Лекции по право на ЕС (стр. 58 )

[35] Виж например Юлия ЗАХАРИЕВА, Новата крачка на Европа – в: Учредителните договори…, цит. съч., с. 424. Ю. Захариева е категорична: „Целите на европейската интеграция, изграждането на общия пазар и съвместното осъществяване на икономическите политики в рамките на обединение на суверенни държави изисква сложното взаимодействие и баланс между наднационалния и междуправителствения подход, между интеграцията, която предполага сливане на интересите, и тясното сътрудничество, което води до съгласуване на интересите. Тези изисквания са в основата на изграждането на системата институции на интеграционните общности…“ – Юлия ЗАХАРИЕВА, Институции на Европейските общности – в: Юлия ЗАХАРИЕВА, Ингрид ШИКОВА, Красимир НИКОЛОВ, Европейският съюз – история, институции, политики, ИПАЕИ, С. 2004, с. 31.

[36] За понятието и обхвата на „системата на правосъдието на ЕС” и „съдебната система на ЕС” виж подробно в Атанас СЕМОВ, Съвременното международно правосъдие, Том. ІІ. Съдът на Европейския съюз”, Институт по международно право, Институт по европейско право, С., 2012, стр. 38 и сл.

[37] Росен ТАШЕВ, Новите източници на българското право, С. 1996, с. 15.

[38] Иван РУСЧЕВ, Нормативните актове – източник на частното право, Албатрос, С. 2008, 13. Той подчертава „основополагащото значение на тези актове за съществуването и реализирането на регулативната функция на правото“ – пак там.

[39] Относно принципа на примата подробно виж в Атанас СЕМОВ, Принципи на прилагане на Правото на ЕС в държавите-членки, ИПАЕИ и ИЕП, С. 2008, с. 151 и сл. и по-долу в Книга 2…

[40] Иван РУСЧЕВ, Нормативните актове – източник на частното право, Албатрос, С. 2008, с. 15.

[41] Тенчо КОЛЕВ, Правни отношения и правни връзки, Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“, 1997, с. 46.

[42] Димитър РАДЕВ, Обща теория на правото, ЛИК, С. 1997, с. 152.

[43] Цеко ТОРБОВ, История и теория на правото, С. 1992, с. 291 и сл.

[44] Иван РУСЧЕВ, Нормативните актове – източник на частното право, Албатрос, С. 2008, с. 54.

[45] Росен ТАШЕВ, Обща теория на правото, Сиби, С. 2005, с. 25.

[46] Така виж Жасмин ПОПОВА, Основи на правото на Европейския съюз, Планета, второ основно преработено издание, С. 2001, с. 87; Ружа ИВАНОВА, Източници и основни принципи на общностното право – в: Ружа ИВАНОВА (съст.), Основи на европейската интеграция, Център за европейски изследвания, второ преработено и допълнено издание, С. 1998, с. 67; подробно виж Атанас СЕМОВ, Принципи на прилагане на Правото на ЕС в държавите-членки, ИПАЕИ и ИЕП, С. 2008, с. 17 и сл.

[47] Благой ВИДИН, Международно публично право. Обща част, Софи-Р, С. 1999, с. 15.

[48] Пак там, с. 14. Разбира се, длъжни сме да не се съгласим, че, „международното право е единственото възможно право, което може да съществува между суверенни субекти“ и че „над суверенните държави няма висша власт“ (пак там, с. 15), тъй като интеграционното право, различно от международното, не само „съществува“, ами основавайки се на свободната воля на същите суверенни държави, се оформя като правопорядък, в рамките на който същественото е именно властта на интеграционния съюз НАД държавите – власт, с която те доброволно са се съгласили – и тя е цел и смисъл на тяхното обединение…

[49] Така Юлия ЗАХАРИЕВА, Общностно право – в: Юлия ЗАХАРИЕВА, Ингрид ШИКОВА, Красимир НИКОЛОВ, Европейският съюз – история, институции, политики, ИПАЕИ, С. 2004, с. 47 и ред други.

[50] Благой ВИДИН, Международно публично право. Обща част, Софи-Р, С. 1999, с. 12-13.

[51] Пак там, с. 19.

[52] Пак там, с. 17.

[53] CJCE, 5. 2. 1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. 3, на бълг. език 55 най-важни решения..., с. 13.

[54] „…Следва да се отделят международните договори от правото на Общността“ – Тенчо КОЛЕВ, Правни отношения и правни връзки, Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“, 1997, с. 47.

[55] Подробно виж в Атанас СЕМОВ, Принципи на прилагане на Правото на ЕС в държавите-членки, ИПАЕИ и ИЕП, С. 2008.

[56] Ще приема за безспорно разбирането, че „източниците на международното право могат да се определят като форми, в които съществуват нормите на международното право“ и делението им на „материални и формални“ (Благой ВИДИН, Международно публично право. Обща част, Софи-Р, С. 1999, с. 63).

[57] Разбира се, доктрината очевидно не е единна: виж напр. David RUZIE, Droit international public, 18e éd., Dalloz, Paris, 2006; Jean Combacau, Serge Sur, Droit international public, Montchrestien, Paris, 2001; Nguen Quoc Dinh,  Droit international public, Réd. Patrick Daillier, Allain Pellet, L. G.D. J., Paris, 1999; Pierre-Marie DUPUY, Droit international public, 6e édition, Dalloz, Paris, 2002, и ред други.

Българската доктрина също не е единна. Проф. Росен Ташев например приема, че „източниците на международното право, … са международният договор, международният обичай и принципите на международното право“ – Росен ТАШЕВ, Обща теория на правото, Сиби, С. 2005, с. 26.

[58] Благой ВИДИН, Международно публично право. Обща част, Софи-Р, С. 1999, с. 20.

[59] Чл. 38 УМС говори за „международните конвенции – както общи, така и специални, които установяват правила, изрично признати от спорещите страни“.

[60] Особено съществена разлика: ако в международното право обичаят е „особено важен източник“ (Благой ВИДИН, Международно публично право. Обща част, Софи-Р, С. 1999, с. 20), значението му в интеграционното право е крайно ограничено (виж по-долу). Б. Видин определя международния обичай като „мълчаливо споразумение между субектите на международното право“, с което подчертава основната разлика с договора – пак там, с. 77.

[61] За Б. Видин „значението на общите принципи на правото е твърде спорно“, като приема, че се имат предвид „принципи на националните правни системи на цивилизованите нации, които съдът има право да прилага при решаването на предадените му спорове“ (пак там, с. 91). Ако приемем това разбиране, то очертава още една несъмнена разлика – СЕО се позовава изрично и на „общи правни принципи, присъщи на всеки правен ред“, разграничавайки ги от „правните принципи, общи за конституционните традиции на държавите-членки“ (виж по-долу).

[62] Б. Видин определя съдебната практика и доктрината като „спомагателни правни способи за установяване на международноправните норми“ (пак там, с. 98). Той посочва и „други, непосочени в Статута, помощни средства“ – резолюции на международни организации, национално законодателство и решения на националните съдилища (пак там, с. 98-101).

[63] Благой Видин признава, че те са „проява на една от функциите – нормотворческата – на международните организации“, и проследява „актове на вътрешното право на международните организации, …които регулират отношенията между органите на самата организация и от които произтичат права и задължения за други международни организации и за държавите – членки на тази международна организация“ и „различните по наименование технически правила – нормативни регламенти… в сферата на дейност на международните организации.“ Пак там, с. 95-97.

[64] Terry OLSON, Paul CASSIA, Le droit international, le droit européen et la hiérarchie des normes, PUF, Paris, 2006, p.14.

[65] Благой ВИДИН, Международно публично право. Обща част, Софи-Р, С. 1999, с. 65.

[66] Pierre-Marie DUPUY, Droit international public, Dalloz, 6e édition, Paris, 2002, p. 249.

[67] Така Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 407; Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006

[68] Проф. Т. Колев обобщава: „Източниците на правото на общностите се подразделят на писани и неписани“ – Тенчо КОЛЕВ, Правни отношения и правни връзки, Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“, 1997, с. 63.

[69] Ружа ИВАНОВА, Правна система и съдебна защита в Европейския съюз – в: Пенка КАРАИВАНОВА (съст.), Основното за Европейския съюз, УИ, Университет на Лимерик и ЦЕИ, С. 1998, с. 42.

[70] Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006, с. 250.

[71] За Йерархията виж последната глава и таблицата в края на книгата!

[72] Използването на кавички ми се струва уместно – понятието е твърде условно, тези източници са само „тъй наречени“. В същото време обаче употребата на термини като „първични“ и „производни“ вече е твърде широка, поради което нататък ще ги използвам без обособяващата роля на кавичките…

[73] CJCE, 23. 4. 1986, Parti écologique Les verts, aff. 294/83, Rec. 1339, на бълг. език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 207.

[74] CJCE, 14.12.1991, Avis 1/91, Espace économique européen, Rec. I-6079, на бълг. език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 302.

Строго погледнато, в своето становище СЕО се произнася само по отношение на ДЕИО и именно него определя като „конституционна харта на Общността“, имайки предвид ЕИО. Неговите мотиви обаче позволяват да се приеме, че докато формулировката засяга само ДЕИО, тъй като именно по повод него той се произнася, то смисълът на това определение може да се отнесе за съвкупността от УД и съвкупността от Европейски общности, днес за самия ЕС, като правоприемник на Европейската общност. Редица автори в трудовете си говорят било за „конституционно право на Европейските общности или ЕС“, имайки предвид именно уредбата, съдържаща се както в Учредителните договори, така и във всички други първични източници.

[75] Виж чл. 263 на ДФЕС.

[76] Jean-Marс FAVRET, Droit et pratique de l’UE, Gualino éditeur, 4e édition, 2003, р. 316, курсивът мой, той обаче е категоричен: „Важно е да се подчертае, че тези текстове са международни договори, а не Конституция на Съюза, въпреки че понякога СЕО творчески ги определя за „конституционна харта“. Именно това отличава ЕС от една федерална държава“ – пак там, подчертаването авторово.