Лекции по право на ЕС (стр. 30 )

4.5. Мотивите трябва да достигат до знанието на заинтересуваните лица неделимо от решението – и научаването на мотивите по време на производство пред СЕС не санира порока на акт без мотиви[601]. СЕС разгръща широко разбирането за неотменимостта на изискването за мотивиране, като оставя извън него само актовете, за които изрични разпоредби допускат последващо мотивиране[602].

4.6. Нещо повече – СЕС извежда задължение за мотивиране дори на индивидуалните решения, издавани от националните власти, когато се отнасят за упражняването на основно право, гарантирано от УД, с оглед ефективната възможност за защита на това право по съдебен ред пред национална юрисдикция[603]. В същото време на това изискване не са подчинени националните нормативни актове, дори да се приемат в изпълнение на съюзно задължение на съответната държава-членка[604].

4.7. Яснотата на мотивите е постоянно изискване на СЕС. През 1996 г. обаче ПИС прие, че задължението за мотивиране на акта е изпълнено дори когато мотивацията е неясна, ако тази неяснота може да се преодолее по тълкувателен път и това може основателно да се очаква от заинтересуваните страни[605].

4.8. Други елементи от подготовката на акта от значение за приемането и прилагането му.

Протоколът относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложен с ДЛ към ДЕС и ДФЕС, изрично закрепва в чл. 5 и изисквания проектите на законодателни актове да съдържат подробно становище с описание на елементи, които позволяват да се оцени спазването на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. Това подробно становище следва да съдържа елементи, които позволяват да се оцени финансовият ефект на проекта, а когато става въпрос за директива, нейните последици от гледна точка на законодателните действия, които държавите-членки трябва да предприемат, включително и последиците върху регионалното законодателство, когато е уместно. Основанията да се направи заключението, че определена цел на Съюза може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, се подкрепят с качествени, а когато това е възможно, и с количествени показатели. Проектите на законодателни актове отчитат необходимостта всяко финансово или административно задължение, възложено на Съюза, националните правителства, регионалните или местните власти, стопанските субекти и гражданите, да бъде възможно най-малко натоварващо и да бъде съобразено с поставената цел.

Не е задължително тези елементи да присъстват във визата на акта, но в повечето случаи е „желателно” и „полезно” те да присъстват, макар и накратко, в мотивите на акта.

5.  Датиране и подписване на акта

5.1. За СЕС отсъствието на подпис е нарушение на императивното изискване за правна сигурност – утвърждавайки автентичността на текста на един от официалните езици на ЕС, подписът „позволява да се удостовери в случай на оспорване пълното съвпадение на публикуваните версии с волята на автора“[606].

5.2. Изискуемите подписи са тези на председателя на институцията и на нейния (генерален) секретар (за Съвета – или заместник-генерален секретар, за ЕП – само председател). Отсъствието на този реквизит е съществен порок на формата и следва да бъде установено служебно от общностния съд, респ. да доведе до отмяна на акта[607]!

5.3. Подписаният акт не може да бъде изменян, освен ограничено изменение, сведено до граматически поправки.

ІІ. Действие на съюзните правни актове

Действието на съюзните правни актове е обусловено от серия съществени изисквания – относно тяхното обнародване (съобщаване), влизане в сила, обратно действие, оттегляне и редактиране. Относително широката възможност за атакуване по съдебен ред на тези актове определя голямото практическо значение на тези изисквания – еднозначно подчертано и в юриспруденцията на съда в Люксембург.

1. Обнародване и съобщаване

1.1. Чл. 297 на ДФЕС и Вътрешните правилници на Съвета уреждат условията за обнародване на съюзните правни актове. Интересно е да се има предвид, че уредбата е еволюирала – първоначалното предписание е налагало обнародването в Официален вестник само на регламентите[608].

1.3. Договорът от Ница преименува Официалния вестник на Европейските общности в Официален вестник на ЕС (ОВЕС). Изданието излиза в две „серии“ – серия „L“ (legislation), която съдържа нормативни актове, и серия „С“, (communications) включваща актове, чието обнародване не е задължително според УД. Изданието се публикува на всички (вече 24) официални езици на ЕС, като всяка от езиковите версии има еднаква правна валидност. В случай на съмнения относно точността на преводите отправна точка има оригиналът на публикувания акт, чиято автентичност е удостоверена с изискуемите подписи (виж нататък).

1.4. СЕС извежда изискването за публикуване в ранг на основен принцип – принципът за гарантиране на осведомеността на адресатите на един правен акт за неговото съдържание и момент на влизане в сила[609]. Един съюзен акт е непротивопоставим на лицата, които не са имали възможност да се осведомят за действието му[610].

1.5. Актовете, които не подлежат на публикуване, се съобщават на техните адресати. Когато това са ДЧ, уведомяването се прави чрез постоянното представителство на държавата в Брюксел. Когато актът е адресиран до частно лице, той се изпраща с препоръчана поща с обратна разписка или се връчва срещу подпис на упълномощено да получи акта лице.

1.6. Съществен се оказва през годините въпросът за кодифицирането на интеграционните актове – още през ноември 1974 г. Европейският съвет приема резолюция в подобна посока[611].

2. Влизане в сила

2.1. Моментът на влизане в сила на един съюзен правен акт е датата, от която актът става част от съюзния правен ред, това е датата, на която става приложим и следователно противопоставим на лицата, на които възлага задължения, и респективно става годен тези лица да се позовават на акта пред съд“[612]. Това е моментът, „от който актът поражда правни последици и изменя съществуващата уредба“[613].

Съюзните актове „по принцип се ползват от презумпцията за валидност и дори когато страдат от порок, пораждат правни последици, докато не бъдат оттеглени или отменени“[614].

Важно е обаче да се има предвид, че „в някои актове се прокарва разграничение между датата на влизане в сила и датата на приложение, след която актът започва да поражда правни последици“[615].

2.2. Чл. 297 ДФЕС определя ясно четири варианта за влизане в сила на съюзните актове:

2.2.1.  Законодателните актове (§ 1) влизат в сила:

-  на посочената в тях дата

-  или на 20-ия ден след тяхното публикуване в ОВЕС

2.2.2.  Сред незаконодателните актове, регламентите и директивите, адресирани до всички ДЧ, и решенията, когато не посочват адресат влизат в сила:

-  на посочената в тях дата

-  или на 20-ия ден след тяхното публикуване в ОВЕС;

2.2.3.  Директивите, адресирани само до една или няколко ДЧ, и адресираните (индивидуалните) решения, се съобщават[616] на адресатите и произвеждат действие от момента на съобщаването.

Посочената в самия акт дата обикновено е значително по-късно, за да се даде възможност на адресатите да се подготвят за изпълняването на задълженията, които произтичат от действието на акта. По изключение може да се предвиди влизане в сила в много къс срок или веднага (ако целите го оправдават и не се засяга принципът за доверие в законодателството). Предвиждането на влизане в сила на един акт без вакацио легис може да доведе до отговорност на ЕС за нарушаване на принципа за доверие в законодателството[617].

2.3. За актовете на ЕЦБ (които не попадат сред посочените по-горе – т. е. решения, препоръки и становища) е предвидена свобода на преценка – според чл. 132, § 2 на ДФЕС банката сама решава дали да публикува свое решение, препоръка или становище.

2.4. Макар обнародването (респ. съобщаването) да е предпоставка само за влизането в сила, респ за действието на акта – и без него актът е непротивопоставим на правните субекти, – но не и условие за валидност (по смисъла на ДФЕС), СЕС приема, че при определени условия несъобщаването на един акт представлява нарушение на изискуемата форма и основание за отмяна[618].

3. Обратно действие

3.1. Освен ако самият акт няма такова предназначение (по изключение), правните последици, настъпили преди влизането му в сила, се считат за окончателни в духа на принципа за доверие в законодателството[619]. По правило съюзнте правни актове имат действие занапред[620].

3.2. Има обаче няколко съществени изключения:

3.2.1. Когато „преследваната цел го изисква и принципът за доверие в законодателството е напълно съобразен“[621]. Във всички случаи това трябва да бъде добре аргументирано в мотивите на акта[622]. Макар еднозначно да отхвърля възможността за ретроактивно действие на разпоредби със санкционни последици[623], СЕС допуска такова например по отношение на антидъмпинговото законодателство – при отмяна на една директива на формално основание срокът за транспониране на новата директива може да съдържа ретроактивен елемент, за да се избегне празнота в законодателството[624] и да не се лиши от правно основание приетата в изпълнение на отменената директива национална уредба – идентичността на уредбата и бързото приемане на новата, законосъобразна директива гарантира зачитането на принципа за доверие в законодателството.

3.2.2. Когато уреждат процедурни въпроси, новите съюзни норми се прилагат и за заварени (висящи) производства[625]. И обратно – когато материалните и процедурните разпоредби са предназначени за едновременно прилагане и формират неделимо цяло, ретроактивното действие е изключено[626].

3.2.3. Важно е да се има предвид, че дори да страда от много съществен и очевиден порок, един влазъл в сила съюзен акт става действащо право и поражда валидни правни последици, докато не бъде отменен от своя автор или от съдебната институция на ЕС[627]. Този факт придава особено съществено значение на момента на влизане в сила – сроковете за атакуване пред СЕС на нормативните актове например текат от момента на обнародването, което дава възможност за атакуване на акта преди началото на прилагането му (и преди настъпването на правните последици). И обратно – с изтичането на преклузивния двумесечен срок по чл. 263 на ДФЕС актът става неатакуем и правните последици, настъпили след момента на влизането му в сила, се считат за окончателни, независимо от порока му[628].