Лекции по право на ЕС (стр. 57 )

[12] След като ни предлага – май почти единствен в европейската доктрина! – дори графично представена систематика на интеграционните източници, проф. Дени Симон – може би един от най-систематичните изследователи на европейското право – още на следващата страница използва класификация, която не фигурира в таблицата му: в таблицата източниците са „писани“ (вътрешни и външни) и „неписани“ (отново вътрешни и външни), а в текстовото му изложение източниците са „главни“, „вторични“ и „неписани“... – виж Denis SIMON, Le système juridique communautaire, Presses universitaires de France, 3е éd., Paris, 2001, р. 301-305. Подобни примери изобилстват...

[13] Този кръг въпроси изследвам нататък в Книга ІІІ „Принципи…”, а по-рано: в дисертацията си: Принципи на прилагане на Правото на ЕС в държавите-членки, ИПАЕИ и ИЕП, С. 2008.

[14] Виж по-специално (по азбучен ред):

Денчо ГЕОРГИЕВ, Европейската икономическа общност. Международноправна характеристика, Изд. на БАН, С. 1986;

Юлия ЗАХАРИЕВА, Общностно право – в: Ингрид ШИКОВА (ред.), Европейският съюз. История, институции, политики, ИПАЕИ, С. 2003;

Юлия ЗАХАРИЕВА, Ингрид ШИКОВА, Красимир НИКОЛОВ, Европейският съюз – история, институции, политики, ИПАЕИ, С. 2004;

Ружа Иванова, Източници и основни принципи на общностното право – в: Ружа Иванова (ред.), Основи на европейската интеграция, Център за европейски изследвания, С. 1988;

Марияна КАРАГЬОЗОВА, Основните принципи на върховенство на правото и на пропорционалност и изграждането на европейския конституционен ред – в: Конституция, външна политика и европейско конституционно пространство, Фондация „Фридрих Еберт“ и Институт за политически и правни изследвания, С. 2004;

Станислав КОСТОВ, Актовете на Съда ………….

Жасмин ПОПОВА, Право на Европейския съюз, Институт по публична администрация и европейска интеграция, С. 2005;

Евгений ТАНЧЕВ, Адаптиране на Конституцията на републиката от 1991 г. към изискванията за присъединяване на България към Европейския съюз, Юридически свят, бр. 2/2002;

Тодор ТОДОРОВ, Присъединяването на Република България към Европейския съюз и въпросът за промяна на Конституцията, Съвременно право, 6/2003.

Виж също предишните опити на автора: Атанас СЕМОВ, Източници на правото на ЕО и ЕС и принципи на прилагането му, Министерство на правосъдието, С. 2005 и Система на източниците………….

За мен тази съвкупност от автори формира – с цялата неизбежна условност… – ядрото на българската доктрина по европейско право.

[15] След ЛД ЕС е правоприемник на ЕО (чл. 1, ал. 3 на ДЕС).

[16] Но вече с малка буква (като квалифициращо прилагателно), а не с главна буква (като определящо принадлежност, както се използваше по времето на съществуването на Общностите). Така може да се приеме, че днес „Общностно право” няма (доколкото не съществуват Общностите), но Съюзното право е „общностно” по характер, т. е. интеграционно!

[17] Проф. Росен Ташев цитира Амселек, за когото терминът е „опасен“, и Келзен, който предлага „да не се използва въобще“, но обобщава, че „въпреки многобройните, авторитетни и основателни критики, до този момент терминът „източник на правото“ остава един от основните в правната доктрина“ – Росен ТАШЕВ, Обща теория на правото, Сиби, С. 2005, с. 15. Използвам повода да поднеса огромната си почит към отишлия си много рано от нашия свят задълбочен изследовател и обичан наш преподавател проф. Росен Ташев!

[18] За теорията за източниците на правото (вкл. и предвид съществените различия между отделни автори…) виж: Венелин ГАНЕВ, Извори на правото, тълкуване и приложение, Юридически архив, год. V, кн. 3, С. 1934; Тенчо КОЛЕВ, Правни отношения и правни връзки, Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“, 1997; Валентин ГЕОРГИЕВ, Към въпроса за съдебната практика като източник на право, Годишник на БСУ, т. І, Бургас, 1998; Даниел ВЪЛЧЕВ, Студии по история на европейската философия на правото, СИБИ, С. 1999; Живко СТАЛЕВ, Обща теория на нормативните актове, Юридически свят, бр. 1/2002, с. 11-20; Тодор ТОДОРОВ, Прилагане на международните договори във вътрешното право на България – в: Актуални проблеми на международното право, Сборник научни трудове, посветени на проф. Владимир Кутиков, УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2000, с. 312-328; Тодор ТОДОРОВ, Международно частно право. Европейският съюз и Република България, СИБИ, С. 2007; В. ХРИСТОВ, Относно принципите на правото, сп. Правна мисъл, бр. 3/2000, с. 19; Иван РУСЧЕВ, Нормативните актове – източник на частното право, Албатрос, С. 2008, най-вече Росен ТАШЕВ, Обща теория на правото, Сиби, С. 2005, и др.

[19] Жан-Луи БЕРЖЕЛ, Обща теория на правото, Благоевградски университет „Неофит Рилски“, 1993, с. 65.

[20] Росен ТАШЕВ, Обща теория на правото, Сиби, С. 2005, с. 23. Използвам повода да споделя огромната си болка от загубата на прекрасния човек и задълбочен изследовател Росен Ташев, напуснал ни наскоро твърде млад и лишил ни от своя академичен финес, чиято липса усещаме все по-остро…

[21] Димитър РАДЕВ, Обща теория на правото, ЛИК, С. 1997, с. 152.

[22] Тенчо КОЛЕВ, Правни отношения и правни връзки, Благоевград, ЮЗУ „Неофит Рилски“, 1997.

[23] Разбира се, проф. Колев уточнява, че това определение „се отнася до формално– юридическия смисъл на понятието „източник на правото“ – пак там.

[24] Повече за теорията на наднационалността виж у Атанас СЕМОВ, Обща теория на наднационалността, електронна публикация в: www. eubg. eu, 2006.

[25] Още през 1964 г. СЕО е ясен: „…този договор е нещо повече от споразумение…“ – CJCE, 5. 2. 1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. 3, на бълг. език 55 най-важни решения... с. 13., и потвърждава многократно това свое категорично разбиране – най-красноречиво: „Макар и сключен във формата на международен договор, ДЕИО представлява конституционна харта на една правова общност“ – CJCE, 14. 12. 1991, Avis 1/91, Espace économique européen, Rec. I-6079, на бълг. език 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 306.

[26] „В действителност договорът не цели създаването на взаимни задължения между различните субекти, за които се прилага, а установява един нов правен ред…“ – пост. практика: CJCE, 13. 11. 1964, Commission c/ Luxembourg et Belgique, aff. jointes 90-91/63, Rec. 1220, и ред други.

[27] Проф. Жаке определя: „Концепцията за правовата общност е изведена за първи път в решението на СЕО Les verts contre Parlement européen: „Трябва да се подчертае, първо, че ЕИО е една правова общност, доколкото нито нейните държави-членки, нито институциите са освободени от контрола за законосъобразността на техните актове с основната конституционна харта, каквато представлява ДЕИО“ – Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 45.

Разбирането е закрепено категорично в становище 1/91 на СЕО: „…ДЕИО, макар и сключен под формата на международен договор, е конституционна харта на една правова общност. Според постоянната практика на СЕО общностните договори създават един нов правен ред, в полза на който държавите са ограничили своите суверенни права във все повече сфери и субекти на който са не само държавите-членки, но също така и техните физически и юридически лица. Същностните характеристики на така формирания общностен правен ред са в частност неговото върховенство по отношение на правото на държавите-членки, също както и директният ефект на цяла серия разпоредби, приложими спрямо частноправните субекти и спрямо самите държави-членки“ – CJCE, 14. 12. 1991, Avis 1/91, Espace économique européen, Rec. I-6079, на български език виж 55 най-важни решения…, цит. съч., с. 306.

[28] „Имайки предвид, че целта на ДЕИО… предполага, че този договор е нещо повече от споразумение…“ – CJCE, 5. 2. 1963, Van Gend en Loos, aff. 26/62, Rec. 3, на бълг. език 55 най-важни решения..., с. 13 и много други.

[29] „Те (Общностите, днес ЕС – б. м., А. С.) разполагат с институции, които имат широки прерогативи, в определени области действат вместо държавните, а това означава висока степен на прехвърляне на суверенитет от държавите в полза на общностните институции“ (подчертаването мое – А. С) – Юлия ЗАХАРИЕВА, Общностно право – в: Юлия ЗАХАРИЕВА, Ингрид ШИКОВА, Красимир НИКОЛОВ, Европейският съюз – история, институции, политики, ИПАЕИ, С. 2004, с. 47.

[30] Виж подробно например у Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, с. 172 и сл.

[31] Проф. Русчев отбелязва, че „според някои автори източникът представлява исторически оформила се воля на определена социална общност, а според други – и тази на учредителите или участниците в определено правно образувание“ (Иван РУСЧЕВ, Нормативните актове – източник на частното право, Албатрос, С. 2008, с. 13) – каквото според мен несъмнено е европейското интеграционно образувание.

[32] Съгласно изричния постулат в Декларацията на Робер Шуман – виж Атанас СЕМОВ, Декларацията от 9-и май 1950 г. („Планът” на Моне и Шуман) – гениално политическо провидение и дългосрочна програма на европейската интеграция” – в: „Лекции по право на ЕС - Том 2. Актуални проблеми на ЕС”, УИ „Св. Кл. Охридски”, 2013, с. 33-62.

[33] „Една федерация на държави не е федерална държава, но е и нещо повече от междуправителствена организация“ – Жан-Дени МУТОН, Думи за европейската конституция – в: Учредителните договори…, цит. съч., с. 421. Виж също Жан-Дени МУТОН, За бъдещето на ЕС, УИ „Св. Кл. Охридски“ и ИЕП, С. 2009.

[34] Жан-Дени МУТОН, Думи за европейската конституция – в: Учредителните договори…, цит. съч., с. 422.