Лекции по право на ЕС (стр. 76 )

[1014] CJCE, 10. 3. 1970, Commission/Italie, aff. 7/69, Rec.11; CJCE, 15. 7. 1960, Von Lachmuller/Commission, aff. 43/59, 45/59 et 48/59, Rec. 933; CJCE, 16. 2. 2000, The Procter and Gamble Company/OHMI, T-122/99, Rec. 11-265.

[1015] CJCE, 22. 3. 1961, SNUPAT/H. A. CECA, aff. 42/59, Rec. 103.

[1016] CJCE, 13. 12. 1967, Neumann, aff. 17/67, Rec. 571.

[1017] CJCE, 17. 12. 1970, Internationale Handelsgesellschaft, аff. 11/70, Rec. 125, на български език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 51.

[1018] Виж по-горе и подробно в ТОМ 1.

[1019] Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., р. 176-177.

[1020] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 421.

[1021] Пак там.

[1022] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 422.

[1023] „Особеното е, че принципите стават общи, ако се открият едновременно в правните системи на всички държави-членки“ – Тенчо КОЛЕВ, Теория на правотворческата дейност София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2006, с. 65.

[1024] Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, р. 431.

[1025] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 422.

[1026] За някои от тези принципи виж 55 най-важни решения..., цит. съч., с. 45 и по-общо част ІV на сборника.

[1027] Особено ясно в Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, р. 433, но и при ред други.

[1028] Според него (р. 435) защитата на доверието в законодателството се налага, когато:

– новата уредба съществено изменя завареното положение или накърнява „основателните надежди“, които общностната институция е предизвикала у подчинените ù лица (CJCE, 15. 1. 2002, Weidacher, aff. C-179/00, Rec. I-501, p. 31);

– когато внесените изменения в действащата уредба не са били предвидими и не са оправдани от спешност в общ интерес (CJCE, Tomadini, aff. 84/78, Rec. 1979, p. 1801; CJCE, Dürbeck, aff. 112/80, Rec. 1981, p. 1095).

[1029] CJCE, 12. 7. 1957, Algera с/ Assemblée commune, aff. jointes 7/56, 3-7/57, Rec. 83.

[1030] Виж напр. Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., р. 180-182.

[1031] Sean VAN RAEPENBUSCH, Droit institutionnel de l’Union européenne, Larcier, 2005, р. 433.

[1032] Philippe MANIN, Les Communautés européennes, l’Union européenne, Pédone, 5e édition, 1999, р. 314, подчертаването мое – А. С.

[1033] CJCE, 30. 9. 1987, Demirel, aff. 12/86, Reс. 3719, p. 28; CJCE, 11. 7. 1985, Cinéthèque, aff. jointes 60-61/84, Reс. 2605.

[1034] Съюзното право по предназначение е годно да предоставя права и задължения на частните лица, защитими пред съд – и това се отнася общо за всички негови източници. Преценката за обективната годност за проявяване на директен ефект обаче се прави конкретно за всяка норма с оглед съдържанието ù – виж подробно в ПРИНЦИПИ……………..

[1035] Проф. Готрон ги определя като „особена категория общи принципи“ (Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006, с. 264). Жаке даже ги разглежда на първо място (Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 423) и много други.

[1036] Можем формално да отброим последните две десетилетия от 1994 г., когато СЕО бива сезиран с консултативно запитване относно проекта за договор за присъединяване на ЕО към ЕКПЧ. Можем обаче да се върнем и към средата на 70-те години, когато Германският конституционен съд постановява своето крайъгълно решение, известно като Solange 1…

[1037] ГрЕС, том 1

[1038] CJCE, 12. 11. 1969, Stauder, aff. 29/69, Rec. 419.

[1039] CJCE, 14. 5. 1974, Nold, aff. 4/73, Rec. 491, на български език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 190.

[1040] CJCE, 28. 10. 1975, Rutili, aff. 36/75, Rec. 1219.

[1041] CJCE, 17. 2. 1998, Grant, aff. C-249/96, Rec. І-621, и много други.

[1042] CJCE, 15. 5. 1986, Johnston, 222/84, Rec. 1651; CJCE, 11. 9. 2003, Safalero, aff. C-13/01, Rec. І-8679, points 54-56; CJCE, 25. 7. 2002, Union de Pequenos Agricultores с/ Conseil, aff. C-50/00 P, Rec. І-6677, points 38-39, 40-43.

[1043] CJCE, 11. 1. 2000, Pays-Bas et a. c/ Commission, aff. jointes C-174 & 189/98 P, Rec. I-1.

[1044] CJCE, 17. 12. 1998, Baustahlgewebe GmbH с/ Commission, aff. C-185/95 P, Rec. І-8417.

[1045] CJCE, 27. 10. 1976, Prais с/ Conseil, 130/75, Rec. 1589.

[1046] CJCE, 14. 5. 1974. Norddeutsches Vieh-und Fleischkontor GmbH, 4/73, Rec. 508.

[1047] CJCE, 15. 6. 1978, Defrenne, aff. 149/77, Rec. 1365.

[1048] CJCE, 24. 11. 1998, Bickel et Franz, aff. C-274/96, Rec. I-V637.

[1049] CJCE, 21. 6. 1958, Flauts fourneaux et Acieries belges c/ НA. CECA, aff. 8/57, Rec. 225.

[1050] CJCE, 26. 6. 1980, National Panasonic c/ Commission, aff. 136/79, Rec. 2033.

[1051] CJCE, 21. 9. 1989. Hoechst с/ Commission, aff. jointes 6/87 & 227/88, Rec. 2859.

[1052] CJCE, 8. 10. 1974, Syndicat général du personnel des organismes européens с/ Commission, aff. 18/74, Rec. 933; CJCE, 28. 10. 1975, Rutili, 36/75, Rec. 1219.

[1053] CJCE, 27. 9. 1979, Eridania, aff. 230/78, Rec. 2749.

[1054] CJCE, 8. 7. 1999, Hiils AG с/ Commis­sion, aff. C-199/92 P, Rec. І-4287; CJCE, 21. 9. 1989, Hoechst с/ Commission, 46/87 et 227/88, Rec. 2859 и много други.

[1055] CJCE, 18. 3. 1980, Valsabbia, aff. jointes 154/78 etc., Rec. 907.

[1056] CJCE, 11. 7. 1978, Société Union française de céréales с/ Hauptzollamt Hamburg Jonas, aff. 6/78, Rec. 1675.

[1057] CJCE, 18. 3. 1980, Val­sabbia, aff. jointes 154/78 etc., Rec. 907.

[1058] CJCE, 11. 2. 2003, Goziitok, aff. jointes C-187/01 et C-385/01, Rec. І-1345, points 25 et s.

[1059] CJCE, 30. 4. 1996, Pays-Bas с/ Conseil, aff. C-58/94, Rec. І-2169.

[1060] TPI, 16. 6. 1998, UEAPME с/ Conseil, aff. T-135/96, Rec. ІІ-2335.

[1061] CJCE, 9. 10. 2001, Pays-Bas с/ Parlement européen, aff. C-377/98, Rec. І-7079.

[1062] CJCE, 7. 12. 1993, ADM Oehlmuhlen GmbH, aff. C-339/92, Rec. І-6473; TPI, 29. 9. 2000, CETM с/ Commission, aff. T-55/99 Rec. І-3207.

[1063] CJCE, 30. 4. 1998, Commission с/ Allemagne, aff. C-24/97, Rec. 1-2133.

[1064] CJCE, 16. 6. 1993, France с/ Commission, aff. C-325/91, Rec. І-3283; CJCE, 22.1. 1997, Opel Austria, aff. T-l 15/94, Rec. ІІ-39.

[1065] CJCE, 12. 10. 1978, Belbouab с/ Bundesknappschaft, aff. 10/78, Rec. 1915.

[1066] CJCE, 10. 7. 1984, Kirk, 63/83, Rec. 2689.

[1067] CJCE, 18. 5. 2000, Rombi, Arkopharma, aff. C-107/97, Rec. І-3367.

[1068] CJCE, 27. 3. 1990, Italie с/ Commission, aff. C-10/88, Rec. І-1229; TPI, 6. 7. 2000, Volks­wagen AG с/ Commission, aff. T-62/98, Rec. ІІ-2702.

[1069] CJCE, 10. 7. 1984, Kirk, 63/83, Rec. 2689.

[1070] Philippe MANIN, Les Communautés européennes. L’Union européenne, Pédone, 5e éd., 1999, р. 209.

[1071] Виж подробно A. TIZZANO, La hierarchie des norms communautaires, Revue du Marche unique, No 3, 1995, p. 219.

[1072] A. TIZZANO, La hierarchie des norms communautaires, Revue du Marche unique, No 3, 1995, с. 407.

[1073] Виж Учредителните договори..., цит. съч., с. 224.

[1074] Hans KELSEN, Theorie pure du droit, Bruyant-L. G.D. J., 2 e edition, 1999, p. 264.

[1075] Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006, с. 250.

[1076] CJCE, 12. 12. 1972, International Fruit Co. et a., aff. jointes 21-24/72, Rec. 1219, р. 5, на български език виж 55 най-важни решения..., цит. съч., по-спец. с. 25.

[1077] Разбира се, в отделните държави са предвидени различни условия за върховенството на международното право над вътрешните закони – чл. 5, ал. 4 на Българската конституция отрежда предимство пред законите само на тези международни договори, които са ратифицирани от НС, обнародвани в Държавен вестник и влезли в сила. Съюзното право не съдържа аналогична разпоредба – но интеграционният съд отменя съюзни правни актове, противоречащи на „действащ международен договор, който обвързва ЕС”, т. е. очевидно сключен и влязъл в сила според съюзните правила (днес основно в чл. 218 на ДФЕС).

[1078] И до днес съществуват спорове или най-малкото съществени различия относно понятието и обхвата на различните „групи“ източници, както и изобщо относно това следва ли те да бъдат групирани, ако критериите за това са повече или по-малко изкуствени...

[1079] CJCE, 14. 12. 1991, Avis 1/91, Espace économique européen, Rec. I-6079 – тази формула СЕО използва и в много други случаи. Днес тази формулировка може да се чете и като „конституционна харта на един правов съюз” – тъй като и в двата случая търсеното внушение е за аналогия с „правова държава”, чиито основни бележи проявява ЕС, без да е държава.

[1080] И тук съществуват спорове дали ДЕС от Маастрихт е „учредителен“ договор или само „ревизионен“. Моята убеденост е, че в ревизионната си част ДМ следва да се разглежда като най-голямата ревизия, но разпоредбите му относно ЕС не трябва да бъдат поставени извън каталога на Учредителните договори, т. е. той трябва да се разглежда и в двете си проявления.

Отделен интересен въпрос е дали, след като протоколите имат несъмнен правен характер и са просто графично обособена неделима част от самите УД, декларациите следва да се считат за източник на правото. В практиката на СЕО се откриват достатъчно основания да се приеме, че декларациите към УД следва да се разглеждат най-малкото като тълкувателен източник – като актове, които разкриват волята на законодателя и съдържанието на правните норми (виж по-горе).

[1081] Преценката може да бъде направена само от интеграционния съд!

[1082] Договорът за присъединяване на България и Румъния например предвиждаше възможност в първите 7 години след присъединяването „старите” ДЧ да запазят възможност да ограничават достъпа до своя трудов пазар на гражданите от нашите две страни до своя, а пък България запази за същия период възможността да ограничава свободното движение на капитали (по отношение на придобиването на земя от чужденци).

[1083] CJCE, 29. 3. 1979, Commission c/ Royaume-Uni, aff. 231/78, Rec. 1447.

[1084] Дори големият Жаке признава: „трудно е да се представи систематичното богатство на изведените в общностната юриспруденция общи принципи на правото“ – Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 423.

[1085] Пак там, с. 424.

[1086] Жан-Клод ГОТРОН, Европейско право, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2006, с. 263-264.

[1087] CJCE, 16. 6. 1998, Racke, aff. C-162/96, Rec. I-3655.

[1088] Такива „несъществени” елементи ще бъдат например списъци със стоки или вещества, за които понякога е необходимо бързо и без сложната политическа процедура на съвместното приемане от Съвета и ЕП, да се създаде правна уредба.

[1089] Или, по изключение, в материята на ОПВРС и някои други, на Съвета.

[1090] Те приемат всички необходими мерки по вътрешното си право за прилагане на правнообвързващите актове на Съюза – както произтичаше и досега от чл. 10 на ДЕО, сега чл. 4, § 3 на ДЕС.

[1091] В официалния български превод неправилно „за изпълнение”…

[1092] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 409.

[1093] Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd., p. 238.

[1094] Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 1999, 3e éd., р. 62.

[1095] Разбира се, навярно могат да се посочат поне няколко примера, когато тълкуването от СЕС на една съюзна норма се доближава до „дописване“ или дори „изменяне“ на писаната норма. Такъв пример е практиката на СЕО по чл. 234 на ДЕО (преди чл. 177 на ДЕИО, днес чл. 267 на ДФЕС), в рамките на която той последователно разгръща разбирането, че задължението да се отправя преюдициално запитване тежи не само на последната инстанция, а на всеки съдия, който, за да реши делото, трябва да приложи общностна норма, за която има основателни съмнения относно валидността или тълкуването ù, и още повече практиката му по чл. 260 на ДФЕС (стар чл. 228 на ДЕО) относно санкциите за нарушения на ДЧ, където отива „против буквата” на договора и понякога за едно и също нарушение налага едновременно и двата вида санкции, въпреки, че разпоредбата предвижда алтернативност (т. е. вместо „или”, чете „и”)...

[1096] Поради това си позволявам да говоря за пряка връзка и взаимозаменяемост (доктринална и практическа) на производството срещу ДЧ и тълкувателното производство. Отправено навреме преюдициално запитване (а тълкуване и още повече за валидност) може да предотврати нарушение на държавата (ще даде повод на СЕС да разкрие/потвърди дължимото поведение), респ. едно установено от СЕС нарушение на съюзна правна норма снабдява тази норма с тълкуване и за националния съдия (от същата или друга ДЧ) няма да е необходимо по друг повод да прави искане за тълкуване на същата норма (освен ако не става дума за друг, неразгледан аспект) – той ще е длъжен да приложи тълкуването на нормата, дадено от СЕС не в тълкувателно, а в правораздавателно производство (това срещу ДЧ по чл. 258).