Лекции по право на ЕС (стр. 71 )

[748] Подробно виж Sean VAN RAEPENBOUSCH, L’émergence de l’Union européen dans l’ordre juridique international – in: Mélanges en hommage á Michel Waelbroeck, Bruylant, 1999, vol. 1, p. 261; A. TIZZANO, La personnalité internationale de l’Union européen – in: Mélanges en hommage á Michel Waelbroeck, Bruylant, 1999, vol. 1, p. 169; Koen LENAERTS et E. DE SMIJTER, The European Union as an Actor under International Law, Yearbook of European Law, 1999-2000, p. 95.

[749] С изненада бе посрещнат например договорът между ЕС (именно!) и НАТО от есента на 2002 г.

[750] Подробно виж: Jean-Denis MOUTON, Jean Vandamme, L’avenir de l’Union européenne : élargir et approfondir, Presses interuniversitaires européennes, Bruxelles, 1995.

[751] Въпросът за правоспособността на ЕО по вътрешното право на ДЧ от самото начало не поражда теоретични затруднения – чл. 281 на ДЕО предвижда, че ЕО има пълната правоспособност на юридическо лице по вътрешното право на всяка ДЧ. Можем да споменем все пак някои особености, произтичащи от особената природа на ЕО: сключените от нея договори могат да предвиждат решаването на споровете по прилагането им от СЕО/ПИС, а не от националните съдилища на съответната ДЧ; според чл. 235 във вр. с чл. 288, ал. 2 на ДЕО извъндоговорната отговорност на ЕО е в компетентността единствено на СЕО/ПИС, както и според чл. 238 и 239 на ДЕО всеки спор, отнесен въз основа на арбитражна клауза; съществува специален режим за привилегиите и имунитетите на служителите на ЕО и т. н. Като цяло обаче този въпрос не изисква тук да му се отделя самостоятелно внимание предвид предмета на това изследване.

[752] Формулировката е пределно проста и лаконична: „чл. 281. Общността е юридическо лице“ (Учредителните договори…, цит. съч., с. 120). Авторите на договора са приели, че това е напълно достатъчно… Съдържанието на юридическия персоналитет е очертано отделно – виж нататък.

[753] Това впрочем е една от отчетливите отлики на режима по ДЕО (и ДЕОАЕ) от този по ДЕОВС, определян като „твърде наднационален“. Чл. 6 на ДЕОВС предвижда изрично, че ЕОВС „в своите външни отношения се ползва от необходимия правен капацитет за упражняване на своите функции и постигане на своите цели“, което представлява изрично уреждане на международна правосубектност – нещо, което очевидно не откриваме в уредбата на Е(И)О…

[754] Сред привържениците на разбирането, че още от създаването си ЕС следва да се възприема като правен субект, виж особено: N. NEUWAHL, Legal personality of the European Union – International and Institutional Aspects – in: V. KRONENBERGER (ed.), The European Union and the International Legal Order: Discord or Harmony, Kluwer, 2001, p. 3 et s.; E. BRIBOSIA, A. WEYEMBERGH, La personnalité juridique de l’Union européenne – in: L’Union européenne et le Monde après Amsterdam, Bruxelles, 1999, p. 37 et s., и ред други.

Сред противниците на подобно схващане могат да бъдат посочени: Jaap DE ZWAAN, The Legal Personality of the European Communities and the European Union, NYIL, 1999, p. 47 et s.; D. VIGNES, L’absence de personnalité juridique de l’Union européenne: Amsterdam persiste et signe – in: Liber Amicorum Prof. Seidl-Hohenveldern, La Haye, Londres, Boston, 1998, p. 759 et s., и ред други.

[755] Bulletin CE, supl. 1/76.

[756] Основаващ се на докладите на ЕП от 1975 г. – Bulletin CE, supl. 5/75 et 9/75.

[757] Bulletin CE, supl. 6/83.

[758] Под политическо „аки“ разбирам въпрос, който няма формална правна уредба, но по който правителствата на държавите-членки и институциите на ЕС са постигнали пълно и трайно съгласие. Повече виж в: Jean-Claude MASCLET, Didier MAUS (sous la direction de), Les constitutions nationales а l’épreuve de l’Europe, La documentation Française, 1992; Robert BADINTER, Une constitution européenne, Fayard, 2002; Renaud DEHOUSSE, Une constitution pour l’Europe, Presses de science politique, 2002; Paul Magnette, La constitution de l’Europe, Editions de l’Université de Bruxelles, 2é éd., 2001; Vlad CONSTANTINESCO, La constitutionnalisation de l’Union européenne – in : Jоël RIDEAU (sous la direction de), De la Communauté de droit á l’Union de droit, L. G.D. J., 2000, и редица други.

[759] „Международната общност“ е юридически напълно аморфно, политически безкрайно модифицируемо и поради това медийно много удобно понятие, което няма никаква теоретична основа, но умело обслужва моментната политическа воля на основните световни сили...

[760] Виж също: A. PLIAKOS, La nature juridique de l’Union européenne, RTDE, 1993, p. 187.

[761] Подробно виж Маргарит Ганев, Към въпроса за особената правосубектност в международното публично право, сп. „Юридически сборник“, т. 8, БСУ, Бургас, 1998.

[762] Чл. 102 на Устава на ООН се позовава само на вътрешния „правен капацитет“ на ООН „на територията на всяка ДЧ“.

[763] St. MARQUARDT, The conclusion of international agreements under article 24 of the treaty on European Union – in: V. KRONENBERGER (ed.), The European Union and the International Legal Order: Discord or Harmony, Kluwer, 2001, p. 333 et s.

[764] Значението на това изменение не се намалява от наличието на приложена към ДЕС от Амстердам декларация № 4, според която тази разпоредба – и сключваните на нейно основание международни договори – не предполага трансфер на компетенции от ДЧ към ЕС…

[765] Виж L. GRAD, La condition internationale de l’Union européenne après Nice, Revue des affaires européennes, 2000, p. 374 et s.

[766] Така още на 18. 5. 1999 г. (ДА влиза в сила на 1 май…) ЕС сключва договор с Исландия и Норвегия относно прилагането на Шенгенските споразумения на основание чл. 6 на Протокола за включването на Акє Шенген в обхвата на Правото на ЕС – виж Учредителните договори…, цит. съч., с. 213.

[767] Редица автори се задоволяват да приемат просто, че ЕС „поглъща правосубектността на Европейските общности“ – A. TIZZANO, La personnalité internationale de l’Union européenne – in: Mélanges Michel Waelbroeck, Bruxelles, 1999, vol. I, p. 169 et s.; редица трудове на Armin Von Bogdandy.

[768] Тази концепция, развита широко, виж у проф. Жоел Ридо – Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 2006, 5e éd., р. 286 et suiv.

[769] Поради което Правната служба трябваше с безпрецедентна декларация, приложена към УД, да потвърди, че продължава да се прилага съгласно практиката на СЕС (виж подробно в „Принципи”…).

[770] И тук си позволявам да твърдя, че именно такъв е добрият превод на български език, а не, както е в официалния превод на ДФЕС „Съюзът има юридическа правосубектност”, дори само защото правосубектността винаги е юридическа и в този си вид изразът е безсмислен...

[771] CJCE, 12. 7. 1957, Algera, aff. jointes 7/ 56 et 3-7/57, Rec. 118.

[772] Създаден с регламент от 3. 4. 1973 г.

[773] Създаден с регламент от 10. 2. 1975 г.

[774] Създаден с регламент от 25. 5. 1975 г.

[775] Създадена с регламент от 26. 10. 1981 г.

[776] Създадена с регламент от 7. 5. 1990 г.

[777] Създадена също с регламент от 7. 5. 1990 г.

[778] Създадена с регламент от 20. 12. 1993 г.

[779] Създадена с регламент от 18. 7. 1994 г.

[780] Проф. Жоел Ридо е категоричен: „Във всички случаи тази разпоредба е процедурна и не представлява правно основание на компетентността за сключване на международни договори“ – Jоël RIDEAU, Droit institutionnel de l’Union et des Communautés européennes, L. G.D. J., 2006, 5e éd., р. 298.

[781] Което поражда изключително активни съдебни спорове относно обхвата на разпоредбата на чл. 133 на ДЕО – кой договор следва да се счита за търговски и кой не – виж и нататък...

[782] ДМ внася допълнение в чл. 133, § 3, като прави приложима и в тези случаи процедурата по чл. 300.

[783] Виж и CJCE, 6. 12. 2001, Avis С-2/00, Protocole de Cartagena, Rec. I-9713.

[784] Компетентност, добавена с ДН.

[785] Тук ДЛ отечтилво разширява обхвата на външната дейност, преди него чл. 302 се отнасяше само до ООН и специализиранитге МО в неговата система, а чл. 3030 и 304 посочваха изрично само Съвета на Европа и ОИСР).

[786] В чл. 101 на ДЕОАЕ това е предвидено изрично, подобна разпоредба в ДЕО обаче липсва…

[787] CJCE, 7. 2. 2006, Avis С-1/03, Compétence de la Communauté pour conclure…, Rec. I-000, р. 114.

[788] Регламент 44/2001 oт 20.12.2000, ОВЕС L 12 от 16.1.2001.

[789] CJCE, 14. 7. 1976, Kramer, aff. jointes 3, 4 et 6/76, Rec. 1279.

[790] Виж по-надолу, сред нецитираните тук можем да посочим по-специално CJCE, 28. 3. 1996, Avis 2/94, Adhésion de la Communauté а la Convention de sauvegarde de droit de l’home et des libertés fondamentales, Rec. 1759.

[791] CJCE, 31. 3. 1971, Commission c/ Conseil (AETR), aff. 22/70, Rec. 263.