Лекции по право на ЕС (стр. 59 )

Проф. Жоел Ридо приема, че „Учредителните договори имат функцията на конституция във всяка от Общностите, тъй като предвиждат институции, на които предоставят правомощия и чиито взаимоотношения определят, както и поради факта, че уреждат поделяне на компетенции и власт между институциите на Европейските общности и държавите-членки“ – Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 2006, 5e éd., p. 106.

[77] Виж Атанас СЕМОВ (съст. и ред.), Новият европейски пакт от март 2012 г. Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз, УИ „Св. Кл. Охридски”, С., 2012.

[78] Проф. Манен нарича УД „правната категория, поставена най-високо в Общностния правен ред, тъй като всички други източници са им подчинени“ – Philippe MANIN, Les Communautés européennes. L’Union européenne, Pedone, 5e édition, 1999, р. 291.

[79] Поддържам разбирането, че Договорът за създаване на ЕС е Учредителен договор. Макар да съществуват различни виждания, приемам за правилно Договорът от Маастрихт да се разглежда като ревизионен в частта, внасяща изменения в ДЕ(И)О, ДЕОАЕ и ДЕОВС, и учредителен в частта, отнасяща се до създаването на ЕС с новите два стълба. Поради това като цяло той смело може да бъде определян като четвърти Учредителен договор, без това да пречи да бъде определян и като най-голямата ревизия на УД. Това разбиране се потвърди категорично от Договора от Лисабон.

[80] Поради това днес е редно да говорим за „четирите“ УД в исторически план и „двата“ УД de lege lata...

[81] Най-общо добивът и преработката на въглищата и стоманата занапред се подчиняват на общите правила на вътрешния пазар. Специфичните последици са уредени в Протокола, но от теоретична гледна точка не представляват особен интерес.

[82] Подробен анализ на Декларацията от 9 май 1950 г. виж в Атанас СЕМОВ, Декларацията от 9 май 1950 г. („Планът“ на Моне и Шуман) – гениално политическо прозрение и дългосрочна програма на европейската интеграция – в: проф. Мари-Франс КРИСТОФ-ЧАКАЛОВ проф. Флоранс БЕНОА-РОМЕР, проф. Жан-Пол ЖАКЕ проф. Жоел РИДО, проф. Етиен КРИКИ проф. Жан-Дени МУТОН, доц. д. ю.н. Атанас СЕМОВ, Лекции на Международната магистърска програма Право на ЕС. Том ІІ. Актуални проблеми на ЕС, Център за продължаващо обучение, Юридически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, С., 2013, стр. 33.

[83] Консолидираната му версия след измененията от Амстердам и Ница е обнародвана в Официалния вестник на ЕО, OJCE, серия С, № 000, 24. 12. 2002 г. – виж също в Учредителните договори..., цит. съч., с. 5.

[84] Това преименуване подведе някои притичващи край материята български автори да твърдят в писанията си, че „трите общности се обединили в една Европейска общност”, което бе напълно невярно и немислимо – и до днес Европейската общност за атомна енергия съществува формално самостоятелно, отделно от ЕС…

[85] За ДЕС като „учредителен договор“ виж напр. Claude BLUMANN, Louis DUBOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Litec – Lexis Nexis, Éditons du Juris-Classeur, Paris, 2004, р. 320.

[86] И, за разлика от Римския договор „за създаване на ЕИО”, наименованието му не включваше израза „за създаване” , а и до днес е просто „Договор за Европейския съюз”…

[87] Виж още в: Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd., р. 136.

[88] В мотивите към решението си по делото Van Gend en Loos СЕО се позовава на целите на ЕИО – чл. 2 на ДЕИО (днес в чл. 3 на ДЕС) – и на преамбюла на Договора, за да обоснове своето разбиране за възможността за директно прилагане на разпоредбите на ДЕИО спрямо частните лица в ДЧ. Виж също CJCE, 12.12.1974. Walrave, 36/74, Rec. 1405, и CJCE, 12.2.1973, Europembalage, 6/72, Rec. 215.

[89] Уреден в чл. 5, § 3 на ДЕС (преди ЛД в чл. 5, ал. 2 на ДЕО).

[90] CJCE, 12. 2. 1973, Europembalage, 6/72, Rec. 215 – виж подробно в Pierre PESCATORE, Les objectifs de la Communauté européenne comme principes d’interpretation dans la jurisprudence de la CJCE – dans : Melanges Ganshof van der Meersch, Bruylant, Bruxelles, p. 325.

[91] CJCE, 21. 6. 1958, Groupements des hauts fourneaux et aciéries belges, 8/57, Rec. 229.

[92] CJCE, 10. 12. 1974, Charmasson, 48/74, Rec. 1383.

[93] CJCE, 12. 12. 1974, Walrave, aff. 36/74, Rec. 1405.

[94] Днес трето съображение в преамбюла на ДФЕС.

[95] JОCE, № L 31 от 5. 2. 1976 г.

[96] JОCE, № L 158 от 26. 6.1979 г.

[97] Регламент от 01.01.01, JОCE, № L 139 от 30. 5.1975 г.

[98] Напр. в материята на конкуренцията – чл. 103 на ДФЕС: „Регламентите и директивите, необходими за прилагането на принципите по чл. 101 и 102 се приемат от Съвета с квалифицирано мнозинство, по предложение на Комисията и след консултиране с Европейския парламент“ (подч. мое – А. С.).

[99] Чл. 50 на ДФЕС: „За да се постигне свободата на установяване в определена дейност, Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура и след консултация с Икономическия и социален комитет, приемат директиви.”– подч. мое, виж също и чл. 103 (горецитиран) и чл. 109 на ДФЕС – най-типичният пример.

[100] Чл. 48 на ДФЕС: Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, приемат такива мерки в областта на социалната сигурност, които са необходими за гарантиране на свободно движение на работниците…” – подч. мое.

[101] Типичен пример са чл. 30 на ДФЕС (стар чл. 25 на ДЕО, преди това чл. 12 на ДЕИО) за забрана на митата в търговията между ДЧ – предмет на решението по най-известното дело Van Gend en Loos; чл. 101 на ДФЕС (забрана на злоупотребата с монополно положение в Общия пазар), чл. 106, § 2 (правилата на конкуренцията относно предприятията, осъществяващи услуги) и ред други (виж нататък).

[102] За да се разграничават от разпоредбите относно външната дейност на Съюза, уредени, поради съществената им специфика, отделно в ДЕС (Дял V, чл. 21 и сл.) и Част пета на ДФЕС (чл. 205 и сл.).

[103] Една от основните цели по чл. 2 на ДЕО бе „насърчаването на хармоничното, балансирано и устойчиво развитие на икономическите дейности“ – нюанс, който бе изпуснат в превода на български език, където „activités économiques“ бе преведено като „икономика“…

[104] СЕО приема например, че те ще попадат в обхвата на договора, ако „представляват вещи, оценими в пари и годни като такива да бъдат предмет на търговски транзакции“ – CJCE, 10. 12. 1968, Commission c/ Italie, aff. 7/68, Rec. 618.

[105] Спортната дейност представлява икономическа дейност, когато се изразява в престиране на трудова сила срещу заплащане и т. н. – CJCE, 12. 12. 1974, Walrave, aff. 36/74, Rec. 1405.

[106] CJCE, 15. 12. 1995, Bosman, aff. C-415/93, Rec. I-4921.

[107] Така напр. той отказва да приложи разпоредби от ДЕО по отношение на ДЕОВС: CJCE, 10. 5. 1960, Hauts forneaux de Givoirs, aff. 27-29/58, Rec. 527; CJCE, 18. 5. 1993, Commission c/ Stahlwerke, aff. C-220/91, Rec. I-2393 и др.

[108] CJCE, 14. 12. 1962, Confédération nationale des producteurs des fruits et légumes, aff. jointes 16 et 17/62, Rec. 901, на български език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 213.

[109] CJCE, 15. 7. 1960, Campolongo c/ Haute Autorité, aff. jointes 27 et 39/59, Rec. 824 – и постоянна практика.

[110] CJCE, 13. 6. 1958, Meroni, aff. 9/56, Rec. 11, на бълг. език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 151.

[111] CJCE, 10. 2. 1983, Luxembourg c/ Parlement européen, aff. 230/81, Rec. 255.

[112] CJCE, 2. 5. 1996, Hopkins, aff. C-18/94, Rec. І-2281; CJCE, 15. 12. 1987, Deutsche Babcock, aff. 328/85, Rec. 5119. В този смисъл виж и CJCE, 15. 11. 1994, Avis 1/94, Rec. I-5267, p. 89, на български език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 302.

[113] CJCE, 14. 11. 1978, Délibération 1/78, Rec. 2151.

[114] CJCE, 18. 5. 1962, Comptoirs de vente de la Ruhr, aff. 13/60, Rec. 11.

[115] Така виж Guy ISAAC, Marc BLANQUET, Droit communautaire générale, Armand Colin, 2001, 8e éd, р. 136.

[116] CJCE, 23. 4. 1986, Parti écologique Les verts, aff. 294/83, Rec. 1339, на бълг. език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 207.

[117] CJCE, 14. 12. 1991, Avis 1/91, Espace économique européen, Rec. I-6079, на бълг. език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 302.

[118] Разбирането за ЕО като правова общност е затвърдено в постоянна практика на СЕО – напр. CJCE, 22. 10. 1987, Foto-Frost, aff. 314/85, Rec. 4199; CJCE, 23. 3. 1993, Weber c/ Parlement, aff. C-314/91, Rec. I-1093. Разбира се, самата формулировка принадлежи още на председателя Валтер Халщайн.

[119] CJCE, 26. 4. 1977, Avis 1/76, Rec. 741.

[120] Виж също чл. 146, 148-150 ДЕОАЕ.

[121] А това означава на практика и цялото Право на ЕС с всички него източници, доколкото под „неизпълнение на Договорите“ СЕС постоянно разглежда и неизпълнение и на производните източници! Такова задължение възниква и за Република България по силата на Договора за присъединяване към ЕС, подписан на 25 април 2005 г. и в сила от 1 януари 2007 г.

[122] Според чл. 5, ал. 4 на КРБ международните договори на България са част от нейното вътрешно право, а тези от тях, които отговарят на изискванията за ратификация, обнародване и влизане в сила, се ползват с предимство пред законите и подзаконовите актове.

[123] Разбирането за примат на съюзните правни източници над националните конституции днес е частично смекчено – виж подробно в …………Принципи