Лекции по право на ЕС (стр. 65 )

[392] CJCE, 28. 2. 1991, Commission c/ Allemagne, C-57/89, Rec. 924.

[393] CJCE, 13. 7. 1989, Enichem Base, 380/87, Rec. I-2491.

[394] Напр. държавната газова компания на Великобритания – CJCE, 12. 7. 1990, Foster, aff. C-188/89, Rec. I-3313.

[395] CJCE, 19. 1. 1982, Becker, aff. 8/81, Rec. 53; CJCE, 22. 2. 1990, Busseni, aff. C-221/88, Rec. І-495 – цит. по Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, p. 478.

[396] CJCE, 1989, Contanzo, aff. 103/88, Rec. 1839 – цит. по Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, p. 478.

[397] CJCE, 4. 12. 1997, Kampelmann, aff. jointes С-253-258/96, Rec. І-6907, р. 46.

[398] CJCE, 26. 2. 1986, Marshal, aff. 152/84, Rec. 723.

[399] CJCE, 15. 5. 1986, Johnston, aff. 222/84, Rec. 1651.

[400] CJCE, 12. 7. 1990, Foster, aff. C-188/89, Rec. I-3313, р. 20.

[401] CJCE, 10. 4. 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. 1891, р. 26.

[402] Пост. практика: CJCE, 20. 3. 1997, Commission c/ Allemagne, aff. С-96/95, Rec. І-1653 и ред други.

[403] CJCE, 6. 5. 1980, Commission c/ Belgique, aff. 102/78, Rec. 1473; CJCE, 19. 9. 1996, Commission c/ Gréce, aff. С-236/95, Rec. І-4459 и др.

[404] CJCE, 23. 11. 1989, Firma Eau de Cologne, aff. 150/88, Rec. 3891; CJCE, 5. 7. 1990, Commission c/ Belgique, aff. 304/88, Rec. 2812.

[405] Виж подробно в ……. Съдът на ЕС……, стр.

[406] Виж Слово на Министър-председателя на Република България при откриването на Международната магистърска програма – в: Атанас СЕМОВ (съст.), Записки по Европейско право, т. І, УИ „Св. Климент Охридски“ (под печат).

[407] CJCE, 1. 2. 1977, Verbond van Nederlandse Ondernemingen, aff. 51/76, Rec. 113, spec. p. 22-24.

[408] Виж особено аргументирано у Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd., p. 263-264, също и R. COVAR, Observations sur l’intensité normative des directives – in: Du droit international au droit de l’intégration, Liber Amicorum Pierre Pescatore, Baden-Baden, Nomos, 1987, p. 359, и др.

У нас това се споменава от Ж. Попова и Р. Иванова – виж Жасмин ПОПОВА, Право на Европейския съюз, Институт по публична администрация и европейска интеграция, С. 2005, с. 126, и Ружа Иванова, цит. съч., с. 89. През 1986 г. позицията на Д. Георгиев е, че „за разлика от постановленията, директивите нямат поначало пряко действие“, но в бележка е отбелязано, че „при определени условия на директивите бе обаче признато също пряко действие от Съда на Европейските общности) – Денчо ГЕОРГИЕВ, Европейската икономическа общност. Международноправна характеристика, Изд. на БАН, С. 1986, с. 235. Орлин Борисов предпазливо изобщо не засяга въпроса за директния ефект в различните правни източници...

[409] Така у Grain DE BURCA, Giving Effect to European Community Directives, The Modern Law Review, 1992, p. 215.

[410] Така CJCE, 4. 12. 1974, Van Duyn, aff. 41/74, Rec. 1337, р. 12.

[411] CJCE, 26. 2. 1986, Marshal, aff. 152/84, Rec. 749.

[412] Очевидно не без съгласието на самите държави-членки, виж нататък...

[413] CJCE, 15. 7. 1982, Felicitas/Finanzamt für Verkehrsteuern, aff. 270/81, Rec. 2771.

[414] СЕС приема, че частно лице не може да черпи права срещу една държава-членка от една директива преди изтичането на срока, предоставен на тази държава, за да я изпълни – CJCE, 5. 4. 1979, Ratti, aff. 148/78, Rec. 1629. Така и Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2e éd., 1998, p. 65.

[415] И обратно – когато една ДЧ-адресат е изпълнила добре задължението за транспониране, въпрос за нейния директен ефект не се поставя. Проф. Булюи подчертава обаче, че въпросът дали директивата е изпълнена коректно или не, е въпрос не за директния ефект, а за съобразеността на националното право с Общностното – Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd., p. 265. Така установяването на лошо транспониране на една директива – респ. на директен ефект на нейна норма – може да стане неограничено във времето след изтичането на срока за транспонирането!

[416] CJCE, 26. 2. 1986, Marshal, aff. 152/84, Rec. 723.

[417] CJCE, 19. 1. 1982, Becker, aff. 8/81, Reс. 52.

[418] Така Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., p. 201.

[419] CJCE, 4. 12. 1974, Van Duyn, aff. 41/74, Rec. 1337.

[420] Ibid. рoint 13.

[421] CJCE, 27. 9. 1979, Eridania, aff. 230/78, Rec. 2749.

[422] CJCE, 6. 10. 1970, Grad, aff. 9/70, Rec. 825. По това дело СЕО отказва да приеме, че директната приложимост, призната по чл. 189 на ДЕИО (дн. 288 на ДФЕС) за регламента, поначало не е предвидена за останалите правни актове на Общността. Той се позовава и на чл. 177 ДЕИО (дн. 267 на ДФЕС) относно производството за преюдициални заключения, който позволява на националните юрисдикции да сезират СЕС относно всеки общностен акт без изключение, което предполага, че на всеки такъв акт лицата биха могли да се позоват пред съд. Накрая СЕО подчертава необходимостта всеки акт да се преценява не само по неговата форма, но и по неговата функция и роля в системата на Договора.

[423] CJCE, 28. 10. 1975, Rutili, aff. 36/75, Rec. 1219, р. 37 et 38; постоянна практика – виж напр. CJCE, 25. 7. 2002, MRAX, aff. 459/99, Rec. І-6591.

[424] CJCE, 7. 7. 1981, Rewe, aff. 158/80, Rec. 1805, р. 41.

[425] CJCE, 7. 7. 1981, Rewe, aff. 158/80, Rec. 1805, р. 43.

[426] CJCE, 1. 2. 1977, Verbond van Nederlandse Ondernemingen, aff. 51/76, Rec. 113, р. 24.

[427] CJCE, 23. 11. 1977, Enka, aff. 38/77, Rec. 2203, р. 11. В същия смисъл и до днес: CJCE, 23. 10. 2003, Scherendl, aff. С-40/02, Rec. І-1805, р. 43.

[428] CJCE, 23. 11. 1977, Enka, aff. 38/77, Rec. 2203, р. 17.

[429] CJCE, 19. 1. 1982, Becker, aff. 8/81, Rec. 53.

[430] CJCE, 11. 7. 2001, Marks & Spencer, aff. C-62/00, Rec. І-6325, p. 27.

[431] Относно последиците при нетранспониране – виж нататък.

[432] CJCE, 12. 7. 1990, Foster, aff. C-188/89, Rec. p. I-3313. Подробно виж напр. Catherine HAGUENAU, Sanctions pénales destinées а assurer le respect du droit communautaire, Revue de Marche commun, 1993, p. 351.

[433] Нюансиране на това разбиране виж нататък.

[434] CJCE, 14. 7. 1994, Faccini Dori, aff. С-91/92, Rec. С-3325.

[435] CJCE, 26. 9. 1996, Arcaro, aff. С-168/95, Rec. І-4719.

[436] Разбира се, едно частно лице от една ДЧ може да иска определено поведение от друга ДЧ – например българска компания, която действа в Гърция, където директивата не е транспонирана.

[437] Например българският Фонд за гарантиране на влоговете очевидно е „компетентния орган”, визиран от директивата за гарантиране на влоговете……..

[438] Друг е въпросът, че нерядко отговорът на СЕС е толкова еднозначен, че почти буквално определя дали нормата има лии не директен ефект. Нерядко обаче той обективно не може да стигне до край – така една и съща норма на директива може да има директен ефект в една ДЧ, но в друга – не (тъй като във втората ДЧ с оглед завареното законодателстов е необходима допълнителна национална преценка). Виж подробно в...... Съдът на ЕС..........

[439] Те обаче разполагат с широка възможност или да сезират ЕК, която да се задейства, или да сезират, да речем, своята държава, която също може да започне съдебното производство срещу друга ДЧ-нарушител.

[440] Примерите са по Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, p. 477. Иначе практиката на СЕС е особено изобилна – виж подробно в ……… Принципи…..

[441] CJCE, 5. 4. 1979, Ratti, aff. 148/78, Rec. 1629.

[442] CJCE, 6. 5. 1980, Commission c/ Belgique, aff. 102/79, Rec. 1473.

[443] CJCE, 14. 7. 1994, Faccini Dori, aff. С-91/92, Rec. С-3325; CJCE, 26. 2. 1986, Marshal, aff. 152/84, Rec. 723 и др.

[444] Виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., p. 197-198, също и Mark BREALEY, Mark HOSKINS, Remedies in EC Law, Sweet & Maxwell, 2e éd., 1998, p. 70, Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union europé­enne, Larcier, 2005, p. 477, и ред други.

[445] Виж напр. Fr. Emmert, M. Fereira de Azevedo, Les jeux sont faites : rien ne va plus ou une nouvelle occasion perdue par la CJCE, R. T.D. E., 1995, p. 11. Жасмин Попова посочва също, че „в началото на 90-те години по няколко дела генералните адвокати пледират безуспешно за преразглеждане на тази ограничителна позиция на Съда и признаване на „хоризонтален директен ефект“ на директивите, мотивирайки се с необходимостта от гарантиране на единството на общностния правов ред“ – Жасмин ПОПОВА, Право на Европейския съюз, Институт по публична администрация и европейска интеграция, С. 2005, с. 127.

[446] Виж подробно в Принципи – разширяване……….

[447] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 469, § 945.

[448] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 470, § 946.

[449] Т. 6 на Протокола изискваше „при равни други условия директивите да бъдат предпочитани пред регламентите“ – виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 193.