Лекции по право на ЕС (стр. 41 )

3.2.8.  Спазването на всички тези изисквания подлежи на съдебен контрол и нарушението е основание за атакуване пред СЕС по реда на чл. 263 на ДФЕС (на атакуване подлежи не самият МД, а отделният акт на Съвета!).

3.3.  Множество секторни разпоредби на ДФЕС (преди на ДЕО) предвиждат изрично сключването на международни договори от ЕС (ЕО) в различни материи. Това са всички материи, в които изрично има предоставена външна компетентност (клаузи за изрично предоставяне):

–  по чл. 219, относно системата на обменния курс на европо с цел постигане на ценова стабилност (стар чл. 219, чл. 111, § 1 и § 3 на ДЕО);

–  по чл. 207, § 3 относно общата търговска политика (стар чл. 133 на ДЕО): компетентност за сключване на всички видове договори в рамките на търговската политика и по-специално тарифни и търговски споразумения и споразумения за търговско сътрудничество, за свободен обмен и др. Тези договори могат да бъдат двустранни или многостранни[782]. ДН разшири възможността за сключване на международни договори и по отношение на интелектуалната собственост;

–  за насърчаване на сътрудничеството: относно образованието, професионалното обучение и младежта (по чл. 165, § 3 и 166, § 3 на ДФЕС, стар чл. 149, § 3 и чл. 150, § 3 на ДЕО), относно културата (по чл. 167, § 3 на ДФЕС, стар чл. 151, § 3 на ДЕО); относно обществено здраве (по чл. 168, § 3 на ДФЕС, стар чл. 152, § 3 на ДЕО); относно трансевропейските мрежи (по чл. 171, § 3 на ДФЕС, стар чл. 154, § 3 на ДЕО); относно научните изследвания, технологичното развитие и демонстрационните инициативи (по чл. 186 на ДФЕС, стар чл. 170 на ДЕО); относно околната среда (по чл. 191, § 3, ал. 2 на ДФЕС, стар чл. 174 на ДЕО[783]);

–  за сътрудничеството за развитие (по чл. 211 на ДФЕС, стар чл. 181 на ДЕО) и за икономическото, финансово и техническо сътрудничество с трети страни (по чл. 212, § 3 на ДФЕС, стар чл. 181-а на ДЕО[784]);

–  в отношенията с международните организации и трети страни[785] (по чл. 220 на ДФЕС, преди в чл. 302-304 на ДЕО);

– относно споразуменията за асоцииране с трети страни или МО (по чл. 217 на ДФЕС, преди чл. 310 на ДЕО).

4.  Подразбиращата се компетентност на ЕО да сключва международни договори с трети страни.

В редица материи ЕО притежава вътрешна компетентност за постигането на определените с договора цели, но за ефективното упражняване на тази вътрешна компетентност е необходимо участието в международни правоотношения (паралелизъм на вътрешните и външните компетенции)[786].

4.1.През 2006 г. СЕО прогласява това по особено категоричен начин: „Компетентността на Общността да сключва международни договори може да произтича не само от изрично предоставяне чрез Договора, но и по имплицитен начин от други разпоредби на Договора и на актовете, приети в рамките на тези разпоредби от институциите на Общността. …Всеки път когато Общностното право предвижда в полза на въпросните институции вътрешни компетенции за реализиране на определена цел, Общността е натоварена с компетентност да поеме необходимите международни ангажименти за постигането на тази цел дори при отсъствие на изрична разпоредба в този смисъл“[787].

4.2.Формулировката е пределно ясна. Тя потвърждава по особено ясен начин концепцията, изведена от СЕО още по делото AETR от 1971 г.[788] на основата на теорията за подразбиращите се (имплицитни) компетенции. СЕО признава правосубектността на ЕО на основание чл. 281 на ДЕО (относно правосубектността на ЕС, тогава чл. 210 на ДЕИО) и дефинира външната компетентност, основавайки се на системата на Договора (съобр. 12) или системата на Общностното право относно отношенията с трети страни (съобр. 17), като очертава пряка връзка между вътрешните и външните компетенции. Общността се разглежда като имплицитно овластена да сключва договори, доколкото е изрично овластена да приема вътрешни актове в дадена материя и с оглед постепенното субституиране на компетентността на ДЧ с тази на Общността.

4.3.Принципът за допълване на вътрешните компетенции с външни е разгърнат в по-нататъшната практика на СЕО, най-вече в решението по делото Kramer[789] от 1976 г. относно определянето на квоти за риболов (СЕО приема, че доколкото няма общностна уредба на компетентността на ЕО да сключва международни договори относно защитата на морските био­логични ресурси, е възможно позоваване на духа на Общностното право относно външните отношения на ЕО).

Разбирането за допълването на изричните вътрешни компетенции на ЕО с подразбиращи се външни компетенции е доразвито след това в особено изобилна практика на СЕО[790].

4.4.Вътрешните разпоредби, прилагането на които може да обоснове съответна външна компетентност, могат да бъдат както норми на УД[791], така и на договорите за присъединяване[792] (също част от „първичните“ източници) и дори актове на институциите[793] (напр. регламенти или директиви).

4.5.Според изобилна юриспруденция на СЕО ЕО има подразбираща се външна компетентност:

4.5.1.  в случаите, когато институциите са приели адекватни вътрешни мерки на едно или друго основание в УД[794]. СЕО приема, че ДЧ не следва да действат сами в тези области, ако ЕО е сключила или предстои да сключи съответни международни договори[795];

4.5.2.  в случаите, когато вътрешните мерки са приети по повод сключването и изпълнението на един международен договор – доколкото участието на Общността в този договор е необходимо за постигането на някоя от целите на ЕО и самият договор цели уреждането на едно вътрешно за Общността положение[796]. В тези случаи сключването на такъв договор се счита за „безусловно необходимо“ за постигането на целите на договора, което е невъзможно с вътрешни средства[797], или просто „вътрешната компетентност може да бъде упражнена ефективно само заедно с външната“[798].

4.5.3.  Тази ясна обвързаност на подразбиращата се външна компетентност с изричната вътрешна проличава и в уредбата на реда на сключване на международните договори по чл. 300. Параграф 2, ал. 2 предвижда, че макар за сключването на международните договори на ЕО по общия ред да се предвижда квалифицирано мнозинство, ще е необходимо единодушие, когато договорът се сключва в материя, по която единодушието е изискуемо за приемането на вътрешни актове[799].

4.5.4.  При определени условия външната компетентност може да произтича и от чл. 308 на ДЕО (допълнителна компетентност[800])[801].

4.5.5.  По традиция СЕО дава много разширително тълкуване на външните компетенции на ЕО[802]. Той приема, че търговската политика не трябва да се ограничава само до приемането на инструменти на традиционната външнотърговска политика[803].

В единични случаи обаче проява склонност и към ограничително тълкуване[804].

4.5.6.  Външната компетентност на ЕО е изключителна или поделена (паралелна). Изключителната компетентност може да произтича от разпоредбите на самия УД – СЕО признава това изрично по повод чл. 133 относно търговията със стоки[805] и чл. 102 на Акта за присъединяването на Обединеното кралство, Дания и Ирландия от 1972 г.[806] Изключителната външна компетентност може да произтича обаче и от вътрешни разпоредби на институциите, приети в изпълнение на УД. Възможно е ДЧ временно да запазят своите компетенции и да могат да действат, докато Общността не упражни своите[807] в областите на паралелна компетентност – и упражняването на компетентността на ЕО с вътрешен акт автоматично лишава ДЧ от компетентност и прави външната компетентност на ЕО, произтичаща от упражняването на вътрешната, изключителна. Именно и едва след упражняването на вътрешната компетентност външната става изключителна[808] – „обратното рискува да компрометира ефективността на предвидените мерки“.

5.  Договорът от Лисабон кодифицира практиката на СЕО, като „повиши в ранг” компетентността за сключване на МД. В новата разпоредба на чл. 3, § 2 на ДФЕС той изрично определи като изключителна компетентност на ЕС компетентността за сключване на международни договори:

-  когато това е предвидено в законодателен акт;

-  когато това е необходимо за упражняване на вътрешна компетентност (всяка от изброените изчерпателно в чл. 3-6 на ДФЕС изключителни, поделени или допълващи компетенции);

-  или доколкото може да засегне общите правила или да промени техния обхват.

Раздел 2

Действие на общото международно право по отношение на ЕО/ЕС

Независимо от различията помежду им повечето автори са категорични: общностният (съюзният) правен ред представлява структуриран и йерархизиран правопорядък, със свои източници, свои принципи и свои правила за съотнасяне с останалите правопорядъци[809].

Естествено място сред тях заема и международното право.

1.  Действие на МП в отношенията на ЕО/ЕС с трети страни

Може да се приеме, че този въпрос не разкрива съществени теоретични особености. В отношенията си с трети страни Европейските общности и ЕС (особено след като бе признат за правен субект) се подчиняват на общо основание на принципите, обичаите и писаните норми на международното право. В тези отношения ЕО и ЕС действат като субекти на международното право, с всички произтичащи от това последици, предмет на доктрината на международното право[810].

Съюзът (Общностите) упражнява компетенции, които, преди да му бъдат предоставени, са били упражнявани от ДЧ, и прави това в същия обем и по същия начин на международната сцена (а и спрямо същите външни субекти), както са го правили преди това самите ДЧ. Поради това правилата на международното право се прилагат спрямо ЕО/ЕС така, както спрямо ДЧ[811]. Не смятам за необходимо в едно изследване за източниците на Съюзното право на тази проблематика да се отделя допълнително внимание.

2.  Действие на актовете на международните организации спрямо ЕО/ЕС

Въпросът за правната сила на актовете на международните организации все още е сравнително неразрешен от интеграционната юриспруденция. От една страна, членството на ДЧ в някои основни международни организации – и концепцията за субституирането на ЕО/ЕС по задълженията на ДЧ – предполага най-общо положителен отговор. От друга страна, СЕО отхвърля обвързващата сила на редица такива актове…