Иванова определя точно: „докато първичното право има конвенционален характер, вторичното е израз на институционализираната нормотворческа компетентност на Общностите“ – Ружа ИВАНОВА, Източници и основни принципи на Общностното право – в: Ружа ИВАНОВА (ред.), Основи на европейската интеграция, ЦЕИ, С. 1998, с. 76.

[271] CJCE, 20. 12. 1970, Köster, 25/70, Rec. 1970, р. 1161.

[272] CJCE, 9. 3. 1978, Simental, 106/77, Rec. 1978, р. 629.

[273] Чл. 288, ал. 2 на ДФЕС: „За осъществяването на своите задачи и при условията, предвидени в този договор, Европейският парламент съвместно със Съвета, Съветът и Комисията прие­мат регламенти, директиви, вземат решения, дават препоръки или становища“ – Учредителните договори…, цит. съч., с. 105.

[274] СЕС определя УД като основата, рамката и ограничението на нормативната власт на институциите – CJCE, 5. 10. 1978, Viola, aff. 26/78, Rec. 1771, spec. p. 7.

[275] Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006, с. 253.

[276] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 432.

[277] Ружа ИВАНОВА, Правна система и съдебна защита в Европейския съюз – в: Пенка КАРАИВАНОВА (съст.), Основното за Европейския съюз, УИ, Университет на Лимерик и ЦЕИ, С. 1998, с. 44.

[278] Жасмин ПОПОВА, Право на Европейския съюз, Институт по публична администрация и европейска интеграция, С. 2005, с. 79.

[279] Jean-Victor LOUIS, Thierry RONSE, L’ordre juridique de l’Union européenne, L. G.D. G et a., Paris, 2005, p. 193.

[280] Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, р. 367.

[281] Приемам, че съгласно принципа на директен ефект всички действащи общностни източници имат „възможност“ да пораждат права и задължения за частните лица – и само от съдържанието на техните норми зависи тяхната „годност“ да проявят директен ефект – т. е. дали те са „обективно годни“ да засягат правната сфера на частните лица.

[282] Това е текстът в официалната версия на ДФЕС на български език. Според мен добрия преводна тази разпоредба трябва да звучи така: „Регламентът има общо действие. Той е обвързващ в своята цялост и директно приложим във всички държави-членки“.

[283] Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, Paris, 1998, p. 218.

[284] Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., р. 142.

[285] CJCE, 21. 6. 1958, Wirtschaftsvereinigung Eisen - und Stahlindustrie, 13/57, Rec.1958, р. 261.

[286] CJCE, 20. 3. 1959, Firme I. Nold, 18/57, Rec.1959, р. 89.

[287] Ружа ИВАНОВА, Правна система и съдебна защита в Европейския съюз – в: Пенка КАРАИВАНОВА (съст.), Основното за Европейския съюз, УИ, Университет на Лимерик и ЦЕИ, С. 1998, с. 45.

[288] Особено мнение за правната природа и действието на регламента, вкл. относно признаването му за „нормативен акт“, виж у Иван РУСЧЕВ, Нормативните актове – източник на частното право, Албатрос, С. 2008, с. 56-61.

Признавайки заслугата на първия български опит за задълбочено очертаване на ролята на регламента като източник на правото в България, не мога да се съглася напълно с направените от проф. Русчев заключения, като например: „…надценена е сякаш „особената природа“ на „прекия ефект“ на регламента… – той не е по-различен от ефекта на всеки признат нормативен източник на право, поне в нашата правна система“ (тъй като разликата е фундаментална!), или че „именно това колизионно правило (за България – чл. 15, ал. 2 на ЗНА) придава смисъл на прекия ефект на регламента“ (тъй като, от една, страна приматът на регламента изобщо не зависи от това има или не национално „колизионно правило“, а произтича от природата на Съюзното право и от нормата на чл. 288 на ДФЕС, а, от друга страна, „прекият ефект“ или, както е правилно да се нарича, непосредствената приложимост на съюзните актове, вкл. на регламента, има свое съществено значение напълно извън въпроса за примата…). И най-сетне: „…на регламента не може да се признае качеството на нормативен акт“. Склонен съм да приема, че у нас все още е силен страхът – познат за не една новоприсъединила се държава – да се излезе от традиционните рамки на понятията по вътрешното право и най-вече да се признае както че интеграционното право изобщо не е международно, така и че то не става част от вътрешното право на ДЧ, а действа на територията им като самостоятелен правопорядък.

Проф. Росен Ташев основателно говори за „огромната историческа, културна и теоретична „натовареност“ на основните правни понятия“ (Росен ТАШЕВ, Обща теория на правото, Сиби, С. 2005, с. 11). В този смисъл позоваването (предоверяването…) на проф. Русчев и на други авторитетни автори на български закони (ЗНА и др.) е разбираемо, но категорично изискващо възражение – навярно именно поради споменатата инерция и предпазливост българският законодател е направил „модерна“ редакция на Закона за нормативните актове, която – дръзвам да го кажа еднозначно – е образцов пример за неразбиране както на особената природа на съюзния правопорядък, така и за непознаване на особеностите на неговите източници. Впрочем същия крещящ пример за неграмотност намираме и в „модерната“ нова Глава 59 на новия Граждански процесуален кодекс – чл. 628-633 относно преюдициалното запитване, извършващи недопустимо дублиране („въвеждане“?!...) във вътрешен акт на действаща норма на първичното европейско право (Устава на СЕС)!...

В заключение, можем да се задоволим с ясната и категорична позиция на проф. Готрон – дългогодишен председател на Европейската асоциация за изследване на Европейските общности (ЕКСА): „Регламентът има общо действие, което означава, че визира общи или абстрактни категории лица: това е един нормативен акт по дефиниция“ – Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006, с. 253.

[289] CJCE, 14. 12. 1962, Fédération nationale de la boucherie, aff. jointes 19-22/62, Rec. 943.

[290] CJCE, 5. 5. 1977, Koninlijke Scholten Honig c/ Conseil et Commission, aff. 106/76, Rec. 797.