Лекции по право на ЕС (стр. 75 )

[951] Учредителните договори…, цит. съч., с. 393.

[952] Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 1999, 3e éd., р. 62.

[953] Проф. Ридо е категоричен: „юриспруденцията относно основните права представлява особено впечатляващо разгръщане на нормативния принос на общностния съдия – изключителен тест за утвърждаването на една юриспруденциална политика“ – Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 1999, 3e éd., р. 194.

[954] Jean-Marс FAVRET, Droit et pratique de l’UE, Gualino éditeur, 4e édition, 2003, р. 351. Впрочем той дори озаглавява съответния раздел в своя труд „Съдебно право“!...

[955] Jean BOULOUIS, Droit institutionnel de l’Union européenne, Montchrestien, 1997, 6e éd., р. 233.

[956] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, 409.

[957] Виж Атанас Семов, Съдебната система на ЕС – структура, организация и процедури – в: Маргарит ГАНЕВ, Атанас СЕМОВ (съст.), Международно и европейско право за магистрати, Институт по Международно право, С. 2009.

[958] Joël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 2006, 5e éd., р. 188.

[959] В официалния български превод формулировката е „спазването на правото”, която намирам за недобра…

[960] Използваният израз „Договорите” не е неточен, но трябва да се тълкува разширително, както прави самият СЕС.

[961] На пръв поглед само „последната инстанция“, но самият СЕС упорито налага разбирането си, че всяка юрисдикция трябва да се счита длъжна да се консултира с него – особено когато има и най-малкото съмнение относно валидността на съюзен правен акт (виж подробно в СЪДЪТ НА ЕС, спец ……….. стр.)

[962] CJCE, 22. 5. 1990, Parlement c/ Conseil, aff. C-70/88, Rec. I-2041.

[963] CJCE, 23. 4. 1986, Les verts, aff. 294/83, Rec. 1339.

[964] CJCE, 22. 10. 1987, Foto-Frost, aff. 314/85, Rec. 4199.

[965] CJCE, 19. 6. 1990, Factortame, aff. C-213/89, Rec. I. 2433; CJCE, 22. 10. 1987, Foto-Frost, aff. 314/85, Rec. 4199; CJCE, 19. 11. 1991, Francovich, aff. jointes C-6 et 9/90, Rec. I-5357, и ред други.

[966] Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 2006, 5e éd., р. 192.

[967] Разбирайки добре нейното значение – и навярно именно за да не го компрометира, – СЕС видимо се старае да не се увлича в тази си роля: понякога той отказва да замества законодателя и остава верен на изричното съдържание на съюзните разпоредби – CJCE, 23. 3. 2000, Leszek Labis, aff. jointes C-310 et C-406/98, Reс. I-1797. Особено красноречив пример за желанието за предпазливост на СЕО е известното му решение по делото Grant, с което СЕО отказва да даде разширително тълкуване на равенството между мъжете и жените – дори в светлината на предстоящата изрична разпоредба в този смисъл (новата редакция на чл. 13 на ДЕО) в тогава бъдещия ДА (подписан, но още не влязъл в сила) – CJCE, 17. 2. 1998, Grant, aff. C-249/96, Reс. I-621.

[968] Проф. Луис е категоричен: „Във всички случаи интеграционното право без приноса на Съда е чисто и просто немислимо“… – Jean-Victor LOUIS, Thierry RONSE, L’ordre juridique de l’Union européenne, L. G.D. J. et a., Paris, 2005, p. 244.

[969] Подробно виж в …..Доктриналната власт……във….. „Взаимоотношенията между Съда на ЕС и националните съдилища……

[970] CJCE, 6. 10. 1982, CILFIT, aff. 283/81, Reс. 3415; CJCE, 15. 9. 2005, Intermodal Transports, aff. C-495/03, Reс. I-8151, и много други.

[971] TPI, 6. 4. 1995, Ferriere Nord c/ Commission, aff. T-143/89, Reс. II-917.

[972] CJCE, 2. 10. 1997, Parlement c/ Conseil, aff. C-259/95, Reс. I-5503. Една езикова версия не може да има преимущество пред друга – CJCE, 6. 4. 1995, Ferriere Nord c/ Commission, aff. T-143/89, Reс. II-917.

[973] CJCE, 29. 6. 1995, Espagne c/ Commission, aff. C-135/93, Reс. I-1651.

[974] TPI, 18. 12. 1992, Diaz Garcia c/ Parlement, aff. T-43/90, Reс. II-2619.

[975] Напр. CJCE, 8. 4. 1976, Defrenne, aff. 43/75, Rec. 455; CJCE, 30. 1. 1985, Commission c/ Danemark, aff. 143/83, Reс. 427 (относно ирелевантността на декларацията на една ДЧ при приемането на акт в Съвета), и др.

[976] CJCE, 10. 1. 2006, International Air Transport, aff. C-344/04, Reс. I-000, spec. p. 39 – в това скорошно решение СЕО препраща изрично към своя постоянна практика: CJCE, 20. 11. 2001, Jany et a., aff. C-268/99, Reс. I-8615, р. 35.

[977] Напр. CJCE, 30. 10. 1975, Rey Soda, aff. 23/75, Reс. 1279; CJCE, 22. 9. 1988, Land de Sarre, aff. 187/87, Reс. 5013 и др.

[978] Цитирай решението………..

[979] CJCE, 26. 2. 1976, Commission c/ Italie, аff. 52/75, Rec. 277.

[980] CJCE, 16. 6. 1998, Racke, aff. C-162/96, Rec. I-3655.

[981] TPI, 22. 1. 1997, Opel Austria, aff. T-115/94, Rec. II-39.

[982] CJCE, 4. 12. 1974, Van Duyn, aff. 41/74, Rec. 1337.

[983] CJCE, 16. 6. 1998, Racke, aff. C-162/96, Rec. I-3655, р. 45-45, също CJCE, 9. 8. 1994, France c/ Commission, aff. C-327/91, Rec. I-3674, p. 25.

[984] TPI, 10. 5. 2001, Kaufrig et autres c/Commission, aff. jointes T-186, 187, 190-192, 210, 211, 216-218, 279, 280, 293 /97 et 147/99, Rec. II-1337, р. 237.

[985] CJCE, 27. 9. 1988, Ahllström et autres, aff. jointes 89, 104, 114, 116, 117 et 125-129/85, Rec. 5193.

[986] TPI, 25. 3. 1998, Gencor c/Commission, aff. T-102/96, Rec. II-879.

[987] CJCE, 14. 7. 1976, Kramer, aff. jointes 3, 4 et 6/76, Rec. 1279; CJCE, 16. 5. 2002, Commission c/ Royaume-Uni, aff. C-146/89, Rec. I-3533.

[988] TPI, 21. 1. 1997, Opel Austria c/ Conseil, aff. T-115/94, Rec. II-39, р. 9.

[989] CJCE, 24. 11. 1992, Poulsen et Diva Navigation, aff. 286/90, Rec. I-6019, р. 19.

[990] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 421 (Подчертаването мое – А. С.).

[991] Така виж Pierre PESCATORE, L’ordre juridique des Communautés européennes, Presses universitaires de Liège, 1975, p. 209 et suiv.

[992] CJCE, 14. 12. 1971, Commission c/ France, aff. 70/71, Rec. 1003.

[993] CJCE, 4. 12. 1974, Van Duyn, aff. 41/74, Rec. 1337.

[994] CJCE, 13. 11. 1964, Commission c/ Belgique et Luxembourg, aff. 90-91/63, Rec. 1217.

[995] CJCE, 17. 2. 1970, Commission c/ Italie, aff. 31/69, Rec. 33.

[996] ПИС постановява, че „принципът на добрата воля е обичайна норма на международното право, призната от Международния съд (реш. от 01.01.01 г. относно немските интереси в Полска Горна Силезия, CPJI, A, No 7, p. 30 et 39), и като такава обвързва Общността. Този принцип е кодифициран от чл. 18 на Виенската конвенция...“ – TPI, 21. 1. 1997, Opel Austria c/ Conseil, aff. T-115/94, Rec. II-39, р. 89-90.

[997] CJCE, 27. 2. 1962, Commission c/ Italie, aff. 10/61, Rec. 1.

[998] CJCE, 24. 11. 1992, Poulsen et Diva Navigation, aff. 286/90, Rec. I-6019, spec. p. 10; CJCE, 14. 7. 1976, Kramer, aff. jointes 3, 4 et 6/76, Rec. 1279 и мн. други.

[999] CJCE, 16. 6. 1998, Racke, aff. C-162/96, Rec. I-3655.

[1000] CJCE, 7. 7. 1992, Micheletti, aff. 369/90, Rec. I-4239, p. 10 – на бълг. език виж 55 най-важ­ни решения..., цит. съч., с. 299, за същото решение виж и Атанас СЕМОВ, Кратък преглед на най-важните решения на СЕО относно гражданството на ЕС и правата, които го съставляват – пак там, с. 345, по-спец. с. 352 .

[1001] CJCE, 4. 12. 1974, Van Duyn, aff. 41/74, Rec. 1227.

[1002] CJCE, 27. 9. 1988, Ahllström et a., aff. jointes 89, 104, 114, 116, 117 et 125-129/85, Rec. 5243, p. 18.

[1003] CJCE, 16. 6. 1998, Racke, aff. C-162/96, Rec. I-3655, р. 46 et 59.

[1004] Тенчо КОЛЕВ, Правни отношения и правни връзки, Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“, 1997, с. 65.

[1005] Виж напр. CJCE, 1. 3. 1970, Cartel de la quinine, aff. jointes 41, 44 & 45/69, Rec. 685.

[1006] Виж напр. Pierre PESCATORE, Les principes généraux du droit en tant que source du droit communautaire, Rapport au 12e congres de la FIDE, Paris, 1986.

[1007] Росен ТАШЕВ, Обща теория на правото, Сиби, С. 2005, с. 150.

[1008] Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 421.

[1009] Тук намираме поредния пример за недъгавост в официалния български превод – в чл. 340 е използван израза „В случай на извъндоговорна отговорност”, докато в неофициалния академичен превод (Учредителните договори….) използвахме „В материята на…”, което е по-близо и до идеята на съюзния законодател, и до другите езикови версии (напр. на френски език „En matière de responsabilité non contractuelle…”).

[1010] Учредителните договори…, цит. съч., с. 121.

[1011] Задълбочено изследване – виж: J. P. PUISSOCHET, La Cour de justice et les principes généraux du droit communautaire – in: La protection juridictionnelle des droits dans le système communautaire, Bruyant, Bruxelles, 1997, p. 3.

[1012] Подробно виж Jean BOULOUIS, Principes généraux – dans : Répertoire communautaire, Dalloz, Paris, 1992.

[1013] CJCE, 5. 4. 1979, Ratti, аff. 148/78, Rec. 1629.