Лекции по право на ЕС (стр. 69 )

[630] CJCE, 26. 2. 1987, Consorzio Cooperative d’Abruzzo c/ Commission, aff. 15/85, Rec. 1005; CJCE, 17. 4. 1997, Henri De Compte, aff. C-90/95, Rec. I-1999.

[631] CJCE, 3. 8. 1982, Alpha Steel, aff. 14/81, Rec. 749; CJCE, 20. 6. 1991, Cargil, aff. 248/89, Rec. I-2978 et aff. 365/89, Rec. I-3045.

[632] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 446.

[633] CJCE, 22. 3. 1961, SNUPAT, aff. jointes 42 et 49/59, Rec. 101; CJCE, 13. 7. 1965, Lemerz-Werke, aff. jointes 3/63, Rec. 835.

[634] CJCE, 9. 3. 1978, Herpels c/ Commission, aff. 54/77, p. 585.

[635] Още през 1957 г.! CJCE, 12. 7. 1957, Algera, aff. jointes 7/56 et 3-7/57, Rec. 81.

[636] CJCE, 20. 5. 1987, Dandolo, aff. C-214/85, Rec. 2163.

[637] CJCE, 2. 10. 1997, Parlement européen c/ Conseil, aff. C-259/95, Rec. I-5303.

[638] CJCE, 27. 2. 1992, PVC, aff. jointes T-79 et a./89, Rec. II-315.

[639] TPI, 27. 2. 1992, BASF et a. c/ Commission, aff. jointes T-79/77 et a., p. II-315.

[640] JOCE, 28. 3. 2002, No C 77, p. 1.

[641] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 447.

[642] Чл. 1 ДЕС, Учредителните договори…, цит. съч., с. 136.

[643] И тук не се наемам да твърдя, че българският превод не е добър, защото този път проблемът не е в превода... Повече за сложната политическа философия на измененията, внесени с ДЛ, виж в Атанас СЕМОВ, Плахите реформи на уморена Европа – в: Атанас СЕМОВ, Христо ХРИСТЕВ (съст.), Договорът от Лисабон. Консолидирани текстове и коментари, СУ „Св. Кл. Охридски” и ИЕП, С., 2009, стр. 111, спец. т. 3 „Системата на актовете на институциите – без „закони” или „беззаконие”…, стр. 150.

[644] Изследвана у нас изчерпателно само в Николай ДОМАНОВ, ………..

[645] Христо Христев ………..

[646] Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, р. 376.

[647] От една страна, тя посочва за актовете по ІІ и ІІІ стълб на ЕС, че „отнасянето им към производното право, създавано в рамките на първия стълб, би било неточно, да не кажем погрешно“, но в същото време ги разглежда редом с актовете по чл. 249 ДЕО под общ надслов „вторично право“, което използва като синоним на „производно“. След това разглежда „източници на общностното право в широк смисъл“, за които също посочва, че „не могат да бъдат отнесени към производното право srticto sensu“, и проследява договорите, сключени от Общността, и договорите, сключени от държавите-членки (които по-горе определя като „външни източници“), и неписаните източници, без да споменава нетипичните актове... – Ружа ИВАНОВА, Източници и основни принципи на Общностното право – в: Ружа ИВАНОВА (ред.), Основи на европейската интеграция, ЦЕИ, С. 1998, с. 81.

[648] Като дели източниците на Общностното право на „писани и неписани“, приема, че „писаните“ включват „първичните, производните, външни източници – договорите на Общностите с трети държави или с международни организации, и допълнително право – договори, подписвани между държавите, членуващи в ЕО/ЕС, с които се уреждат специфични материи и които имат широко приложение в стълбовете на междудържавно сътрудничество, особено в ІІІ стълб”. Нетипичните актове също не се споменават. – Юлия ЗАХАРИЕВА, Общностно право – в: Юлия ЗАХАРИЕВА, Ингрид ШИКОВА, Красимир НИКОЛОВ, Европейският съюз – история, институции, политики, ИПАЕИ, С. 2004, с. 50-52.

[649] Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, 3e édition, Paris, 2001, p. 334.

[650] „Съдът не би могъл да се ограничи до официалното наименование на акта, а трябва да вземе предвид неговите предмет и съдържание…“ (подчертаването мое – А. С.) – CJCE, 14. 12. 1962, Confédération nationale des producteurs des fruits et légumes, aff. jointes 16 et 17/62, Rec. 901; на бълг. език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 213. Виж също CJCE, 24. 2. 1987, Deutz et Geldermann c/ Conseil, aff. 26/86, Rec. 941.

[651] Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 2006, 6e éd., p. 127.

[652] Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 2006, 6e éd., p. 127.

[653] Обратно на строгия прочит на разпоредбата на чл. 249 ДЕО „изброяването по чл. 249 не е изчерпателно“ – Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 437.

[654] Jean-Marс FAVRET, Droit et pratique de l’UE, Gualino éditeur, 4e édition, 2003, р. 343.

[655] Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 1999, 3-о изд., с. 159 и сл.

[656] Не приемам употребата на израза „атипични“, който сякаш внушава някаква аномалия. Не съм напълно убеден и в точността на понятието „нетипични“. Истински точното понятие е „актове извън изброяването („номенклатурата“, израз, който също не ми допада…) по чл. 288 на ДФЕС, но то пък е твърде тромаво.

[657] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 432 и 437-438. Той дори отбелязва, че подобна практика „внася несигурност в общностната правна система“.

[658] Какво е точното съответствие на български език например на „délibération“, „discipline“, „procès-verbal“ и ред други?...

[659] Преди ДЛ проф. Жаке обобщаваше: „Тези решения, за които нерядко се използва немският термин beschluss, нямат нищо общо с решенията по чл. 249. Става дума за общи актове без адресат. Може да става дума за решения, предвидени в УД (решения относно собствените приходи, …решения относно начина на упражняване на предоставените на ЕК изпълнителни компетенции…). В тези случаи самият договор определя техните правни последици. Може също да става дума за решения с вътрешно действие (създаване на комитети). – Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 438.

[660] „СМ редовно приема резолюции или заключения. Заключенията са завършек на дебати в рамките на една негова сесия. Те могат да съдържат чисто политически декларации, но и решения (beschluss). …Резолюциите на Съвета съдържат най-често програма за бъдещи действия в определена област. Поради това те не следва да имат правно действие, НО (подчертаването мое – А. С.) биха могли да приканват ЕК да внесе предложение или сама да предприеме действия.“ – Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 449-440.

[661] Може да става дума както за предвидените в УД доклади на основни органи или структури – Омбудсман, ЕЦБ, дори на председателството, така и за доклади на ЕК например.

[662] Проф. Жаке например посочва „белите и зелените книги“ сред… „съобщенията на ЕК“ – Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 440.

[663] Например вътрешните устройствени регламенти на институциите смятам за по-правилно да превеждаме (наричаме) устройствени правилници.

[664] Разбира се, това не трябва да се бърка с директния ефект – последният се проявява само пред национален съд (орган) и само в отношенията между едно частно лице и държавен орган (вертикален директен ефект) или друго частно лице (хоризонтален директен ефект).

[665] CJCE, 20. 10. 1981, Commission c/ Belgique, aff. 137/80, Rec. 2393.

[666] За проф. Жаке „…съобщенията нямат правно действие. Те обаче могат да породят определени правни очаквания на частните лица (в контекста на доверието в законодателството). …Когато ЕК се стреми да придаде на свое съобщение правен характер, СЕО преценява дали тя е компетентна да прави това и в определени случаи отменя акта“ (Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 441) – ерго в други случаи, като не отменя акта, приема неговата годност да породи правни последици!

Честото позоваване в този раздел на проф. Жаке е неизбежно – от една страна, той е несъмнено най-добрият практик в доктрината (повечето автори просто избягват да се спират на отделните актове или да навлизат в проблематиката), а, от друга страна, именно при него така очевидно проличава липсата на единство и завършеност на доктрината…

[667] По чл. 85 относно разследването на случаите на нарушаване на принципите на свободна конкуренция по отношение споразуменията между предприятия по чл. 81, а по чл. 86 – относно публичните предприятия (виж Учредителните договори…, цит. съч., с. 38-39).

[668] Относно данъчното облагане в материята на защита на конкуренцията (виж Учредителните договори…, цит. съч., с. 41).

[669] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 438.

[670] Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, р. 377.

[671] Първи специален доклад относно политиката на конкуренцията – април 1972 г.

[672] COM 92/84 final – 18. 3. 1992.

[673] COM 91/452 final – 7. 11. 1991.

[674] 4. 11. 1992.

[675] COM 92/46.

[676] Не съм склонен да приема, че тези източници трябва да се разглеждат като договорни по характер и поради това да се причисляват към конвенционалните източници, както подхожда напр. проф. Дени Симон – Denys SIMON, Le système juridique communautaire, PUF, 3e édition, Paris, 2001, p. 338.

[677] Подробно виж Jean-Claude GAUTRON, Les accords interinstitutionnels dans l’ordre juridique communautaire – dans: P. AVRIL, M. Verpeaux (dir.), Les rиgles et les principes non écrits en droit public, Editions Panthéon-Assas, Paris, 2000, p. 15; Jean-Paul JacquÉ, La pratique des institutions communautaires et le développement de la structure institutionnelle communautaire – dans: R. BIEBER, G. Ress (Dir.), Die Dynamik der Europäischen Gemeinschaftsrechts, 1987, p. 377.